Каролайн Линдън
Да покориш херцог (11)

Десета глава

Лорд Грешам си тръгна. Теса се чувстваше ведра; по-ведра, отколкото й се бе случвало от дни. Обясняваше си го с неговата добронамереност — не бе изчезнала и това я освобождаваше от страха Юджиния, или още по-лошо — Луиза, да я държат отговорна, задето я е изгубила. Освен това той определено донесе интересната новина за събирането на Комитета по строителството на канала. Също така откри, че всеки път щом погледне саксията със зюмбюлите, неволно се усмихва. Налагаше се да потърси с какво друго да ангажира мислите си, преди този мъж да я умилостиви напълно.

— Негова светлост е доста мил, след като така грижовно се е отнесъл към цветята ти.

Репликата на Юджиния ни най-малко не допринесе да реализира намеренията си.

Теса потисна усмивката си, защото знаеше какво впечатление ще предизвика.

— Да, но те са твои. За теб ги набрах.

— Нищо подобно — възрази другата жена. — Набрала си ги, а той ти ги донесе. Твои са.

— Тогава са наши. — Теса не можеше да повярва, че спорят за саксия с цветя. — Имаш ли перодръжка? Моята се счупи, а трябва да пиша на Уилям.

— Толкова много писма му написа. Какви новини имаш да му съобщаваш от вчера насам?

Теса я изгледа навъсено. Отговорът бе „нищо“, тъй като чакаше Скот да й даде счетоводните книги. Но се нуждаеше от нещо, което да я спаси от намеците на Юджиния относно лорд Грешам.

— Не довърших вчерашното писмо. Нали ти обясних: счупих перодръжката.

— Сигурно вече е заминал за Лондон — предположи Юджиния, търсейки копринен конец за бродерията. — Според мен очаква да чуе окончателното ти мнение за канала. Интересува го дали си „за“, или „против“. Ако въобще разбираше какво му съобщаваш, щеше да присъства лично.

Отговаряше на истината. Теса се размърда на стола с пълното съзнание колко безсмислено е да спори, независимо от желанието й.

— Няма да навреди да му опиша цялостното си впечатление от проекта.

Юджиния откъсна със зъби яркосиния конец.

— Няма да навреди и да насърчиш лорд Грешам да промени мнението си за теб.

Теса застина.

— Не, разбира се. Не съм възразявала.

— Той определено иска ти да имаш добро мнение за него.

Юджиния дори не я погледна, а се захвана да вдява иглата.

— Мил е — обяви младата жена леко сковано, — но по-скоро има слабост към теб.

Сега вече Юджиния я погледна открито недоверчиво.

— Скъпа, далеч по-интелигентна си. Привлекателни млади мъже не посещават възрастни дами, освен ако до тях няма прекрасна млада жена.

— Не говори глупости!

Юджиния вирна вежди и обяви:

— За нищо на света не бих нарекла лорд Грешам слепец.

Теса скочи от стола и скръсти ръце пред гърдите си, за да скрие, че са стиснати в юмруци.

— Не знам какво иска, Юджиния, но определено не иска мен — отсече тя напористо. Не можеше да е така, нали? Или напротив? Не, не можеше, а дори да я искаше, това щеше да отпадне, ако чуе нейната история. — Въобразяваш си разни неща, защото ме съжаляваш. Недей. Напълно щастлива съм без съпруг и ти много добре знаеш защо.

Компаньонката й нито се притесни, нито се извини, както очакваше Теса. Просто отпусна ръкоделието в скута си и изгледа Теса дълго и изпитателно.

— О, скъпа — подхвана тя нежно, но малко тъжно, — не те съжалявам. Ти си една от най-силните личности, които познавам. Но наистина ли ще си щастлива в ролята на помощник на брат си до края на живота си? Още си достатъчно млада, за да се омъжиш, да опознаеш радостта да обичаш някого и да бъдеш обичана. — Устните й потрепериха и Теса си спомни, че съпругът на Юджиния умря само няколко години след женитбата им. — Освен това лорд Грешам въобще не е като онзи долен мъж! Наистина ли ще се самонаказваш до живот заради него?

Тя не се самонаказваше, а се предпазваше. Веднъж прекалено лесно падна в плен на чара и вниманието на мъж и бе твърдо решена това да не се повтори. Ричард също даваше вид на човек, който я желае. Разбра обаче истинските му намерения и основателно се разгневи, затова поиска да си отмъсти, ала накърни репутацията и на семейството си, и своята. Едва когато изцяло се посвети на семейното имение, възвърна доверието на близките си. Като помощник на Уилям, както Юджиния се изрази, тя се чувстваше в безопасност. Така тушираше опасенията на родителите си, че е луда, намаляваше тревогите на Уилям, че издръжката й ще бъде бреме за него и й осигуряваше извинение защо така и никога не се омъжи. Единствените мъже, с които се срещаше, бяха търговци и закупчици, банкери и адвокати. Никой от тях не бе подходящ за сестрата на виконт. Само Луиза не се отказваше от идеята си за съпруг на Теса, но самата Теса виждаше в желанието на сестра си нещо съвсем неприемливо. Луиза бе обладана от страст към лекомислен живот, към пазаруване и жажда за спектакли. Организирането на нечия сватба щеше да доведе Луиза до екстаз, а единственият необвързан с брак човек в семейството бе Теса.

