Свобода Бъчварова
Телеграма с много неизвестни (8)

Глава осма

— Моля за малко внимание… — каза Пиер.

Елица и Карл обърнаха погледите си към него. Той извади от бездънните си раздути джобове един плик. Отвори го, имаше листове, напечатани на пишеща машина.

— Какво е това, Пиер? — заинтригува се Ивон. — Да не си написал възвание?

— Мисля, че е време да ви прочета това писмо…

Настъпи мълчание. Пиер ги изгледа всички, после сложи очилата си и с равен глас започна да чете:

„Уважаеми господин Пиер Роже,

Простете, че нямах сили устно да Ви предам това, което се случи в Бреендонк. Колкото и да Ви е странно, аз пиша по-добре, отколкото говоря. Сестра ми и зет ми са убити от мъка по загубата на Йоаким. Беше им единствено дете. Те нищо не са ми казали, но аз виждам по очите им горестния упрек към мене и ако искам докрай да бъда честен към себе си, трябва да кажа, че чувствувам дълбоко вината си. Освен това, аз, както знаете, не съм женен и единствената ми цел в живота остана да помагам на Йоаким с каквото мога. Накратко, имах го за син и тъгувам за него. Но това са мои лични скърби и простете, че Ви занимавам с тях. Да минем на фактите. Както винаги, сутринта тръгнахме с велосипеди за Бреендонк. Отключихме портата към моста и влязохме в зоната на крепостта. Пихме кафето си на топло в канцеларията. Аз запалих първата си лула за деня. Навън мъглата още не се бе дигнала и знаехме, че в тоя ден едва ли ще има много посетители. Все пак обиколих форта, както имах обичай да го правя, и смея да Ви уверя, че нямаше никаква следа от присъствието на външен човек. Сутринта премина без нито един посетител, но за мое учудване, следобед около четири часа надойдоха много хора от Брюксел — всички от кметството на квартал Скарбек. Водеше ги самият кмет с два автобуса. Познавате го. Макар и за малко, той беше лагерник при нас. Пристигнаха и други туристи, отбили се от главното шосе. Така че настъпи някакво стълпотворение. Аз останах в канцеларията, за да поведа групите из килиите и музейните зали, а Йоаким щеше да ги придружава из вътрешните и външните дворове. Накрая, когато всички си отидоха, заключих вратата към паркинга. Мъглата още повече се сгъсти. Краката ме боляха. Знаете, че здравето ми не е цветущо… Затова пратих Йоаким да провери дворовете, помещенията и да ги заключи. Обикновено върша това лично аз, но както Ви казах, този ден краката много ме боляха. Тъй като Йоаким се забави, тръгнах да го търся. Още една подробност. Винаги когато излезе последният посетител, аз заключвам вратата към моста, така че нито един човек не би могъл да остане в крепостта и аз да не го видя, освен ако пречукаше и мене. Не мога да кажа, че бях напълно спокоен, не знам защо. Този път тишината наоколо ме караше да бъда особено напрегнат. Затова, като тръгнах да търся Йоаким, заключвах всяка от железните врати зад себе си. После го открих, по-скоро намерих трупа му, още неизстинал пред коловете в двора за екзекуции. Останалото го знаете от описанията по вестниците. Една подробност от аутопсията. Убит е бил със заглушителен пистолет. После повиках полицията. Пак подчертавам — никой досега не се е измъквал от Бреендонк, защото това е невъзможно! Сам знаете. После следствието не доведе доникъде. Погребахме Йоаким и аз, който и без това не можех да спя добре, оставах по цели нощи сам и мислех, и мислех… Прекарвах през мозъка си целия четиригодишен престой е Бреендонк. Отново преживях всеки ден, всеки час и търсех причината за смъртта на племенника си. И знаете ли, господин Роже, сетих се! Аз бях в лагера от самото начало. Бях измежду най-старите затворници, който остана жив, за нещастие. Вие всички дойдохте след мене. Така че си спомних нещо, което бях забравил. Още в началото, когато ни доведоха, имаше едно момче летец, ас от белгийската авиация. Казваше се Жак. Второто му име не помня. Беше по чин капитан и си спомних, че този Жак една нощ изчезна. Есесовците вдигнаха тревога. Настъпи суматоха. Беше нечувано за Бреендонк някой да избяга. И все пак той избяга. Но три дена след това хвърлиха трупа му в двора и всички минаха пред него. Беше тъжна гледка, защото бяха убили не само Жак, а надеждата в бягството. По-късно дочух някои разговори на Облер с други есесовци и разбрах, че Жак се е промъкнал през един малък отходен канал — част от големия ров, обграждащ крепостта. Този канал водел навън в полето и бил свързан с друг плавателен канал. Есесовците накараха няколко души от нашите да копаят и после тия, които копаха, изчезнаха. Но Облер се похвали, че са поставили решетка на канала.

След като полицията приключи следствието, аз се заех да проверя. Сложих си гумени ботуши и подходящо облекло и се гмурнах във водата. Намерих канала, който беше всъщност тунел. Решетката бе отместена. По водата излязох чак на големия канал. Там, във водата, видях да се подава една ръждясала каса. Беше отворена и празна. Порових се в калта наоколо. Открих едно златно чене, два златни моста и четири коронки. Господин Роже, Вие добре си спомняте, че мръсникът Облер с помощта на доктор Стикс не остави нито една уста непроверена и вадеха всичко, що лъщеше — и на живи, и на мъртви. Като имате предвид колко хиляди народ мина през Бреендонк, представете си какво количество злато са събрали?! После, знаете каква суматоха беше около освобождението, как американците ги сгащиха и малцина успяха да избягат. Явно не са могли да го изнесат и са го скрили в тунела. Освен това при изхода видях и следи от стъпки, но не може да се каже, че са от един човек. Там минава пътека, която слиза чак до канала. По мое мнение убиецът е влязъл като обикновен посетител на музея. Могъл е да се скрие в запустелия бункер на вътрешния двор за екзекуции. Тук го е изненадал Йоаким и той го е застрелял. После е проникнал в канала, успял е да отвори касата, взел е всичко оттам и след като е разбил решетката, е излязъл на полето през големия канал. Кой е могъл да бъде той!… Някой есесовец? Едва ли! Тях ги сменяха и накрая не остана никой от тия, които бяха при образуването на лагера. Впрочем, остана лейтенант Пруст, който беше от самото начало. Но него го обесиха след освобождението. Това знаем всички. Облер, доктор Стикс, майор Шмит ги разстреляха. Кой тогава? Само Хок! Вероятно Хок е знаел за канала, въпреки че се премести в гестапото на Брюксел, а сетне безследно изчезна. Това е всичко, което мога да кажа по случая. Излишно е да Ви моля, господин Роже, да направите каквото е възможно. И не забравяйте, ако по някакъв начин откриете убиеца, то заклевам Ви във всичко свято, преди да предприемете нещо, обадете ми! Справедливо е аз да изпълня възмездие над него. Това е мое свещено право.

Салю!

Ваш Петерс Говарт

 

П. П. Прилагам ченето, моста и златните коронки.“

Пиер Роже ги извади от джоба си. Бяха в едно прозрачно найлоново пликче. Остави го на масата. Всички се наведоха да ги гледат.