Каролайн Линдън
Да покориш херцог (10)

Девета глава

Изненадващото посещение на госпожа Невил чувствително подобри настроението на Чарли. Два дни на дисциплинирана тежка работа се оказаха по-голямо изпитание, отколкото очакваше. Но негово бе задължението да носи този кръст и той бе твърдо решен да не го избягва повече. Едуард свърши отегчителната и досадна задача да наеме адвокат. Джерард замина, рискувайки живота и свободата си за семейството. Чарли си повтаряше, че е в състояние да изчете няколко прашни стари регистъра, търсейки доказателства за злополучната женитба на баща си. От него се изискваше единствено да прочете всеки ред на всяка страница. Нямаше причина да не се справи успешно с начинанието. Изискваше се само да прояви дисциплина.

Затова седна и започна да изучава брачните регистри, което пробуди мечтите му да се върне възможно по-бързо в Лондон. Пълните с истории за безизходица, бедност и съмнителен морал регистри го изпълваха с тъжни и мрачни мисли. Мъж на четирийсет и две се бе оженил за шестнайсетгодишна в предния салон на публичен дом. Чарли бе готов да се обзаложи на всичко, че подписа на „майката“ на булката всъщност е положила съдържателката на дома, само и само да се отърве от нежелано момиче. Двойка се бе венчала в хан срещу шилинг и кокошка, а по-късно предстоеше да платят още един шилинг. Така ли се бе венчал и баща му? Опита се да си представи как херцогът и тайнствено съблазнително момиче чакат реда си в хан, докато двойката с кокошката се врича във вярност, но не успя. Как Дърам не се е досетил, че това е лоша поличба? Чарли се канеше да нареди на Барнс да донесе нещо за пиене по-силно от лимонада, когато камериерът му отбеляза, че на пътя една жена гледа към къщата.

Скочи да я посрещне с оправданието, че му е крайно време за почивка от регистрите. Тръпка премина през тялото му, не отрече, когато тя го погледна с кристалночистите си очи и сподели, че случайно е тръгнала в тази посока. Теса Невил не бе вятърничава жена, та да тръгне да блуждае безцелно из полята. Тя никога нямаше да признае, но той се питаше — и се надяваше — дали не е минала край къщата с мисълта да го срещне отново; подобна вероятност го изпълни със задоволство.

Продължаваше да не е сигурен какво у нея го привлича. Да, очите й, без съмнение, и прямият начин, по който го гледаше; но и всичко друго у нея бе прелестно, като се започне от тъмните къдрици до приятните извивки на тялото и той трудно се въздържаше да не й се възхищава открито. Не приличаше на никоя от познатите му жени и накрая Чарли просто се отказа да гадае защо му въздейства. На каквото и да се държеше, му беше приятно. Беше свикнал жените да пърхат с мигли и да се усмихват превзето или да нашепват дръзки предложения в ухото му. Това го държеше нащрек и бе готов да отклонява нежеланите предложения бързо и чаровно, постоянно бдителен за заложени капани от желаещи да станат бъдещи херцогини. Ако Теса Невил виждаше нещо привлекателно в личността му или целеше да го обвърже с брак, тя го прикриваше добре. Освен това той не можеше да устои на желанието да бъде достоен за нейното положително мнение.

Налагаше се, разбира се, да продължава да си мери приказките пред нея. Съзнаваше, че не повярва докрай на твърдението му, че иска само да го представи на Хайрам Скот, и едва отклони отговора на въпроса й защо обръща толкова внимание на госпожа Бейтс.

Онова, което й каза, беше истина — вече — но не бе така в началото и не искаше и да мисли как ли би реагирала, ако научи, че някога я е подозирал, макар и бегло, в участие в схемата за изнудване. Възнамеряваше да отнесе тази тайна в гроба. Сега, когато бе спечелил донякъде благоразположението на госпожа Невил, той възнамеряваше да го запази.

