Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (5)

Глава V
Епископът

Четиринайсетина дни след Нова година инженер Марек седеше в работния кабинет на президента Бонди.

— Докъде стигнахте? — подхвърли Бонди, като вдигна поглед от някакви документи.

— Аз свърших — отговори инженер Марек. — Предадох на инженерите ти подробни схеми на Карбуратора. Оня, плешивия, как се казваше…

— Кролмус.

— Да, инженер Кролмус по един великолепен начин опрости атомния мотор; разбираш ли, става дума за пренасяне на електронната енергия в работата. Много е добър тоя Кролмус. Иначе какво ново?

Президентът Г. Х. Бонди пишеше и мълчеше.

— Строим — каза той след малко. — Седем хиляди работника. Фабрика за Карбуратори.

— Къде?

— Във Височани^[1]. Увеличихме акционерния капитал. С един и половина милиарда. Вестниците пишат за някакво наше ново изобретение. Прегледай ги. — добави той и стовари в скута на Марек петдесет кила чешки и чужди вестници, след което потъна в разглеждане на някакви книжа.

— От четиринайсет дни вече не съм… хм, — обади се Марек притеснено.

— Какво?

— От четиринайсет дни вече не съм ходил във фабричката си в Бржевнов. Не смея. Какво става там?

— Мхм.

— А моят Карбуратор? — попита плахо Марек.

— Продължава да си работи.

— Ами… какво прави… онова, другото?

Президентът въздъхна и остави писалката.

— Знаеш ли, че трябваше да наредим да затворят улица „Миксова“?

— Защо?

— Хората ходеха на молитва там. На цели тълпи. Полицията се опита да ги разгони, седем трупа останаха. Оставиха се да ги трепят като говеда.

— Това можеше да се очаква, това можеше да се очаква — измънка Марек отчаяно.

— Преградихме улицата с бодлива тел — продължи Бонди. — Трябваше да изселим околните къщи; разбираш ли, съвсем фанатизирани религиозни прояви. Сега там работи комисия от Министерството на здравеопазването и от Министерството на просветата.

— Струва ми се — произнесе Марек с известно облекчение, — че властите ще забранят Карбуратора.

— Ами — каза Г. Х. Бонди. — Клерикалите страшно са се настроили против твоя Карбуратор, и затова прогресивните партии нарочно го защищават. Никой от тях всъщност не знае за какво става въпрос. Вижда се, че не четеш вестници, братле. Всичко се изроди в една съвсем банална и излишна полемика против клерикализма. А пък църквата в случая има малко повече право. Пустият му епископ взе, че информира кардинал-архиепископа.

— Какъв епископ?

— А бе, някой си епископ Линда, иначе разумен човек. Нали трябваше да го заведа, за да види там като специалист това чудо Абсолюта. Проучва го цели три дни, стоя непрекъснато в мазето и…

— Се побърка? — прохърка Марек.

— Ами! Той или има голям тренинг в отношенията си с бога, или е по-отявлен атеист от тебе, не знам; но след три дена дойде при мен и ми каза, че от католическо гледище не можело и дума да става за някакъв бог, че църквата отхвърляла абсолютно и забранявала като ерес пантеистичната хипотеза; с една дума, това не бил никакъв легален, съществуващ с пълно право бог, ползуващ се с авторитетната подкрепа на църквата: като свещеник той трябвало да заклейми всичко това като мошеничество, суеверие и ерес. Много разбрано говореше отчето.

— Значи той не е наблюдавал никакви свръхестествени явления?

— Всичко изпитал: и просветлението, и способността да прави чудеса, и изпадането в екстаз, всичко. Той не оспорва, че всички тези неща стават там.

— Е, добре де, как ги обяснява тогава?

— Никак. Каза, че църквата не обяснявала, ами заповядвала или забранявала. С една дума, той най-решително отказа да компрометира църквата с някакъв си нов, експериментален бог. Така поне го разбрах. Ти знаеш ли, че купих църквата на Бяла гора?

— Защо ти е?

