Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (22)

Глава XXII
Старият родолюбец

В пражката редакция на „Лидове новини“ работата вървеше с пълна пара. Телефонистът крещеше по телефона и свирепо се караше на госпожицата от централата. Щракаха ножици, тракаше пишеща машина, а Цирил Кевал седеше върху бюрото си и си клатеше краката.

— Та богослужение, значи, на Вацлавския площад — говореше той полугласно. — Някакъв комунист проповядва там доброволна бедност. Подстрекава хората да бъдат чисти като полски лилии. Брадата му — ей до тука, до пояса. Отде се взеха тия брадати типове — ужасна история. Всеки като истински апостол от евангелието.

— Мхм — отговори старият Рейзек, като прелистваше бюлетина на ЧТК.

— От какво ли растат толкова брадите им? — мислеше си Кевал. — Слушайте, Рейзек, аз бих казал, че и тук оказва влияние Абсолютът. Леле, Рейзек, страхувам се, че и аз ще взема да си я пусна. Представете си, чак до пояса!

— Мхм — рече неопределено Рейзек.

— Днес на Хавличковия площад провежда богослужение Свободната мишка. А на Тиловия прави чудеса отец Новачек. Ще видите, че ще се сбият. Вчера Новачек излекувал един хром по рождение. След това организирал шествия и куцият пребил един евреин. Счупил му три, а може да бяха и повече ребра. Ционист бил.

— Мхм — отбеляза Рейзек, като подчертаваше някои пасажи.

— Днес сто на сто ще има пердах, Рейзек — продължи Цирил Кевал. — Прогресистите правят митинг на Староместске намести и са извадили лозунга „По-далече от Рим“. А отец Новачек организира Макавейците, разбирате ли, своего рода въоръжена католическа гвардия. Голям майтап ще падне. Архиепископът забранил на Новачек да прави чудеса, но попчето е направо пощръкляло; вече и мъртви възкресява.

— Мхм — продължи да подчертава Рейзек.

— Получих писмо от майка ми — продължаваше да разправя глухо Цирил Кевал. — В нашия край, Моравия де, в Хустопеч и околностите им, имат голям зъб на чехите; безбожници били и протестанти и поганци, измисляли били нови богове и не знам що си. Застреляли горския, защото е чех. Казвам ви, Рейзек, навсякъде ври и кипи.

— Мхм — съгласи се Рейзек.

— И в синагогата станало сбиване — добави Кевал. — Ционистите ударили голям пердах на ония, дето вярват във Ваал. Имало даже трима убити, представете си. И знаете ли, че комунистите се разпаднали? Виж ти, съвсем щях да забравя, голяма шашарма. Отсега нататък, значи, ще има комунисти мистици, нещо като левица; освен това християни, мариани, сиантифисти, ресюррекционери, текстилци йоанити, железничари йоанити, миньори йоанити и още около седем партии. Сега не могат да разделят болничните каси и работническите домове. Знаете ли, днес отиваха на ул. „Хибернска“. Следобяд правили проверка на числения състав на гарнизона; засега казармата във Вършовице изпратила ултиматум на казармата в Чернин да признаят там Вършовицката догма за трите степени на Изкуплението. Ако не проявели склонност да приемат това, канели ги на сражение в Сандоерк. Ето защо канонерите от Дейвице тръгнали да обезоръжават гарнизона в Чернинските казарми. В казармата във Вършовице били вдигнати барикади, войниците извадили картечниците и ги настанили по прозорците и обявили война. Обсаждат ги седми драгунски, гарнизонът от Храдчани и четири леки батареи. След изтичането на шест часа, щели да стрелят, казват. Рейзек, Рейзек, какво щастие да живееш в такова време!

— Мхм — каза господин Рейзек.

— Да, а в университета — продължаваше да говори тихо Кевал — днес се счепкали природонаучният и историческият факултет. Природонаучният отхвърля Богоявлението и е настроен един вид пантеистично — професорите са начело и сам деканът Радъл носи знамето. Историците обсадили университетската библиотека в Клементинума и се отбранявали отчаяно, главно с книги. Декана Радъл го цапардосали по главата с подвързания Веленовски^[1] и го оставили на място. Сътресение на мозъка, изглежда. Ректорът Арне Новак^[2] бил ранен тежко с един том от поредицата „Изобретения и прогрес“. На края историците обсипали и затрупали атакуващите със събраните съчинения на Ян Върба. Сега там работят сапьорите, досега са изровили седем трупа, между които трима доценти. Струва ми се, че затрупаните не са повече от тридесет.

— Мхм — отново измънка Рейзек.

— Ами „Спарта“, братко — дърдореше Кевал с тихо въодушевление, — „Спарта“ обявила за единствен бог старогръцкия Зевс, докато „Славия“ се придържала към Свентовит^[3]. В неделя на Летна ще има мач между двете божества, двата отбора освен с футболни обувки ще се въоръжат и с ръчни гранати, „Славия“ имала освен това и картечници, а „Спарта“ — едно сто и двайсет милиметрово оръдие. Огромна навалица за билети, запалянковците-привърженици на двата клуба се въоръжават. Голяма патардия ще бъде, Рейзек! Аз мисля, че ще спечели Зевс.

— Мхм — каза Рейзек, — но сега вижте писмата до редакцията, ако обичате.

