Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (3)

Глава III
Пантеизъм

Президентът Бонди има усещането като че ли сънува. С майчинска грижа Марек го слага в креслото и бърза да му налее коняк.

— На, изпий го по-бързо — бърбори той, като му подава с разтреперана ръка чашката. — Май и на тебе ти стана лошо?

— Напротив — отговаря Бонди малко несигурно. — То беше… толкова хубаво, братле! Имах усещането, че летя или нещо подобно.

— Да, да — побърза да каже Марек, — точно това имам пред вид. Човек като че ли лети или изобщо като че ли се носи във въздуха някак си, нали?

— Извънредно приятно усещане — каза Бонди. — Мисля, че го наричат екстаз. Като че ли там има нещо… нещо…

— Нещо свято? — попита Марек колебливо.

— Може би. Точно така, братле. Никога, откак се помня, не съм ходил на църква, Руда, но в това мазе аз се чувствувах като в църква. И какво, моля ти се, правех аз там? Как ме завари?

— Коленичил беше — измърмори Марек горчиво и взе да се разхожда из стаята.

Президентът Бонди смутен се поглаждаше с длан по плешивото теме.

— Странно. Аз да съм коленичел? Моля ти се! Но я ми кажи какво — какво всъщност — му въздействува така особено на човек — в това мазе?

— Карбураторът — изръмжа Марек, като си хапеше устните. Лицето му като че ли още повече измършавя и презеленя.

— Гледай ти, дяволска работа — учуди се Бонди. — И как става цялата работа?

Инженер Марек само вдигна рамене и продължи да се разхожда из стаята с наведена глава.

Погледът на Бонди го следеше с детско любопитство. Марек е луд, си каза той; но какво, по дяволите, му става на човек в това мазе? Едно такова мъчително блаженство, една изключителна самоувереност, изумление, потресаеща вяра в бога — как да го нарека. — Бонди стана и си наля още една чашка коняк.

— Ей, Марек — каза той, — сещам се.

— Какво има? — сепна се Марек и се спря на едно място.

— Онова, в мазето. Странното душевно състояние. Това се дължи на някаква отрова, нали?

— Отрова, като нищо — засмя се Марек свирепо.

— Веднага ми мина през ума — заяви Бонди успокоен. — Твоят апарат, значи, трябва да произвежда нещо, хм, нещо като озон, нали? Или по-скоро някакъв отровен газ. И когато човек поеме от него, той го… отравя малко… или пък го ободрява, нали? Сто на сто, братле, това не са нищо друго освен отровни газове; трябва да се появяват в резултат от изгарянето на въглищата в тоя… в тоя твой Карбуратор. Някакъв светилен или райски газ, или фосген, или нещо подобно. Затова си сложил там тоя вентилатор. И затова влизаш в мазето с газова маска, нали? Дяволски опасни газове има там, да му се не види.

— Де да бяха само газове — избухна Марек, размахал пестници. — Ето, Бонди, разбираш ли, защо трябва да продам Карбуратора! Чисто и просто аз не мога да го понеса, не мога да го понеса това, не мога да го понеса — викаше той почти разплакан. — Не съм очаквал, че моят Карбуратор ще прави такива работи! Такива… ужасни… бели! И, разбираш ли, тия номера ми ги прави още от началото! И няма човек да не го усети, достатъчно е само малко да се приближи. Ти още нищо не знаеш, Бонди. Но моят портиер си изпати здравата.

— Горкият — учуди се Бонди със съчувствие. — Да не би да е умрял?

— Не, но повярва в бога, стана религиозен. — извика Марек отчаяно. — На тебе ще ти кажа, Бонди: Моето изобретение, моят Карбуратор има голям недостатък. Но ти, въпреки всичко, ще го купиш или ще го вземеш даром от мен; уверен съм, че ти ще го направиш, Бонди, даже и дяволи да изскачат от него. На тебе, Бонди, ти е все едно, важното е да натрупаш милиарди. И ще ги натрупаш, уверявам те. Това е голяма работа, но аз вече не искам да имам нищо общо с нея. Твоята съвест не е толкова чувствителна като моята, чуваш ли, Бонди? Милиарди, ще ти донесе хиляди милиарди; но съвестта ти ще трябва да поеме страхотна отговорност. Хайде, вземи го!

— Остави ме на мира — дърпаше се Бонди. — Ако изпуска отровни газове, властите ще го забранят, и край. Нали знаеш нашата дребнавост. Виж, в Америка…

— Никакви отровни газове — избълва инженер Марек. — Нещо хиляди пъти по-лошо. Внимавай какво ще ти кажа, Бонди; човешкият разум не може да го проумее, но в това няма нито капка шмекерия. Трябва да знаеш, че моят Карбуратор наистина изгаря веществото, изгаря го докрай и без остатък, така че не остава дори и прашец; или по-скоро го разбива, разнищва, разлага го на електрони, изконсумирва го, смила го, не знам как да се изразя; с една дума, напълно го изчерпва. Ти нямаш понятие каква огромна енергия се крие в атомите. С половин центнер въглища в пещта можеш да обиколиш света, да осветляваш цяла Прага, да движиш цялата Рустонка^[1] или не знам какво още; с едно късче въглища на големина колкото орех ще отопляваш цяло семейство и ще му готвиш. А на края няма да са нужни даже и въглища; ще можем да се отопляваме с всяко камъче или с шепата пръст, която ще нагребем пред дома си. Всяко късче материя крие в себе си повече енергия, отколкото се съдържа в огромен парен котел; въпросът е да я изцедиш! Да съумееш напълно да изгориш материята! Бонди, аз постигнах това; моят Карбуратор го прави, ще признаеш, Бонди, че това си струва двадесетгодишна работа.