— Най-близо е до Бржевнов. Триста хиляди ми струваше, братле. Предложих я в писмена и устна форма на Абсолюта в мазето, та да се пренесе в нея. Съвсем прилична църква е — в стил барок; освен това приех негласно да извърша в нея всички необходими преустройства. И много интересно, на няколко крачки от църквата, в дом номер 457, завчера в семейството на един водопроводчик е бил наблюдаван хубав случай на изпадане в екстаз, но в църквата нищо, нищо, абсолютно нищо свръхестествено! Един случай имаше чак във Воковице, два, даже чак в Коширже; в безжичната станция на Петршин религиозността е приела епидемически характер. Най-неочаквано всички радиотелеграфисти, които работят там, взели да излъчват по всички посоки на света екзалтирани телеграми, някакво ново евангелие; бог уж отново щял да слезе на земята, за да изкупи греховете на хората и такива ми ти работи; разбираш ли какво излагане! Прогресивните вестници сега така са се нахвърлили върху Министерството на пощите, че здраво място нямало да остане по него; разкрещяли са се, че „клерикализмът си показвал рогата“, и разни други тем подобни глупости. Досега никой не се досеща, че всичко това се намира в някаква връзка с Карбуратора. Марек — добави Бонди шепнешком, — ще ти кажа нещо под секрет: преди една седмица екзалтацията обхвана и министъра на войната.

— Кого? — извика Марек.

— Тихо. Министърът на войната. Най-неочаквано, когато бил във вилата си в Дейвице. Още на сутринта свикал пражкия гарнизон, говорил му за вечен мир и призовал войниците да станат мъченици. Разбира се, веднага му подписали паспорта. Вестниците писаха, че заболял тежко. Такива ми ти работи, приятелю.

— Значи вече и в Дейвице — каза инженерът загрижен. — Ей, дявол да го вземе, ами това е страшно бе, Бонди, колко бързо се разпространява само!

— С ужасна бързина — потвърди президентът Бонди. — Оня ден един човек премести пианото си от заразената улица „Миксова“ чак в Панкрац; за двадесет и четири часа пламна цялата къща…

Президентът не се доизказа. Влезе един прислужник и обяви за пристигането на епископ Линда. Марек се разбърза да си ходи, но Бонди насила го накара да седне и каза:

— Седни сега и мълчи; очарователен човек е този епископ.

В същия момент епископът влезе; беше дребен, засмян човек със златни очила и комична устица, която по попски маниер свиваше така, че тя приличаше на детско дупенце. Бонди му представи Марек като притежател на злополучното бржевновско мазе. Епископът с удоволствие потриваше ръце, докато инженер Марек ядосано мърмореше, че му е особено приятно, а лицето му по-скоро прие вид, който говореше: взели те дяволите, клерикал с клерикал такъв. Епископът издаде устицата си напред и енергично се обърна към Бонди.

— Господин президент — започна чевръсто той, след като се поколеба малко. — идвам при вас по една много деликатна работа. Твърде деликатна — повтори той чревоугоднически. — В консисторията ние обсъдихме, хм, вашата работа. Негово високопреосвещенство, нашият архипастир, е склонен да уреди и тази неприятна работа, колкото се може по-безшумно. Нали разбирате — неприличната история с чудесата. Пардон, съвсем не искам да засягам чувствата на господин — господин съветника…

— Моля, моля, говорете — успокой го Марек грубо.

— Става дума следователно за целия този скандал. Негово високопреосвещенство се изрази, че от гледна точка на разума и религията няма нищо по-скандално от безбожното и направо богохулно нарушаване на природните закони…

— Моля — извика Марек, изпълнен с негодувание, — бъдете така добри и оставете на нас природните закони… Ние също не се занимаваме с вашите догми.

— И там е грешката ви, господине — извика епископът бодро. — Там е грешката ви. Науката без догми представлява една шепа съмнения. По-лошото е, че вашият Абсолют противоречи на църковните закони. Не е в съгласие с науката за тайнствата. Не щади църковните традиции. Нарушава по един груб начин науката за Троицата. Не се съобразява с апостолическата иерархия на клира. Не се подчинява даже на църковния екзорцизъм. И така нататък. Накратко, държи се по един такъв начин, който трябва категорично да се отхвърли.

