Каролайн Линдън
Да покориш херцог (16)

Петнадесета глава

Теса отвори очи, видя непознат таван и се намръщи, питайки се защо й изглежда различен днес. Трябваше й малко време да се сети, но стана и я обляха горещи вълни. Почти без да смее да диша тя хвърли кос поглед настрани и видя Чарли да спи по корем, поставил глава върху ръцете си. Кичури от тъмната му коса се спускаха безразборно по слепоочието, а черните му мигли хвърляха сянка върху хлътналите страни. Чувствените му изваяни устни изглеждаха по-меки, но все така опасни, дори без дяволитата усмивка. Ако дотогава се съмняваше, че това е най-привлекателният мъж, когото е виждала, сегашната гледка я убеди. Стомахът й се сви, а сърцето й почти замря при мисълта за случилото се снощи.

Още по-лошо бе, че тя взе инициативата. Предишната нощ излезе сама в дъжда и отиде в квартирата на неженен мъж. Целуна го и поиска да я обладае; прекара нощта в леглото му, без да проявява каквато и да е дискретност. А сега навън бе светло и нямаше никаква надежда да се промъкне обратно във Фром незабелязано. Започна да трепери, като си представи последствията. Уилям ще бъде ужасен от нея; Луиза ще се облее в сълзи от мъка; дори Юджиния ще я гледа с болка и съжаление и няма да припадне единствено заради надеждата лорд Грешам да предложи на поверената й млада дама брак.

Отново погледна Чарли, този път с копнеж. Бог да й е на помощ, но не искаше надеждите на Юджиния да са безпочвени. Когато той се засмя на начина, по който бе унизила Ричард Уилбър, тя за малко не се разплака; тя, която никога не плачеше. Ненавистта я съпътстваше от девет години. Близките й се безпокояха, защото била нестабилна; понякога й се струваше, че продължаваха да я мислят за такава. Наложи се баща й да плати на Ричард заради публичния скандал и нарушения брачен договор. Цяла година нито й позволяваха да приема гости, нито я канеха където и да било, понеже всички познати обсъждаха шепнешком неуравновесения й нрав. Тя самата бе толкова бясна, че в продължение на няколко месеца това ни най-малко не я интересуваше.

Напрежението обаче продължи по-дълго от гнева й към измяната на Ричард. Тя не възрази на решението на родителите си да я изпратят при пралеля Донела в Шотландия, макар да не спираше да негодува от къде на къде гледаха на Ричард като на наранената страна, а нея я смятаха за луда. Замина за Шотландия и се върна година по-късно с измислен съпруг, за жалост починал от пневмония заради шотландските мъгли. Пралеля Донела поддържаше тази версия — все пак идеята беше нейна — и семейството на Теса я прие с облекчение. На една вдовица прилягаше да си стои кротко вкъщи; на една вдовица бе позволено да върши неща, които стара мома, уравновесена или не, не биваше да прави. И най-вече: на вдовицата се гледаше като на почтена жена.

Теса се убеждаваше, че нещата са се уредили сравнително добре, защото опозоряването й най-после склони баща й да даде съгласие тя да поеме част от счетоводството му. Майка й го бе правила години, но по онова време здравето й силно се влоши; след броени месеци почина и Теса пое управлението на Ръшуд. А след кончината на баща й Уилям с облекчение и радост я остави да продължи заниманието си. Нека е странна и непредвидима, но поне да е полезна по някакъв начин, разсъждаваха близките й. В продължение на осем години това бе животът й: имението, сметките, управлението на инвестициите на Уилям. Нямаше нищо против и си представяше, че така ще бъде и занапред. Едва сега призна колко самотно й ставаше понякога и колко й липсват моментите, когато някой я оценява, възхищава й се и я разбира; както стана с Чарли.

Пое си дълбоко дъх, да си вдъхне кураж и внимателно се измъкна от леглото, за да не го събуди. Навлече долната риза, твърда и измачкана, и изпита моментна паника, защото не намираше роклята си. Не си спомняше кога точно Чарли я свлече от раменете й. Във всекидневната ли? От външната страна на вратата? Боже, нямаше и най-бегла представа.

Запази спокойствие, заповяда си тя. Пристигна с рокля и пелерина, следователно и двете дрехи са накъде в къщата. Огледа се и намери копринен халат, който облече. Беше страшно мек и ухаеше на Чарли, на кафе, бренди и тютюн. Теса не издържа на изкушението да зарови нос в яката и да вдиша дълбоко. Как не бе забелязала досега колко божествено може да ухае един мъж?

Прекоси на пръсти стаята и тихо отвори вратата. Хвърли поглед навън, видя пустия коридор и предпазливо, излезе. Обърна се към стълбището и за малко да изпищи при вида на мъжа, застанал пред нея.

— Добро утро, мадам — поздрави той с поклон. В една ръка държеше димяща кана, а върху другата бе метната безупречно чиста кърпа. — Да ви предложа ли помощта си?

— Ами… Добре би било… Случайно да сте намирали рокля?

