Каролайн Линдън
Да покориш херцог (25)

Двадесет и четвърта глава

Следващият ден и половина сякаш продължи цяла вечност. Изслушването пред Комитета мина като в мъгла. Чарли бе доволен, задето е пропуснал предишните заседания. Сър Ричард Чалмърс изложи доводите в негова полза с такъв напевен тон, че щеше да засрами всеки професор, но пък наблегна безкомпромисно на всички факти. Отхвърли претенциите на адвоката на Огъстъс, който започваше да изглежда все по-недоволен и по-недоволен. Дори за Чарли бе ясно, че неговият иск се базира на слухове и е продиктуван от алчност. Представянето на регистрите на преподобния Огилви промени отношението на Комитета, а писмото на господин Томас изцяло спечели членовете му на страната на Чарли. Накрая официалният орган прочете окончателното си решение. То не бе изненада за никого, но все пак предизвика огромно облекчение у братята Де Лейси.

След заседанието Чарли дори не чуваше поздравленията.

— Браво, Дърам — потупа го чичо му Доулинг по рамото. — Чудесно си се справил.

— Благодаря, сър — успя да продума той, преди да го наобиколят другите доброжелатели.

Предстоеше Комитетът да представи решението си пред Парламента, а после пред Короната, но това бе формалност. Херцогството беше негово.

Легна си късно след полунощ, но с чувство на удовлетвореност. Дърам му принадлежеше. След утрешния ден се надяваше и Теса да му принадлежи.

 

 

Каретата спря пред една къща на площад „Сейнт Джеймс“ и сърцето му заби учестено. Въпреки това по лицето му заигра широка усмивка. Бяха минали две седмици, откакто не я бе виждал. Направо изскочи от каретата, без да дочака кочияшът да отвори вратата.

Посрещна го иконом.

— Да, сър?

— Идвам да видя лорд Марчмонт.

— Разбира се, сър.

Прислужникът го въведе в елегантен салон и бързо изчезна. Прекалено нетърпелив да седи, Чарли закрачи напред-назад.

Дали тя бе чела вестници? Знаеше ли, че всичко е уредено? Спомни си реакцията й, когато узна, че му предстои да наследи херцогство и усмивката му стана още по-широка. Сети се какво последва и когато икономът се върна, Чарли почти бе забравил, че е редно първо да се види с брат й и бе готов да помоли да повикат Теса.

— Насам, Ваша светлост. Лорд Марчмонт ви очаква.

Домакинът му имаше приятно, дружелюбно лице, но без решителността на Теса. Дори изглеждаше малко притеснен, докато му се покланяше.

— Как сте, сър? — поздрави Чарли. — Извинете за часа, в който ви безпокоя, но имам да обсъдя с вас нещо спешно и признавам — не ми се чака.

Марчмонт премигна нервно.

— Моля ви, не е никакво безпокойство. Няма ли да седнете?

Преди да успеят да се настанят обаче отвън се чу шум и влезе една красива жена. Чарли си даде сметка, че това е сестрата на Теса, независимо от някои дребни различия. Косата й бе по-тъмно руса и бе малко по-ниска от Теса. Очите й бяха зелени, но обикновени, а не сияещи.

— Простете, не знаех, че има някой. — Дари Чарли с ослепителна усмивка. — Аз съм сестрата на лорд Марчмонт.

— Изключително приятно ми е да се запознаем.

Чарли се поклони и й целуна ръка.

Марчмонт се прокашля.

— Ваша светлост, това е сестра ми, лейди Удол. Луиза, Негова светлост, херцогът на Дърам.

— За мен е чест — промълви тя и направи дълбок реверанс. Ако миглите й пърхаха по-бързо, в стаята щеше да стане течение. — Дано не съм прекъснала нещо.

— Ами…

Марчмонт погледна въпросително Чарли, който се усмихна.

— Не, мадам. Всъщност дойдох да видя сестра ви, госпожа Невил.

— Теса? — не повярва лейди Удол. — Дошли сте да видите Теса?

— Да — увери я Чарли и кимна.

Марчмонт отново прочисти гърло.

— В момента тя не е вкъщи…

— Всеки момент ще се върне — намеси се лейди Удол бързо. — Да позвъня ли да донесат нещо? Чай? Закуска? Или бренди?

Той неволно се усмихна на желанието й да му угоди.

— Не, благодаря. — Поколеба се, но реши, че сега не му е до учтиви маниери. — Всъщност, идвам да получа разрешение да ухажвам сестра ви, Марчмонт.