На следващия ден Чарли се облече внимателно. В спалнята му, на масата, стоеше саксията с дивите зюмбюли — съвсем благовиден предлог да я посети. Отначало се притесни, че цветята са умрели; почти никога не се бе занимавал с градинарство. Обикновено изпращаше прислужник да поръча цветя от лондонски цветарски магазин, когато искаше да впечатли някоя дама. Но явно някак се бе справил, защото зюмбюлите, вече засадени, се бяха съживили и сега изгаряше от нетърпение да ги върне на госпожа Невил.

Шум от карета отвън привлече вниманието му. Бърз поглед през прозореца го накара да изругае под нос. Хайрам Скот слезе от возилото и подаде юздите на едно от конярчетата.

Чарли се отдалечи от прозореца и озадачен, се замисли. Може би Скот идваше да повтори исканията си на четири очи; или смяташе, че не е разкрит и ще приложи нова тактика, за да се сдобие с парите. Бе доста самоуверено от негова страна да дойде тук.

Барнс му донесе картичката и Чарли остави посетителя си да чака известно време. Възнамеряваше да бъде лаконичен и да предизвика Скот сам да надене примката около врата си. Появи се в салона едва след петнайсет минути.

— Господин Скот — поздрави той високомерно, — каква изненада.

Другият мъж направи дълбок поклон. Въобще не изглеждаше засегнат от чакането.

— Моля ви да извините своеволието ми, сър. Ако съм дошъл в неподходящ момент…

Чарли махна небрежно.

— Тук, в провинцията, няма удобно и неудобно време. — Седна и даде знак на посетителя си да последва примера му. — Какво те води във Фром?

Скот седна с доволно изражение.

— Дойдох да ви отправя покана, милорд. Като евентуален инвеститор ще се радвам да вечеряте с мен и някои други акционери и членове на Комитета.

Чарли го изгледа втренчено.

— Вечеря ли?

— Да — кимна Скот все още искрено усмихнат сякаш не бе кроил пъклени планове да преобърне изцяло живота му. — Утре вечер, във Фром. Не е събиране на целия Комитет, затова деловите приказки няма да са много, но ще се радваме да се присъедините към нас.

Чарли издаде неопределен звук. Перспективата да вечеря с Комитета по строителството на канала никак не го блазнеше, но бе още една възможност да прецени що за човек е Скот. До този момент мъжът го озадачаваше напълно; беше ли изкусен измамник, отчаяно прикриващ опита си за изнудване, или безнадежден подлизурко, смятан погрешно за злодей? Чарли не успяваше да определи и се въздържаше от действия, докато не разбере.

— Обикновено вечеряме на борда на яхтата на компанията — продължи Скот, тъй като Чарли мълчеше. — В момента обаче „Савил“ е на ремонт и ще се съберем в „Мечката“. Госпожа Луис, съпругата на съдържателя на странноприемницата, е известна с готварските си умения.

— Да — промърмори Чарли. — Доскоро бях отседнал в „Мечката“.

Храната бе приемлива, по негово мнение, но не и забележителна.

Скот се усмихна благодарно и кимна.

— Господин Луис го спомена, когато разговарях с него. Именно той ме насочи къде да ви намеря, за да отправя поканата си.

— Госпожа Невил ще присъства ли? — попита Чарли, все още печелейки време.

Надяваше се да не е сред гостите. Щеше да го разсейва прекалено много.

Скот се поколеба само за миг, но Чарли го забеляза.

— Не знам, сър. Но с удоволствие ще я поканя, ако желаете.

По дяволите! Сега Скот смяташе, че той държи тя да присъства. И още по-лошо: Чарли вече нямаше как да каже „не“. Госпожа Невил щеше да иска да присъства, а и всъщност тя имаше далеч по-голямо право от него да е там, ако наистина щяха да обсъждат строежа на канала. Вероятно тя дори щеше и да инвестира, докато той не възнамеряваше да даде на Скот и едно пени, та ако ще каналът му да превозва злато от недрата на земята. А ако Скот някога й каже как той е отклонил идеята за нейното присъствие…

Насили се да вдигне равнодушно рамене.

