Каролайн Линдън
Да покориш херцог (8)

Седма глава

Теса зяпна.

— Да ви запозная? — повтори тя глуповато.

Очакваше да чуе всичко друго от него, но не и това; беше пълна нелепица. Та той е богат граф. Няма нужда от нея да го запознава с когото и да било; най-малкото със собственик на фабрика.

— Да. — Лорд Грешам скочи от каретата и й се усмихна леко. — Прекалено много ли искам?

Всичките й подозрения отново изплуваха на повърхността, за което съжали. Точно бе започнала да го харесва. Теса си надяна спокойно изражение и му позволи да й помогне да слезе.

— Въобще не — отвърна тя. — С радост ще ви представя.

От това тя определено щеше да има по-голяма полза, отколкото лорд Грешам, но щом той смята, че тя му прави услуга — така да бъде.

Господин Скот чакаше. Теса му се усмихна, докато той прекосяваше кабинета на чиновника, за да й подаде ръка.

— Госпожо Невил — поздрави той, — надявам се пътуването да е било приятно.

— Да — увери го тя. До ненадейното и озадачаващо искане на лорд Грешам тя определено се наслади повече отколкото очакваше от пътуването. — Имах щастие дори да срещна джентълмен, който също желае да се запознае с плановете ви и дори любезно ме докара дотук. Да ви го представя ли?

Господин Скот вирна вежди, но задоволството му бе очевидно.

— Чудесно! Непременно. Това ли е джентълменът?

Теса се обърна, тъй като очакваше графът още да е отвън, и се сепна, когато го видя непосредствено зад гърба си. Доста странно; по-естествено бе да пристъпи напред, а не да я чака тя да заговори.

— Да — кимна тя. — Милорд, да ви представя господин Скот. Господин Скот, това е графът на Грешам.

Както Теса очакваше, вниманието на господин Скот моментално се отклони към лорда и повече не се насочи към нея.

— За мен е чест да се запознаем, милорд — подхвана той любезно с лек поклон.

Грешам, както тя не пропусна да забележи, кимна едва-едва.

— И аз с вас — заяви той с тон, какъвто тя не бе чувала от него дотогава.

Сега звучеше по-въздържан, по-хладен и цялата му очарователност бе изчезнала. Нямаше и следа от насмешливата му усмивка, наблюдаваше господин Скот, сякаш ще го изпепели с поглед.

Какво ставаше? Само допреди минути се усмихваше и се закачаше с нея, а сега се държеше като безмилостен аристократ. Теса леко свъси вежди. Кой от двамата бе той всъщност? Или и двата образа бяха част от него? Погледна го крадешком и се запита защо бе предпочел да й се покаже в чаровната си, дружелюбна светлина.

— Определено не ми се полага подобна чест — говореше Скот, явно толкова доволен, че не забелязваше колко мрачно и сериозно е станало изражението на лорд Грешам. — Чули ли сте за нашия проект за каналите или се интересувате от желязо.

Лорд Грешам не отговори веднага, а за момент остана вторачен в Скот.

— Каналът — отвърна той накрая все със същия смразяващ тон. — Но няма да преча на срещата ви с госпожа Невил.

От пробягналото по лицето на господин Скот изражение беше ясно, че той бе готов да зареже Теса до края на деня, за да си общува с графа, но предприемачът бързо се окопити.

— Естествено. — Направи широк жест с ръка. — Госпожа Невил е дошла на оглед, за да се увери, че няма да я измамя. — Засмя се. — Добре дошъл сте да ни придружите, милорд.

Тъмните очи на лорд Грешам се насочиха към нея. Теса се насили да се усмихне, макар поканата на Скот да я раздразни. Имаше уговорена среща и дойде чак от Малмесбъри и не й допадаше да я изтласкват настрана така небрежно. Не бе по пряка вина на лорд Грешам, но още когато той поиска да дойде днес с нея, тя знаеше, че така ще се случи.

— Не — отсече лордът. — Госпожа Невил без съмнение има доста въпроси, а аз само ще преча. Ще изчакам тук, докато вие я разведете.

Скот прочисти гърло.

— Добре. Щом така желаете.

— Не — чу се Теса да възразява.