— Ясно…

Виконтът изглеждаше напрегнат, но лейди Удол нададе радостно възклицание.

— Не сте изненадани, предполагам, защото след като случайно се срещнахме в Бат, силно се привързах към нея.

Чарли не бе сигурен какво им е казала Теса, но не се съмняваше, че госпожа Бейтс е споделила всяка подробност от съвместното им пребиваване.

— О, да, госпожа Бейтс ни разказа колко мил сте бил към нея и Теса в Бат, а по-късно и във Фром. Позволете ми от името на цялото ни семейство и аз да ви благодаря, Ваша светлост. Толкова се притеснявахме, че сама предприема пътуването…

— Луиза — прекъсна я Марчмонт решително и сестра му млъкна веднага, макар и леко недоволно. — Едва ли ще се изненадате, Ваша светлост, ако ви кажа колко малко значение има моето мнение. Другата ми сестра е невероятно самостоятелна, и ако възразява, моето мнение по въпроса с нищо няма да ви помогне.

Едната вежда на Чарли се стрелна във въздуха.

— Мислите, че каузата ми е обречена ли?

— Не, не, не — намеси се лейди Удол. — Боже, как ви хрумна?

— Не знам — отвърна на свой ред Марчмонт. — Ще се наложи да попитате Теса.

— Ще бъде трогната от оказаната й чест, убедена съм — вметна и лейди Удол, на което Чарли се изсмя.

— Наясно съм колко ще е трогната сестра ви, мадам, уверявам ви. — Той й намигна. — Но въпреки това възнамерявам да я убедя.

Марчмонт видимо се поуспокои.

— Тогава, вероятно, имате шанс.

— Прекрасно. — Лейди Удол се усмихна сияйно и на двамата. — Да седнем и да пием чай, докато я изчакаме.

За щастие на Чарли му бе спестена необходимостта да отговори, защото долу се чу как вратата се отваря и затваря. Прозвучаха възбудени трели в гласа на Юджиния Бейтс и сърцето му подскочи. Теса сигурно беше с нея. Марчмонт също се досети; вече се обръщаше към вратата, когато тя се отвори и госпожа Бейтс влезе.

— Лорд Грешам! — възторгна се тя. — О, извинете. Сега сте Ваша светлост — сети се тя и поруменя.

Понечи да направи реверанс.

— Никакви такива между стари приятели — отсече Чарли и пристъпи да я хване за ръцете. — Огромно удоволствие е да ви видя отново, госпожо Бейтс.

— И за мен е така, наистина. — Направи пауза и хвърли поглед през рамо. — Но подозирам, че предпочитате да видите друг. Теса беше до мен. Къде изчезна?

Сякаш по сигнал тя влезе в стаята. Усмивката на Чарли изчезна и за момент той се потопи в сияйните зелени очи, които направо го пронизваха. Тя стоеше на прага овладяна и уверена. За миг никой друг на този свят не съществуваше.

Марчмонт прочисти гърло.

— Имаш посетител, Теса — обяви той абсолютно ненужно.

— Да, виждам. — Без да откъсва очи от него, тя направи реверанс. — Ваша светлост.

— Влизай, Теса — подкани лейди Удол. — Влизай.

— Луиза, скъпа, ще ми помогнеш ли в трапезарията? — подхвърли госпожа Бейтс. — На Бонд Стрийт видях чуден начин за подреждане на цветя. Трябва да ти го покажа веднага, преди да го забравя.

С изненадваща бързина тя прекоси стаята и поведе лейди Удол, която дори не успя да възрази.

— Звъннете, ако ви трябва нещо — намеси се Марчмонт и побърза да последва оттеглилите се дами.

Теса не помръдна, докато семейството й излизаше, но когато брат й затвори вратата, руменина заля страните й.

— Уредил си всичко, разбрах.

— Относно титлата — да.

Тя кимна.

— Чудесно. Зарадвах се да го прочета във вестника сутринта.

— Нима? Защо?

Тя отвори уста да каже нещо, но пак я затвори и свъси вежди.

— Искаше титлата. Сега я имаш. Не си ли доволен?

— О, да, за нея се радвам.

Тя преглътна.

— А посещението ти при лорд Уорли?

Той си пое дълбоко въздух. Да, най-добре бе да й каже веднага и с това да се приключи.

