Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (7)

Глава VII
Go on!^[1]

— Как сме в Лондон?

— Акциите на МЕАД, вчера 1470, завчера 720.

— Добре.

— Инженер Марек избран за почетен член на седемдесет научни дружества. И съвсем сигурно ще получи Нобеловата награда.

— Добре.

— Голям наплив от поръчки в Германия. Повече от пет хиляди Карбуратора.

— Ъхъ.

— От Япония деветстотин поръчки.

— Гледай ти!

— В Чехия интересът е незначителен. Три нови заявки.

— Хм. Това можеше да се предвижда. На дребно живеем ние, това е то!

— Руското правителство поръчва направо двеста броя.

— Добре. Общо?

— Тринайсет хиляди поръчки.

— Добре. Докъде стигнахме със строежа?

— Цехът за атомни автомобили е вече покрит. Секцията за атомни самолети най-късно след една седмица започва работа. Полагаме основите на атомния локомотивен завод. Едното крило на цеха за корабни двигатели вече работи.

— Чакайте. Пуснете в обращение названията атомобил, атомотор, атомотив, разбирате ли? Какво прави Кролмус с атомните оръдия?

— Вече конструира модела им в Пълзен, атомният ни циклокар на брюкселския автодром прави вече тридесетхилядния си километър; скорост 270 км в час. През последните два дни имаме седемдесет хиляди поръчки за половин килограмови атомоторчета.

— Преди малко казахте, че са тринайсет хиляди общо.

— Тринайсет хиляди неподвижни лежащи атомни котли. Осем хиляди отоплителни тела за централно отопляване. Почти десет хиляди атомобила. Шестстотин и двадесет атомни самолета. Нашият самолет А7 прелита трасето Прага-Мелбърн, Австралия, без кацане, всички на борда са здрави. Ето телеграмата.

Президентът Бонди се изправи:

— Ама тя тая работа вървяла чудесно!

— В цеха за селскостопански машини пет хиляди заявки. В цеха за малки мотори двайсет и две хиляди. Сто и петдесет атомни помпи. Три атомни преси. Дванайсет атомни пещи за високи температури. Седемдесет и пет атомни радиотелеграфни станции. Сто и десет атомни локомотива, всичките за Русия. Основахме генерални представителства в четиридесет и осем столици. Американският Стийл-Тръст, АЕГ в Берлин, италианският Фиат, Манесман, Крьозо и шведските стоманолеярни предлагат да се обединим. Концернът Круп купува акциите ни на всякаква цена.

— Новата емисия?

— Заявките са трийсет и пет пъти повече. Вестниците пророкуват двестапроцентови супердивиденти. Впрочем вестниците не пишат за нищо друго освен за нашата работа; специалната политика, спортът, техниката, науката, всичко се свежда до Карбуратора. Кореспондент в Германия ни изпрати седем тона изрезки; френският кореспондент — четири центнера; английският — един вагон. Предвижда се, че научната, специална литература за атомния мотор, която трябва да излезе през тази година, ще възлезе на около шейсет тона. Англо-японската война е преустановена поради липса на интерес сред обществото. Само в Англия има деветстотин хиляди безработни въглекопачи. В белгийския каменовъглен басейн избухнало въстание: към четири хиляди убити. Повече от половината рудници в света са спрели работа. „Нафта“ в Пенсилвания запали препълнените си складове. Пожарът продължава.

— Пожарът продължава — повтори президентът Бонди замечтан, — Пожарът продължава! Боже господи, ние спечелихме!

— Президентът на каменовъгленото дружество се е самоубил. Борсата направо е изпаднала в транс. В Берлин днес рано сутринта се котирахме над 8000. Министерският съвет е в перманентно заседание; иска да обяви военно положение. Господин президент, това не е изобретение, това е революция!

Президентът Бонди и централният управител на МЕАД мълчаливо се гледаха. Нито единият, нито другият беше поет; но в този миг душите им пееха.