Вторачи се в лорд Грешам. Той отвърна на погледа й с непроницаемо изражение. Та нали той пожела да се срещне с господин Скот и да разгледа работата по канала, а сега изведнъж заявява, че остава да изчака в офиса, докато тя зададе въпросите си? Брат й Уилям не би се поколебал да я изпревари, макар да нямаше и най-бегла представа какви въпроси да зададе за канала. Лорд Грешам, който не я познаваше и по статут многократно я превъзхождаше — и нея и Уилям — й отстъпи мястото; това бе невероятно и обезоръжаващо.

Също така бе глупаво да карат господин Скот да прави две обиколки, особено след като нейната щеше да бъде силно съкратена — предприемачът видимо искаше да се върне при графа възможно по-бързо.

— Определено не възразявам, ако желаете да ни придружите — заяви тя. — Дошли сте да видите канала и няма причина господин Скот да ни развежда поотделно.

Той сведе глава.

— Много мило от ваша страна, благодаря.

Последвалата обиколка определено протече странно. Господин Скот всячески се опитваше да спечели благоразположението на лорд Грешам и в резултат тя получи изчерпателни отговори на всичките си въпроси, често придружени с уточняващи запитвания от страна на Негова светлост. Скот не се самозабрави дотам да я пренебрегне изцяло, но Теса си даваше сметка, че той се обръща към графа поне толкова често, колкото и към нея. Това я дразнеше, но все пак реши да се примири, защото поведението му улесняваше нещата за нея.

Лорд Грешам вървеше на крачка зад тях и сравнително рядко се намесваше. Всеки път, когато Теса го поглеждаше крадешком, той наблюдаваше господин Скот с втренчено внимание. Самият той не зададе никакъв въпрос и дори да бе огледал някоя част от канала по-внимателно, то тя не забеляза.

Възможно бе и той, подобно на Уилям, да не знае нищо нито за каналите, нито за акциите, свързани с тях, но тогава защо бе дошъл да оглежда обекта? Уилям дори не загатна за някакви намерения да се занимава с това; всички правилно предполагаха, че тя ще отиде вместо него. За лорд Грешам беше далеч по-лесно да прати юрист или адвоката си да огледа терена. Ако графът не бе заявил ясно интереса си към канала, тя би заподозряла в присъствието му тук съвършено различна причина. Тя не разбираше нищо от тази маневра, но пък истината бе, че не разбира повечето неща, които мъжете предприемат, а този мъж специално бе особено озадачаващ.

— Успокоих ли всичките ви тревоги, мадам? — попита Скот весело при приключването на огледа. — Както и вашите, милорд?

— За момента — промърмори лорд Грешам.

— Все още държа да видя последните сметки — обади се Теса и така напомни на господин Скот какво му заяви преди седмици.

Днес той й показа точно каквото тя очакваше да види: построена малка част от канала, добре изработена и облицована с камък. И понеже щеше да обслужва неговата фабрика, щеше да се изненада, ако нещо не е наред. Успехът на канала обаче зависеше не само от петте километра от Меле до Фром. Този ръкав бе планиран да минава през въгледобивните райони и по него да се транспортират въглища през Бат. Скот очакваше печалба и от други товари, включително от желязо от неговата фабрика и затова би превърнал канала в процъфтяващо начинание. Донесените листовки и списъци с притежателите на акции бяха предназначени да впечатлят Уилям; те подсказваха, че ще потекат пари от таксите за пренос и за всяка акция щяха да се плащат по десет-петнайсет процента дивиденти. В Бат господин Скот показа и друга документация, но тя не гарантираше петнайсет на сто печалба.

— Разбира се — отвърна господин Скот все така благо усмихнат. — Опитах се да събера всичко, което поискахте. Най-вероятно до ден-два ще е готово.

Графът кимна и се насочи безмълвно към каретата. Теса благодари на господин Скот, подаде му ръка и побърза да последва лорд Грешам, но първо изчака да излязат през портала и едва тогава заговори, макар изражението на спътника й да подсказваше, че не желае да се обръщат към него.

— Господин Скот размина ли се с очакванията ви? — попита тя.

Приковал очи в пътя, той не я погледна.

— Да — отвърна той след кратка пауза.

— Как точно? — и едва задала въпроса, си даде сметка, че най-вероятно не биваше да пита. Не беше нейна работа, а и той очевидно задълбочено обмисляше нещо в момента. — Извинявам се — продължи тя бързо. — Нахално е от моя страна…

Той пое дълбоко въздух и я погледна. Част от безгрижието се бе върнало в очите му.

