Каролайн Линдън
Да покориш херцог (4)

Трета глава

Чарли започваше да си мисли, че е изчерпал запаса си от късмет в живота. Доста му вървеше през последните трийсет и няколко години, но сега май всичко се сгромолясваше.

Пристигна в Бат, но не завари брат си. Наложи се да прекара два дни в бездействие и да чака. Представа нямаше за какви тревоги загатва Джерард в писмото си, а още по-любопитно бе отсъствието на съпругата, която най-малкият му брат споменаваше. Джерард женен?! Та той отпътува от Лондон като доволен ерген, твърдо решил да открие изнудвача. А сега съпруга ли имаше? Толкова скоро след бурното ухажване на Едуард и непосредствено последвалата сватба, Чарли се чувстваше направо изоставен. Очевидно братята му въобще не се тревожеха от вероятността да загубят Дърам. Твърденията им не значеха нищо, щом имаха време да се влюбят и да сключат брак.

Все пак Джерард се появи в Бат, само че нямаше вид на човек, изгарящ да разреши „Дилемата Дърам“. Някаква кавга бе станала причина съпругата му да замине и Джерард мислеше единствено как да я последва. Отчасти развеселен, отчасти загрижен, Чарли го придружи. Запозна се с най-новата си снаха и разбра, че също като Едуард и Джерард ще го зареже. Едуард поне се оттегли след кратка лекция, натоварила го с чувство за вина; заяви, че херцогството принадлежи по право на първородния и от него зависи дали ще положи усилия да си го получи, или ще го загуби. Джерард, от своя страна, даде да се разбере, че държи много повече на съпругата си, а задължението да открие изнудвача се падна на Чарли.

Лесно му беше на Джерард — съпругата му донесе огромно състояние и така го предпазваше от последиците в случай че се провали. Чарли остана смаян — и двамата му братя прехвърлиха всичко на него без почти никакви съвети как да действа по-нататък. Нима смятаха, че е в състояние да се справи сам с целия проблем?

Едва ли щеше да успее. Това бе горчивата истина; особено след като братята му се провалиха. Джерард откри името на изнудвача — Хайрам Скот — но после пропусна възможност да го последва, предпочете да отиде да се сдобрява с жена си. Джерард му връчи първите писма на изнудвача и осем стари регистъра от свещеника във Флийт, венчал Дърам за първата му съпруга преди десетилетия, и пожела на Чарли късмет.

А точно той сякаш бе на изчерпване.

Чарли не разполагаше с никакъв опит в издирването, особено ако човекът предпочита да остане неизвестен. Джерард поне имаше военна подготовка, а Едуард — търпението да преоре стотици възможности, докато Чарли никога не се бе занимавал с подобно нещо. Не той търсеше хората, а те идваха при него. Опита се да разбере нещо от регистрите — на всяка страница имаше по дванадесетина вписвания, всичките със ситен почерк. От мисълта да изучи внимателно и осемте регистъра му идеше да заплаче. Въпреки това изправи рамене и се насили да отвори първия.

Чарли раздразнено го избута настрана. Не смяташе да се предава, но бе време да се подкрепи с нещо.

Предпочете вместо да му донесат храна в стаята, да слезе долу, за да се поотдалечи от документите, от бумагите, от всички други доказателства за сегашните му мъки. Да беше взел и готвача със себе си; така поне щеше да пие кафе, а не чай. Най-добре да поразпита за Хайрам Скот. По думите на пощенския чиновник мъжът бе идвал в Бат преди няколко дни. Служителят го бе разпознал и докладвал за присъствието му на Джерард. Улови погледа на господин Лукас и понечи да попита къде да наеме човек, готов да зададе някои деликатни въпроси. В същия момент чу във въздуха името на човека, от когото се интересуваше.

— От господин Хайрам Скот е! Веднага го отнеси на госпожа Невил, Мери. Сигурно очаква писмото.

Говореше дребна възрастна дама, загърната с лавандулово лилав шал и с накъдрена коса под дантелена шапка. Подаде запечатан плик на по-млада жена, очевидно прислужница, ако се съди как направи реверанс и бързо се отдалечи. Чарли проследи отдалечаващото се писмо с жаден поглед. След това се обърна към жената получател. Имаше надежда късметът да не го е изоставил напълно.

— Добре ли сте, мадам?

Чула въпроса му, тя престана да тършува из чантата си. Очите й се плъзнаха по фигурата му и започнаха да се уголемяват все повече. Най-после срещнаха погледа му. Зяпна, страните й поруменяха и чак тогава отговори развълнувано:

— О, да… Да, сър.

