Джули Джеймс
Любов под прикритие (27)

27

На път към хотела Джесика се обади на Лийвит.

— Днес ще бъдете само тримата — информира я гласът на джаксънвилския агент от тонколоните в колата. — Блеър казал на Морано, че този път няма нужда да присъства.

Джесика хвърли поглед на Джон, който шофираше.

— Интересно.

— Морано е доста разочарован, че ще го пропусне. Според мен се е надявал на един последен шанс да излезе с онези негови „захаросани череши“ — пошегува се Лийвит.

След като затвори, Джесика се замисли над тази последна информация.

— Мислиш ли, че Блеър се опитва да извади Морано от играта?

— Възможно е. Блеър смята, че планираме още няколко инвестиции в града. Чувства се комфортно с нас. Защо да дава на Морано двайсет процента от подкупите, когато може да работи директно с нас? Това само намалява собствените му печалби.

Срещата им с Блеър в бъдещия ресторант няколко часа по-късно като че ли потвърди това предположение.

— Казах ли ви, че Комисията за контрол върху използването на земята няма да ме разочарова? — попита Блеър, докато прекрачваше прага на някогашната банка.

Джон протегна ръка, поздравявайки кмета с усмивка.

— Държа да отбележа, че нито за миг не съм се съмнявал във вас. Идеята да разделим плащането беше на Ашли.

Играейки ролята си, Джесика му хвърли подразнен поглед, преди да се обърне към Блеър и да се ръкува с него.

— Страшно се радваме, че проблемът беше разрешен толкова експедитивно. Благодаря ви, господин кмете.

— Нищо работа. — Както му беше станало навик, той плъзна поглед по правата й пола и бялата ризка с къси ръкави. — И мисля, че е крайно време да започнеш да ме наричаш Патрик.

Облегнат на едно гише, Джон наклони глава, сякаш едва сега беше осъзнал нещо.

— Къде е Морано?

— Имаше друг ангажимент, вечеря с един от клиентите си — махна небрежно с ръка Блеър. — Праща ви поздрави.

Знаейки, че това е лъжа, Джесика се опита да забележи някаква промяна в държането или езика на тялото му.

— Съжалявам, че не можа да дойде. — Тя подхвърли малка уловка, да види дали Блеър ще се хване. — Мисля обаче, че тримата ще се справим отлично и без него.

В очите на Блеър се появиха опортюнистични пламъчета.

— Напълно съм съгласен. — Той погледна към куфарчето в краката на Джон. — При положение че не сте ми подготвили още някоя изненада днес.

— Никакви изненади. — Джон вдигна куфарчето и му го подаде. — Двайсет и пет хиляди в брой, както бяхме обещали.

Блеър го пое и премести поглед между Джесика и Джон, сякаш се колебаеше дали да го отвори и да преброи парите. Очевидно вече им имаше доверие, защото в крайна сметка го пусна до себе си и махна наоколо.

— Е, кога ще започнете ремонта?

— Надяваме се, че до няколко седмици — отвърна Джон. — Плановете вече са готови, тъй че следващата стъпка е да намерим правилния предприемач.

— Вече имате ли представа какъв ще бъде следващия ви проект в Джаксънвил? — попита Блеър Джесика.

— Всъщност да. Бихме искали да опитаме нещо различно — обмисляме квартално американско бистро на принципа „от фермата до масата“, което да привлича гостите с брънч през уикенда. Нещо по-шикозно, където менюто ще се сменя всяка седмица, според сезона и това какви пресни продукти се предлагат на пазара. Имам идея редуващи се специалитети с гастрономски бъркани яйца. Може би и палачинки. От онези места, където клиентите идват, защото храната е страхотна и са любопитни да видят какво е сложил в менюто готвачът този път… ала място с достъпна и релаксираща атмосфера.

— Гастрономски бъркани яйца и палачинки? Звучи адски метрополитно. — Блеър се замисли. — Харесва ми. — Дойде малко по-близо и гласът му стана закачлив. — Само не забравяйте царевичната каша. Джаксънвил може и да е голям град, ала по душа си оставаме южняци — провлачи той.

Джесика се усмихна.

— Царевична каша. Дадено.

Блеър плъзна поглед по нея.

— Би трябвало да обсъдим този ваш проект следващия път, когато си в града. Може би на вечеря.

През шестте си години като специален агент (последните няколко от които — посветени на случаи под прикритие), Джесика беше научила колко е важно да следиш онова, което човекът срещу теб казва с тялото си. А в този момент, без да изрече нито дума, Блеър й казваше нещо много интересно.

