Елио Виторини
Човеци и нечовеци (44)

XLIV.

Боят се пренесе на улицата. Мъже с каски скочиха от един прозорец на улицата и от едната кола картечница откри по тях огън. Мъжете с каски хвърляха бомби срещу колата, но картечницата не им позволяваше да се доближат. Един от тях падна, другите се прикриха зад портала, една кола само с един гвардеец потегли бясно от отсрещния ъгъл и се залута напред-назад отчаяно.

На ларго Аугусто колата срещна камиона с поручика.

— Бързайте — изкрещя гвардеецът, — убиват всеки, който им попадне!

— Какво? — викна поручикът.

— Дойдоха и избиха всички.

— Къде? Кой?

— В сградата на комитета. Качиха се горе и започнаха да стрелят вътре. От съда не остана никой.

— Спасиха ли се?

— Всички са мъртви.

— Виж ти! — извика поручикът.

Камионът тръгна веднага към мястото на акцията, но гвардейците, които бяха отзад, започнаха да скачат един по един долу и да бягат.

— Ще пристигнем двамата сами — каза шофьорът на поручика.

— Какво? — попита поручикът.

— Може и да са прави — заяви шофьорът.

— Чуваш ли се какво говориш? — викна поручикът.

— Казвам, че и ние не знаем какво ще заварим — отвърна шофьорът.

Вече се чуваше пукотът на изстрелите.

— Чувате ли? — каза шофьорът.

— Бързо! — заповяда поручикът. — Ще им дадем да разберат!

— Кой? Ние двамата на всички тях?

— Как ние двамата? — учуди се поручикът, после се обърна и погледна в камиона. Видя, че от петдесет души бяха останали по-малко от тридесетина.

— Дявол да го вземе! — изруга той. Извика по име двама-трима от тях и ревна: — Стреляйте по всеки, който бяга!

Откъм площад Петте дни се зададе друг камион и двата камиона почти едновременно стигнаха до излаза на улицата, където се стреляше. Точно в този момент две коли изскочиха пред тях.

— Те са! — викна поручикът.

Една ръчна граната падна и експлодира в камиона.

— Майчице! — изохка някакъв гвардеец. Той сигурно вярваше, че е на страната на по-силния, и не бе очаквал такъв край. — Майчице, майчице! — стенеше той.

И един кучи син може да каже „майчице“.

Но ето че друга бомба избухна между задните колела на една от двете коли.

— Гумите ни са спукани — извика Ен-2.

От колата изскочиха петима — Ен-2, Ел Пасо, Метастазио, Сципион и Барка Тартаро, и видяха, че са се отдалечили едва на седемдесетина метра от сградата на комитета Коридони, но са съвсем близо до друга една улица, която излизаше на булеварда от противоположната страна. Известно време тичаха заедно, после Ен-2 каза на Метастазио:

— Квартирите на другарите от този район са открити и те ни чакат по входовете. Едната е на улица Сант Антонио, тринадесет. Другата — на улица Синьора, две. Ти и Барка Тартаро се постарайте да стигнете до някоя от тях.

— Сант Антонио, тринадесет, Синьора, две — повтори Метастазио.

— Паролата е „Мост“ — каза Ен-2. — Синьора, две, Сант Антонио, тринадесет.

— Мост — повтори Метастазио. — Синьора две, Сант Антонио, тринадесет.