Кристи Голдън
Warcraft (14) (Официалната история на филма)

Глава 13

Цялата сутрин мина в приготовления. Дуротан бе много доволен, че има пълната подкрепа на Оргрим за плана си. Приятелят му бе настоял да вземе няколко съгледвача и да отиде на уговореното място за среща. Щели да се установят там, след което Дуротан и останалите щели да се присъединят към тях. Междувременно вождът на Фростулф дискретно бе уведомил племето за намеренията си и успокои притесненията им. В момента няколко воини стояха под черната скала. Бяха запалили клонки от ароматни иглолистни дървета, като Дуротан се надяваше, че благоуханният сигнал ще доведе хората на точното място.

Местността бе камениста и гола. Черната планина и нейните възвишения се извисяваха над един изолиран проход, който бе единственият достъп до мястото на срещата. До него стоеше Оргрим. Дуротан бе насочил погледа си към пътеката и следеше за всяко движение по нея. Беше казал на Гарона, че ще ги чака, когато слънцето е в зенита си, а този момент вече бе отминал. Хората закъсняваха. Дали изобщо щяха да дойдат? Мрачни мисли взеха да го обземат. Дали Гарона…

Нещо на пътеката проблесна. Дуротан присви очи и напрегна поглед. Още един проблясък и той разбра, че гледа към дълга върволица бронирани човеци на гърбовете на подкованите си ездитни животни.

— Оръжията — извика той.

На секундата воините му спряха да подхранват огъня и поеха към оръжията си. Просто за всеки случай. Всички бяха много нервни, включително Оргрим. Дуротан никога не го бе виждал толкова напрегнат. Разбираше го обаче. Той самият никога досега не се бе чувствал така преди преговори или битка. Времената бяха странни, но той бе категорично убеден в правотата на решението си.

— Добро място за засада — отбеляза Оргрим, като оглеждаше върховете, които се извисяваха над тях.

— Стражите ни са разположени на правилните места.

Оргрим изсумтя.

— Ще ги проверя още един път — каза той и се оттегли. Дуротан разсеяно кимна, защото цялото му внимание беше погълнато от редицата войници, виеща се по пътеката пред него. Четиридесет, вероятно дори петдесет. До него Зарка изсумтя.

— Доста са дошли — каза тя. — Явно много ги е страх.

— Могли са да дойдат още повече, Зарка — отбеляза той.

— Може пък и да са дошли.

— Ако е така, Оргрим ще разбере.

— Вожде… — започна Зарка и погледна Дуротан. — Подчинявам ти се, но това не ми харесва.

— И на нас не ни хареса да напуснем дома си, но нямахме избор. Убеден съм, че и сега нямаме.

Зарка погледна вожда, след което удари с юмрук гърдите си в знак на почит. Дуротан вдигна очи и затърси Оргрим. Намери го изправен на едно било над тях. Той се обърна към Дуротан и размаха ръце. „Всичко е наред.“

Колоната от хора и животни се разтвори като ветрило по равното. На около петнайсетина метра от орките, водачът на хората вдигна ръка и всички спряха. Носеше броня, която на Дуротан изглеждаше като прекалено крехка, едва ли не с декоративна цел. Главата му бе гола, както и тази на мъжа с острия като меч син поглед. Двамата слязоха от животните си, а зад тях същото направи и Гарона.

„Убий ги — зашепна някакъв глас дълбоко в него. — Те не са орки. Убий ги!“

„Не. Съдбата на народа ми е по-важна от задоволяването на жаждата за кръв.“

Стисна ръце, но не за да покаже силата на юмруците си, а за да укроти желанието им да сграбчи тънките гърла на човеците. Хората направиха няколко крачки към него и спряха, като очакваха от него да направи същото.

