Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- — Добавяне
IX.
— Аз не знам — отговори Берта.
— Казваш, че не знаеш. Но ти знаеш. Има ли човек да не знае? — учуди се Селва.
— Знае, знае — рече Ен-2 и очите му продължаваха да искрят.
— Знам, че знае — каза Селва, — както и ти самият. И двамата го знаете, но не сте щастливи.
— Сигурна ли си, че не сме щастливи?
— Сигурна съм. Не сте.
Старата Селва отново се обърна към момичето:
— Нали, момиче, не си щастлива?
Берта остана мълчалива под настойчивия поглед на Селва.
— Не, не си — повтори Селва. — Отиваш си в къщи. И какво правиш? Влизаш в стаята си. И там какво?
Берта не отговаряше.
— Какво правиш в стаята си? Лягаш си в леглото. Тогава? Случва ли ти се нещо, когато си в леглото? Нищо не ти се случва. Дори не можеш да заспиш.
— Не може да спи ли? — попита Ен-2.
— Не може да спи. Ляга в леглото си, а нищо не й се случва, няма нищо… Има само един призрак.
— Така ли? — обърна се Ен-2 към Берта. — Какъв призрак има при теб?
Берта не отговаряше.
— И с тебе е същото — каза му Селва. — Какво имаш в къщи? Какво имаш в стаята си? Нямаш нищо.
— Нищо ли нямам?
— Още по-лошо. Една дреха, окачена зад вратата.
— Дреха, окачена зад вратата ли?
— Виждала съм я. Една женска дреха зад вратата.
— Чуваш ли какво разправя Селва? — обърна се Ен-2 към Берта.
— Да — каза Берта.
— Казва, че у дома зад вратата виси женска дреха.
— Да — отвърна Берта.
— Не сте щастливи — рече им Селва. — Тя си няма другар и ти си нямаш другарка. Вие не сте щастливи.
— Престани, Селва! — викна Ен-2.
— Вие сте хора, които живеят с призраци.
— Смяташ, че Берта си няма другар?
— Няма.
— Тридесет и шест годишна съм — каза Берта.
— Какво значение има това? — отвърна Селва. — Може да имаш и тридесет и шест деца, но си нямаш другар, никога не си имала.
— Много си самонадеяна, Селва — каза Ен-2.
— Самонадеяни сте вие! Искате да работите за щастието на хората, а не знаете какво им е нужно, за да бъдат щастливи. Може ли да работите за това, без вие да сте щастливи?
Ен-2 се надигна от дивана, където бе седнал с Берта, и се приближи до красивата старица.
— Селва — рече й той, — днес съм щастлив.
— Така ли? — възкликна Селва.
Тя седеше изправена на един стол и дръпна малко назад нежната си глава с побелели коси, за да може да го гледа в очите.
— Да — каза той и след това продължи, — това е най-прекрасната зима, която сме имали от хилядо деветстотин и осма година.
— Само днес ли? — попита Селва.
— Днес — отговори Ен-2.
— От хилядо деветстотин и осма ли? — попита пак Селва.
— От тридесет и шест години — каза Ен-2.
Тогава Селва сведе поглед и сивите й очи се спряха върху Берта.
— Но това момиче плаче! — каза тя.