Директорът притегли стола си по-близо до Бонди и каза полугласно:

— Господин президент, Розентал полудя.

— Розентал? — извика Г. Х. Бонди. Директорът мрачно потвърди.

— Превърна се в ортодоксален евреин. Проповядва талмудистка мистика и кабалистика. Дал е десет милиона за ционистите. Тия дни се скара страшно с доктор Хубка. Той, Хубка, се присъедини към Чешките братя^[2].

— И Хубка ли вече!

— Да. Аз мисля, че тая зараза я внесе в управителния съвет Махат. Вие бяхте на последното заседание, господин президент. Ужасно, всички държаха религиозни проповеди чак до сутринта. Хубка предложи да предадем заводите си на работниците. За щастие, забравиха да гласуват. Като пощръклели бяха.

Президентът Бонди си гризеше ноктите.

— Директоре, какво да ги правя?

— Хм, абсолютно нищо. Това е някаква невроза на епохата. Дори и във вестниците вече се промъква тук-там по нещо; но не остава място, понеже са задръстени от материали за Карбураторите. Огромен брой случаи на религиозни прояви. Някаква психическа епидемия ли е, що ли? Преди време видях д-р Хубка; проповядваше нещо на тълпа хора пред Занаятчийската банка, в смисъл да просветлят душите си и да пометат пътя към бога. Страшно конфузна реч беше. Дори и чудеса правеше. Форст също го е прихванало. Розентал е напълно откачил. Милер, Хомола и Колатор излязоха с предложение да преминем доброволно в редовете на сиромашията. Не можем вече да свикваме управителния съвет. Истинска лудница, господин президент. Трябва сам вие със собствените си ръце да се заемете с всичко това.

— Директоре, това е страшно — въздъхна Г. Х. Бонди.

— Да. Чухте ли за Захарната банка? Всички чиновници ги прихванало в един и същ момент. Отворили касите и взели да раздават пари на всеки появил се. В централната зала дори горили на клада пакети с банкноти. Религиозен болшевизъм, бих казал.

— В Захарната банка… Тя нямаше ли нашия Карбуратор?

— Да. Монтираха го за централното им отопление. Захарната банка беше първата, която го въведе. Но полицията я затвори. Заразата не е отминала дори прокуристите и управителя.

— Директоре, забранявам да се продават Карбуратори на банките.

— Защо?

— Забранявам, и край! Да се отопляват с въглища.

— Малко късно. Всички банки вече инсталират нашето отопление. Сега го въвеждаме в парламента и във всички министерства. Централният Карбуратор в Штванице^[3] е готов, за да осигури осветлението на цяла Прага. Петдесеткилограмов колос, прекрасен мотор. В други ден, в шест часа при тържествена обстановка и в присъствието на държавния глава, на кмета на градския съвет и на представители на МЕАД ще бъде пуснат в действие. Трябва да дойдете. Особено вие.

— Пази боже — извика господин Бонди ужасен, — Не,не, господ да ме пази! Няма да дойда!

— Трябва, господин президент. Не можем да пратим Розентал или Хубка. Та те са войнствуващи безумци. Ще говорят ужасни неща. Става дума за честта на завода. Кметът на града е приготвил реч за нашите заслуги. Ще присъствуват представителите на други държави и задграничния печат. Голямо тържество. Щом запалят лампите по улиците, ще засвири военната музика, ще пеят хоровете Хлахол, Кршижковски, Дедрасбор и хора на учителите, ще бъдат дадени сто и един оръдейни изстрела, ще има фойерверки и илюминация на Храдчани и не знам какво още. Господин президент, вие не може да не присъствувате.

Г. Х. Бонди стана измъчен.

— О, господи, боже мой, ако може — шепнеше той, — нека ме отмине… тая горчива чаша!

— Ще дойдете ли? — повтори неотстъпчивият директор.

— Боже, защо ме изостави, о боже!