Той скъси дистанцията само на няколко крачки. „Колко са малки — помисли си той. — Колко крехки. Приличат повече на Гарона, отколкото на нас. Но пък колко са храбри.“

— Пожела да разговаряш с краля на човеците — обърна се към него Гарона, след което посочи тъмнокосия човек с тъмните очи. — Това е той.

Дуротан не успя да промълви нито дума. Беше прекалено зает да укротява инстинктите си. Хората размениха погледи и кралят им наруши тишината на странния си насечен език.

— Това е крал Лейн — преведе Гарона. — Казва, че е тук, за да чуе каквото имаш да казваш.

Дуротан пое дълбоко въздух, насили се да се успокои и кимна. Човекът до Лейн каза нещо бързо, докато гледаше малко притеснено към вожда на орките.

— Андуин Лотар иска да разбере, дали строите портала, за да се върнете в света си — попита Гарона.

— Светът ни загива — отговори Дуротан. — Няма къде да се върнем.

— Не ние сме разрушили света ви — бяха думите на Лейн, преведени от Гарона. — Една война между нас няма да реши нищо.

Дуротан въздъхна и си спомни думите на Оргрим.

— За орките — каза той, — войната е решението на всеки проблем.

— Защо тогава поиска тази среща?

Въпросът бе зададен от Лейн, забил поглед в Дуротан.

За първи път от началото на разговора очите им се срещнаха. В тези на човека нямаше страх, само предпазливост, увереност и… любопитство. Този Лейн не знаеше колко доблестни са орките и колко трудно бе на Дуротан да вземе подобно решение. Не знаеше нищо повече от това, което му бе казала Гарона. И все пак бе дошъл.

По същата причина, поради която тук бе и Дуротан.

— За да спася народа си.

Когато Гарона преведе думите му, кралят изглеждаше изненадан. Размени поглед с онзи, който се зовеше Лотар, а Гарона подкани с поглед Дуротан да продължи да говори.

— Фел изцежда живота не само от принесените в жертва — обясни Дуротан. — Тя убива земята и покварява тези, които я използват. Видяхме го да се случва в нашия свят, в Дренор. Земята умря, живите твари се промениха… дори Духовете пострадаха. Гул’дан ще отрови с магията си всичко тук, както го направи там. Ако искам народът ми да оцелее, Гул’дан трябва да бъде унищожен. След две слънца време пленените човеци ще бъдат използвани да захранят портала. Ако атакувате лагера ни и ангажирате воините му в битка, моите Фростулф ще го убият.

Лейн внимателно слушаше превода на Гарона, като от време на време кимваше. След това се заприказва с Лотар. Накрая се обърна към Дуротан.

— Два дни… ако се съгласим, ще опазиш ли живота на хората ми до тогава?

Дуротан се замисли за клетките, за мъченията, на които бяха подложени затворените в тях. Повечето от орките не обръщаха внимание на пленените хора, но някои го правеха. Кралят им искаше да се гарантира тяхната безопасност, същото, каквото би поискал той, ако ролите бяха разменени.

— Ще се опитам… — започна той, защото не искаше да дава думата си за нещо, което не е сигурен, че е в състояние да изпълни.

Думите му обаче бяха удавени в оглушителен рев, който се разнесе зад тях. Иззад скалите, дънерите на дърветата и пукнатините в земята наизскачаха зеленокожи орки, които се нахвърлиха върху Фростулф с брадви, чукове и боздугани. Дуротан видя разбирането в кафявите очи на Лейн, когато разбра какво всъщност се случва.

Бяха предадени.

Сърцето на Дуротан се разкъса, когато осъзна от кого.

— Върни се!

Ветеранът Лотар бързо се бе окопитил от шока: изтегли меча си и скочи на Релайънт. Лейн беше точно зад него, яхнал жребеца си. Гарона, която бе загубила ума и дума от шока на случващото се около нея, се сепна от някакъв ужасен трясък. Завъртя и издърпа поводите на коня си, само за да види как по склона надолу към тях се търкаля огромна канара. Конят под нея изцвили от ужас, започна да рита и изтръгна поводите от ръцете й. Другите коне без ездачи се присъединиха към него. Лотар й бе казал, че са обучени за битка, но явно не такива като тази.