— Предположих, че и тя ще е добре дошла, защото също е евентуален акционер.

— Разбира се, разбира се — съгласи се Скот сърдечно. — Поколебах се, понеже няма да е само бизнес събиране, милорд, и като единствена дама да не би да се почувства неловко.

— Не е изключено да има друг ангажимент — отвърна Чарли, но се съмняваше да е така.

Във Фром нямаше какво да се прави, а каналът бе единствената причина да е в Съмърсет. Дори да имаше други планове, щеше да ги промени, за да се срещне с членове на Комитета по строежа на канала. Обзе го обаче усещането, че Скот е планирал мъжко събиране и наистина щеше да е неловко тя да присъства. Скот искаше пари и бе достатъчно отчаян, за да изнудва за средства дори херцог; не би се притеснил да допусне присъствието на дама, ако шест хиляди паунда зависеха от нейното одобрение. Чарли се запита дали и другите от Комитета смятат така.

— Това ще го реши госпожа Невил — заяви Скот. — Веднага ще я поканя. Да ви броя ли сред гостите, сър?

Чарли кимна.

— Да.

Ако откаже, Скот едва ли би поканил госпожа Невил, а графът на Грешам държеше на нейното присъствие. Тя щеше да побеснее, че е била изключена, а и честно казано, би било дълбоко нечестно. Ако тя присъства на вечерята, той предпочиташе също да е там. За всеки случай, ако другите джентълмени не се държат достатъчно джентълменски.

— Отлично! — засия Скот. — Радвам се на интереса ви към канала, сър. Ако има как да допринеса за решението ви да направите вложение, насреща съм. Искате ли да разгледате проспектите?

Госпожа Невил ги беше видяла и ги обяви за безполезни.

— Обезателно — отвърна Чарли ентусиазирано, досещайки се, че безразличието му ще тласне Скот да положи по-големи усилия да го убеди. — Изпратете ми ги.

Догадката му се оказа вярна.

— Готов съм да ви придружа до всеки участък, който искате да разгледате — продължи Скот с блеснали очи. — Или да си кореспондирам с човек, ангажиран да движи бизнес делата ви. Готов съм и да превозвам ваши товари по канала. Някои акционери предпочитат този начин на разплащане.

Чарли отново сви рамене и реши да разтърси леко Скот.

— Може. Но ще преговаряте с мен. Моят пълномощник е зает в Лондон.

Имаше предвид брат си Едуард, който най-добре разбираше от бизнес. Не че братята Де Лейси щяха да имат общи дела с Хайрам Скот.

— Да, добре… — прие Скот. Поколеба се, насили се да се усмихне и за пръв път придоби разтревожено изражение. — Рядко работя директно с човек с вашия статут, лорд Грешам, признавам.

— Нима? — вдигна вежди Чарли.

— Да. Първоначално, естествено, се срещам лично с всеки акционер, но… — направи пауза и прочисти гърло — мога ли да попитам как научихте за канала? Според мен името ви не беше в списъка на джентълмени, чиято подкрепа имаме.

Нито един мускул по лицето на Чарли не трепна, но сърцето му подскочи. Това ли бе началото на разговора, който се надяваше да подхване?

— За пръв път чух за канала в Бат — съобщи той с равен тон. — От брат си, капитан Де Лейси.

Името на Джерард не направи никакво впечатление на Скот, макар по-малкият му брат да бе в Бат от известно време.

— Разбира се — възкликна Скот. — Често пътувам до Бат, макар да нямам спомен да съм се запознавал с брат ви…

— Наскоро се премести — уточни Чарли. — След смъртта на баща ни.

Очакваше някаква реакция: трепване на устните, премигване, скована усмивка. Скот не направи нищо. Лицето му мигом придоби тъжно изражение.

— Моите съболезнования, милорд.

