Дейвид Ууд
Шибалба (7)

6.

Шибалба беше име, което Мадок бе чувал. Това беше древната маянска разновидност на пъкъла — животът след смъртта, страната на мъртвите и така нататък. Не беше действително място и той го каза на Чарлз Бел.

— Може и да е така — отговори археологът със същия сериозен тон, — но Градът на Сянката е истински. Златният диск, която Миранда намери в карстовата дупка, го доказва.

Мадок не настоя за повече информация. Артефактът беше достатъчно реален. Беше го видял на видеозаписа от екшън камерата на Миранда. Сега беше без значение дали той доказва съществуването на Града на Сянката и Шибалба, или на нещо друго. Там Бродерик го беше помолила да помага на Бел и в момента това означаваше да помогне на археолога да извади златния диск от сенотето. По тази причина двамата с Боунс сега бяха оборудвани и готови да се гмурнат в дълбините. За съжаление дъщерята на Бел беше настояла да дойде с тях.

— Зная точното място, където е — ги беше уверила тя. — Честна дума, не се налага да влизате във водата. Дайте ми назаем една водолазна бутилка и след двайсет минути ще я донеса.

— Защо ти е една от нашите водолазни бутилки? — попита Боунс. — И като стана дума за това, защо не го извади още при първото гмуркане?

— Прав е обади се Мадок. — Глупаво е било да се гмуркаш сама. Извадила си късмет, че си се върнала. Бъди благодарна за този дар и недей да изкушаваш съдбата.

— Добре де — озъби се тя — ще ви позволя да дойдете с мен.

— Ще ни позволиш…

— Знам къде е. Колкото по-дълго стоим тук и спорим кой да се гмурне, толкова по-вероятно е тези бандити да се върнат, за да довършат започнатото.

Това тежеше върху съзнанието на Мадок. Беше успял да зърне само единия от двамата мъже, от които Бел и дъщеря му твърдяха, че са били заплашвани. Този тип не изглеждаше особено опасен — беше побягнал още преди Мадок и неговият приятел да се появят. Но това не означаваше, че няма да се върне.

Затова се обърна към Боунс:

— Може би един от нас трябва да остане тук. За всеки случай.

Тогава се обади Ейнджъл:

— Мисля, че мога да удържа двайсет минути и без телохранител.

— Не исках да кажа… — Мадок почувства, че бузите му се изчервяват от смущение.

— О, братко, със сигурност искаше — наля масло в огъня Боунс.

Мадок въздъхна.

— Вероятно си прав. — Той пристъпи към Ейнджъл. — Не поемай рискове. Ако възникнат някакви неприятности…

— Ще се справя с тях — отговори тя с глас, пълен с увереност.

Бог да ме пази от силни и независими жени, макар че точно това обичаше у Ейнджъл Боунбрейк.

Той погледна към Миранда, която, изглежда, едва се удържаше да не избухне в смях, и поклати глава.

— Добре, ще ти позволим да дойдеш с нас, но ще го направим по нашите правила. Сложи си оборудването. Погрижи се да имаш три източника на светлина. Освен това няма да бързаме. Ако разбъркаш тинята в тези пасажи, ще трябва да плуваме на сляпо. Щом ни покажеш входа за страничния проход, Боунс ще поеме водачеството и ще опъне пилотно въже.

Боунс наклони глава към своя приятел.

— Мадок преподаваше в детската градина. Личи си, нали?

Усмивката на Миранда премина в смръщване. Тя си сложи водолазната жилетка, заредена с една от бутилките, които Мадок беше донесъл.

— Боунс ще води — продължи Мадок, — защото където дебелият му задник може да влезе, ние няма да имаме проблеми да минем.

— Разбрах — отговори рязко Миранда. После пристъпи към ръба на карстовия кладенец, направи крачка и скочи във водата.

Боунс вдигна ръце, все едно се предава, и я последва във водата.

Щом се озова в кладенеца и започна да диша от шланга, Мадок се почувства малко по-добре. Това беше неговата среда. Във водата и под нея се чувстваше много по на място, отколкото на сушата. В тихата самота имаше някаква мечтателност и безтегловност, които го утешаваха и изпълваха с енергия. Кристалночистата вода в карстовата дупка само усилваше тези преживявания.

Жалко, че трябваше да бързат с гмуркането.

Миранда беше на около шест метра пред него и размаха фенерчето си, за да привлече вниманието му. Тя плуваше около някакви преплетени корени, които отчасти закриваха тъмен отвор на пещера. Боунс вдигна палец, че е разбрал, доплува до мястото и започна да дърпа корените. Когато разчисти достатъчно голямо място, за да може да мине, издърпа около две стъпки монофилно влакно от макарата, закачена за сбруята му, завърза го за един от корените и после се промъкна в отвора.

Миранда, изглежда, сметна това за разрешение да го последва, което и направи, и преди Мадок да успее да стигне до пасажа, тя изчезна.

