Джули Джеймс
Любов под прикритие (26)

26

— Дами и господа, вече може да използвате електронните си устройства. След няколко минути стюардите ще минат, за да ви предложат закуски и питиета.

Седнала до Джон, Джесика извади лаптоп от куфарчето си веднага щом направиха съобщението.

— Какво стана с верния ти електронен четец? — попита той.

— За съжаление имам да довърша два доклада. Трябваше да ги напиша по-рано през седмицата.

— Изоставаме с канцеларската работа? Тц, тц, Харлоу. Според мен това е достатъчно основание, за да ти бъде отнета най-високата оценка в академичната част. — Той сложи ръка на гърдите си. — Като класиралият се на второ място на драго сърце ще приеме наградата.

Приковала очи в екрана, тя вече пишеше забързано.

— Няма да го бъде, Шепърд. Ще трябва да се научиш да живееш с разочарованието.

Той потисна усмивката си и плъзна очи по тесния панталон на костюма й и обувките на токчета. Не се бяха виждали откакто си беше тръгнал от апартамента й в събота сутринта, и да бъдат отново заедно, само те двамата, разменящи си закачки в самолета, беше приятно.

Наистина приятно.

С нейната работа и неговите лични ангажименти, тази седмица с Джесика като че ли вървяха в различни посоки. В събота двамата с Уес бяха отишли на палатка в Старвд Рок, което беше тяхна традиция — бяха направили същото, преди Джон да отиде на обучение в Куантико, а после и преди да го разпределят в офиса в Детройт. В неделя се беше върнал в града тъкмо навреме за вечеря в къщата на баща си, а после с брат му бяха прекарали остатъка от вечерта, играейки баскетбол на едно от осветените игрища на Фостър Бийч.

През една от почивките Джон бе седнал на една от пейките край водата, зареял поглед към очертанията на града на фона на нощното небе.

— Мислиш ли, че ще ти липсва? — попита брат му, присядайки до него.

— Естествено. — Само защото пред него се откриваха големи възможности, не означаваше, че ще му бъде лесно да се сбогува с всичко, което оставяше зад гърба си.

Нейт помълча за миг.

— Знаеш, че си правя всички онези шеги за лагера за супер-герои, само защото не обичам да се сбогувам, нали?

— Ще се върна. — Джон също замълча за миг. — Пък и всъщност шегите за лагера за супергерои ми харесват.

— Много ясно. Шибан егоманиак — измърмори Нейт под носа си. Хвърли му кос поглед и двамата избухнаха в смях.

След като между тях се възцари приятно мълчание, Джон погледна брат си. Въпреки майтапите и факта, че голяма част от отношенията им се състоеше от това да се дразнят един друг, те открай време бяха близки. Така че, като прощален подарък, Джон реши да даде на Нейт нещо, на което той щеше да се наслаждава в продължение на години занапред.

Удовлетворението да знае, че е прав.

— Правих секс с Джесика Харлоу.

Очите на Нейт се разшириха.

— Знаех си, че между вас двамата става нещо. Кога?

— Миналата седмица, когато бяхме извън града. А след това и преди две нощи.

Нейт сложи ръка на рамото му.

— Леле, това е страхотно. След шест години най-сетне успя да я вкараш в леглото. — Той стисна рамото на Джон. — Е, струваше ли си чакането?

Джон отпи глътка вода, за да прикрие усмивката си.

Очевидно брат му никога не беше срещал Джесика Харлоу.

 

 

Някъде около средата на полета Джесика спря, за да си почине от писането. Протегна се и погледна към папките, натрупани върху масичката пред Джон.

— Какво е това?

— Извадих докладите за някои от най-големите мисии на ОСЗ. Реших, че няма да е зле да съм запознат с историята, преди да се появя в ПУНО — отвърна той.

Тя се наведе към него и надникна в папката върху скута му.

— Уейкоу? Едва ли би могло да се нарече леко четиво.

Без майтап. Осемдесет и шест загинали, включително четирима федерални агенти в онова, което беше една от най-известните — и противоречиви — мисии на Отряда за спасяване на заложници.

— Е, какъв е този нов случай, заради който трябваше да пътуваш? — Джон предпочиташе да говорят за нея, вместо за операция отпреди двайсет години.

В понеделник й беше пратил съобщение, за да я попита дали иска да се видят и тя му беше върнала отговор, че в последния момент са й възложили случай, заради който трябвало да замине в командировка, и щяла да се върне чак в сряда вечерта.

Беше я разбрал, естествено. Ала въпреки това беше останал разочарован.

— Разследване на офиса в Колумбия — обясни тя. — Окръжният юрисконсулт на Лексингтън, Южна Каролина, се свързал с тях във връзка с получено оплакване срещу един от полицаите в града.