— Нахално ли? Ни най-малко. По-скоро проявявате любопитство или заинтересованост, но не и нахалство.

Тя премигна от неудобство.

— Добре… Радвам се, защото не исках отново да се покажа невъзпитана.

Чарли се ухили и си върна настроението, което го съпътстваше, докато идваха към фабриката. За него бе облекчение да зареже мислите си относно Скот и отново да ги насочи към госпожа Невил.

— Не, не бе каквото очаквах, но съм ви изключително благодарен за запознанството.

Тя го изгледа озадачено.

— Не ми струваше никакво усилие. А и ако някой ми е задължен за запознанството, това е господин Скот.

— Ще се върнете ли във фабриката? — поинтересува се той. Почти не бе обърнал внимание на разясненията на Скот, но внимателно попиваше всяка дума от устата на Теса Невил. — Днес не разсея всичките ви съмнения, предполагам.

— Прав сте. Каналите определено ще струват повече от очакваното и макар господин Скот да ме уверява, че този се строи доста икономично, не ми е предоставил документация в подкрепа на думите си. Засега съм видяла само предварителните сметки. Не бих вложила парите на семейство Марчмонт в рисковано начинание.

— Разбирам…

Чарли усети известно презрение към лорд Марчмонт. Що за човек изпраща сестра си да влага парите му? Но не беше ли и той такъв? Не бе положил никакво усилие да си върне контрола над имението си, не се бе подготвил за подобно нещо и бе оставил управлението в ръцете на брат си Едуард. Засега имението наистина все още не беше негово, но съзнаваше, че това всъщност е само оправдание и мислено се укори за проявата на подобна… ленивост по въпроса.

На половин километър от Фром той намали хода на каретата и посочи спретната къщичка, отдалечена от пътя.

— Новата ми квартира. Ако вие или госпожа Бейтс искате да се свържете с мен, пратете съобщение до Мил Котидж.

— Значи възнамерявате да пребивавате известно време във Фром? — изненада се тя.

— Не — отвърна Чарли.

Само докато разгадае що за човек е Хайрам Скот. По-скоро би спал в конюшня, отколкото отново да слуша караницата на двойката от съседната стая през тънките стени на странноприемницата. За щастие не се наложи да се мести в конюшня. На камериера му бе нужно само един час да намери жилищен агент, готов да наеме почти всяка къща за Негова светлост. Барнс вероятно вече бе пренесъл багажа му в къщата.

Тя остана смълчана за миг, преди да обясни:

— С госпожа Бейтс възнамеряваме да заминем за Лондон до две седмици, ако не и по-скоро.

— Похвално. — Чарли се надяваше и той да извади същия късмет. — Ще отседнете при сестра си, предполагам.

— Да — промърмори тя.

Ведрото й изражение леко помръкна и той се досети, че тя не е особено щастлива от предстоящото пътуване. Всички хрумнали му коментари обаче му се сториха неадекватни или безчувствени и той предпочете да си ги спести. Навлязоха във Фром мълчаливо.

Стигнаха до „Златната кошута“, където тя бе отседнала, и той спря каретата.

— Отново благодаря за компанията и за запознанството с господин Скот — обади се той, докато тя слизаше.

Теса се усмихна неуверено и направи лек реверанс.

— Благодаря, че ме закарахте.

— За мен бе чест — отвърна той искрено.

— Много сте мил.

Гледаше го озадачено; той се запита какво ли се върти в пъргавия й ум. Намираше за забавно предположението й, че я преследва, защото го нарече лентяй. Искането му да го запознае с Хайрам Скот не звучеше по-смислено, разбира се. Тази жена не се подвеждаше от уклончиво поведение или ласкателства. Следващия път, когато я види, ще се наложи да мисли и съобразява по-бързо.

При тази перспектива на устните му се появи усмивка. Определено щеше да я види отново.

— Хубав ден, госпожо Невил.

Докосна шапката си и се загледа как тя се обръща и влиза в странноприемницата. После дръпна юздите.