Чарли не откъсваше очи от него. Усещаше пулсирането на сърцето си в ушите. За момент забрави за потребността да се прикрива и да си отмъсти; идеше му да пребие Скот до припадък. Как смее да седи и да предлага съболезнованията си, сякаш не бе помрачил последните месеци на Дърам със заплахите и исканията си? Що за игра играеше този човек?

С известно затруднение възвърна контрола над дишането си и отпусна свитите си в юмруци ръце. Налагаше се да разнищи тази мистерия докрай.

— Благодаря — едва успя да изрече.

Скот леко се стресна от студенината в тона му. Размърда се неспокойно на стола.

— Е, аз съм доволен. Горд съм с вниманието, което обръщам на акционерите си. Ако има как да…

— Да, да — прекъсна го Чарли нетърпеливо и се изправи. — Благодаря за днешното посещение, господин Скот. Ще се видим утре вечер.

Скот се усмихна облекчено.

— Чудесно, милорд. Осем часа, ако ви е удобно…

— Да. Хубав ден, господин Скот.

Трябваше да прогони този човек от къщата, преди желанието да го удари да стане непреодолимо.

Чарли изчака вратата да се затвори зад посетителя и мрачно изруга. Боже, ненавиждаше този човек и защото първоначално му навлече всичките тези проблеми и защото не показваше да е ужасен от предстоящото възмездие. Той искаше не само да се изправи пред Скот; копнееше да го унищожи заради всичко, което му стори. Щом се налага, ще издържи една вечеря с акционерите, за да довърши напълно Скот.

А и госпожа Невил ще бъде там. Бавно си пое дълбоко въздух, за да се успокои и си повтори, че последното няма значение. Причината да е тук беше Скот, а не тя. Нищо не се получи; продължаваше да изпитва нетърпение да я види, въпреки всичките си опасения от усложненията, които присъствието, й щеше да навлече. Даже напротив — това бе още една причина да присъства. Вече определено не искаше Скот да я спечели за каузата си. Така ще я държи под око и ще я предпази от коварната хватка на Скот.

Но иначе… дори и най-бегло не си представяше как да си обясни поведението на Скот. Предприемачът не показа нито срам, нито неудобство да се изправи пред него, не прояви и неприкрита алчност. Сякаш въобще не подозираше за родствената му връзка с Дърам, което обаче не можеше да е вярно. Джерард се оказа прав: заплахата да се разбере за женитбата на Дороти Коуп с Дърам нямаше да навреди на херцога, а на децата му. Беше изключено Скот да не го знае. Не възнамеряваше ли поне да се заинтересува кои са тези деца? Заради разразилия се скандал всички жълти вестници в Британия бяха публикували съобщения за смъртта на Дърам.

Сблъска се с неочаквана дружелюбност, а тя се явяваше пречка за плановете на Чарли. Очакваше сблъсък, а не се стигна дотам. Това го правеше несигурен в себе си, несигурен в думите на Джерард, несигурен в човека, посочен от пощенския чиновник. Ако не бе попаднал на правилния човек, значи всички положени до момента усилия бяха напразни. Чарли не обичаше да оставя нищо на случайността, а в случая и не можеше да си го позволи. След разпространяването на пикантните слухове за баща му Комитетът по неприкосновеност на титлата щеше да иска неопровержими доказателства за правото му да бъде херцог. Затова сега преглеждаше регистрите и търсеше доказателство в една или друга посока за сватбена церемония, преди да нанесе финалния си удар. Работата беше бавна и мъчителна и до момента не бе открил нищо. Едва ли щеше да намери нещо и в останалите регистри и тогава щеше да се озове там, където се намираше сега: нито ще успее да докаже, нито да не докаже каквото и да било от изповедалното писмо на баща си, само ще продължи да е достатъчно несигурен по отношение на Скот и това ще му върже ръцете да му причини нещо.