— Простете. — Дари я с мила, чаровна усмивка. — Струвате ми се малко замаяна. Да ви придружа ли да седнете?

— Ами… Не, не, добре съм… — Плахите й възражения съвсем замряха, щом Чарли й предложи ръката си. По лицето й се изписа благоговение. — Сега, когато го споменахте, май наистина една идея не ми е добре. Толкова сте мил да си давате този труд.

Охотно го хвана под ръка.

— Ни най-малко не ме затруднявате — увери я галантно той. Чарли, прекарвал безброй безкрайни часове в разговор с леля си, графинята на Доулинг, и приятелките й, знаеше отлично как да се хареса на по-възрастни дами.

— Всичко наред ли е, милорд?

До тях бе изникнал господин Лукас с угодническо изражение.

— Не бих казал — суховато отбеляза Чарли, миг преди жената да кимне. — Дамата не се чувства добре. Позволете ми да ви придружа до чайната, госпожо…

— Б-б-бейтс — едва промълви тя. — Юджиния Бейтс, милорд.

Направи лек реверанс. Изглеждаше замаяна, точно както той бе заявил. И нищо чудно; не й даваше никакъв шанс да му противоречи. Нежно, но решително държеше ръката й.

— Очарован съм да се запознаем — отвърна той. — Аз съм Грешам. Донесете чай и нещо за хапване. Веднага — нареди той на Лукас, отвеждайки госпожа Бейтс към чайната. — И малко шери за всеки случай.

— О! — възкликна дамата, по-зачервена от обичайното. — Милорд, наистина сте страшно мил!

— Всеки джентълмен би постъпил така с една дама — увери я той. — Чакайте. Да пратя ли някой да повика прислужницата ви? Или да ви придружа до стаята, за да си починете?

Бяха стигнали до свободна маса. Незабавно се появи сервитьор с поднос малки изящни сандвичи, вероятно поръчани от друг, но веднага пренасочени към Чарли. Госпожа Бейтс погледна масата — най-хубавата в салона — и въздъхна с копнеж.

— Моля, настанете се мадам — покани я той нежно. — Само за малко, докато се съвземете.

Както очакваше, никоя по-възрастна дама с ограничени средства не би устояла на поканата му. Тя навлажни устни и падна в капана му; седна на предложения й стол. Чарли се настани срещу нея.

— Ако обичате, госпожо Бейтс, хапнете нещо. Няма да ми е спокойно, докато не го направите. Господин Лукас — обърна се той към суетящия се около тях хотелиер, — донесохте ли шерито?

— О, сър, едва ли ми е нужно…

Възражението й замря, защото господи Лукас се появи с две чаши и бутилка качествено шери. Изражението й говореше точно за обратното.

— Една капчица няма да ви навреди — Чарли се наведе, напълни чашите и й намигна лукаво, подавайки й едната. — За да успокоите притесненията ми.

— Добре…

Тя се усмихна, отново се изчерви и отпи малка глътка.

Оттам нататък всичко бе детска игра. Под влиянието на шерито, чая, чинията със сладки, прибавена към сандвичите, Чарли научи всичко необходимо от госпожа Юджиния Бейтс. Беше в града с госпожа Невил, дъщеря на скъпата й покойна братовчедка. Бяха от Уилтшър, където живееха с брата на госпожа Невил, виконт Марчмонт, в прекрасното семейно имение Ръшуд. Втората дъщеря в семейството, наскоро овдовялата лейди Удол, скоро щеше да се пренесе в Лондон и госпожа Бейтс бе натоварена със задачата да разучи последните модни тенденции. Чарли спокойно отговори на всичките й колебливо зададени въпроси, предугаждайки, че младият син на лейди Удол, Томас, ще е основният ползвател на набързо скалъпените му мъдрости. Госпожа Бейтс не съжаляваше, задето няма да се пресели в Лондон за постоянно, понеже градът я плашеше и напрягаше, но очакваше с нетърпение да гостува на скъпите си роднини там и да разгледа забележителностите.

От приказките й Чарли схвана доста неизречени неща: тя бе бедната роднина, местена от дом на дом, според удобството на домакините. Смяташе се за много под неговото ниво, за да бъде забелязана, и несекващото му внимание действаше като ефикасно смазочно масло за преодоляване на нейната резервираност. Шерито, без съмнение, също помагаше.

Бавно насочи разговора към предмета на неговия интерес.

