Каролайн Линдън
Да покориш херцог (17)

Шестнадесета глава

Барнс внесе подноса с кафето. Чарли вече бе придърпал завивките над тях. Теса не бе сигурна дали някога отново изобщо ще помръдне, но трепна като изплашена сърна от лекото потропване на камериера по вратата. Чарли само се ухили, виждайки как тя стисна завивките и потъна по-дълбоко под тях. Камериерът остави поднос, отрупан с чинии и чайник, чието ухание я накара да вирне нос като куче надушило лисица.

— Какво кафе е това? — попита тя, щом Барнс излезе.

— Най-хубавото — отвърна Чарли, стана от леглото и донесе подноса. — Сладко ли го обичаш?

— Да.

— Чудесно. Приготви се за удоволствието да те омае.

Теса се засмя и се облегна на възглавниците. Вече се чувстваше омаяна от удоволствие и то нямаше нищо общо с кафето. Наблюдаваше как Чарли, все още гол, налива напитката в две чаши. Беше красив, с дълги крайници, силен, строен и със златиста кожа на сутрешната светлина. Разрошената му тъмна коса падаше по раменете и отчасти закриваше лицето му, докато добавяше и малко мляко към ухаещата напитка. Тя не бе в състояние да откъсне очи от ръцете му и как мускулите му потрепват, докато бърка с лъжичката. Обърна се, за да вземе още нещо от подноса и погледът й се спря на силния му гръб. Възхити се на краката му, здрави и мускулести от години езда и си припомни как сладостно се преплитат с нейните. Изчерви се при мисълта как лежи и го изпива с очи. В този момент той й хвърли поглед през рамо.

— Харесва ли ти, мадам?

— Да — отвърна Теса. — Не всяка сутрин джентълмен ми поднася кафе.

Той се обърна с лице към нея. Беше очевидно, че не по-зле от нея съзнава колко е привлекателен.

— Твоята страст към кафето явно надминава моята, ако съдя по изражението на лицето ти.

Тя се изчерви още по-дълбоко.

— Не всяка сутрин привлекателен, гол джентълмен ми поднася кафе. Няма начин да не го намеря за ненадминато привлекателно.

Той се засмя.

— И го казваш още преди да го опиташ.

Като видя как я гледа и как непринудено се настанява до нея в леглото, притегляйки я към себе си с ръка, Теса си помисли, че ще й хареса дори да й поднесе вода от Темза. Подаде й димяща чаша. Тя се усмихна и я вдигна към устните си.

— Е? — полюбопитства Чарли след секунди, загледан усмихнат в нея.

— Божествено е — въздъхна тя и отново отпи. — Повече от божествено. Не съм пила такова!

— Радвам се — обяви той и също вдигна чаша.

— Как се научи да го приготвяш така? — Тя вдиша аромата с наслада, преди пак да поеме глътка. — В състояние съм да изпия целия кафеник.

— Сега вече разкрих слабостта ти — зарадва се той. — Да, днес Бърнс се е постарал. Кафето е почти като на Гилбърт, лондонският ми готвач.

— Готвачът ти приготвя по-вкусно кафе?! — Смая се тя. — Как успява?

— Представа нямам, но му плащам цяло състояние, за да продължава да го приготвя така.

Чарли облегна глава на таблата и въздъхна; чувстваше се особено доволен от света днес. Теса, топла и нежна до него, простенваше блажено през няколко минути, когато отпиваше от комбинацията му от кафе, захарен петмез и мляко. Барнс постъпи умно да донесе всичко в отделни чайничета, та той да пожъне славата. На Чарли му допадаше неподправеното възхищение, изписано на лицето й, все едно й е свалил луната и звездите.

Тя допи кафето и с въздишка погледна празната чаша.

— Ти наистина си най-лукавият човек, когото познавам.

— Но тази лукавост май ти допада.

— Да — съгласи се охотно тя.

— А и снощи изглеждаше доволна.

— Суетен си — обвини го тя, усмихна се и леко поруменя. — Знаеш, че е така.

— Харесва ми да те правя щастлива.

Усмивката й стана замечтана.

— Напълно го постигаш.