Опита се да не мисли, че от тримата братя той най-малко е способен да разнищи загадката. Защо да не я върне обратно в ръцете на Едуард или на Джерард, или поне да им покаже колко слаби са уликите им? Стисна зъби, отиде до писалището и извади лист хартия. Описа срещата си с Хайрам и подробно изложи колко безгрижно непросветен изглежда човекът. Писа и за канала, и за железодобива, като отново търсеше връзка с Дърам; Едуард щеше да знае дали баща им някога е влизал във финансови взаимоотношения със Скот. Питаше доколко е вероятно пощенският чиновник в Бат да е посочил правилния човек, изпратил писмата за изнудване след толкова месеци; повдигна и въпроса докъде са стигнали процедурите по легализирането в Лондон.

Отбелязвайки последното, се поколеба. Едуард твърдеше, че е предал всичко на Чарли. Вероятно сам можеше да прочете колко солидни са доводите му по случая и колко добре ги е поднесъл адвокатът. Всички тези документи се намираха в кожената чанта, но той не ги бе прочел. Още не бе приключил с изчитането на брачните регистри, въпреки съвестната работа през последните два дни. Те още стояха върху писалището и го затормозваха.

Чарли погледна писмото. Наследникът беше той. Не беше редно да търси помощта на по-малките си братя и за пръв път осъзна, че всъщност не я иска. Щеше му се да установи каква е връзката на Скот с Дърам и очакваше предприемачът да го въоръжи с повече информация, но това бяха гатанки и той трябваше да ги разгадае. Защо разчита Едуард в Лондон и Джерард в Бат да знаят или да направят повече от него, след като той е във Фром и може да се изправи лице в лице със Скот по всяко време? Решително взе писмото и го скъса. Не бе постигнал нищо, следователно нямаше какво да съобщи на братята си. Ще им пише по-късно, когато научи нещо по-точно. Каквото и да е.

Доброто му настроение се изпари и се отказа от посещението във Фром. Нямаше да е добра компания. Зърна обаче набраните от госпожа Невил диви зюмбюли и си спомни как го погледна, когато ги натопи във вода. Нареди да впрегнат и да докарат каретата.

Съзнаваше, че за пореден път избягва регистрите, но искаше да мисли за нещо друго, а като мислеше за Теса Невил, настроението му определено се подобряваше. Докато пътуваше към Фром, си представяше лицето й, нежните й светлозелени очи и как му благодари за чашата лимонада. Тя започваше да го харесва, беше сигурен, но още по-сигурен бе, че той я харесва. Никога не бе срещал толкова пряма жена. Когато говореше за канали и инвестиции, всякаква бдителност и отчужденост изчезваха от лицето й. Очите й започваха да сияят, а гласът й ставаше уверен и топъл. Чарли се хвана, че мисли за закони, свързани със строежа на канали, и се запита какво става с него. Та той бе Чарлс де Лейси, безгрижен и нехаен самоуверен негодник и нехранимайко… обаче страшно силно желаеше вече да има своето място в Парламента, за да може със сигурност да осведоми Теса Невил какви закони ще бъдат предложени през тази сесия. Баща му щеше да е шокиран. Братята му нямаше да го познаят.

Спря пред странноприемницата, където бе отседнала, и слезе — в ръка носеше съживилите се диви зюмбюли. Сърцето му подскочи, докато хвърляше монета на момчето, дошло да поеме коня му, и влезе.

Дамите го посрещнаха приветливо; госпожа Бейтс издаде радостно възклицание. Дори госпожа Невил бе доволна да го види — усмихна му се широко и това значително подобри настроението му. Подаде й саксията.

Тя поклати глава неприкрито изненадана и впечатлена.

— Вие ги спасихте. Благодаря, сър. — Прокара пръсти по нежните цветчета. — Надявам се да не ви е затруднило.

Неочаквано за себе си Чарли се запита как ли щеше да му благодари, ако й направи истинска услуга. Неволно се загледа в изящните й пръсти, които докосваха зюмбюлите.

— Заслужаваше си, за такова красиво нещо. А и не бе никакво затруднение. Саксия, малко пръст…

Направи отегчена физиономия и тя се засмя.

— Какво е това? — обади се госпожа Бейтс, която внимателно следеше размяната на реплики. — Боже, какви красиви цветя, Теса, скъпа.