Десетилетие, прекарано в безгрижност и лентяйство, си има своите предимства. Чарли се бе научил да слуша събеседника с половин ухо, но въпреки това да отговаря подобаващо. Докато тя бъбреше още по-словоохотливо, след като й наля втора чаша шери, той се опитваше да отгатне какво свързва Хайрам Скот, изнудвач, с тази видимо невинна и безобидна стара дама. Прати писмото горе и произнесе цялото му име; Скот явно не й бе познат, иначе щеше да го назове по-фамилиарно. Младата й приятелка, госпожа Невил, явно познава мъжа добре, щом очаква писмо от него, но защо?

При първото споменаване на госпожа Невил от негова страна, госпожа Бейтс изведнъж млъкна. Продължи да му се усмихва и да се изчервява, но неспокойството й си личеше. Чарли впрегна целия си чар, но пак не научи много. Госпожа Невил имала работа в града, а в момента излязла на пазар. Госпожа Бейтс сподели само толкова. Госпожа Бейтс не искаше той да узнае нещо за госпожа Невил. Беше повече от очевидно. Точно се канеше да покани двете да вечерят заедно с него същата вечер и по лицето на събеседничката му се изписа облекчение.

— Боже, кое време стана! Трябва да си вървя, милорд. Бяхте невероятно мил с мен, но вече се чувствам съвсем добре.

Чарли извърна глава уверен, че тайнствената госпожа Невил се е появила. Точно както подозираше, на входа на салона бе застанала жена и махаше към госпожа Бейтс. Бързо свали ръка, видяла, че я е забелязал и по лицето й пробягва нещо като гримаса.

Досещаше се защо. Госпожа Невил го нарече лентяй при пристигането им в Бат. И сега, както тогава, бавно се усмихна. Всичко се подреждаше идеално. Бе се надявал да срещне красивата опърничава жена лице в лице поне веднъж. Изправи се, очаквайки с нетърпение предстоящия сблъсък.

Тя прекоси салона все едно някой я бута. Докато стигне до масата, изобрази на лицето си скована, учтива усмивка, но той не пропусна да забележи колко бдителни са очите й.

— Милорд, това е милата ми приятелка госпожа Невил — представи я госпожа Бейтс нервно. — Теса, скъпа, лорд Грешам бе много внимателен с мен, откакто се почувствах неразположена преди малко.

За миг очите на Теса се плъзнаха по чашата шери, сякаш подозираше, че досега той съзнателно я е наливал с вино.

— Много мило, сър. — Най-после впи очи в неговите. Нейните бяха необичаен нюанс зелено, ясни и светли като полиран оливин. За момент той загуби овладяността си, поразен от дълбочината им. — Надявам се да не сме ви създали неудобство.

— Никак даже. — Дари я с най-чаровната си усмивка. — За мен бе истинско удоволствие. Точно се канех да поканя госпожа Бейтс и вас на вечеря днес, тъй като всички сме пътници, без приятели в града.

— О! — От задоволство лицето на госпожа Бейтс поруменя, но после бързо придоби угрижено изражение. — Много сте любезен, сър, но… Това е…

Млъкна и погледна младата жена с очакване.

— Наистина е много мило, но, уви, налага се да откажем, милорд — отвърна госпожа Невил спокойно. Гласът й, пълен с увереност, беше красив и звънък. Поне в тона й не се долавяше неодобрението, което иначе присъстваше в поведението й спрямо него. — Ще си легнем рано, защото сутринта потегляме.

— Разочарован съм, задето ще се разделим толкова скоро след запознанството си. Разбрах, че по-късно през годината ще бъдете в Лондон. Вероятно пътищата ни отново ще се пресекат.

Госпожа Невил стрелна с поглед компаньонката си, която пребледня и се опита да се усмихне. Колко интересно; не остана доволна от информацията на госпожа Бейтс за посещението им в Лондон.

— Може би — задоволи се да отбележи тя. — След като не ти е добре, Юджиния, да си отидем в стаята, за да си починеш.

— Да. — Госпожа Бейтс потръпна леко. — Да, разбира се. Кое време стана… А и главата ми… Много благодаря, лорд Грешам. Беше ми драго да поседя с вас.

— Удоволствието беше мое — увери я той и й се поклони. После й подаде ръка, за да й помогне да стане. — Да ви изпратя ли до стаята, за да не ви прилошее отново.