Сърцето му трепна. Погледна как спокойно и удобно лежи тя в леглото му, с разпилени по раменете коси, а очите й сияеха и го гледаха нежно. Не го наблюдаваше кокетно и пресметливо, не като граф — и наследник на богато херцогство, а топло и открито. Мисълта, че държи на него, а не на титлата му, му подейства по-силно от удар в гърдите. Искаше да я направи щастлива завинаги. Искаше тя да го гледа по този начин до края на живота му. Виждаше го такъв, какъвто е, а въпреки това му се възхищаваше. Когато беше с Теса, искаше да е по-добър, да я кара да се смее, да въздиша от удоволствие и да я държи в прегръдките си през всяка минута от денонощието.

— Трябва да се върна във Фром — обяви тя, но не със стегнатия, неспокоен тон, с който го заяви миналия път, а с известно съжаление. — Юджиния вероятно е полудяла от тревога.

Чарли си пое дълбоко въздух. Барнс бе изпратил писмото му до госпожа Бейтс, която — дълбоко се надяваше — щеше да схване истинския смисъл. Каквито и щети да беше нанесло на репутацията на Теса оставането й през нощта в Мил Котидж, те нямаше да се оправят с връщането й в града сега.

— Щеше ми се да останеш. Нужна ми е помощта ти.

Очите й, ясни и любопитни, се отвориха.

— За какво?

Той се усмихна мрачно.

— Да изоблича Хайрам Скот.

* * *

— Това ли са всичките?

Тя гледаше купчината прокълнати брачни регистри, без видимо да разбира за какво става дума. Докато изпиха кафето и се справиха със закуската, Барнс донесе роклята й. Изглеждаше като нова. Чарли предложи да й помогне да се облече, но истинските му намерения бяха очевидни; тя отмести ръката му и се засмя на готовността му да прекарат целия ден в леглото, когато ги чака работа. Беше шокиращо как му въздействаше тя. След като обясни какво предстои да се прави, Теса се захвана с готовност, а странното бе, че Чарли се изпълни с нова решителност.

Отвори един регистър. Беше й обяснил всичко: какви улики са намерили от баща му; колко е напреднал в издирванията Джерард; каква роля подозираха, че играе Скот в тяхното опозоряване и колко много се нуждае от доказателства, за да претендира за херцогството си. И без това щеше да й сподели всичко, но не го напускаше усещането, че от всичките му познати най-голяма вероятност има Теса да му помогне. Тя притежаваше логична мисъл и върховно търпение. А тъкмо това му липсваше. Дори след цялостните разкрития за Скот тя само стисна устни и очите й проблеснаха, макар мъжът да бе нанесъл доста вреди и на нея. И точно както очакваше, тя бе готова веднага да се захване с проблема. Отидоха в градината, при масата, където преди няколко дни пиха лимонада, готови да се захванат с брачните регистри, но този път — заедно. Този път задачата не му се струваше толкова зловеща.

— Те са отпреди шейсет или повече години. Някои страници са избелели от времето, други са сериозно съсипани от влагата. Онова, което търся, може и въобще да не е в тях. Повярвай, не е като откриването на разход за нов чифт чорапи в сметките на едно домакинство.

— Но са само осем, а ти си прегледал вече три. Господин Скот знае ли за съществуването им?

Тя седна на стола, който той придърпа за нея.

— Нямам представа. — Чарли погледна отново регистрите и се сети, че брат му ги беше открил заровени в конюшня в далечно провинциално село. — По-скоро не ми се вярва.

— Чудесно. — Тя го дари с победоносна усмивка, взе един регистър и го отвори. — Значи не подозира, че сме на път да го заловим.

— Ако има някакви подозрения, то ги прикрива доста добре.

— Израженията на змиите нерядко издават намеренията им.

Той не се въздържа и се разсмя.

— Много добре си го разгадала.

Тя бавно прелистваше страниците и четеше.

— Защо, мислиш, ти помагам да го унищожим?

Чарли я погледна смаян, после отново прихна.

— Бог да ми е на помощ, ако някога ти се опълча за нещо.

— Сякаш досега не си го правил многократно! — възкликна тя уж засегната, но той долови плахата усмивка в крайчетата на устните й.

— О, да. Пристигнах в Бат. Наистина сериозен грях. — Ухили се при строгия й поглед. — А после бях толкова мил с госпожа Бейтс.

— Подлъга я с шери.

— Великолепно шери — отбеляза той. — Винаги прилъгвам единствено с най-отбрани изкушения.

— Негодник — промълви тя тихо, но гласът й потреперваше от смях.

