Дейвид Ууд
Шибалба (33)

32.

Мадок удари и отпрати първата топка, насочвайки удара си така, че изрисуваното като череп кълбо да прелети обратно по дължината на игрището и ако може, да излезе от играта. Спомни си, че играта може да бъде спечелена, ако прокараш топката през обръч. Нещо невъзможно, след като правилата забраняваха използването на ръце и крака. Както и заради факта, че топката обикновено тежи около три килограма и половина. Тази топка обаче не му се стори особено тежка. Това поне беше нещо. Господарите на смъртта може да бяха измамници, но играта със сигурност още можеше да се спечели.

Той се огледа бързо, търсейки по стените обръч. Вместо това откри дупка в стената точно зад себе си и под балкона. Беше достатъчно голяма, за да отбележи гол, но при опита да отклони топката, която идваше право към него, трябваше да бъде точен и да улучи момента. Съмняваше се, че ще успее още при първия опит. Но заради спускането на неизвестен брой Змийски братя отгоре едва ли щеше да има още много възможности.

Отрази втората топка, опитвайки се да я накара да опише висока дъга, но още докато я удряше, чу приглушеното шляпване, което означаваше, че на другата беше нанесен удар от нещо твърдо.

Все още в играта, помисли си той.

Ейнджъл се появи на терена, следвана от Кейси и Изабела. Миранда и Бел дойдоха секунда по-късно, а Боунс ги следваше накрая, като, изглежда, обмисляше дали отново да не вдигне болнавия археолог на рамото си.

— Какво ще стане, ако опитаме да избягаме? — извика той, като се надяваше или Бел, или Изабела да знаят отговора.

Чу се друг силен пукот и трета топка беше изстреляна от отсрещната страна на игрището, за да прави компания на първите две, които се стрелкаха насам-натам, блъскайки се в стените. Стелите също се движеха, завъртайки се навън, за да отклонят топките, когато се окажат близо до тях. Нещо предизвикваше тези действия — вероятно плочи под терена, които реагираха на натиск. Може би същото нещо щеше да се задейства и срещу тях, ако се бяха приближили твърде много до отсрещния край и бяха задействали механизма.

— Зайци! — извика Бел.

— Страхотно — изръмжа Боунс. — Сега трябва да се притесняваме от зайци убийци. Кейси, надявам се, че имаш някоя Свещена граната от Антиохия^[1] в раницата.

Бел поклати глава и посочи близката стела.

— Ето това е заек.

Мадок не попита по какво ги разпознава. Скулптурите бяха стилизирани и гротескни. Маянските майстори не се славеха със своя реализъм. Реши, че е схванал какво иска да каже Бел.

— Един заек е помогнал на Близнаците в последната игра. Как?

— Отвлякъл вниманието на Господарите на Шибалба, така че да намерят обръч за топката — бързо обясни Бел. — Аз мисля обаче, че решението е много по-просто. Стелите на зайци са безопасни, а другите не са. Затова, ако стоим близо до зайците, ще успеем да пресечем игрището.

Мадок се надяваше, че археологът е прав. Нямаше време да проверят хипотезата му. Той се хвърли към извисяващата се стела, която Бел беше посочил, като пътьом се подготви за удара, който можеше да последва, но не се случи нищо. Мадок застана толкова близо до стелата, че можеше да докосне релефа, и погледна назад.

— Професоре, ела тук. Трябва да ни покажеш пътя.

Бел също тръгна, но повече тътреше крака, отколкото тичаше. Кейси изостана с разкопчан кобур и пистолет, готов за стрелба. Боунс също беше извадил своето оръжие. Змийските братя се бяха разпръснали по стълбището зад и над тях, размахвайки бойни тояги и тръстикови пръчки за изстрелване на стрелички. Той преброи шестима, но други продължаваха да излизат от Къщата с прилепите. Ако се стигнеше до сблъсък, примитивните им оръжия нямаше да устоят на огневата мощ, с която разполагаха Мадок и неговите приятели. Но игрището не беше мястото, където да си разчистят сметките.

Той се обърна, за да държи под око топките черепи, които вече бяха четири и отскачаха по игрището.

— Професоре!

— Там! — Бел посочи друга колона на петнайсетина метра от тях в края на игрището.

— Да вървим! — извика Мадок.

Сега игрището бе оживено от движение и шум, докато множество топки бяха изстрелвани напред-назад около тях. Мадок се отказа от опита си да следи всички и просто въртеше глава във всички посоки, за да внимава за долитащи обекти, които може да станат опасни за него и останалите. До времето, когато стигнаха до средата на пътя, в игра вече бяха най-малко шест топки. Той се запита дали бройката им е неограничена и дали на невидимия механизъм, който контролираше играта, няма да му свърши въздухът — в преносен смисъл и буквално. Два пъти трябваше да спира, за да отклонява топки.

Следеше и Змийските братя, някои от които вече бяха слезли на игрището. Запита се дали и те знаят за зайците.