Зениците му бяха разширени. Мигаше по-често от нормалното. По кожата му се разливаше лека руменина, която издаваше ускорен пулс. Начинът, по който бе заговорил по-бързо от обикновено от мига, в който бе излъгал за Морано. Всичко това я караше да вярва, че кметът или се боеше, или бе възбуден от нещо.

А тя дълбоко се съмняваше, че се страхува.

— С удоволствие — отвърна.

Блеър извади телефона си от джоба на сакото. Докосна екрана няколко пъти и телефонът на Ашли зазвъня в чантата на Джесика.

— Обади се на този номер. Това е личният ми телефон. — Той й намигна, а после прекъсна обаждането и прибра телефона в джоба си. — До следващия път.

Протегна ръка и когато я улови, Джесика усети как я погали по пръстите с палец.

Нямаше търпение да види този тип в оранжев затворнически гащеризон.

— До следващия път — повтори тя думите му.

Блеър се обърна към Джон с по-безразлично изражение.

— Дейв. — Ръкува се с него за довиждане, а после се обърна и си тръгна.

Джон изчака няколко секунди, за да са сигурни, че наистина си е отишъл.

— Намислил е нещо.

Джесика отново видя опортюнистичните пламъчета, които беше зърнала в очите му.

— Определено.

 

 

Когато се срещнаха с Лийвит и Тод, двамата агенти бяха в толкова приповдигнато настроение, че Джесика почти очакваше да отворят бутилка шампанско още там.

— И това, приятели, слага край на случая — заяви Лийвит, когато Джесика и Джон слязоха от колата.

Тод се ръкува сърдечно с двамата, с широка усмивка, която рязко контрастираше с обичайната му сдържаност.

— Отлична работа. Тази вечер ще извадя хубавото уиски.

Джесика се засмя. Тя също беше имала няколко дълги, напрегнати случаи и знаеше какво облекчение бе, когато най-сетне ги приключеше.

Опиянени от адреналина и победата, четиримата обсъдиха в детайли днешната среща, докато Джесика и Джон връщаха микрофоните си.

— Кой измисли това с бърканите яйца? — искаше да знае Лийвит.

— Идеята беше изцяло на Джесика — отвърна Джон.

Тод я посочи с пръст.

— Когато взе да му обясняваш за онова бистро, се обърнах към Лийвит и му казах: „По дяволите, аз искам да отида в това заведение.“

Над главите им заплашително отекна гръм.

— Това е звукът от падението на Блеър — прошепна Лийвит престорено драматично и всички отново се разсмяха.

— И като стана дума, кога възнамерявате да го арестувате? — попита Джесика.

— Трябва да довършим още няколко дребни неща, а после от прокуратурата ще искат да разгледат всичко, с което разполагаме — отвърна Лийвит. — Знам обаче, че са толкова нетърпеливи, колкото и ние, да го направим възможно най-скоро. Не мисля, че ще отнеме повече от няколко седмици.

Мълния проряза небето, закапа дъжд.

— Според мен това е знак. — Тод отново се ръкува с тях и им благодари за помощта със случая. Лийвит последва примера му, обещавайки да им се обади до следващия понеделник, ако все още не бяха пристъпили към арест.

Джесика и Джон се върнаха в колата броени секунди след като плисна порой. Тя се намести на мястото до шофьора и затвори вратата, докато дъждът блъскаше по колата.

— Господи — измърмори Джон.

Прокарвайки пръсти през косата си, Джесика го погледна и видя, че си играе с копчетата за нагласяване на седалката, тъй като коленете на практика докосваха брадичката му.

— Може би няма да е зле да бутнеш седалката назад, преди да излезеш от колата. — В тона му се долавяха сухи нотки. — Поне веднъж.

Джесика трябваше да положи голямо усилие да не се усмихне, докато седалката му бавно се отместваше назад. Наклони глава на една страна, обзета от внезапно любопитство.

— Защо не каза на Лийвит и Тод, че са те приели в ОСЗ?

Имаше отлична възможност да го направи, когато Лийвит обеща да им се обади следващия понеделник.

— Това обикновено се превръща в дълъг разговор. Хората искат да научат повече за подбора, имат въпроси за ПУНО… става дълга и широка. А тази вечер нямам време за дълга и широка.

— Имаш планове?

Джон включи на предавка и се отправи към хотела; погледът в очите му бе достатъчно горещ, за да запоти прозорците на колата.

— Големи планове, агент Харлоу.