Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (23)

Глава XXIII
Конфликтът в Аугсбург

До единадесет часа вечерта в редакцията на „Лидове новини“ постъпиха следните телефонни съобщения:

„Мюнхен. ЧТК. 12 т.м. Според WTB (Westdeutsdie Telegraphenbiiro — западногерманска телеграфна агенция. Б.пр.) вчера в Аугсбург са избухнали кървави демонстрации. Седемдесет протестанти убити. Демонстрациите продължават.“

„Берлин. ЧТК. 12 т.м. Според официални сведения броят на убитите и ранените в Аугсбург не надминава дванайсет. Полицията поддържа реда.“

„Лугано, собств. инф., 12 т.м. Според меродавен източник броят на жертвите в Аугсбург е надхвърлил пет хиляди. Железопътният трафик на север е спрян. Баварското министерство е в перманентно заседание. Немският император прекъснал лова и се връща в Берлин.“

„Ройтер, ЧТК. 12 т.м. Днес в 3 часа сутринта баварското правителство обяви на Прусия свещена война.“

Един ден по-късно Цирил Кевал бе вече в Бавария и ние цитираме следните редове от неговото относително достоверно описание:

„В аугсбургската моливна фабрика «Шьолер» още на 10 т.м., към 18 часа вечерта, работниците католици набили своя майстор протестант във връзка с някакъв спор относно култа на Дева Мария. Нощта преминала спокойно, но на следния ден към 10 ч. сутринта всички работници католици напуснали всички цехове и бурно поискали уволнението на всички протестанти от персонала. Фабрикантът Шьолер — пребит, двама директори — застреляни. Духовенството заставено със сила да носи светото причастие начело на шествието. Архиепископът д-р Лени, който излязъл, за да успокои манифестантите, хвърлен в река Лех. Лидерите на социалдемократите опитали да се обърнат към демонстрантите, но трябвало да се скрият в синагогата. В 15 ч. синагогата вдигната във въздуха с динамит. Докато демонстрантите разграбват еврейските и протестантските магазини, като прибягват до стрелба и причиняват големи пожари, градският съвет с абсолютно мнозинство взема решение по въпроса за непорочното зачатие на Дева Мария и отправя огнен апел към католическите народи по света да вземат меча за защита на святата католическа вяра. В резултат на това се стига до различни прояви и в други баварски градове. В Мюнхен в 19 ч. митинг, с огромен ентусиазъм приета резолюция за отделянето на южните земи от немската федерална империя. Мюнхенското правителство телеграфира в Берлин, че поема отговорността. Имперският канцлер д-р Вурм веднага посещава министъра на войната, който насочва към Бавария 1000 щика от Саксонските и Рейнските гарнизони. В 1 ч. след полунощ този военен транспорт дерайлира на баварската граница, и по ранените бива открита картечна стрелба. В 3 ч. сутринта мюнхенското правителство по споразумение с алпийските страни обяви свещена война на лютераните.“

„Изглежда, че в Берлин не губят надежда за мирно уреждане на недоразумението. В този момент все още продължава речта на императора в парламента, в която той казва, че не признава нито католици, нито протестанти, а само немци. Севернонемските войски се съсредоточават на линията Ерфурт — Гота-Касел; католическата армия настъпва приблизително по посока на Цвикау и Рудолштат, като срещат съпротива само от цивилното население. Град Грайц бил изгорен, гражданите — отчасти избити, отчасти отвлечени в робство. Слуховете за някакво голямо сражение досега непотвърдени. Бежанци от Байройт разказват, че от север се чува грохот на тежки оръдия. Гарата в Магдебург била разрушена от бомбите на баварските летци. Ваймар горял.“.

„Тук в Мюнхен цари неописуемо въодушевление.

Във всички училища работят наборни комисии, опашки от доброволци чакат по двайсет часа по улиците. На фасадата на кметството са закачени главите на дванайсет пастора. Католическият клир е принуден да служи денонощно литургии в претъпканите катедрали; народният представител отец Гросхубер умрял от изтощение пред олтара. Евреи, монисти, въздържатели и други друговерци са се забарикадирали в домовете си. Банкерът Розенхайм, старейшина на еврейската религиозна община, тази сутрин е бил публично изгорен.“

„Холандският и датският посланици поискали паспортите си. Американският представител подал протестна нота против нарушаването на мира, докато италианското правителство уверило Бавария в особено благоразположения си неутралитет.“

„По улиците минават колони от войници, които носят знамена с бял кръст на червено поле^[1] и скандират «Бог иска това». Дамите поголовно постъпват на самарянска служба и подготвят лазаретите. Повечето от магазините са затворени. Борсата също.“

Това станало на 14 февруари. На петнайсти се води голяма битка на двата бряга на река Вера, протестантските войски отстъпват малко. Тези дни се дават и първите изстрели на белгийско-холандската граница. Англия обявява мобилизация на флота.

На 16 февруари Италия разрешава свободното преминаване на испанска войска, изпратена в помощ на баварците. Тиролски селяни, въоръжени с коси, нападат швейцарците калвинисти.

18 февруари: контрапапата Мартин благославя телеграфически баварската армия. Сражение без победители при Майнинген. Русия обявява война на полските католици.

19 февруари: Ирландия обявява война на Англия. В Бруса се появява контрахалиф и развява зеленото знаме на пророка. Мобилизация в балканските държави, кланета в Македония.