— Изпращал е писмата, защото имах връзка с лейди Уорли. — Руменината от бузите й изчезна, но изражението й не се промени. — Беше преди години. Веднага съжалих, че се е случило.

— Искал си да се ожениш за нея — напомни тя тихо.

— Преди много време — съгласи се той. — Бях млад и глупав.

— Усещането ми е познато — промълви тя.

Той кимна и се приготви да й съобщи най-лошото.

— Баща ми предотврати брака, но нямаше как да ме принуди да проявя разум. Поддадох се на младежкото си увлечение, когато я срещнах по-късно, вече като лейди Уорли, преди три години. Бях пил прекалено много, а тя твърдеше, че още ме обича. Аз… — Направи пауза, колкото да си поеме дъх. — Оказа се, че все още съм глупак. Просто й попаднах под ръка, а тя беше нещастна със съпруга си. След онази нощ обаче заминах и повече не я видях. И се заклех да нямам работа с омъжени жени. Ако с това всичко бе приключило, на Уорли, предполагам, щеше да му е безразлично, но… тя е родила дете. Наследникът на Уорли.

Сега Теса пребледня като сняг.

— Твой син ли е? — прошепна тя.

— Няма как да се разбере. В продължение на година Уорли вярвал, че е негов и има вероятност да е прав.

— А ти на какво вярваш? — попита Теса.

Той се поколеба.

— Не знам — призна той накрая. — Но искрено се надявам да е син на Уорли. — Тя мълчеше. — Ще ми простиш ли? — попита той. — Не е лесно да се преглътне подобно нещо, знам.

— Както е лудост да се държиш неподобаващо в църква — обяви тя. Лицето й възвърна част от цвета си. — Въпреки всичко не е редно Уорли да постъпи така.

— Щеше да е много по-достойно да ме застреля.

— Не говори така! — възкликна тя.

Чарли усети в сърцето си надежда и облекчение.

— Щеше да е по-честно — добави той. — А аз далеч повече ценя прямата честност.

Тя се усмихна, но изражението й бързо се промени.

— Още ли си влюбен в нея?

— В лейди Уорли ли? — Чарли поклати глава. — Не вярвам някога да съм бил. Поне не истински. Но това не ми беше ясно, докато не срещнах теб.

Тя го изгледа изпитателно и сведе поглед.

— Има ли друго, което желаеш, Ваша светлост?

— Да желая? О, да — увери я той. — Искам отново да ме наричаш Чарли, а не „Ваша светлост“.

— Не е подобаващо — отвърна тя. — Тук сме в Лондон, а не в провинциално градче.

— И тук трябва да се държим по определен начин, така ли? — Докато говореше, прекоси стаята и се молеше промяната да се дължи на сестра й, на двуседмичната раздяла, на шока от признанието му… Всичко, но не и да е променила чувствата си към него. — Къде е жената, която ме нарече лениво, арогантно магаре? — пошегува се той. — Тя ми липсва.

Теса вдигна поглед с добре познатия му блясък в очите и той я целуна. Ръцете му обгърнаха лицето й и тя се разтопи в прегръдката му. Сърцето на Чарли подскочи. Отново имаше чувството, че сега е цялостен и завършен. Притисна я още по-близо към себе си и започна да наваксва пропуснатите целувки, когато бе далеч от нея.

— Липсваше ми — прошепна той, целувайки я по устните, по шията и по клепачите. — Отчаяно ми липсваше, скъпа Теса. Ще пренебрегнеш ли многобройните ми недостатъци и ще се омъжиш ли за мен, преди да полудея без теб?

Теса се почувства замаяна. Както обикновено, когато той я докосваше, всичките й решения се изпаряваха яко дим.

— Извинявай… Не мисля, че е редно…

Той застина.

— Не мога да променя стореното от мен, Теса, но…

Лицето й гореше.

— Нито пък аз. Не е честно да те упреквам, когато съм виновна за подобни неразумни постъпки. Но… имам чувството, че ще бъда пречка за теб. — Опитваше се да обясни логично какво й подсказваше сърцето. — Рано или късно ще се повтори случката по време на вечерята във Фром. Не схванах какво става и се държах като глупачка. — Направи пауза. — Често постъпвам така. Говоря, каквото мисля и стряскам всички наоколо. Семейството ми е озадачено от години, но те ме обичат и ме приемат такава.

— Мен не ме озадачаваш — увери я той. — Не и повече, отколкото мога да понеса. Намирам те за омайваща.

