Даниел Стийл
Безценни дарове (16)

16.

Когато Тими влезе в кабинета на Арнолд Сандс, за да се срещне с експерта, който той беше наел, не знаеше какво да очаква. Знаеше, че името му е Брайън Макарти, че е учил в Харвард и че има репутацията на адвокат, който почти няма изгубено дело. Арнолд не смяташе, че случаят на Бърти ще е особено труден. Призна, че наемането на Брайън Макарти може да е презастраховане, но и че адвокатът на Бърти може да се стресне, като види кой работи за тях, а дори и да се откаже от делото. Брайън бил като булдог, а на Тими й харесваше мисълта да тормози брат си и адвоката му. По нейно мнение той напълно си го заслужаваше и мечтаеше гневът на боговете да се изсипе отгоре му, заедно с отмъщението на четирите сестри. От думите на Арнолд личеше, че Брайън Макарти е точният човек за тази работа.

Той вече чакаше в кабинета на Арнолд, когато Тими пристигна. Арнолд я прегърна топло и я представи на Брайън, който въобще не й изглеждаше така, както очакваше. Представяше си го донякъде като Арнолд. Вместо това приличаше на куотърбек от „Грийн Бей Пакърс“. Или на нападател. Беше около два метра висок, раменете му изпълваха рамката на вратата. Имаше хубаво лице, но очите му, зелени като нейните, грееха яростно. Косата му беше яркочервена. Изглеждаше като абсолютен ирландец. Арнолд беше пропуснал да й спомене, че Макарти е бил капитан на футболния отбор в Харвард и се беше отказал от кариера в Националната футболна лига, за да практикува право. Имаше приветлива усмивка, но изглеждаше страховит и тя леко се слиса. Този мъж беше огромен. Тежеше поне сто и десет килограма. Тими беше високо момиче, но до него изглеждаше като миньонче. Започна да говори направо за иска на брат й. Тими седеше и се усмихваше развеселена.

— Нещо забавно ли казах? — попита я той объркан. Беше умен, безпощаден, прям и не се смущаваше лесно.

— Простете, но просто си мислех, че брат ми ще припадне, когато ви види. — Тази мисъл й харесваше, Брайън също се усмихна. Арнолд го беше предупредил, че Тими е сериозна и взискателна. Да, беше твърдоглава, но той може да се справи с това. Тя никак не го плашеше.

— Малкият ми брат е по-висок от мен и играе за „Лейкърс“. Ако искате, мога да доведа и него — пошегува се той и всички се разсмяха. — Простете, но просто не понасям типове като брат ви, който се е прецакал, а след това опитва да измъкне пари от всички останали. От онова, което Арнолд ми сподели, разбирам, че баща ви е бил прав да го лиши от наследство. Досега този Бърти е разполагал с предостатъчно възможности, отвратително е да се опитва да изнудва сестрите си.

Брайън знаеше и за незаконната дъщеря, която баща й беше споменал в завещанието, Арнолд му бе разказал. Вероник се беше обадила на Арнолд от Кап д’Антиб и беше му споделила, че срещата с Марние е минала добре и двете жени били свестни. Не искаха тревоги и бяха благодарни за онова, което получаваха. Жените от семейство Паркър се бяха оказали късметлийки с тях. В момента Бърти беше проблемът.

— Как да го накараме да се предаде и да се откаже? — попита Тими. Искаше й се Бърти да изчезне в мъглата, а той гледаше на иска като на шанс сестрите му да паднат в капана и да му платят.

— Ще го убедим, че сте безкомпромисни и ще напомним на адвоката му, че няма нищо, за което да се хване. А ако не се откаже, ще го разбием в съда. Но не мисля, че ще се откаже. Той няма нищо за губене, може само да спечели. Не вярвам, че иска да стигнем чак до съд, но междувременно ще направи всичко възможно, за да ви причини голямо главоболие — показания, разкрития, съдебна оценка на състоянието… Всичко, за каквото биха могли да се хванат, което ще ви коства пари и дяволски ще ви разстрои. Идеята е накрая да му дадете пари, само и само да се отървете от него.

— Само че няма да го направим — заяви Тими решително.

— Ами сестрите ви? Биха ли желали споразумение? — Искаше му се да научи повече. А Тими беше добра отправна точка, виждаше, че е делова и умна. Освен това беше и красива.

— Сестра ми Джой — не. Съгласна е с мен и също ненавижда Бърти. Джулиет също, само че тя е „мекото сърце“ на семейството.

— Мислех, че сте социален работник? — усмихна се той.

— Да, а също и най-гадната от бандата — гордо отговори Тими. — Сама бих го спукала от бой, стига да можех. — Тъй като той беше откровен с нея, тя не се поколеба да му отвърне със същото. Брайън беше съвсем различна порода от Арнолд, който беше изтънчен, любезен и кавалер до дъното на душата си. Брайън Макарти беше уличен боец и това си личеше.

— Ами тогава ми позволете да го спукам от бой от ваше име — предложи услугите си младият адвокат.

— Откъде да започнем? — попита тя и го погледна в очите.