Лицето й пламна, давайки си сметка какво ли си мисли прислужника и колко всъщност е прав.

— Да, мадам, намерих. — Лицето му остана безизразно. — Позволих си да я окача, за да изсъхне и отстраних калта от подгъва. Ще бъде изгладена и ще ви я върна в най-скоро време.

Теса прочисти гърло.

— Наистина няма нужда да я гладите… Бихте ли ми я донесли сега?

Той я погледна и отново се поклони.

— Както желаете.

Мина край нея и влезе в спалнята, от която тя току-що излезе. Теса се поколеба, но без рокля не можеше да отиде никъде. А ако стои в коридора, където и други прислужници биха я видели в халата на Чарли… Върна се в спалнята.

— Ето те!

Гласът му я накара да застине на място. Бързо погледна към леглото. Сега Чарли лежеше по гръб, с ръце зад тила и й се усмихваше съблазнително.

Теса потисна внезапното желание да хвърли халата и да скочи обратно в леглото при него. Погледна прислужника: беше оставил каната и кърпата и сега подреждаше из стаята. Тя се изчерви от царящия безпорядък, защото ясно си личеше, че двама души трескаво са събличали дрехите си, за да се отдадат на порочни занимания.

— Да…

— Ела тук — привика я той с пръст. — Барнс ще направи кафе. Истинско, а не онази отврат, която предлагат във Фром.

— Не… Най-добре да си вървя. — Отново погледна прислужника смутено. — Благодаря, задето ме прибрахте снощи, когато се загубих в дъжда.

Чарли я изгледа изпитателно… И той като нея бе съвършено наясно, че Барнс няма да повярва на тази история.

— Като мой доверен камериер Барнс никога няма да спомене, ако е видял нещо нередно.

— Точно така, милорд — обади се веднага мъжът. — Не че някога става нещо нередно под покрива ви.

— Именно. И що за домакин бих бил, ако допусна жена, настинала от дъжда снощи, да извърви разстоянието до Фром тази сутрин? — Теса прехапа устни, а Чарли седна в леглото. — Барнс прави много хубаво кафе. Не толкова, колкото готвачът ми в Лондон, но напълно приемливо.

— Старая се според силите си, милорд — обади се прислужникът.

— Захващай се тогава — нареди Чарли, без да откъсва очи от Теса. Изглеждаше великолепна в халата му, с разпилени по раменете къдрици. Ако спре да наблюдава Барнс сякаш е стражар, дошъл да я арестува, Чарли бе убеден, че ще я вкара обратно в леглото, за да я поздрави подобаващо. А после ще дойде кафето. — Направи го силно и донеси и захарен петмез.

Барнс се изниза мълчаливо от стаята. Теса се отдръпна от вратата, за да го пусне, но не се приближи към леглото. Чарли отметна завивките и стана, за да я придърпа.

— Готвеше се да ме изоставиш тихомълком ли? — попита той, докато затваряше вратата с една ръка, а другата протегна към Теса.

— Да — отвърна тя, загледана в гърдите му.

Той приближи ръката й, целуна я по кокалчетата, а после по дланта.

— Защо?

— Чарли, гол си…

— Да. — Целуна пулсираща вена на китката й. — Възразяваш ли?

Погледът й се плъзна надолу. Харесваше му как на лицето й се изписва откровен копнеж, когато го гледа.

— Не.

— Тогава се върни в леглото — усмихна се той.

— Юджиния ще се притеснява — промърмори тя, но се остави да я поведе.

— Сигурно. — Остави я до леглото и отиде до писалището в другия край на спалнята. Върна се с перодръжка, мастилница и лист хартия. — Легни.

— Защо?

— За да й напиша бележка и да я успокоя — обясни той невъзмутимо и разтвори ръцете й, които все още здраво стискаха халата. — Бъди по-сговорчива. Правя го, за да е спокойна госпожа Бейтс.

— Не мисля, че това е най-ефикасният начин да се напише писмо — отбеляза тя, но се остави да я настани върху леглото.

— Как само работи умът ти! — възкликна той, събличайки халата и долната й риза. — Кой каза, че искам да съм ефективен?

Тя се опитваше да не се усмихне, когато той я бутна назад, за да легне. Косата й се разпиля по чаршафите като на русалка, показала се на повърхността на водата.

— Според мен не е прилично да се пише писмо така.

— Стой мирна, или посланието ще излезе ужасно разкривено.

Постави листа върху плоския й корем и закрепи мастилницата между гърдите й.

— Чарли — прошепна тя, преди гласът й да заглъхне, защото той се наведе и прокара език по едното й зърно.

— Да?

Той продължи със заниманието си и тя дори преметна ръка през врата му, за да го притегли по-близо.

— Ще разлееш мастилото — сепна се тя, когато той се насочи към другата й гърда.

— Вярно — промърмори той и започна да опипва чаршафите, за да намери перодръжката. Положи огромно усилие, за да седне на пети и да я види легнала пред него, все едно е върху езически жертвеник. — Щом настояваш… — Разтвори коленете й и се настани между тях. — Сега вече ще започна. — Разви капачката на мастилницата, потопи перодръжката и подпря лакти върху бедрата й. — „Драга госпожо Бейтс, не се безпокойте за Теса — четеше той на глас написаното. — Тя е в безопасност при мен“.