23 февруари: Севернонемският фронт пробит. Общо въстание в Индия. Обявена свещена война на мюсюлманите срещу християните.

27 февруари: Гръцко-италианска война и първи сражения на албанска земя.

3 март: Японската флотилия тръгва на изток към САЩ.

15 март: Кръстоносците „католици“ обсаждат Берлин. През това време в Шчечин е създаден Съюз на протестантските държави. Немският император Кашпар I поема лично командването.

16 март: Двумилионна китайска армия преминава сибирската и манджурска граница. Войската на контра-папата Мартин превзема Рим, папа Урбан избягва в Португалия.

18 март: Испания иска екстрадикцията на папа Урбан от правителството в Лисабон; след отказа ипсо факто^[2] започва испанско-португалската война.

26 март: Южноамериканските държави връчват ултиматум на Североамериканския съюз; искат премахване на сухия режим и забрана на свободата на вероизповеданието.

27 март: Японските войски дебаркират в Калифорния и Британска Колумбия.

На 1 април положението в света изглеждаше общо взето така: в Средна Европа се разиграва големият конфликт между католическия и протестантския свят. Протестантският съюз е изтласкал кръстоносците от Берлин, държи Саксония и е окупирал и неутрална Чехия; комендант на Прага по някакво особено стечение на обстоятелствата е шведският генерал-майор Врангел, потомък може би на генерала от Трийсетгодишната война. От друга страна, кръстоносците завладяват Холандия, която наводняват с морска вода, след като прекопават дигите, завладяват цяло Хановерско и Холщайнско чак до Любек, откъдето проникват в Дания. Воюват безпощадно — градовете изравнени със земята, мъжете избити, жените до 50 години изнасилени; но преди всичко биват разрушени вражеските Карбуратори. Съвременниците на тези изключително кръвопролитни боеве уверяват, че и от двете страни в сраженията са участвували свръхестествени сили; понякога като че невидима ръка хващала вражеския самолет и го запращала на земята; или пък прехващала летящ еднотонен 540 мм снаряд и го хвърляла обратно — в собствените редици. Особено ужасяващи били обстоятелствата около унищожаването на Карбураторите; незабавно, след завладяването на вражеския опорен пункт, наставала невидима, но отчаяна битка около местните Карбуратори; понякога това напомняло смерч, който събарял и разпилявал цялата сграда, в която се помещавал атомният котел, все едно че някой духвал куп перушина: тухли, греди и керемиди се реели бясно във въздуха като Карузел и обикновено всичко завършвало със страшна експлозия, която събаряла всички дървета и постройки в радиус чак до дванайсет километра и изравяла яма с повече от двеста метра дълбочина; силата на детонацията, разбира се, се колебаела в зависимост от големината на експлодиращия Карбуратор.

В тая война бяха обгазявани със задушливи газове пространства в широчина от триста километра и химическите вещества изгаряха цялата растителност, та всичко ставаше ръждиво; но тези пълзящи облаци на няколко пъти — пак поради стратегическата намеса на свръхестествени сили — се връщаха обратно, в собствените редици на атакуващите и това толкова несигурно средство биде изоставено. Оказа се, че Абсолютът напада, но се и отбранява от друга страна; в боя той употребяваше нечувани оръжия: земетресения, циклони, дъждове от сяра, потопи, ангели, чумни епидемии, скакалци и др., така че не оставаше нищо друго освен да се смени стратегията. Отпаднаха масовите атаки, трайните фортификации, укрепените линии с огневи точки и подобни глупости; всеки войник получаваше нож, патрони и няколко гранати и с това въоръжение тръгваше да убие войничето, което имаше на гърдите си кръст от друг цвят. Нямаше две армии една срещу друга; просто известна страна представяше бойното поле и там двете армии проникваха една в друга и се избиваха парче по парче, докато най-накрая ставаше ясно за всекиго на кого принадлежи тази земя. Това, разбира се, беше един твърде кървав метод за водене на война, но в края на краищата той си имаше своята доказателствена сила.

Такова беше положението в Средна Европа; в началото на април протестантските войски проникнаха през Чехия в Австрия и Бавария; докато през това време католиците завладяха Дания и Померания. Холандия, както се каза вече, изчезна изобщо от картата на Европа.

В Италия бушуваше гражданска война между урбановци и мартиновци; през това време Сицилия се озова в ръцете на гръцките евзони. Португалците обсадиха Астурия и Кастилия, но загубиха собствената си Естрамадура; изобщо тук, на юг, войната беше съвсем, ама съвсем дива. Англия воюваше на ирландска земя и освен това в колониите; в началото на април тя държеше вече само крайбрежната ивица на Египет. Останалите населени пунктове бяха загубени, а колонистите избити от туземците. Турците, с помощта на арабски, судански и персийски войски, завладяха целите Балкани и завзеха Унгария, но тогава между тях се разрази остро противоречието между шиити и сунити по някакъв, явно, особено важен въпрос, на четвъртия халиф Али. Двете секти се преследваха между Цариград и Татрите с изключителна настървеност и кървава жестокост, от която за нещастие си патеха и християните. И така, в тази част на Европа беше още по-лошо, отколкото където и да било другаде.

Полша изчезна, пометена от руската армия; сега руските войски се насочваха срещу жълтата инвазия, която напираше на север и на запад. В Северна Америка до този момент бяха стоварени десет японски армейски корпуса.

Както виждате, досега не стана дума за Франция. Летописецът си я е запазил за XXIV глава.