— Искът е към всяка една от вас поотделно. Ами майка ви? Тя какво мисли за това?

— Разочарована е. Отгледала го е от осемгодишен. Тя беше последната, която се отказа от илюзиите си за него, дори след баща ни. Сега не би му дала нищо. Знае, че е мошеник, макар че не иска да го признае.

Брайън кимна.

— Искат документи, така че ще им дадем. Всичките книжа на баща ви, финансовите извлечения, всичко, което изисква отчетност. Същото ще направим с всички вас, включително и с майка ви. Прави го само за да ви вбеси, но ще се наложи да отстъпим.

— Сериозно ли говорите? Не може ли просто да не му обръщаме внимание, щом това никога не би могло да стигне до съда?

— По закон сме задължени да им предоставим онова, което искат. Имат право на достъп до документацията, за да видят какво ще открият във финансовите отчети — обясни юристът.

— Да, ама аз не съм съгласна — заинати се тя. Той я изгледа втренчено. Тими беше точно толкова твърдоглава, колкото Арнолд го бе предупредил.

— Трябва да го направите, госпожице Паркър. Да не би да имате нещо за криене? — попита я направо, а тя се ядоса.

— Не. Просто нямам време. Грижа се за хора, които умират по улиците и им трябва място, където да спят. Не мога да си губя времето с някакъв задник, който се опитва да ме изнудва.

— Той може да иска да ви изнудва, но точно сега законът е на негова страна и той има правото да изиска от нас всички финансови отчети за шестима ви, включително състоянието на баща ви.

— Ами другите да се оправят. Аз не мога — отряза го тя и той се слиса.

— Мисля, че не разбирате. Това не ви е лотария. Всички вие трябва да предоставите финансовите си отчети.

— Схванах. Няма да го направя. — Продължаваше да не отстъпва. Брайън погледна смаяно Арнолд, който изглеждаше объркан и деликатно опита отново да обясни на Тими.

— Не съм тъпа. Разбирам. Казах ви. Нямам време. Няма да зарежа клиентите си и седмици наред да се ровя във финансови отчети, дето дори може вече да не ги пазя и да не ги знам къде са.

— Ами потърсете ги — сурово настоя Брайън, а тя поклати глава. — Тогава не мога да ви представлявам — заяви направо и се изправи. — Случаят е интересен, но няма да си губя времето, като се разправям с клиенти, които не искат да ми сътрудничат и то по най-основните принципи на правото. — Обърна се към Арнолд с пламнали очи. — Можеш да ме отпишеш. Не съм вашият човек.

— Правите това на въпрос, защото сте мъж — кисело изтърси Тими, а Брайън я изгледа вбесен.

— Майтапиш се, нали? Обвиняваш ме, че съм сексист, защото очаквам да ми помогнеш с документите. А ти каква си? Някаква войнстваща феминистка ли? Ми наеми си жена тогава, само че и тя ще очаква същото като мен. Това е съдебен иск, а не война между половете.

Проблемите на Тими с мъжете бяха ескалирали до краен предел и тя нямаше намерение да отстъпи.

— Мъжете винаги настояват да докажат, че те определят правилата и на тях се полага да ти казват какво да правиш. Или се възползват от теб. — Като баща й, но тя го премълча. — Или пък те лъжат, или спят с най-добрата ти приятелка.

На Брайън му дожаля, като я слушаше — очевидно си имаше и други проблеми, освен иска на брат си. Внезапно забеляза погледа й — не просто гневен, а и наранен. Сниши глас и отново се обърна към нея.

— Ще ти кажа едно. Няма да спя с най-добрата ти приятелка. Никога няма да те излъжа, защото никога не лъжа, все едно колко може да те заболи от думите ми. А когато говорим за закона, ще ти се наложи да направиш каквото трябва, освен ако не искаш да ме вбесиш и да се окажа лишен от адвокатски права. Ако изразявам мнение или давам съвет, можеш да спориш с мен и да правиш каквото си искаш. Но когато опре до правото, ще играем по правилата. Това как ти се струва?

Очите й срещнаха неговите и тя го гледа в продължение на един дълъг миг, а после кимна.

— Добре. Ще го преживея.

Брайън не беше сигурен в думите й, но се съгласи. Освен това дължеше услуга на Арнолд, така че щеше да се опита да удържи положението заради него.

— Приключихме ли? — попита тя и се изправи. — Трябва да се връщам на работа. Не мога цял ден да си губя времето с глупостите на брат ми.

На Брайън му се прииска да каже, че и той не може, но си замълча. Стиснаха си ръцете и тя излезе. След това той се обърна към Арнолд.

— Боже мили! Как успя да ме въвлечеш в това? Трябва да ви таксувам двойно за този случай — каза той, а Арнолд се усмихна. — Идеше ми да я удуша. Надявам се сестрите й да не са толкова ужасни.

— Тими не е ужасна — съчувствено рече Арнолд, макар и той да не беше доволен от поведението на младата жена. — Имаше си проблеми с баща си. Той никога не беше насреща, за никоя от тях. Беше много егоцентричен човек и тя още му е ядосана. Мисля, че преживя и няколко тежки връзки — обичайните романтични разочарования.

