Елио Виторини
Човеци и нечовеци (8)

VIII.

— Чудно ли ти се вижда? — попита го Селва. — Няма нищо чудно. Никога не сме те виждали с твоя другарка, а ни се иска да имаш. Не сме ли прави?

Сега Берта гледаше и двамата със светнал поглед.

— Нямаме ли право да желаем това на един човек, който ни е скъп? Един мъж е щастлив, когато си има другарка, а аз искам ти да бъдеш щастлив.

— Благодаря ти, Селва — рече Ен-2, — благодаря ти, но…

— Никакво „но“ — рече старата Селва. — Ние всички работим за щастието на хората. Какъв смисъл би имала нашата работа, ако не може да направи хората щастливи? Нали затова работим?

— Да, затова работим — отговори Ен-2.

Селва продължаваше да гледа и двамата.

— А ти, момиче, какво мислиш, говори! Какъв смисъл би имала нашата работа?

— Не знам — отвърна Берта и за момент едва повдигна лицето си, но то остана все така сериозно.

— Би ли имала смисъл цялата наша работа?

— Не, Селва, според мен не би имала смисъл — рече Ен-2.

— Нищо на света не би имало смисъл, нали, момиче?

— Не знам — отвърна отново Берта.

— Или нещо друго би имало такъв смисъл?

— Не — отговори Ен-2. — Не вярвам.

— Би ли имало смисъл да издаваме нашите нелегални вестници, да организираме нашите конспирации?

— Не вярвам.

— Какъв смисъл би имало да разстрелват наши другари? Не би имало никакъв смисъл.

— Не, никакъв.

— Нима нещо на този свят би имало смисъл? Например бомбите, които изработваме?

— Да, струва ми се, че нищо не би имало смисъл.

— Нищо не би имало смисъл, дори и това да изтребваме нашите врагове.

— Да, дори и това.

— Ето защо хората трябва да бъдат щастливи. Всяко нещо има смисъл, ако хората са щастливи. Нали в това е смисълът на всичко?

— В това.

— Кажи и ти, момиче. Не е ли заради това?