Думите й изтръгнаха и двамата от унеса им.

— Да — съгласи се госпожа Невил и отнесе цветята до прозореца. — Набрах ги вчера, а лорд Грешам ги е спасил да не увехнат.

— О, много мило, милорд — възторжено обяви госпожа Бейтс.

Чарли се ухили. Долови разочарование в думите й. Освен ако дълбоко не се лъжеше, госпожа Бейтс насърчаваше интереса му към младата си приятелка.

Мили боже, интерес ли? Мисълта нахлу ненадейно в главата му и Чарли откри, че не е в състояние да я прогони. Призна, че намира госпожа Невил за възхитителна и необикновена. И за красива. И… изключително привлекателна. Тя се наведе през прозореца, за да постави саксията на огрято от слънцето местенце. За момент лъчите озариха лицето й. Погледът на Чарли се прикова в тъмнокестенява къдрица — проследи как се измъква от събраната коса и се плъзга по шията й надолу към извивката на гърдите й. Тя нагласи саксията и го погледна с ясните си зелени очи.

— Тук ще им е добре.

Той прочисти гърлото, неизвестно защо пресъхнало изведнъж.

— Да…

— Напълно ще се съживят — обади се госпожа Бейтс и го дари с чаровна усмивка. — Теса ще се погрижи.

Госпожа Невил се върна и седна до компаньонката си на кушетката.

— После ще ги полея. Това са диви зюмбюли, Юджиния, и каквото и да направя, след няколко дни ще увехнат.

— Глупости — възрази възрастната дама и се изчерви. — Ще издържат много повече, ако се грижиш за тях.

Теса хвърли странен поглед на компаньонката си.

— Знаеш, никак не ме бива с растенията.

— Госпожа Невил е права, опасявам се — намеси се и Чарли. — Зюмбюлите ще издържат едва три-четири дни. — По лицето на госпожа Бейтс се изписа разочарование. — Те са диви и ще разцъфнат отново едва на пролет догодина. Ако ги засадите в градината си, постепенно ще се размножат и ще я покрият цялата.

Възрастната жена го погледна с възхищение.

— Вие очевидно разбирате от градинарство, милорд.

Той се засмя.

— Син съм на градинарка. Майка ми обожаваше цветята и особено розите. Най-ранните ми спомени са как копая редом до нея в градината. — Направи пауза. — Но се питам дали някога изкопах дупка на правилното място.

— Едва ли — отсъди госпожа Невил усмихната. — Хванат ли се да копаят, момчетата се самозабравят, ако съдя по племенника си.

— Но така пък по-лесно правиш планина — отвърна той. — Помня как веднъж с друго момче се опитахме да вдигнем достатъчно висока планина, за да се изкачим по нея на дървото в пасбището… — Поклати глава и въздъхна, а този път госпожа Невил прихна. — Набиха и двамата и ни пратиха да четем за Вавилонската кула, но първо трябваше да запълним огромната изкопана яма.

— Справедливо наказание — отсъди госпожа Невил.

— Запълването на ямата беше жестоко наказание — защити се той.

Тя отново се разсмя, както бе очаквал, но Чарли се оказа неподготвен за въздействието, което това ще има върху него. Тя определено не само го интересуваше, а направо го омайваше.

Прочисти гърло.

— Господин Скот се отби при мен — смени той рязко темата. — Вие говорихте ли с него?

Изражението й стана сериозно и напрегнато.

— Не. Защо?

Чарли си придаде нехаен вид.

— Ще има среща на Комитета по строителството на канала и ме покани да вечерям с тях. — По лицето й пробягна разочарование и той побърза да добави: — По неговите думи щял да отправи същата покана и към вас. И понеже вечерята ще е във Фром, с удоволствие ще ви придружа.

— Много мило от ваша страна, сър — обади се бързо госпожа Бейтс.

— Да — усмихна му се госпожа Невил без следа от предишната си наеженост. Изглеждаше доволна от предложението му и охотно го прие. — Благодаря.