Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (16)

Глава XVI
В планината

Обед в хижата на Мечи дол. Инженер Рудолф Марек се гуши на верандата, преглежда вестниците и отново ги оставя, за да погледне широкия пояс на Кърконошите. Спокойствие, велико и кристално спокойствие в планината, и сгушилият се мъж се изправя, за да поеме дълбоко дъх.

Отдолу се задава фигурка на човек и се насочва право към хижата. „Колко е чист въздухът тук — мисли си Марек на верандата. — Тук, слава богу, Абсолютът е още латентен, прокълнат, той е във всичко, скрит в тези планини и гори, в прелестната тревичка и синьото небе; тук той не тича свободен по света, не плаши хората с привидения, не прави магии, само се спотайва във всичко материално, бог, присъствуващ дълбоко и тихо, който дори не диша, само мълчи и те наблюдава крадешком…“ И Марек събра ръцете си в няма благодарствена молитва. „О, господи, колко е чист въздухът тук!“

Човекът, който идеше отдолу, се спря под верандата.

— Ей, добре, че те намерих, Марек!

Марек погледна не особено зарадван. Този, който стоеше пред него, беше Г. Х. Бонди.

— Добре, че те намерих най-после! — повтори Бонди.

— Ела горе — каза му Марек явно недоволен. — Какво, по дяволите, те носи тук? На какво си заприличал!

Наистина Г. Х. Бонди беше прежълтял и отслабнал; слепоочията му бяха солидно посивели, а около очите се бяха натрупали бръчки от умора. Той седна мълчаливо до Марек и стисна ръце между коленете си.

— Какво става с тебе? — отново попита Марек след кратко, мъчително мълчание.

Бонди махна с ръка.

— Ще се пенсионирам, братле. Знаеш… то и мен… и мене ме хвана.

— Милостта божия? — извика Марек и се дръпна от него като от прокажен.

Бонди кимна. Не беше ли сълза от срам това, което трептеше на миглите му?

Марек тихичко подсвирна.

— Значи вече и тебе… Бедният!

— Не — извика бързо Бонди и си избърса очите, — сега вече не… Аз, Руда, го прекарах някак си на крак, аз… аз се попреборих, но знаеш ли — когато ме хвана, това беше най-щастливият миг от живота ми. Нямаш представа, Руда, каква ужасна воля трябва да прояви човек, за да не се поддаде и да се измъкне на края.

— Вярвам ти — каза Марек сериозно. — Моля ти се, какви бяха… симптомите?

— Любов към ближния — прошепна Бонди. — Братко, аз бях полудял от любов. Никога не бих повярвал, че е възможно човек да изпита такова нещо.

Настъпи миг тишина.

— И значи, ти го… — поде на свой ред Марек.

— Аз го преодолях. Разбираш ли, както лисицата си прегризва крака, като попадне в капан. Но след всичко това отслабнах до безобразие. Направо съм развалина, Руда, Като след тифус. Затова идвам тук, за да дойда на себе си… Чисто ли е тук?

— Съвсем чисто. Досега нито помен… от Него. Долавяш го… само в природата и във всичко, но в планините… то си е било и преди това… открай време.

Бонди мрачно мълчеше.

— Е, как — обади се след малко той разсеяно, — какво ще кажеш за всичко това? Знаеш ли ти тук какво става там долу?

— Получавам вестници. До известна степен… и от вестниците човек може да добие някаква представа какво става. Вярно е, че вестниците покриват всичко с димна завеса, но… който умее да чете… Слушай, Бонди, наистина ли е толкова лоша работата?

Г. Х. Бонди тръсна глава.

— По-лоша, отколкото предполагаш. Просто положението е отчайващо. Слушай — прошепна смазан, — той вече е навсякъде. Струва ми се, че… че той действува по някакъв предварителен план.

— План? — извика Марек и скочи.

— Не викай така. Не може да няма някакъв план. Дяволски хитро е подхванал работата. Кажи ми, Марек, коя е най-великата сила в света?

— Англия — каза Марек без колебание.

— Ами. Най-великата сила в света е промишлеността. И така наречените „народни маси“ също са най-великата сила в света. Разбираш ли вече какъв е планът му?

— Не.

— Абсолютът са и двете сили едновременно. Той владее промишлеността и масите. С това държи в ръцете си всичко. Явно, че гони световно господство. Такива ми ти работи, Марек.

Марек седна.

— Чакай, Бонди — каза той. — Аз много съм мислил върху това тук, в планината. Следя всичко и съпоставям фактите. Изобщо, Бонди, не мисля за нищо друго. Засега не зная наистина накъде отива работата, но зная едно, Бонди, че Той изобщо няма никакъв план. Аз самият не съм наясно още по много неща. Той може би се стреми към нещо велико, но и сам не знае как да подхване работата. Слушай какво ще ти кажа, Бонди: засега Той си остава все още само природна сила. В политическо отношение Той е смайващо неосведомен. Икономически варварин е. Все пак той трябваше да се подчини на църквата; тя има опит… Хм, понякога ми се струва толкова наивен…

— Не се заблуждавай, Руда — рече тежко Г. Х. Бонди. — Той знае какво иска. Затова се и насочва към едрата промишленост. По-модерен е, отколкото предполагахме.