— Всичко бе замислено, за да се запозная с теб — добави той.

Тя го погледна с леко свъсени вежди. Не успяваше да определи дали се шегува, или не.

— Не знаеше коя съм.

— Знаех обаче, че Хайрам Скот ти е оставил писмо, а ти нетърпеливо го чакаше — отвърна Чарли. — Това ми стигаше.

— А защо просто не попита за него?

Забели очи преди отново да насочи поглед към страницата пред себе си.

Чарли се наведе напред. Допадаше му как тя хапе долната си устна при съсредоточаване; харесваше му и леко свъсеното й чело.

— Тогава къде щеше да е предизвикателството?

Веждите на Теса се стрелнаха нагоре. Посочи с ръка прашните брачни регистри на масата.

— Нямаш ли достатъчно голямо предизвикателство пред теб сега?

Усмивката на Чарли се изпари.

— Да…

Беше забравил, че времето му изтича, а доказателствата за неговата легитимност не бяха повече отколкото при заминаването му от Лондон. Не успяваше да разгадае постъпките на Скот. Не намери Дороти, не знаеше и къде да я търси. Бе прегледал едва три от осемте брачни регистри. Всеки момент Едуард щеше да го извика да се върне в Лондон, за да се яви пред Комитета по неприкосновеност на титлата, за да се реши той ли е наследникът на херцога. Оставаше му една последна крачка: да се изправи пред Скот с надеждата да разруши все още непоклатимата му овладяност. В противен случай, няма да разполага с никакви неоспорими доказателства, че той е законният наследник на баща си. Без такива доказателства щяха да го лишат и от титлата, и от очакванията му, а сега — повече отколкото преди — подобен развой му се струваше съвършено неприемлив.

Доста време двамата работиха мълчаливо, а Барнс сервираше чай и кифлички. В един момент Чарли приключи с поредния регистър, бутна го настрана и тихо изруга.

— Извинявам се — побърза да се оправдае той, защото Теса рязко вдигна глава. — Не е редно да се държа така.

— Не подобава на херцог — отбеляза тя с весели пламъчета в зелените си очи.

Той се усмихна леко.

— Намираш ме недостоен за титлата, а? За жалост, скъпа, нямам друг избор. Не се сещам за нищо друго, което бих могъл да бъда.

— Не си ли представяш как ще изглеждаш като адвокат? — поинтересува се тя. — Или счетоводител?

Чарли потрепери малко пресилено, за да изрази отношението си към изброените професии.

— Хммм… — наклони тя глава развеселено. — Всъщност какво би могъл да бъде един джентълмен?

— Страх ме е дори да помисля какво би предложила. — Взе поредния регистър и го отвори със замах. — Като по чудо съм изпълнен с енергия да продължа диренето сега, когато така ясно очерта алтернативите ми.

— Нищо не ти пречи да правиш каквото искаш, както постъпваше досега — отбеляза Теса.

Той се изсмя с известна горчивина.

— Нямам нищо против да съм джентълмен, отдал се на удоволствия, но без титлата и състоянието животът ми ще е доста труден.

— Да, едва ли ще изобилства само с удоволствия — съгласи се тя. — Но няма нищо лошо да предприемеш нещо. И други титулувани господа са го правили. Херцогът на Бриджуотър се отдаде на манията си за канали, след като му хрумна идеята. А затова се искат умения, не по-малко отколкото за построяването на канал.

— Да, но има титлата и състоянието си, на които да се облегне, ако хрумването му се провали — побърза да възрази Чарли. — Да не говорим за въгледобивните му мини. Но мислех, че няма да говорим повече за канали. Определено се наслушах на приказки за тях.

— Просто това първо ми дойде наум. Според мен прекалено често насърчават джентълмените да не правят нищо и да си угаждат на прищевките. Сякаш като си се родил богат, не се налага да правиш нищо. — Поклати глава, а на челото й отново се появи лека бръчка. — Не го намирам за разумно.

— Колко революционно си настроена.

— О, не бих казала. Просто смятам, че е жалко да пращат образовани и възпитани мъже да разширят кръгозора си с пътешествия, а понеже разполагат с достатъчно пари, те никога не са гладни, не им е студено и се отдават единствено на хазарт, пиене и преследване на чужди съпруги. Такива мъже трябва да се впуснат в научни изследвания, защото разполагат със средства да преодоляват препятствията и нищо не ги обременява да откриват нови идеи. — Теса сви рамене, защото Чарли я погледна удивен. — Редно е да оставят на света нещо друго, освен цифрата след името и титлата си.