— Лексингтън, Южна Каролина? — Това беше нещо ново. — Какво е оплакването?

— Жена твърди, че е станала жертва на сексуално насилие от полицая, отговорил на обаждането й на 911. Очевидно по-рано тази вечер двамата с приятеля й се скарали, той я пребил у тях и избягал, когато тя се обадила за помощ в полицията. Твърди, че когато полицаят пристигнал, вместо да й помогне, я завел в спалнята, опипал я и се разсъблякъл пред нея, а после я арестувал, задето била направила фалшиво обаждане на 911.

Джон поклати отвратено глава.

— Нали? Ужасно е — каза Джесика. — Юрисконсултът й вярва, поради което отнесъл случая до ФБР — за да разследваме възможно нарушение на граждански права. За съжаление няма доказателства, подкрепящи историята на жертвата. А за да усложни още повече нещата, онази вечер тя била пила. Ясно ти е как ще бъде представено това в съдебната зала — особено когато дава показания против полицай с чисто досие. Така че, за да се справят с този проблем, колегите от колумбийския офис съставили план, за да се опитат да го хванат на местопрестъплението. И именно тук се явявам аз.

— Какъв план? — попита Джон, макар че вече се досещаше.

— Ще се престоря на жертва на домашно насилие — фалшиви синини, преобърнати мебели и всичко останало… след което ще се погрижим обаждането ми на 911 да бъде възложено именно на него. Ще сложим камери и микрофони навсякъде, ще се държа така, сякаш съм пила и когато полицаят дойде… ще видим какво ще се случи.

Джон я погледна право в очите.

— Искаш да кажеш — ще видите дали ще се опита да насили и теб.

— Да.

След миг тя изтъкна:

— Мисля, че докладът ти за Уейкоу няма го бъде.

Джон сведе поглед и видя, че беше стиснал юмрук толкова силно, че беше направил листовете на топка. Страхотно. Остави смачканата хартия на масичката пред себе си.

— В колумбийския офис нямат ли си жени, които работят под прикритие? — попита, опитвайки се да придаде нехайно звучене на гласа си. — Или пък в офиса в Шарлът? Атланта? Чикагският офис ли поема всички разследвания под прикритие вече или само онези, в които изпращаме агентите си, за да бъдат нападнати от въоръжени сексуални насилници?

Джесика наклони многозначително глава на една страна.

Е, добре де. Това вероятно беше мъничко саркастично.

— С оглед на деликатната природа на мисията — обясни тя, — си търсеха агент с голям опит в работата под прикритие. Очевидно моето име е било начело на списъка. — Тя задържа погледа му, без следа от колебание. — И се радвам, че е така. Искам мисията. Този тип е малтретирал сексуално жена, която току-що е била пребита от гаджето си. Работата му е била да я защити, а вместо това той се е възползвал от нея по един от най-ужасните възможни начини. Така че сега аз ще си свърша своята работа. И ще се погрижа този боклук никога повече да не сложи полицейска значка.

При вида на пламналите й сини очи Джон усети как в гърдите му се разлива топло чувство.

Е, с това беше трудно да спори.

Направи пауза, преди да отговори. На мъжа в него не му беше приятна мисълта някакъв задник да се показва пред нея или да я докосва. Ала агентът в него знаеше, че във ФБР нямаше по-подходящ за тази работа. Та нали с очите си я беше виждал в действие.

Онзи боклук нямаше да разбере откъде му беше дошло.

— Ако копелето незнайно как успее да те хване натясно, преди подкрепленията да пристигнат, използвай онази хватка с крака, която толкова много обичаше в Академията. Ходът наистина си го бива — почти успя върху мен. Почти — натърти.

Когато устните й се извиха в усмивка, той се намръщи.

— Какво?

— Сладък си, когато се държиш закрилнически.

Той изсумтя.

— Не се държа закрилнически. Просто ти давам професионален съвет, като един колега на друг.

— А. Е, благодаря ти за това тогава.

Тя се обърна към лаптопа (почивката й очевидно беше свършила) и отново се залови да пише.

Докато я гледаше как работи, Джон се почувства принуден да каже:

— Е, добре, може би се държа мъничко закрилнически.

Тя вдигна очи от компютъра и срещна неговите. Почувствал се изведнъж така, сякаш беше признал повече, отколкото беше възнамерявал, Джон се размърда в седалката.

— Най-вече защото вземаш доста съмнителни решения, когато става дума за обувки. — Той кимна сърдито към високите й токчета. — Ще си счупиш глезена, преследвайки някой от лошите с нещо такова.

Тя се усмихна.

— Кога за последен път си чувал за агент от отдела за финансови престъпления да тича след някого?

Е, добре де.