Щом наближиха далечния край, Мадок осъзна, че Господарите на Шибалба имат едно последно изпитание за тях. В подножието на високата шест метра задна стена, там където тя опираше в спускащото се леко надолу игрално поле, имаше отвор. Отворът беше широк, колкото да мине топка. Напомни на Мадок за отворите в масите за джага — вероятно изпълняваха същата функция: да събират топките и да ги връщат в играта. По-високо на стената имаше още три отвора, но за разлика от този в подножието, те не бяха за отбелязване на голове. Сякаш за да потвърди предположението му, няколко секунди след като бяха стигнали до стената, от централния отвор излетя друга топка и полетя над игровото поле. Набиваше се на очи отсъствието на стълба, която да ги изведе от игрището.

Мадок инстинктивно осъзна, че трябва да победят в играта, като отбележат гол или дори повече от един. Същевременно знаеше, че това не е възможно. Вероятно тук някъде имаше стълба, скрита под или в стените, която ги очаква, за да издържат последното изпитание.

Откъм другия край на игрището чу прекъснат вик и силен пукот от трошащи се кости, докато един от Змийските войни беше повален. Другите продължаваха да прииждат.

— Ще го караме приятелски — извика Мадок. — Ще направим човешка стълба — обяви той и застана с гръб към стената.

Боунс веднага го разбра, пъхна пистолета си под колана на панталоните и побърза да застане до Мадок. Наведе се леко напред и сплете пръсти, за да образуват стъпало.

— Кейси, Ейнджъл — ваш ред е.

Кейси, която без съмнение беше изкарала същите курсове по създаване на екип като двамата военноморски тюлени, изтича при тях и без колебание стъпи с десния крак върху импровизираното стъпало от ръцете на Боунс и се повдигна на раменете им. След това се обърна и застана с гръб към стената, стъпила върху едното рамо на Мадок и върху едно от рамената на Боунс. Протегна ръка на Ейнджъл, която вече бе започнала да се качва.

Ейнджъл беше гледала достатъчно серии на състезанията с препятствия по телевизията, затова знаеше какво се очаква от нея. Тя се изкатери по гърдите на Боунс и хвана ръката на Кейси. Макар да беше малко по-тежка от нея, инерцията й беше правилно насочена и за Кейси не беше трудно да я изхвърли още по-високо. Достатъчно високо, за да се хване за каменния ръб. Ейнджъл използва краката си, за да се изтласка още и накрая с едно последно усилие успя да се прехвърли в безопасната зона.

След нея тръгна Изабела. Тя подходи малко по-внимателно, но сега Ейнджъл се беше навела отгоре, за да я хване, и последната част от изкачването бе много по-лесно за нея.

Изглежда и Миранда знаеше точно какво трябва да направи.

— Тате, аз ще съм следващата. Щом стигна горе, тръгваш ти. Кейси ще те избута, а ние ще те издърпаме. Не му мисли много, просто действай.

Тя не изчака неговото съгласие, а се втурна напред и се изкатери по стълбата от човешки тела като професионалист и се присъедини към останалите на върха.

— Хайде, професоре! — извика Мадок много по-високо, отколкото беше обичайно за него. Отчасти защо то се надяваше така да накара Бел да действа, отчасти защото иззад последните стели на около петнайсет метра от тях се бяха показали двама Змийски братя.

Докато Бел преполовяваше разстоянието до стълбата, топка череп улучи един от Змийските войни. Ударът го повали на земята и той се просна пред краката на своя спътник. Щом топката го улучи обаче, рикошира под ъгъл и пое в посока, която щеше да я сблъска с Бел.

— Кейси — извика той, — мръдни!

Щом почувства, че тя е преместила крака си, Мадок се отблъсна от стената и полетя към нищо неподозиращия археолог.

Бел се закова на място с ококорени очи, не можейки да повярва, че той тича към него. Това беше най-лошото, което можеше да направи, но Мадок добави малко скорост и стигна до него частица от секундата по-рано от топката. Вместо да бутне стария човек, за да го спаси, което щеше да се окаже опасно и за двамата, той го хвана за ръката и се завъртя на пети, издърпвайки професора от пътя на топката. Тя профуча край тях и изчезна в отвора в подножието на стената, пропускайки на сантиметри Боунс с Кейси на раменете му.

Сега Мадок и Бел бяха на открито, а от сенките наоколо се появяваха още Змийски братя. Мадок, който още описваше кръг, засили археолога към стената.

— Боунс, погрижи се за него!

Продължи да се върти, докато не се оказа с лице към игрището, извади своя „Зиг Зауер“ в движение и повали най-близкия змийски воин с два контролирани изстрела. Направи крачка назад, откри друга мишена и стреля.

Изстрелите заечаха из Шибалба.

Змийските братя се разпръснаха, но зад воините със сложни татуировки се видяха хора в цивилни дрехи — чернокос мъж и рижа жена. Двамата подканяха воините да продължат своето нападение. Жената вероятно беше Карина, предателката послушничка от Змийските братя. А мъжът сигурно беше Алекс Скано.

Ако искаш да убиеш змията, помисли си Мадок, отрежи и главата.

Но точно когато се прицели в Скано, чу Боунс да вика:

— Ей, Мадок, имаме проблем.

— Оправяй се…

Чу се изстрел, но не беше от пистолета на Мадок. Той се наведе, а над главата му изсвири куршум.

— Дейн, хвърли пистолета!

Студени тръпки побиха Мадок. Изстрелът и гласът бяха долетели откъм гърба му. И двете бяха дело на Чарлз Бел.

— Съжалявам, но не мога да ти позволя да го убиеш. Хвърли пистолета!