Синтия Д’Апри Суини
Гнездото (32)

Трийсета глава

— Нека аз да говоря — помоли Вини, който бе седнал пред кухненската маса на Матилда и разглеждаше контактите в телефона й, търсейки името на Лео.

— Ще те пренасочи към гласовата поща — увери го тя. — Повярвай ми.

Ако това изобщо беше възможно, Вини се ядоса още повече, когато разбра, че Матилда е звъняла на Лео Плъм след онази вечер, в която й бе донесъл огледалото и бяха спорили.

— Мислех за онова, което ми каза — оправда се тя. — Реших, че може би имаш право.

Бе набирала номера на Лео няколко пъти, призна накрая пред Вини, но обаждането й винаги било пренасочвано към гласовата поща, а не искала да оставя съобщение.

— Ще му звъним цяла нощ, ако се налага. — Той докосна дисплея на телефона, включи високоговорителя и както предвиди Матилда, чуха компютърно генерирания глас. Вини затвори и натисна копчето за пренабиране. Този път само след две позвънявания някой вдигна телефона. Жена. Вини и Матилда за момент се вцепениха.

— Ало — казаха после и двамата в един глас.

— Ало? — обади се жената.

Вини вдигна ръка, за да даде знак на Матилда да замълчи. Тя поклати глава и посочи към себе си. Можеше да се справи. Вини й кимна. „Давай“, изрече безгласно.

— Името ми е Матилда Родригес. — Мълчание. Тя прочисти гърлото си и се наведе по-близо до оставения на масата телефон, за да е сигурна, че гласът й се чува. — Бих искала да разговарям с Лео Плъм.

— Значи, ставаме две — отвърна Стефани.