— Може — съгласи се Цирил Кевал. — И с бога се свиква, нали. Какво ново в ЧТК?

— Нищо особено — промърмори Рейзек. — Кървави демонстрации в Рим. В Ълстър се бият ирландските католици. Опровергават за Сент Килда. В Пеща погроми. Схизма във Франция, отново се появили валденците, а в Мюнстер — анабаптистите. В Болоня бил избран контрапапа, някои си отец Мартин от Босите братя. И тъй нататък. В страната нищо. Да бяхте видели писмата, а?

Цирил Кевал млъкна и започна да отваря пристигналата поща; няколкостотин писма бяха. Едва успя да прочете шест от тях и вече не можеше да се сдържа.

— Погледнете, Рейзек, всичкото е по един калъп. Вземете например това: „От Хрудим. Уважаема редакция! Като стар читател на вашия почитаем вестник, искам да ви уведомя, че вашите читатели и цялата общественост, които се раздират от безплодни спорове, тук — добави Кевал, — е пропуснал да напише «ще се заинтересуват» от голямото чудо, което извърши местният свещеник Закоупил.“ И така нататък. В Ичин това е магазинерът от „Хранителни стоки“, а в Бенешов — директорът на училището. В Хотеборж дори това е будкаджийката — вдовицата Иракова. Нима трябва да чета всичко това?

Отново настъпиха мигове на работна тишина.

— Дявол да го вземе, Рейзек — обади се отново Кевал, — слушайте, знаете ли кое би било истинска сензация? Новината на деня? Голямата бомба? Именно вестта, че някъде нещо се е случило по естествен път, без чудеса. Но струва ми се, че никой няма да повярва. Почакайте да измисля нещо естествено.

Отново миг тишина.

— Рейзек — обади се Кевал жално. — Аз не мога да измисля нищо естествено. Когато си давам сметка сега, всъщност всичко изглежда като някакво чудо. Всичко, което съществува е някаква магия.

В този момент влезе главният редактор.

— Кой е гледал „Трибуна“? Ето едно съобщение, което ние не дадохме.

— Какво съобщение? — попита Рейзек.

— В рубриката „Икономист“. Американски консорциум е закупил Тихоморските острови и ги дава под наем. Един такъв мъничък коралов атол за петдесет хиляди долара годишно. Голям интерес се проявява и от страна на европейския континент. Акциите вече са две хиляди и седемстотин, Г. Х. Бонди участвува със сто и двайсет милиона. А ние — нито ред по този въпрос — ядосваше се редакторът и тръшна вратата след себе си.

— Рейзек — обади се Кевал, — вижте едно интересно писмо: „Уважаема редакция! Извинете, че аз, старият родолюбец, жив съвременник на тежките времена на гнет и мрачните дни на робство, издигам скръбен глас, като ви моля да бъдете любезни и със своето майсторско перо да предадете на чешкия народ загрижеността и изпълнения с опасения вопъл-на старите родолюбци“ и така нататък. Ето и това: „Виждаме как нашия старославен народ е разединен и насъскван брат срещу брата; безбройни секти се требят помежду си като вълци и най-ненавистнически се давят взаимно…“ Трябва да е някое старче, почеркът му е съвсем разкривен, „… докато през това време вековният наш враг ни обикаля като ревящ лъв, внушавайки на народа ни германския девиз «По-далече от Рим», поддържан в тази си претенция от лъжепатриоти, за които партийните интереси стоят над мечтаното единство народно. И с неописуема горчивина и боязън ние виждаме призрака на новите Липани^[4], когато под знамето на някакви си верски лозунги чех ще се опълчи против чеха. И ой, ще се сбъднат думите на Светото писание за царството, разединено в себе си. И ще настане сеч, и ще настане клане, сеч, както се казва в нашите славни, неподправени и богатирски Ръкописи^[5].“

— Стига, стига — каза Рейзек.

— Не, почакайте, тук той говори за хипертрофията на партиите и църквите. Това била наследствена чешка болест. „Не може да има, както казваше на времето доктор Крамарж, и най-малко съмнение в това. Ето защо ви молим да се закълнете, че в дванайсетия час, когато от всички страни ни грози велика и ужасна опасност, ще призовете народа наш да се сплоти в общонародно единно цяло за защита на отечеството. А ако на това единно цяло му е необходима църковна спойка, то нека не бъдем нито протестанти, нито католици, нито монисти, нито пък даже и абстиненти, а да приемем единствената славянска, могъща и братска православна вяра, която ще ни сплоти в едно голямо славянско семейство и ще ни спечели в тези бурни времена покровителството на могъщия славянски монарх. Онези пък, които не биха се присъединили задружно и доброволно към тази славна всеславянска идея, нека бъдат принудени от държавната власт и, разбира се, с всяко позволено от извънредните обстоятелства насилие, да се откажат от своите партии и сектантски интереси в полза на общонародното единство.“ И така нататък, подписано от „Един стар родолюбец“. Какво ще кажете?

— Нищо — отговори Рейзек.

— Аз мисля, че има нещо в това — подхвана Кевал, но в този момент влезе телефонистът и съобщи:

— Телефонираха от Мюнхен. Вчера в Германия е избухнала някаква гражданска или религиозна война. Има ли смисъл да го поместваме във вестника?