Тя се засмя.

— Стой мирна — смъмри я той. — Ще размажеш мастилото.

— Гъделичкаш ме — оправда се тя.

— Чудесно. — Наведе глава, за да я целуне по корема. — Трябва да те гъделичкам по-често.

— С перодръжка?!

— Тогава ми позволи да завърша. — Отново потопи перодръжката. — „След като излязла под дъжда, попадна на моята къща и аз я прибрах, за да не хване пневмония“ — прочете той. Побърза да сгъне и подпечата писмото, преди Теса да го види, защото почеркът му бе безобразно разкривен. Щръкналите й гърди, подпиращи мастилницата, и замечтаното й изражение, с което гледаше към тавана и си играеше с кичур от дългата си коса, привличаха погледа му. Изглеждаше щастлива с него. И лежеше гола в леглото му. Налагаше се веднага да приключи с писмото. — „След като се уверя, че не е в опасност, ще ви я върна във Фром“ — добави той, направи се, че не вижда капката, която падна върху последната дума и със замах се подписа.

— „Не е в опасност“? — Теса се усмихна и обърна глава да го погледне. — С теб?

— Ти си в огромна опасност да бъдеш обладана, преди да пиеш кафе — обясни й той. Затвори мастилницата и я постави заедно с перодръжката и листа на пода зад себе си. — Реших обаче да не пиша последното на госпожа Бейтс.

Усмивката й стана още по-широка.

— Не съм искала кафе.

— Чудесно. — Изгледа я с настървена усмивка. — Барнс доста се бави, докато го прави.

Отново се наведе над нея. Този път помежду им нямаше никаква хартия или мастило. Този път той не бързаше. Днес, на дневна светлина, разполагаше с време да изследва кожата й, гладка и мека като мляко. Откри малка бенка на дясното й коляно и я целуна; загледа се в свода на стъпалото й и как се огъва, когато погали пръстите на краката й. Остана омаян от пъпа й и меката извивка на гърдите й.

Нашепваше й нежни, безсмислени слова, но не за да я съблазни или впечатли, а за да изрази възхищението си. От време на време тя нашепваше отговори, но той така бе потънал в омара от желание, че не долавяше смисъла им, а само гальовния тон. Харесваше й какво прави той. Бе погълната от него, както той от нея. За пръв път устните й не изричаха възражения. Той изпълняваше всичко, което й нашепваше, и тя се поддаваше както сламка се поддава на огъня.

Имаше известна ирония. Най-отявленият женкар в Лондон бе изцяло запленен от една непринудена жена, която без да прибягва до никакви хитрини го прелъсти и казваше истината, дори и да граничеше с глупост. Тя отвори очи. Зениците й, така разширени от възбуда, бяха почти черни. В този момент Чарли разбра, че никога няма да я пусне.

— Желаеш ли ме? — попита той тихо. — Тук?

Докосна с пръст нежната чувствена пъпка сред тъмните косъмчета между бедрата й.

— Да.

Ноктите й се впиха в китките му.

— Сега ли?

— Да! — кимна тя.

По челото му изби пот. Имаше сериозна опасност да свърши веднага. Ерекцията му, толкова твърда, стигаше до болка. Обожаваше да чува гласа й, задъханото й желание да я притежава. Теса, овладяната, уверената в себе си Теса, която владееше изкуството да се контролира, сега се разтапяше от същата безумна страст, завладяла и него. Той дори не мигаше от страх да не изпусне някой миг.

Пъхна два пръста в нея и разтри срамните й устни с палец. Тя тихо извика и постави ръце върху неговата. Залюля бедра и насочи ръката му, показваше му къде да я докосва. Подчини й се напълно и почти спря да диша.

— Сега! — нареди той и освободи ръката си. Прегърна я през талията и с ловко движение я обърна така, че тя да застане на колене и ръце. Приближи пениса си към меката й плът. — Милостиви боже! Теса…

— Да — насърчи го тя, извивайки гръб.

Той застина за миг, за да си възвърне поне част от контрола, но това се оказа невъзможно. Обгърна я през талията и отново проникна в нея. Когато тя отпусна глава и сведе рамене, той спря само колкото да я обърне по гръб. Искаше да съзерцава лицето й, когато стигнат до връхната точка. По накъсаното й дишане и както се стегнаха ръцете й усещаше, че тя наближава и за нея…

Тя стисна клепачи, изви глава назад и се отдаде на освобождението си. Конвулсиите й докараха и него до крайна забрава.

За миг той реши, че умира. Ушите му бучаха. Зарови глава в косите й и долови лекия аромат на розмарин. Главата й бе извърната настрана, но той виждаше профила й и удовлетвореното блаженство в изражението й. Заля го топла вълна и на устните му разцъфна усмивка. Отпусна се и нежно я целуна по шията.

И бог вече не можеше да му помогне; той бе напълно изгубен.