— С тази цифра идват и големи отговорности — побърза да се защити той.

Неволно трепна от думите й. С какво щяха да го запомнят, освен че е осемнадесетият херцог на Дърам? Ако, разбира се, въобще получи титлата.

— Огромни — съгласи се тя и отново се захвана да чете. — Брат ми е виконт и съдбата му е по-лека.

— Така е. Един херцог седи в Парламента, влияе на правителството, управлява имотите си… Това не е ли достатъчно?

Тя го погледна.

— В Парламента най-често се обсъждат тарифите върху зърното. Прекалено отдавна жените са изключени от тези сфери. Единственият начин една жена да притежава своя собственост е, ако е вдовица или стара мома в напреднала възраст, а и тогава зависи от позволението или толерантността на мъжете.

— Да — кимна той, потресен от думите й. Тя, естествено, беше права. Не се ли раздразни от нейно име, като видя как лорд Грегъри Атуд се държи с нея? Не видя ли как господин Скот я игнорира, за да му засвидетелства цялото си внимание, макар Теса да знаеше много повече за канала, отколкото него? Наистина не бе честно да отстраняват или пренебрегват интелигентна, способна жена само заради пола й. — Напълно те подкрепям — промълви той почти на себе си.

— Сериозно ли? — погледна го тя с широко отворени очи.

— Шегуваше ли се?

— Не, но… — На лицето й се появи доволна усмивка. — Наистина благородна подкрепа. Ти си доста почтен мъж.

Той се ухили.

— Благодаря, мадам. Хайде сега да се захващаме на работа, за да получа известно влияние, а не да стана фермер, отглеждащ свине.

Теса се засмя.

— Май вече си се захванал. Виж прасето върху онзи регистър.

Той погледна към книгите. Всички бяха пострадали от дъждовете и върху една от кориците голямо тъмно петно доста наподобяваше свиня. Засмя се.

— Така излиза. Можеш да се обръщаш към мен с Чарли, свинския фермер.

— Не се съмнявам, че би се справил, ако се захванеш.

След този делови коментар тя се наведе към регистъра пред себе си и млъкна.

— Да, мадам.

Все още ухилен той последва примера й, като се питаше как намира такова огромно удоволствие в тази задача, само защото Теса е до него, и колко непосилна му се струваше едва преди няколко дни, когато проучваше сам регистрите.

Един час по-късно той намери каквото търсеше. На устните му се появи лека усмивка и той погледна крадешком Теса. Беше по-красива от всякога със съсредоточеното си изражение, докато обръщаше страниците. Пак погледна регистъра пред себе си и отново видя името на баща си — бе изписано с вече избледняло мастило, но все още се четеше. За момент го погледна невярващо. Подписът отдолу се различаваше от познатия му, но откакто се помнеше баща му бе „Дърам“, а не господин Франсис де Лейси, както се бе подписал в регистъра през 1752 година.

— Теса — обади се той тихо. Не откъсваше очи от името. Тук, с избледняло мастило, бе доказателството, че баща му наистина бе застанал до темпераментна актриса в странноприемница в Лудгейт и за добро или по-скоро за зло, се бе оженил за нея. Събрани в брачен съюз, на дванадесетия ден от юни, Франсис Лейси, ерген, и госпожица Дороти Коуп, мома. — Намерих го.

Тя мигом застана до него.

— Боже — прошепна Теса. — Затова не си я открил досега. В регистъра името на булката е отбелязано като Дороти Коуп, както споменава и баща ти. Но после някой е прекарал черта през името Коуп и е написал със ситни сбити букви над него името Суайн. В закръгления подпис на жената отдолу ясно се чете Дороти Суайн.

— Суайн, не Коуп — промърмори Чарли. — Чудя се кой и кога го е сменил.

— Най-важно е какво е станало с нея — отбеляза практично Теса. — Сега поне ще търсиш правилния човек.

Чарли се отърси от унеса, който го обзе при вида на подписа на баща му — така уверен, младежки, окрилен от безразсъдна любов, без да си дава сметка как това ще хвърли сянка върху живота му след десетилетия.

— Да — промълви той. — И сега знам откъде да започна.