— Не се учудвам. Тя какво прави с гаджетата си? Захапва ги за шиите или просто им откъсва главите? Ето на това му викам вбесена жена.

— Сестрите й са много мили. Поне двете, които познавам. Гледах ги как растат. А майка им е ангел. С нея няма да имаш проблеми. Не знам нищо за момичето от Франция, но се срещнаха с нея миналата седмица и чух, че всичко минало добре. Явно е свястно момиче. Тими ще ти е единственото предизвикателство.

— Когато още бях млад обществен защитник, ми се падна тип, дето беше застрелял трийсет и един човека от леката си кола. Беше далеч по-мил от нея. Тая жена има нужда от намордник и каишка.

— Ще се успокои — опита да го увери Арнолд, но не беше сигурен в думите си. Брайън си тръгна от кабинета му и си уреди среща с Джулиет през следващата седмица. Искаше да се срещне с всички, за да знае с кого си има работа. Тими се беше оказала трудно начало, само че той нямаше намерение да й търпи глупостите, нито да я остави тя да ръководи шоуто. Това не беше в стила му, бе успявал да се наложи и на по-трудни клиенти от нея.

Тими също беше изнервена от срещата, докато вървеше към офиса си. Не беше свикнала адвокати да я заплашват и да й казват какво да прави. Брайън Макарти й приличаше на шовинист и имаше нещастието да е уголемената версия на бившия й годеник, който й беше изневерил. Веднага беше забелязала приликата, ако се изключеше червената коса. Годеникът й също беше играл футбол в Харвард, но беше по-млад. Всъщност бе на нейните години. Провери в интернет и разбра, че Брайън е на трийсет и девет, пълноправен партньор във фирмата. Препоръките му бяха великолепни, но тя реши повече да не му позволява да й се налага.

Точно това заяви на майка си, когато се обади да й разкаже за срещата. Беше среднощ, Вероник разопаковаше багажа си и мислеше за Ейдън. Ужасно й липсваше. Обади му се щом кацна, както беше обещала.

Тими не я попита как е минал полетът, нито я поздрави за добре дошла. Направо започна за срещата с Брайън Макарти.

— Не го харесвам — заяви тя гневно.

— И защо? — попита Вероник, докато се опитваше да се съсредоточи върху думите й. Беше уморена от полета до Ню Йорк. Тими не беше помислила за това.

— Той е булдог и сексист и аз няма да му позволя да ми се налага.

— Да не би да е опитал? — Вероник беше изненадана. Арнолд не би наел такъв човек, но чуваше колко е ядосана Тими. Побесняваше само като говореше за него.

— Трябва всички да предоставим финансови извлечения. Нямам време за това — да се занимавам с опитите на Бърти да ни изнудва.

— Очаквах го — спокойно каза Вероник. — Ще трябва да го направим.

— Мамо, ти не работиш. А аз — да — каза Тими с режещи нотки в гласа.

— И все пак трябва да го направиш, Тими — твърдо заяви Вероник. — Това ли беше битката ти с адвоката?

— Не ми харесаха нито тона му, нито стила му. Прилича на колежанче в костюм. — Приличаше й на бившия й годеник, ако трябваше да бъде честна.

— Според Арнолд е опитен правист — каза майка й уморено. Наистина не й се искаше да се въвлича в битките на дъщеря си с адвоката. Трябваше им юрист, а според Арнолд той беше най-добрият за тази работа.

— Просто стой далеч от него и прави каквото трябва — посъветва я Вероник и след като помрънка още малко, Тими затвори, очевидно в лошо настроение. Реши, че дъщеря й преиграва. Същото си помисли и Джулиет, когато сестра й се оплака и на нея.

Вероник не се чувстваше добре вкъщи. В Лондон беше пет сутринта, така че не можеше отново да се обади на Ейдън. Внезапно я налегна усещането, че прекараното с него време не беше истина. Може би това беше просто луд летен романс и нищо повече. Рим, Венеция, Сиена, Флоренция, Антиб, Берлин, Лондон. Бяха обиколили половин Европа, но какво щеше да се случи след това? Той щеше да я посети в Париж, а тя беше обещала да се върне в Лондон. И после какво? Може би той имаше право, като казваше, че два различни живота като техните не биха могли да се смесят. Имаха много общи неща, но средата и възрастта не бяха сред тях. Това всъщност имаше ли значение? Вече не знаеше.

Легна си, уморена и обезсърчена, по-самотна от всякога. Сякаш нищо не беше се случило в действителност и бе само сън. А гневното обаждане на Тими заради адвоката едва ли можеше да се приеме като топъл поздрав за добре дошла. Както винаги дъщеря й беше забравила да я попита как е. Нищо чудно, че не им бе споменала нищо за живота си, помисли си Вероник и се остави на съня. Отношенията с дъщерите й бяха еднопосочна улица, в която цялата обич и всичките усилия идваха единствено от нея.