Усети силното неодобрение на госпожа Невил от неговото предложение. Тя стисна устни, а висулката на шията й запулсира с темпото на ускорения й пулс. Това доубеди Чарли, че има нещо, което трябва да разбере докрай; нещо, което тя не желае той да узнае за нея. Нима е съучастник в изнудването на Скот? Знае ли нещо за Дороти Коуп, отдавна изчезналата първа съпруга на Дърам? Определено беше нервна и той възнамеряваше да разбере защо.

— Да, сега като стана дума… Наистина се чувствам малко нестабилна на краката си… — Госпожа Бейтс остави ръката си в неговата и погледна умолително младата си приятелка. — Няма да е нередно, нали, скъпа Теса?

Госпожа Невил насочи проницателния си поглед към компаньонката си. Очевидно го намираше за дълбоко нередно или поне за крайно нежелателно. Ала каквото и да искаше да скрие, бе повече от видно, че госпожа Бейтс няма и най-бегла представа за него.

— Не, разбира се.

— Обещавам да се държа възможно най-благоприлично — обяви той сериозно, но хвърли игрив поглед на госпожа Бейтс. Тя поруменя и му се усмихна, отново разтапяйки се. — Само до вратата, където ще ви поверя на грижите на прислужницата ви. — За да си осигури благоразположението й докрай, той погледна господин Лукас. — Отнесете шерито в стаята на госпожа Бейтс, господин Лукас. Действа й особено възстановяващо.

Госпожа Бейтс издаде радостно възклицание. Очите на госпожа Невил станаха хладни.

— Вие сте олицетворение на добротата! — почти изписука възрастната дама, все така вкопчена в ръката му. — Теса, скъпа, не е ли най-шармантният джентълмен?

— Без съмнение.

Все още със скована усмивка, госпожа Невил се обърна и тръгна към вратата. Чарли я последва, без да бърза. Бе омаял до краен предел компаньонката й. Госпожа Бейтс не се пускаше от него и не спираше да възхвалява добротата му и джентълменската му галантност. Изказа задоволството си да е до нея в момент на слабост, защото, ако не й се бе притекъл на помощ, щеше да се наложи да потърси лекарска помощ. Чарли отвърна с подходящите ласкателства, а наум се опитваше да си обясни реакцията на госпожа Невил. Госпожа Бейтс бе нащрек спрямо него, но не устоя на изкушението на появилите се пасти и шери. Явно държеше на одобрението на младата дама, но и не се страхуваше особено, ако не успее да го спечели.

Вероятно беше естествено. Изнудвач би постъпил глупаво, ако се довери на бъбрива стара дама. Чарли бе убеден, че ще изтръгне всяка тайна от нея, стига да разполага с достатъчно време и шери. Теса Навил обаче бе несравнимо по-голямо препятствие. Даже бе решила да го мрази, въпреки любезното му поведение. Означаваше ли това, че е наясно с изнудването на Скот? Или дори участва в него, колкото и невероятно да изглежда? А защо пък да не е просто свадлива по природа… Но това го провокираше по-силно от всичко друго.

Госпожа Бейтс го насочи по коридора към неговите стаи. За малко да прихне, когато тя спря пред една врата почти срещу неговата. Каква ирония, ако човекът, когото търси, е бил само на метри от него, откакто пристигна в Бат.

— Боже, колко сме наблизо! — не скри той радостната си изненада. — Моят апартамент е ето тук. Ако ви трябва още помощ, само изпратете прислужницата да почука.

— О! — Госпожа Бейтс отново се изчерви. — Колко… Колко възхитително, милорд. Но достатъчно ви затрудних…

— Никак даже — увери я той.

— Но ние тръгваме утре — продължи тя видимо облекчена. — Беше огромно удоволствие за мен. Това е най-прекрасният следобед, който съм прекарвала в Бат!

— Дълбоко се надявам да се срещнем отново в Лондон. — Поклони се и й целуна ръка. В този момент млада прислужница отвори вратата. — Довиждане, госпожо Бейтс.

— Довиждане, милорд — отвърна тя едва поемайки си дъх и му махна, докато влизаше.

Над рамото й Чарли не зърна госпожа Невил, която бе избързала пред тях. Запита се как ли ще се скара на компаньонката си, когато той се отдалечи. Прислужницата направи лек реверанс и затвори вратата.

Прибра се в своите стаи, където камериерът му лъскаше ботушите.

— Има две дами в хотела, Барнс. Настанени са точно срещу нас. Госпожа Теса Невил и компаньонката й, госпожа Юджиния Бейтс. Заминават утре. Разбери къде отиват и опаковай багажа. Ще ги последваме.