Мадок ритна с крака, за да разгледа отвора отблизо, хвана се за влакното и я последва. Видя силуета й на светлината от фенерчето й. Тя се движеше по-бързо, отколкото му се щеше. Свидетелство за това бяха малките облаци тиня, които сега замъгляваха водата в прохода. Те не можеха да заплашат гмуркането, а и знаеше, че не само Миранда е виновна, защото Боунс беше този, който задаваше скоростта. Въпреки това се подразни. Гмуркането в пещери поначало се смяташе за най-опасния развлекателен спорт според броя смъртни случаи сред хората, които го упражняваха. По-опасно дори от високопланинско катерене или бейзджъмпинг. Когато ставаше дума за пещерно гмуркане, изразът „прекалено внимателно“ нямаше място. Особено тук, където повърхността беше толкова измамно близка.

Може би Боунс беше прав, че се държи като майка орлица.

Скоро излезе от пасажа в пещерата, която беше видял на заснетото от Миранда видео. Боунс беше оставил макарата с монофилно влакно в края на тунела заедно с няколко зелени химически свещи, за да увеличи видимостта му. Мадок запомни всички останали отвори на проходи наоколо, които бяха разположени по окръжността на пещерата. Бяха дванайсет, разположени повече или по-малко симетрично, подобно на часовете върху циферблат. Беше малко вероятно всички да са с естествен произход. Това подсказваше, че в древността карстовата дупка е служила на някаква особено важна цел. Съжали, че нямат време да проведат по-подробно проучване на цялата система. Ала килимът от човешки тела правеше това начинание невъзможно. Щом дискът се окажеше в техните ръце и се измъкнеха на безопасно разстояние от карстовия кладенец, трябваше да оставят анонимна информация на мексиканските власти. И да се надяват, че след като полицията си свърши работата, властите ще предадат сенотето на археологически екип.

Боунс и Миранда едва се виждаха зад гравирания каменен олтар в центъра на помещението. Мадок се оттласна с крака, за да стигне до тях и да наблюдава изваждането на артефакта. Дискът беше паднал сред купчината кости, която, както Мадок сега видя, се състоеше най-малко от няколко слоя. В пещерата имаше десетки трупове. Повечето най-вероятно бяха принесени в жертва от древните маи и техните кости бавно, но сигурно се разтваряха. Но както им беше казала Миранда, много от скелетите очевидно бяха скорошни попълнения.

Златният диск беше кацнал върху гръдния кош на стар скелет, стоварвайки се върху него с достатъчно сила, за да проникне през ребрата. След себе си беше оставил кратер от удара в слоевете утайки наоколо. Боунс вадеше грижливо парчетата кости, които покриваха лъскавия жълт диск, като внимаваше да не разбърка тинята.

Мадок знаеше, че ако дискът е направен от злато, ще е много по-тежък, отколкото изглежда. Предположи, че теглото му е около четири килограма и половина. Това не звучеше много и щеше да е така, ако можеха просто да излязат оттук. Плуването с тази тежест обаче беше малко по-сложно и да се опиташ просто да го извадиш, без да вдигнеш тинята, щеше да бъде голямо предизвикателство.

Щом артефактът беше напълно открит, Боунс извади мрежеста водолазна торба и започна да я надява на златния диск отдолу и отстрани. Щом се озова на сигурно място в нея, извади малък жълт подемен балон и използва своя „октопод“, за да го надуе. Подемният балон бавно се надуваше, въжето на торбата се опъна, но дискът остана на място още няколко секунди, все едно беше закотвен за дъното на пещерата. Боунс продължи да добавя въздух, докато най-накрая торбата с диска започна бавно да се издига. Тогава го придърпа без усилия като дете, което държи балон, пълен с хелий, на площада, и се обърна да даде знак на Мадок с вдигнат палец.

Докато Боунс бе зает с изваждането на артефакта, Мадок правеше снимки на изсечените в камъка глифи с водонепроницаемия си телефон. Почти сигурно пещерата е била суха, когато са сложили олтара в нея, и като се има предвид картата на местните подпочвени води, древните маи бяха намерили начин да изпомпат водата. Очевидно само толкова дълго, колкото да сложат олтара и златния артефакт. Защо го бяха направили, беше тайна, която Мадок много искаше да разкрие, особено ако отговорът беше свързан с издирвания от Бел, Град на Сянката.

Той върна сигнала, след това посочи към изхода. Щяха да излязат в същия ред, както на влизане, с Мадок накрая, който щеше да прибере и пилотното въже. Боунс пръв влезе в пасажа, бутайки пред себе си подемния балон. Миранда го последва отблизо. Твърде отблизо за вкуса на Мадок. В нетърпението си тя разбърка тинята. Той почука с ръкохватката на ножа си по кислородната бутилка, за да привлече вниманието й, след това направи успокоителен жест.

По-бавно.

Иззад стъклото на водолазната си маска Миранда го изгледа с раздразнение, но това кратко прекъсване даде малко пространство на Боунс.

Когато Мадок се промуши през препречващите входа към пещерата корени, видя Боунс да се издига към лазурния кръг от дневна светлина в центъра на пещерата, а Миранда отново го следваше плътно. Мадок раздразнено поклати глава и точно се готвеше да развърже монофилното влакно, когато видя Боунс рязко да отпуска лявата си ръка, а дланта му, плоска като острието на нож, разсече водата около него.