— Но няма да ти е безразлично, ако съм твоя херцогиня. Трябва ти някоя, която да дава пищни приеми и да бъде образец на елегантност. С това не бих се справила.

Последното го изрече почти шепнешком.

Той я изгледа озадачен.

— Наистина ли се страхуваш?

— Да… — Тя успя да кимне леко.

Неприятно й бе да го признае, но отговаряше на истината. По-добре да се разделят сега и тя да остане с щастливите спомени за него, отколкото да види как той започва да я гледа с нетърпение, а после и с отвращение. Никога не съжали, че не се бе омъжила за Ричард Уилбър и с времето — не се съмняваше — нямаше да съжалява и за сегашния провален брак.

— Страх те е да си херцогиня или те е страх да се омъжиш за мен?

— То е едно и също.

— Не е. Говориш за пищни приеми и елегантност, но не и за любов.

Сърцето й подскочи.

— Очевидно е, че съм влюбена в теб.

Той направи комична гримаса.

— Очевидно ли? Току-що отказа да се омъжиш за мен.

Тя свъси вежди.

— Защото няма смисъл, Чарли! Имахме… връзка. Дискретна и кратка.

— Ако исках само връзка, нямаше да моля леля си да дойде при теб, когато ми беше невъзможно. Нямаше да дойда да искам разрешение от брат ти, съвсем учтиво, да се оженя за теб. Нямаше да стоя тук и да те убеждавам в способностите си да бъда добър съпруг…

— От теб би излязъл чудесен съпруг — прекъсна го тя. — Опасявам се, че от мен няма да излезе добра съпруга.

Той я погледна развеселен. Теса стоеше все така, с вирната брадичка. Доводите й бяха съвсем логични и с времето той щеше да ги разбере. Затова не си подхождаха. Изведнъж тъмните му очи омекнаха и крайчетата на устните му се завиха нагоре. Тя инстинктивно отстъпи, разпознала опасността. Беше й невъзможно да устоява на Чарли, погледнеше ли я така.

— Но аз се нуждая от помощта ти — обяви той умолително. Боже, можеше да се стегне и да се противопостави на чара му и дори на целувките, но когато искаше съвет от нея… — Сега, когато получих херцогството, трябва да го управлявам. Това са осем обширни имения, пръснати из Англия и Шотландия. През последните осем години с това се занимаваше брат му Едуард и нямам представа дори откъде да започна. А и… Чакай! — Той вдигна отчаяно ръка. — Забравих да спомена: трябва да предам две от именията. По едно на братята си. Баща ми е определил две от най-хубавите за Едуард и Джерард. Това означава, че ще загубя поне четирийсет акра, което е по двадесет и две хиляди на година от приходите ми.

— А те какви са в момента? — осведоми се Теса, преди да съобрази какво пита.

— След като им ги дам, ще ми останат едва осемдесет и шест хиляди на година.

Тя зяпна. Уилям беше заможен човек, но приходите му не надхвърляха осем хиляди годишно.

— Едва?!

Той кимна.

— Разбираш затруднението ми. Как ще съумея да се справя? Надявах се да ме посъветваш какви вложения да предприема, как да управлявам именията си и…

— Наеми си управител — предложи тя колебливо. — Лесно ще го смениш, ако не си доволен.

Дяволитата му усмивка отново се появи.

— Вече имам. Дори сигурно повече от един. Но нямам съпруга, а искам теб. Отлично ме задоволяваш. Искам ти да преглеждаш счетоводните ми книги, да ми казваш как се отклоняват средства, определени за въглища, и да ме насочваш какви и колко акции да купувам, но тихичко, та братята ми да решат, че съм станал финансов гений. Искам да те любя нощем, да ми казваш, че искаш още и да впиваш нокти в раменете ми. Дори искам да ме гледаш както в момента: все едно съм си загубил ума. Освен това трябва да си нежна и добра с мен. Тогава сърцето ми се разтапя.

— От херцогините се очаква да са елегантни и шлифовани — обяви тя, стараейки се да не мисли за руменината, плъзнала по страните й. — Занимават се с благотворителни каузи, поддържат артистични салони и прекарват вечерите в операта, облечени в коприна и обсипани с диаманти.

Чарли кимна замислено.