Чувстваше се в безопасност, защото бе нащрек по отношение на лорд Грешам. А докато той я смята за опърничава, бе защитена от развеселените му тъмни очи и дяволитата усмивка, както и от кавалерската му загриженост към поувехнали диви зюмбюли. Той поиска от нея да го запознае с Хайрам Скот. Добре, но ще пренебрегва ускоряването на пулса си, когато й се усмихва и няма да си го представя как се наслаждава на слънчевите лъчи без жакет, само по риза. Той е граф; прекалено високопоставен за сестрата на провинциален виконт. Той е лондонски джентълмен, прекалено елегантен за пряма делова жена. Сега, в пустошта на Съмърсет, може и да я задява, но върне ли се към истинския си живот, едва ли ще я забележи сред красивите жени, които несъмнено кръжат около него.

— Не е като онзи подъл мъж — съгласи се тя най-накрая. Дори само от произнасянето на името на бившия й годеник Юджиния щеше да се разтрепери. — Никога не съм казвала, че е.

Юджиния се загледа в ръкоделието си все едно обмисляше нещо.

— Толкова ли ужасно ще е, ако се възхищава от теб, а те уверявам, че е така?

Теса копнееше да може да го отрече, пък било то и за да спре въпросите на Юджиния. Но дори тя, сякаш родена без обичайните женски инстинкти към мъжете, трябваше да признае, че лорд Грешам й отделя доста внимание. Неизменно се държеше възпитано и добронамерено, дори когато тя бе груба или рязка с него. Полагаше големи усилия да я накара да се усмихне, като се самоиронизираше или й носеше цветя, които лично бе засадил. Гърдите на Теса се стегнаха при мисълта за всичките му действия и какво биха могли да означават.

— Ще си купя нова перодръжка — обяви тя внезапно и отиде да си вземе палтото и шапката, изпреварвайки възраженията на Юджиния.

Разходката обаче не й помогна. Колкото и енергично да крачеше, думите на Юджиния не спираха да се въртят в главата й. Той ти се възхищава… да опознаеш радостта да обичаш някого и да бъдеш обичана… въобще не е като онзи подъл мъж… Най-накрая, вече останала без дъх, стигна до реката, спря и се опита да мисли логично.

Грешам беше привлекателен мъж; дори прекалено привлекателен. Това не бе недостатък, или поне не причина да го мрази заради това, нито защото е очарователен и с отлични маниери, независимо че мотивите му я изпълваха с подозрение. Засега, доколкото бе наясно, мотивите му не бяха непочтени. Не бе предприел нищо, за да заслужи враждебността й и дори си бе дал труда да бъде чаровен и мил към нея. Юджиния, въпреки глуповатата си наивност, умееше да разгадава хората и го смяташе за най-чудесния мъж. Щом Юджиния мисли, че той гледа Теса с нещо повече от учтив интерес… вероятно е така.

Теса си пое въздух и продължи да разсъждава. Добре, даже и да й се възхищава и да я намира за привлекателна, това не означава, че ще предприеме нещо. Ако го направи обаче… тя се запита какво ли ще е. В единствения си, пагубен опит с любовта, Ричард бе прям; каза й, че е прелестна и я целуна. Не й остави друго, освен тя да каже „да“ и я поведе направо по пътя към ада, както се оказа. Тя си бе въобразявала, че Ричард прилича на нея, а лорд Грешам бе пълната противоположност. За разлика от Ричард лорд Грешам нямаше какво да иска от нея, освен… самата нея. Когато Ричард я ухажваше, тя бе млада дама със скромна зестра. Сега бе по-възрастна, с опетнено минало и всякакви споменавания на зестрата й постепенно бяха затихнали. Но сега бе и по-умна, по-уверена в себе си за всичко, освен по сърдечните въпроси и този път няма да се остави да бъде глупаво подведена от няколко красиви думи, пък били те и от лорд Грешам.

Намери тревисто място, където да седне, макар денят да бе хладен и с лек бриз. Това бе добре дошло, докато мислеше за графа. Наистина й харесваше начина, по който накланя глава и се усмихва дяволито; гласът му сякаш отекваше в кръвта й, а смехът му я караше да се усмихне, дори да бе в лошо настроение. А и онзи ден, когато хвана ръката й и така ласкаво се изказа за дивите зюмбюли. Теса затвори очи и потрепери. Толкова лесно би се увлякла по такъв мъж, ако му повярва…

Но именно в това бе проблемът. Независимо колко е чаровен или колко е грижовен към нея, Теса не успяваше да прогони досадното гласче в главата си. Ами ако интересът му е продиктуван от скука или по някакъв начин е привлечен от необичайното й държане? Ако той всъщност е завършен женкар и съблазнител, с дарбата да открива слабостта на всяка жена? Или пък е почтен и честен, но двамата никак не си подхождат, за да имат общо бъдеще? Нямаше да й е от полза — дори щеше да й навреди — да се влюби в мъж, с когото няма шанс да намери трайно щастие. Дълбоко в себе си Теса се опасяваше, че това е същината на проблема. Похотта щеше да угасне; интересът щеше да се притъпи; щяха да останат само нетрадиционните й интереси, липсата й на елегантност и склонността й да говори прекалено прямо. Това бе причината да не погледне мъж през последните няколко години. Така се намираше в безопасност. Юджиния я накара да забележи графа, но това не означава да постъпи глупаво.

След известно време стана и тръгна към странноприемницата. Обмисли вероятността и я намери за по-примамлива, отколкото очакваше, но все пак това бе само предположение от страна на Юджиния. Докато лорд Грешам не подаде неоспорим знак за по-дълбок интерес, най-добре е да остави нещата както са сега. Ще се наслаждава на компанията му, дори ще й се радва, но само толкова; и ще се пази все така предпазливо.