За Мадок не беше трудно да разтълкува сигнала.

Стой на място. Нещо не е наред.

Той пусна все още завързаното пилотно въже, ритна с крака и размаха ръце, за да настигне Миранда и успя да я хване за жилетката на по-малко от метър от отвора и да я дръпне назад. Докато го правеше, изпусна малко въздух от своя баластен компенсатор, за да се отдалечат от повърхността.

Миранда обаче имаше други идеи. Тя се извърна, стрелна го с един от своите погледи, а ла Медуза и зарита силно с крака, за да му попречи да я дърпа надолу. Един от размаханите плавници го блъсна по ръката и той разтвори пръсти. Това й позволи да се стрелне нагоре, а Мадок започна да потъва като камък.

Изплю регулатора си и извика предупредително във водата, но Миранда дори не се обърна.

 

 

Миранда нямаше представа защо Мадок се побърка и я нападна. Може би беше объркал пълнежа на своите бутилки и сега дишаше някаква екзотична смес от газове. Или просто се беше паникьосал.

Друга възможност беше той и неговият приятел да се опитат да откраднат диска.

Съмняваше се, че случаят е такъв, но не можеше да се сети за по-добро обяснение на възмутителното поведение на бившия военноморски тюлен.

Изскочи на повърхността и веднага ритна с крака, за да се отдалечи от Боунс. Едрият индианец се беше ухилил като луд.

— Какво има? — извика тя.

И в този миг осъзна, че това не беше усмивка, а по-скоро гримаса. През стиснати зъби той отговори.

— Имаме компания.

Случващото се беше като дежавю. Един див на вид местен се беше надвесил над нея и Боунс. Не беше от по-раншната двойка, а някакъв друг тип, но единствената разлика, освен тази беше, че мъжът беше насочил голям револвер .357 „Магнум“ срещу тях.

Много беше подценила решимостта и възможностите на местните бандити.

— Престанете да ми губите времето! — извика мъжът. Говореше английски с лек акцент. — Дайте ми намереното или ще убием вашите приятели!

След тази зловеща заплаха той отстъпи от ръба на карстовата дупка, но скоро се появи отново, стиснал конската опашка на Ейнджъл с една ръка. Другата притискаше цевта на пистолета в нейната челюст.

Миранда неволно ахна. Къде беше баща й? Мъртъв ли беше вече?

Боунс извади ръцете си от водата.

— Забави малко топката, момче. Пистолетът е у теб, значи и парите са за теб. Справедливо ли е, как мислиш?

Мъжът отново насочи пистолета към Боунс.

— Съкровището, което намерихте! Донеси го тук!

— Какво е това, а? — Боунс посочи с пръст жълтия подемен балон. В другия край на това има бъчонка бира. Много бира, чат ли си? Карстовата дупка е най-доброто място, за да я охладиш.

Миранда зяпна насреща му. Вярно, Боунс беше хладнокръвен тип, но заради неговото перчене щяха да ги убият.

Като стана дума за всички, къде беше Мадок?

— Повече няма да повтарям! — Мъжът отново разтърси Ейнджъл.

— Хубаво, защото ми писна да слушам едно и също.

— По дяволите, какви ги вършиш? — изсъска Миранда.

Боунс я изгледа косо и отговори през стиснати зъби:

— А ти какво мислиш? Печеля време.

След това вдигна отново очи към мъжа с пистолета, притиснат във врата на Ейнджъл.

— Добре, печелиш. Обаче това нещо страшно тежи. Няма да мога да го кача по въжената стълба. Така че или трябва първо да ме пуснеш да се кача, или ти да го изтеглиш.

Мъжът поклати глава, смени прицела си и насочи големият револвер срещу Миранда.

— Ти. Качи се тук с въжето.

— Направи го — каза тихо Боунс. — Прави каквото ти казва. Спечели ни малко време.

— За какво?

— Хайде! — извика мъжът с револвера. — Мърдай!

Миранда вдигна ръце.

— Добре де, мърдам!

Тя се приближи до Боунс и хвана мрежестата торба със златния диск. Почувства неговата тежест, неговата плътност. Нямаше да е лесно да излезе с него от карстовата дупка, но в този момент й хрумна нещо.

Докато плуваше към въжената стълба, тя плъзна ръката си няколко сантиметра напред и с пръстите обви муфата с пружината на карабинера, който свързваше мрежестата торба с подемния балон. Протегна ръка нагоре, хвана се за едно от стъпалата, повдигна се и същевременно натисна муфата на карабинера и изведнъж подемния балон се оказа лек като перце в ръката й.

— Мамка му, откачи се! — извика тя, преструвайки се на изненадана.

Боунс реагира бързо.

— Съжалявам, момчета, но се налага да се гмурнем след него. Може да отнеме няколко минути.

Мъжът се наведе към водата, а лицето му взе да потъмнява от гняв. Той насочи оръжието към Миранда.

— Бъзикаш ли се? — изсъска той. — Направи голяма грешка.

Миранда видя как пръстът му започна да обира празния ход на спусъка и реши, че вероятно не се шегува.