— Е, е — подхвърли президентът Бонди примирително, — досега той се е държал доста прилично.

Епископът предупредително вдигна пръст.

— Досега; но ние не знаем какво ще бъде поведението му в бъдеще. Слушайте, господин президент — каза той внезапно с поверителен тон, — вие сте заинтересуван да се избегне общественото възмущение. Ние също. Вие, като практичен човек, бихте искали да се ликвидира колкото се може по-скоро общественото възмущение. Ние като наместници и слуги на бога — също. Ние не можем да допуснем възникването на някакъв нов бог или дори на нова религия.

— Слава богу — отдъхна си Бонди, — аз си знаех, че ще се споразумеем.

— Отлично — извика епископът и очилата му блажено блещукаха. — Да се споразумеем! Достопочтената консистория реши, че с оглед на църковните интереси е склонна да се съгласи да поеме патронажа над този ваш, ммм, ммм, Абсолют; да направи опит да го приведе в хармония с католическото вероучение; ще обяви дом номер 1651 в Бржевнов за чудотворно място за поклонения.

— Охо — избухна Марек и скочи.

— Позволете — спря го епископът властно. — Чудотворно място за поклонения; но, разбира се, при някои условия. Първото условие е да се намали до минимум присъствието на Абсолют в посочения дом; да се произвежда там само някакъв слаб, слабо вирулентен, силно разреден Абсолют, който да се появява в значителна степен по-малко необуздано и само спорадично, например като в Лурд. Иначе не поемаме никакъв ангажимент.

— Добре — съгласи се господин Бонди. — По-нататък?

— По-нататък — продължи епископът — да се произвежда само от въглища, добивани в Мале Сватоньовице. Както ви е известно, това чудотворно място е под покровителството на Дева Мария, така че с тамошните въглища, в дом номер 1651 в Бржевнов ние ще устроим параклис в чест на св. Мария.

— Без възражения — съгласи се Бонди. — Още нещо?

— Трето, вие се задължавате, сега и изобщо никога в бъдеще да не произвеждате на друго място Абсолюта.

— Ама как — извика президентът Бонди, — ами нашите Карбуратори?

— Няма да влязат никога в действие, с изключение на един от тях — бржевновския — собственост на светата църква, която ще го експлоатира.

— Глупости — възрази Г. Х. Бонди. — Карбураторите ще се произвеждат. До три седмици ще бъдат монтирани десет от тях. През първото полугодие — хиляда и двеста. До една година ще бъдат вече десет хиляди. Засега толкова сме планирали.

— А аз ви казвам — каза епископът тихо и сладко, — че след една година няма да работи нито един Карбуратор.

— Защо?

— Защото нито вярващите, нито неверниците не могат да имат нужда от един истински и действуващ бог. Не могат да имат нужда, господа. Изключено.

— А пък аз ви казвам — намеси се сега страстно Марек, — че Карбураторите ще се произвеждат. Сега вече, сега и аз самият съм за тях; и ги искам точно за това, защото вие не ги искате; напук на вас, ваше епископско преосвещенство; напук на всички суеверия; напук на целия Рим! И аз пръв ще извикам — инженер Марек си пое въздух и извика с немелодично въодушевление: — Да живее Карбураторът Перфект!

— Ще видим — въздъхна епископ Линда. — Господата ще се уверят, че достопочтената консистория е имала право. До една година вие сами ще спрете производството на Абсолют. Но какви щети, какви щети ще нанесе той преди това! Господа, не си въобразявайте, за бога, че църквата внедрява бога в света. Църквата само го обвързва и регулира. А вие, господа неверници, вие само ще разрушите бента и ще предизвикате наводнение. Лодката на св. Петър ще оцелее и в този потоп; както Ноевия ковчег — тя ще преплава стихийното наводнение на Абсолюта, но вашето модерно общество — извика високо и силно епископът — ще пострада заради всичко това!