Едва започна да подрежда мислите си и стигна до новата си квартира. За негово смайване Хайрам Скот не даде знак, че го разпознава, когато госпожа Невил го представи. Възможно бе Скот да не свързва името Грешам с Дърам, но как тогава този човек се надява да изкара пет хиляди паунда от изнудване? Бегъл поглед върху който и да е лондонски вестник щеше да му подскаже връзката заради наскоро разразилия се скандал. От друга страна, ако Скот е наясно, че някой го издирва — дискретността не бе стихията на Джерард и мълвата вероятно се носеше из Бат — Хайрам се бе подготвил добре за срещата и не издаде тревогата си. Но днес Скот очакваше госпожа Невил да е сама. Наблюдава го още щом излезе от офиса си, за да посрещне госпожа Невил, и не долови никаква изненада или безпокойство. Напротив, очите на Скот засияха от възторг, а по време на обиколката той ставаше все по-голям.

Чарли се надяваше да научи нещо от срещата и резултатите го объркаха. Скот нито спомена, нито загатна за „Дилемата Дърам“, а в момента едва ли някоя по-срамна история обикаляше Британия. Човекът изглеждаше доволен да го види и неприкрито показваше желание да спечели благоразположението му. Дали пък според Скот шансовете му за изнудване да бяха умрели заедно с кончината на Дърам и сега да се надяваше да измъкне пари от наследника по по-заобиколен начин? Само дето сърцераздирателно не умоляваше Чарли да купи акции от компанията, строяща канала. Ако Скот имаше някаква цел в живота, това бе проклетият канал.

Но каква беше връзката с изнудването? Или някой друг Хайрам Скот бе пътувал из Бат… Не — човекът отговаряше на описанието и открито набираше средства. Все пак Чарли щеше да е напълно сигурен, само ако намери неоспорима връзка между Скот и Дороти Коуп.

От друга страна, госпожа Невил и госпожа Бейтс също нямаха вид на хора чували за „Дилемата Дърам“. В противен случай госпожа Бейтс едва ли би пропуснала да изкоментира нещо, беше сигурен. Но паметта й, по нейните думи, не била като някогашната, а Чарли й направи такова страхотно впечатление с вниманието си, че нищо чудно да бе решила да пренебрегне скандала.

Това обаче не важеше за госпожа Невил. Чарли се надяваше тя да поомекне в отношението си към него сега, когато се бе научил как да разговаря с нея. Съвсем типично за неговия късмет да се сблъска с логично мислеща, интелигентна жена, очевидно безразлична към него, докато той несравнимо повече предпочиташе тя изцяло да попадне във властта му. Което не значеше, че не я харесва такава, каквато е; по някакъв странен начин това допринасяше за чара й. Никога не му се бе налагало да се труди да спечели вниманието на жена и макар сега да изпитваше раздразнение, това същевременно го изпълваше с жизненост. Налагаше се да е във върхова форма, когато е около нея. Вече не я подозираше в съучастничество с Хайрам Скот, но определено не бе готов да се откаже от предимствата, които познанството й с предприемача му даваше. Всъщност не му се искаше тя да разбере, че някога въобще я е подозирал.

Спря каретата пред къщата и подаде юздите на дотичалия прислужник. Входната врата беше отворена. Завари Барнс във всекидневната да надзирава няколко прислужника, които усилено бършеха прах, метяха и лъскаха. Чарли му кимна и прекоси помещението. Къщата — малка, тъмна и оскъдно обзаведена — имаше голямо предимство: бе изолирана, уединена и никакви съседи не се караха шумно нощем. А и щеше да я обитава само няколко дни, така че всичко се подреждаше чудесно.

Барнс го завари в основната спалня, където гледаше през прозореца развалините на мелницата до близкия поток.

— Задоволява ли ви, милорд? — попита той.

— Да — кимна Чарли. — Добре си се справил.

— Благодаря, сър.

— Изнеси маса и стол там. — Чарли посочи огрято от слънцето място до старата мелница. — Донеси ми нещо за хапване и пийване. Не, той вече не ми трябва — продължи Чарли, когато Барнс посегна към опряния в ъгъла бастун. Камериерът кимна и излезе.

Чарли протегна и раздвижи болния си крак. Чувстваше го леко вдървен след днешното пътуване, но определено не го болеше. Беше приключил с бастуна, както и с бягството от задълженията си. Пое си отново дълбоко въздух и се обърна. Кожената чанта, връчена му от Едуард, го чакаше върху тоалетката; чакаше го от известно време и сега вече бе готов да се захване нея. Срещата с Хайрам Скот засега не го въоръжи с нищо. Време бе да прочете регистрите със сключените бракове, записани от отеца във Флийт.