Петър Бобев
Диадемата на орангутана (14) (Научнофантастичен роман)

Зловещата заповед

Бизнесът не е само успехи. Той познава и печалби, и загуби. Въпросът е как да се справиш със загубите. Всяка по-малка загуба е всъщност печалба. Тъкмо с това трябваше да се справи сега Стив Макгил. Впрочем той беше свикнал да се измъква от всякакви положения. Не му се случваше за пръв път.

Ударът с отрицателните публикации, с които бе опитал да разколебае обществеността относно възможността за контакт с тайнствения пришелец, се бе оказал несполучлив. Бе хвърлил парите си на вятъра. Може би някой друг, някой злопаметен конкурент или кандидат за такъв, бе финансирал обратната кампания. Кажи-речи всеки ден в почти всички издания се появяваха статии или отзиви, които целяха да внушат и на най-скептично настроените, че такъв пришелец действително съществува и че е наложително час по-скоро да бъде прието предложението му. Особено след второто послание на Еор, излъчено по същия начин като първото.

Мнозина се позоваваха тъкмо на него. Използваната вълна беше съвсем подобна на излъчваните от земните радиостанции. Само прецизното наблюдение на специфичните й модулации с компютърен анализатор подсказваше нещо за по-особено захранване на излъчвателя. Тъкмо с това различие някои обясняваха извънземния произход на сигналите. И че в резултат на това все още радиопеленгаторите не бяха засекли местоположението на подателя.

Пък и не само това. Не по-малко авторитетни учени от тези, които бе използвал Макгил, настояваха, че хроналните аномалии съвсем не противоречат на физическите закони в природата според последните схващания за космическите структури. И това, че ние, земляните, още не бяхме успели да ги установим, съвсем не означаваше, че те не съществуват.

Космобиолози пък привеждаха доказателства за възможността особени форми на живот да издържат в продължение на много, дори стотици и хиляди години в суровите космически условия, като даваха за пример попадащите понякога в земната атмосфера особени форми на вируси. Засега само вируси. Но защо да не допуснем, че могат да се пренасят и по-висши организми: бактерии и други?

Анабиозата все още беше едно от най-неизяснените явления за науката. Човекът трябваше да се потруди доста, докато постигне успехите на природата и в тази област.

И най-лошото, разбира се, за Макгил беше, че почти всички изграждаха хипотезите си върху основите на криониката. Единствена тя засега правеше опити да даде обяснение за тъй дълго съхраняване на живот в условията на абсолютната нула.

Ако това се окажеше вярно, ако другопланетянинът беше пристигнал наистина в замразено състояние, то какво оставаше от бизнеса на Макгил? Един непохватен опит за подражание на природата. Несигурна стъпка в развитието на една технология, където онези, съпланетяните на пришелеца, бяха постигнали изумителни успехи.

Оставаше само да се свържат с него и да овладеят поне най-близката зона на Галактиката ни. А „Макгил и сие“ да отидат по дяволите! Там, където попадат всички некадърници. Никой още не го бе изрекъл направо, ала то личеше почти във всяка студия.

Най-убедително го издаваше курсът на акциите му. Само за дни той беше паднал катастрофално. И продължаваше. Ако Стив не предприемеше нещо, ако не станеше чудо, банкрутът му беше несъмнен. И — куршум в челото. Защото без бизнеса си, без чувството, че няма друг като него, той нямаше да се тътрузи по този грешен свят.

Изчуруликалият телефон го извади от мрачния му унес.

Той включи дешифратора. И на дисплея се изписаха думите:

— Обажда се Фред!

Макгил натрака по клавиатурата:

— Слушам!

И поведе разговора посредством компютъра в ясния и понятен вид, който беше нужен за работата му.

Тозчас се появи нов надпис:

— Опитах да ликвидирам Людоеда!

В случая под „Людоеда“ се подразбираше Рахман бин Абдул.

На екрана се появи следният текст:

— Подгонихме го с четири машини. Гонихме го дълго. Накрая го обезвредихме. Оставаше да го довършим…

— Е?

— Тъкмо затова ви се обаждам. Вече натисках спусъка, когато някаква сила, нещо като лек токов удар, ме вцепени. Всичко ми стана безразлично. Забравих дори за какво съм тук. И защо ми е картечницата. Видях само, че и другите прекратиха стрелбата.

Спря за миг, след което продължи:

— Людоедът се възползва от това и простреля две от нашите машини. А ние, останалите, без да разсъждаваме, обърнахме назад. Знаете, че не съм страхливец.

— Знам! — потвърди студено Макгил.

— Тогава защо избягах? Аз не мога да си обясня. Опомних се едва когато се прибрах обратно.

Пак пауза. И пак въпрос, повече към себе си:

— И какви бяха тези тримата, които посрещнаха Людоеда?

— Кои трима?

— Един мисионер, един туземец. И един… орангутан между тях… Не, не съм се побъркал… Истински орангутан между двама човека…

— Повече подробности?

— Нямам! Едва ги зърнах. И вече бягах. Но помня. Орангутан между хора. И разговаряха…

Макгил го сряза:

— Какви ги бъбрите пък вие, Фред? Говореща маймуна? Знаете, че не е възможно. Аз ли ще уча вас, специалиста?

— И още нещо — продължи Зигфрид. — На острова се носят всякакви слухове. В джунглата мълвата се разнася невероятно бързо. Как? Бог знае. Почти легенди. От небето слязъл орангутан, Велик орангутан. Всесилен.

— В какъв смисъл?

Макгил вече не скриваше интереса си.

— Неволно свързвам слуховете и моето вцепеняване. Дали не беше дело тъкмо на него, на този орангутан от небето?

У бизнесмена се бе събудило любопитството към свръхестественото, присъщо на всеки човек. И към това, което сега го засягаше най-много:

— Ей, да не би…

Не довърши. Вместо него постави въпроса Зигфрид:

— Дали пък не е онзи, Пришелеца?

Вродената му предпазливост не позволи на Макгил да повтори въпроса. Мозъкът му работеше трескаво, до зашеметяване. Накрая, едва сдържащ дъх, запита:

— А координатите?

— Два юг, сто и тринайсет изток! Без да съм съвсем сигурен!

Това всъщност беше лесно за разбиране. Ставаше дума за два градуса южна ширина и сто и тринайсет градуса източна дължина.

Тези данни съвпадаха с изнесените в печата показания на повечето радиопеленгатори, както и на схемите от някои радари.

Макгил бързо взе решение:

— Организирайте изчерпателно проучване на обстановката за действие! Точно местоположение, топография, обкръжение, възможности за съпротива, начин за връзка с обекта. Поставете го под постоянно наблюдение! Обаче не предприемайте никакви акции без моето изрично нареждане!

— Разбрано!

— Изпращам ви веднага подкрепления. Специалисти в разни области. Главно криобиолог. Поставям ги под ваше ръководство. Разчитам най-вече на вас.

Умееше да гъделичка чувството за важност у подчинените си. Всъщност това е най-ценното качество на всеки ръководител, който държи да има предани изпълнители.

И приключи:

— Искам по всяко време да има готов за действие хеликоптер! И щом получите от мен конкретната задача, пристъпвате към изпълнението й. — Повтори: — Разчитам на вас!

А планът за действие вече беше узрял в главата му. Само че не бързаше да му дава гласност отсега. Шифърът му беше надежден, но все пак…