Боб Шоу
Орбитсвил (13)

XIII

„Бисендорф“ беше построен с такъв запас от якост, а всички в кораба се бяха подготвили толкова грижливо за изпитанието, че не загубиха дори една десета от екипажа, когато минаха през игленото ухо.

Всеки мъж и жена бяха разпределени в групи с точно изброени задачи. Някои заваряваха проектираните от централния компютър допълнителни опори. Ужасният натиск върху корпуса всъщност трябваше да го заздрави още повече. Други пълзяха отвън, докато до страховития пробив оставаха броени минути, и добавяха стотици нови аноди към вече монтираните. Вторият защитен слой щеше да изгори, привличайки в себе си йонната обмяна, която иначе би оглозгала корпуса. И дебелите плочи чист метал издържаха краткото, но бурно унищожение, причинено от обгърналите кораба мълнии. „Бисендорф“ успя да се промуши през тунела, който проби в атмосферата с електронното си оръдие. След почти пагубния полет размерите на кораба се промениха с по няколко метра. Но всички аварийни прегради бяха спуснати и на практика го разделяха на десетки изолирани космически съдове. Никой не загина заради пробив и загуба на въздух.

Екипажът си получи инжекциите метални соли и облече скафандри, за да се опази още по-добре. Повишиха интензивността на задържащите полета над допустимия предел. Всяко движение на жива тъкан беше възпирано от всестранен натиск, сякаш хората се потопиха в гъст мармалад. Тази мярка, макар да спаси повечето, причини смъртта на малцина. В няколко сектора имаше силни деформации на защитните стени, намиращите се там членове на екипажа изпитваха внезапно „пропадане“ с ускорение десетки пъти над земното притегляне. Задържащите полета така нагряха скафандрите им, че кръвта на нещастниците кипна. Но за огромното мнозинство от хората в „Бисендорф“ предпазването от резки движения очерта линията, която ги отдели от смъртта.

И все пак цялата трескава подготовка нямаше да постигне нищо освен временно отлагано на смъртната присъда, ако не бяха екзотичните особености на Орбитсвил.

Изкуствената гравитация на черупката намаляваше много по-рязко с разстоянието в сравнение с някое плътно тяло. Корабът навлезе под ъгъл в сферата, траекторията му беше изчислена като парабола, но той продължи направо. Екипажът имаше време да овладее поредното навлизане в атмосферата след полета във вакуума насред Орбитсвил. Йонните и аварийните атомни двигатели се съпротивляваха успешно на слабото притегляне. „Бисендорф“ се плъзгаше, направляван изкусно, по рехавите горни слоеве на атмосферата и ги използваше като спирачка. Накрая дори приземиха кораба с остатъците от реактивна маса, без да загине още някой.

Имаше обаче един неумолим факт. Този крилолет повече нямаше да се откъсне от повърхността. Всички външни сензори бяха изгорени. Повечето намиращи се вътре уреди за управление бяха съсипани от взаимодействието с неестествените свойства на сферата.

Разбира се, часовниците още отброяваха времето. Показваха, че са изминали пет денонощия от нахлуването при Преден пост до кацането на един хълм далеч във вътрешността на Орбитсвил. Достатъчен беше и джобен калкулатор, за да пресметнат, че са поне на петнадесет милиона километра от входа.

Късичко пътешествие за мащабите на сферата. Бърз преход над огрените от слънцето ливади и гори. Но за хората това беше по-непреодолима преграда от отвесни планински зъбери и буйни реки. Преди много време някой бе изчислил, че селският пощальон успява да измине през живота си разстояние колкото от Земята до Луната. Значи завръщането пеша в Преден пост би се оказало задача, която да се продава от поколение на поколение поне хиляда години.

С разнообразните машини и значителните запаси в работилниците на „Бисендорф“ биха могли да си направят коли, с които да съкратят времето до един век… обаче колелата и други части щяха да се износят още в първите месеци. Нямаше как да помъкнат и цял завод, за да завърши керванът дългия си път.

А и нито хората, нито компютърът бяха наясно за точната посока. Можеха да се ориентират приблизително по ъгъла на светлите и тъмните ивици в небето, само че това не им вършеше работа. В тези космически измерения стигаше да се отклонят и с един градус, за да подминат на стотици хиляди километри Преден пост.

Успяха да погребат загиналите до края на деня. Оцелелите мъже и жени от „Бисендорф“ вече не бяха граждани на Земята. Поддаваха се на сполетялата ги промяна в този безкрай, на печалното спокойно доволство, дарено им от неподвижното слънце на Орбитсвил. Гарамонд си спомни незнайно кога прочетен стих:

„… и тихата неделя сякаш свършек няма,

тук укротяват се дори обичащи сърца.

Земята пък е само нявгашна звезда.“