— Не помня мама да е ходила на опера. Носеше все семпли ленени рокли, изцапани по подгъва, защото постоянно работеше в градината. Обожаваше розите си. Изрязваше хартиени звезди и ги окачаше по тавана ми, когато бях болен. Научи мен и Едуард как да плуваме в езерото в Ластингс и никога не я видях с диаманти. Пусна няколко кученца в кабинета на баща ми, за да прогони оттам един досаден посетител. — Разпери ръце. — Тя бе последната херцогиня на Дърам и страшно много щеше да те одобри.

Теса прехапа устни.

— Лондон не ми допада много…

Той й намигна.

— Вероятно не си видяла привлекателните му страни.

— Не говориш разумно — тросна се тя, едва сдържайки усмивката си.

Как успяваше да го направи? Караше я да се усмихва, когато въобще не й беше до смях. Дължеше се на проклетия му чар, винаги насочен към най-слабото й място. Вечно успяваше да накара сърцето й да трепне, да забрави за всякаква логика и разум и да усеща единствено неговото присъствие.

— Естествено. — Хвана я за ръце и я придърпа. — Аз съм влюбен мъж, който се опитва да убеди една вироглава, красива, интелигентна и прекрасна жена, че ме е омаяла и не мога да живея без нея.

Тя не се въздържа и прихна.

— Ласкател.

— Нищо подобно. — Притисна я към гърдите си и опря чело в нейното. — Трябва ми някой да не допуска да лентяйствам. Ти постигна по-голям успех от баща ми и всичките ми преподаватели, взети заедно. Второ: на теб ти е нужен човек, който да те разсмива, дори когато шилинг и четири пенса не излизат в баланса на счетоводните книги, а те уверявам, че имам чувство за хумор. Трето: и на двамата ни е приятна компанията на другия, дори да четем заедно прашни брачни регистри или да обсъждаме скучен проект за строеж на канал. Четвърто: когато се караме, както не се съмнявам, че ще се случва, възнамерявам да те отведа в леглото и да те държа там, докато забравиш за какво си се сърдила, а това, уверявам те, ще е приятно занимание и за двамата. Пето: обичам те до полуда и далеч повече от някоя шлифована и елегантна дама, която никога няма да посети строеж на канал от ужас да не загуби някой от диамантите си в калта. — Направи пауза. — Да изброявам ли още причини?

Теса си пое дълбоко въздух и се предаде.

— Не.

— И ще се омъжиш за мен, независимо от всички изпитания, които това влече?

— Ако ме искаш, въпреки всичките ми несъвършенства — отвърна тя изчервена.

— Именно тях харесвам най-много у теб — предизвика отново смеха й той.

— Добре, стига да съзнаваш какво искаш…

Прегърна я силно.

— Напълно съм наясно какво искам. Веднъж брат ми каза, че човек никога не оценява нещо, ако не се потруди да го получи. Имаше предвид Дърам, но за мен ти си повече, отколкото ширнали се поляни и стари къщи. — Устните му отново се извиха в усмивка. — И Бог ми е свидетел, че беше много по-вълнуващо да се боря за теб, отколкото за Дърам.

Тя се усмихна.

— Да, съгласна съм.

Допря буза до гърдите му и се заслуша в ударите на сърцето му. Дори облечен по последната лондонска мода, с вид на същински херцог, той бе нейният неустоим Чарли: сладкодумният нехранимайко, дяволски вещият любовник и изключително почтен мъж. Не би била с ума си, ако мислеше да се откаже от него. Забрави всякакви решения да прекара остатъка от дните си като трагична героиня. Каквото и да трябва да научи, за да е достойна негова херцогиня, той го заслужаваше.

— Обичам те — прошепна тя и се дръпна, за да го погледне.

— Знаех, че няма да ме търпиш, ако не изпитваш дълбоки чувства към мен — засмя се той.

— От най-дълбоките — усмихна се тя. — Но спри да се омаловажаваш. Иначе аз ще разкажа на всички колко си находчив, умен, дързък и добър.

— Никой няма да ти повярва.

— Напротив. Всички знаят колко съм пряма.

— И аз те обичам — целуна я той. — Обичам те страстно, нежно и завинаги. Обичам те такава, каквато си, а не някаква митична херцогиня, в която си въобразяваш, че трябва да се превърнеш.

— Тогава ще се опитам да не забелязвам, ако проявяваш надуто поведение като херцог — засмя се тя.

— Знаех, че сме подходящи един за друг.

— Не бях убедена — усмихна се тя, — но ти се оказа прав.

Чарли се ухили и отново я обгърна с ръце.

— Безспорно, скъпа моя.