— Това за него е само играчка — възрази Марек. — Иска само някъде да похарчи силите си. Разбираш ли, това е нещо като младостта на бога. Чакай, знам какво искаш да ми кажеш. Неповторим е в работата. Това, което прави, е импозантно. Но всичко, Бонди, е толкова безсмислено, че в него не може да има никакъв план.

— Най-големите безсмислици в историята са произтичали винаги от последователното провеждане на някакви планове — заяви Г. Х. Бонди.

— Слушай, Бонди — заговори бързо Марек. — Виж колко вестници съм натрупал. Следя всяка негова стъпка. Казвам ти, че във всичко това няма капка последователност. Всичко това са само импровизации на всемогъществото. Той прави изумителни трикове, но някак си слепешката, несвързано, хаотично. Действията му, разбираш, не са ни най-малко организирани. Родил се е съвсем неподготвен. В това е и слабостта му. Той ми импонира, разбира се, но виждам слабостите му. Не е добър организатор и може би никога не е бил такъв. Има гениални хрумвания, но не проявява системност в работата си. И да ти кажа, аз ти се чудя, Бонди, че досега не си му стъпил на шията. Ти, който си врял и кипял в тия работи!

— По отношение на него нищо не може да се направи — изказа мнение Бонди. — Изненадва те направо в собствената ти душа, и край. Ако не съумее да те убеди по рационален път, изпраща ти чудотворно просветление. Нали знаеш какъв номер направи на Савел.

— Ти бягаш от него — каза Марек, — но аз го преследвам и съм по петите му. Познавам го вече малко и бих могъл да му съчиня заповед за арестуване. Външни белези: безкраен, невидим, аморфен. Местожителство: на всяко място, където има атомен мотор. Професия: мистичен комунизъм. Престъпления, заради които е преследван: отчуждаване на частна собственост, незаконно използуване на лекарската професия, нарушаване закона за събранията, препятствуване дейността на учрежденията и така нататък. Особен белег: всемогъщество. С една дума, да се арестува.

— Ти се смееш — въздъхна Г. Х. Бонди. — Не се смей. Той ни победи.

— Още не е! — извика Марек. — Виж, Бонди. Все още той не се е научил да управлява. С новаторството си направи сума поразии. Той например, се зае да организира свръхпроизводството, вместо по-напред да изгради чудотворен ж.п. транспорт. Сега като хитрата сврака и той с двата крака — произведеното от него не върши на никого работа. Исполински удар с длан по водната повърхност — това беше чудесното му изобилие. Друго, побърка учрежденията с мистиката си и разстрои целия административен апарат, който именно сега би му бил полезен. За опазване на реда. Революция може да се прави навсякъде, само не и в учрежденията. И даже ако трябва да настъпи краят на света, най-напред трябва да се унищожи Вселената и едва след това учрежденията. Така е, Бонди. И на трето място, той, като най-наивния теоретик на комунизма, премахна паричния оборот и така с един замах парализира циркулацията на продуктите. Той не знаеше, че законите на пазара са по-силни от божиите закони. Не знаеше, че производство без търговия е абсолютна безсмислица. Той не знаеше нищо. Проявяваше се като… като… С една дума, излиза, че с едната си ръка рушеше това, което създаваше с другата. Сега у нас има изобилие и в същото време катастрофална мизерия. Той е всемогъщ, но създаде само хаос. Знаеш ли, аз вярвам, че някога наистина е сътворил природните закони и динозаврите, и планините, и всичко каквото поискаш; но, Бонди, гарантирам ти, че нашата модерна търговия и промишлеността той не ги е сътворил, защото той абсолютно никак не ги разбира тия работи. Не, Бонди, търговията и промишлеността не са от бога.

— Чакай — обади се Г. Х. Бонди, — аз знам, че… че последиците от присъствието му са катастрофални… невъобразими… Но какво можем да го правим?

— Засега нищо. Аз, мили ми Бонди, само наблюдавам и сравнявам. Това е един нов Вавилон. Ето, както виждаш, клерикалните вестници изказват подозрение, че „бъркотията в нашето смутно в религиозно отношение време е подготвена дяволски рафинирано от «Свободните зидари» масоните“. Националистическата преса обвинява евреите, десните социалисти — левите, земеделците се нахвърлят върху либералите; още малко и всичко ще избухне. Но слушай, това още не е голямата патаклама; цялата работа, струва ми се, едва сега започва да се заплита. Ела по-близо, Бонди, ще ти кажа нещо.

— Е?

— Мислиш ли, че той… разбираш ли, че той… е само един?

— Не знам — отвърна Бонди. — Има ли някакво значение?

— От това зависи всичко — отговори му Марек. — Ела по-близо, Бонди, и слушай внимателно.