— Слушай, Руда-подхвана бавно президентът, — това наистина е много странно; но аз нещо съм склонен да ти вярвам. Вярвам ти, дявол да го вземе. Знаеш ли, когато се бях озовал пред твоя Карбуратор, знаеш, усещах, че тук се крие нещо страшно велико, нещо, което е в състояние направо да смаже човека. Няма как: вярвам ти. Там, долу, в мазето ти, има нещо тайнствено. Нещо, което ще преобърне целия свят.

— Ах, Бонди — прошепна Марек със свито сърце, — точно там е въпросът. Чакай, всичко ще ти кажа. Чел ли си някога Спиноза?

— Не.

— И аз не съм; но сега, разбираш ли, сега съм взел да чета такива неща. Не ги разбирам, за нас, техниците, това е ужасно трудно, но има нещо в тая работа. Може би вярваш в бога?

— Аз? Ами — замисли се Г. Х. Бонди — и аз не знам, да ти кажа. Може и да има бог, но на някаква друга звезда. Тук няма. Къде ти! Такова нещо дори не пасва на нашето модерно време. Какво ще прави тук, моля ти се?

— Аз не вярвам в бога — каза Марек твърдо. — Аз не искам да вярвам. Винаги съм бил атеист. Вярвал съм в материята и в прогреса и в нищо друго. Човек на науката съм, Бонди; а науката не може да допусне, че съществува бог.

— От гледна точка на търговията — заяви Бонди — това е съвсем безразлично. Ако иска, нека си го има, боже мой. Ние не се изключваме взаимно.

— Но от гледна точка на науката — извика Марек строго — това е абсолютно несъвместимо. Или той, или науката. Аз не твърдя, че няма бог; аз само твърдя, че не трябва да го има или поне, че не бива да се проявява. Аз вярвам, че науката стъпка по стъпка го избутва или че поне пречи на проявлението му; и аз вярвам, че това е нейната най-висша мисия.

— Възможно е — каза примирително президентът. — Карай по-нататък.

— А сега си представи, Бонди, че — или не, не така: знаеш ли какво е това пантеизъм? Това е вярването, че във всичко съществуващо се проявява един Бог или един Абсолют, както искаш. В човека и в камъка, в тревата, във водата, навсякъде. И знаеш ли какво учи Спиноза? Че материалното е само едната проява или едната страна на божествената субстанция, докато другата страна е само духът. А знаеш ли какво учи Фехнер?

— Не знам — призна си президентът Бонди.

— Фехнер учи, че всичко, изобщо всичко е одушевено, че Бог одушевява цялата материя в света. А чел ли си Лайбниц? Лайбниц учи, че материята се състои от душевни точки, от монади, чиято субстанция е божествена. Какво ще кажеш?

— Не знам — отвърна Г. Х. Бонди, — не ги разбирам тия работи.

— Аз също; ужасно е комплицирано. Но да допуснем, че наистина във всяка материя съществува Бог, че той е затворен по някакъв начин в нея. И когато я разбиеш основно тази материя, той ще изхвръкне навън като от кутийка. Ще се почувствува развързан. Ще се породи от материята, както се поражда светилният газ от въглищата. Изгаряш един атом и ето ти цяло мазе Абсолют. Изумително, колко бързо се разпространява.

— Чакай — обади се Бонди. — Кажи го още веднъж, но по-бавно.

— Представи си, значи — повтори Марек, — че във всяка материя Абсолютът се съдържа в някакво несвободно състояние, да речем, като обвързана, инертна енергия; или по-просто, че Бог е вездесъщ и че, следователно, присъствува във всяка материя и във всяка частица от материята. И сега си представи, че унищожиш напълно част от материята, привидно без остатък; но тъй като всяка материя е всъщност материя плюс Абсолют, то ти унищожаваш само материята, но продължава да е налице неунищожимият остатък: чистият, освободен, активен Абсолют. Останал е химически неразложимият, нематериалният остатък, който не притежава нито спектрални линии, нито атомно тегло, нито химическа съединимост, нито закона на Мариот, нищо, нищо, ама съвсем нищо от свойствата на материята. Останал е чистият Бог. Химическото нищо, което действува с огромна енергия. И тъй като е нематериално, то не е свързано със законите на материята. От самото това следва, че то се проявява по противоприроден, съвсем чудотворен начин. Всичко това произтича от предположението, че Бог присъствува в материята. Можеш ли да си представиш, че, примерно казано, той се намира в нея.

— Мога — отговори Бонди. — По-нататък?

— Добре — каза Марек и се надигна, — тогава това е наистина така.