Гарона зави от отчаяние, че с изключение на миниатюрния кинжал, подарък от кралицата, няма друго оръжие. От него нямаше да има никаква полза срещу боздуганите и брадвите на нападателите. Отчаяна, тя видя малки зелени фигурки горе, по ръбовете на каньона. Явно те бяха избутали надолу канарите. Иззад кралските войници се зададоха още орки, които отрязаха единствения път за отстъпление. Изпод привидно безобидни купчини камъни покрай пътя изскочиха още зеленокожи.

Разгоря се битка. Лейн и Лотар пришпориха конете си към центъра на мелето, като се опитваха да предпазят онези, които не са успели да реагират светкавично и се биеха пешком. Вдясно от нея се разнесе доволен рев и Гарона се извърна.

Цветът на кожата на орка бе не просто зелен, а изцяло пропит от този цвят. Беше наистина огромен, почти два пъти по-едър от Блекхенд и държеше щит с череп на някакво двурого същество. Оркът го използваше като второ оръжие. С него пред себе си той се втурна към група войници и без да забави ход, премина през тях, все едно ги нямаше. Разпръсна ги като войничетата играчки, които Гарона бе видяла на стратегическите карти на крал Лейн. Острите рогове върху щита се насочиха към следващата си мишена — коня на Лотар.

Неизпитван досега страх я обзе. Почти бе сигурно, че след подобна атака Андуин Лотар щеше да умре пред очите й, а тя щеше безпомощно да гледа. И преди бе виждала битки и смърт, но не бе изпитвала нищо повече от презрение и ярост към повалените.

Към него не изпитваше същото.

Докато непознатото чувство на страх стискаше гърлото на Гарона и вледеняваше сърцето й, Лотар бе успял да скочи от умиращото си животно, лек като перце, все едно не носеше тежка броня на плещите си. В момента на скока вдигна меча си, след което го стовари под ъгъл зад щита, право в гърлото на орка. Чудовището се свлече мъртво на земята, последвало съдбата на коня на човека само няколко секунди по-късно.

Лотар се извъртя, наведе се и вдигна от земята копие, изпуснато от един от войниците на Лейн. Вдигна глава и срещна погледа на Гарона. Всичко продължи само миг, след което той достигна до някакво решение и й подхвърли копието. Тя го хвана във въздуха с лекота и пръстите й се свиха около дръжката. Обзе я радостно въодушевление. Сега вече можеше да се отбранява с чест, а с действията си Андуин Лотар бе показал, че й има доверие.

Към Лотар се впусна друг орк. Войникът се извъртя и мечът му проблесна на слънчевата светлина. Разнесе се остър звук при сблъсъка на метала с острието на брадвата на нападателя, но оръжието издържа. Стомана срещу стомана, искри се посипаха, когато острието на Лотар се приплъзна към дръжката на брадвата, забивайки се накрая дълбоко в плътта на орка. Огромното оръжие увисна безпомощно заедно с голяма част от ръката на чудовището, която се заклати върху няколко парчета сухожилия. Лотар се възползва от моментното си преимущество и заби меча в гърдите на опонента си.

Секунда по-късно срещу него се изправи трети. Лотар се затича към него, като забави ход, когато на пътя му се препречи рицар на кон. Той падна на колене, плъзна се под него, а когато се подаде от другата страна вдигна оръжието си и изкорми изненадания орк.

— Лейн! — провикна се той над шума на битката. — Нямаме полза от теб мъртъв! Махай се! Аз ще измъкна останалите!

Кралят, също по средата на схватка с противник, отвърна:

— Всички ще се махаме! Медив ще прикрива отстъплението ни!

Лотар не прекрати атаките си. Мъжете бяха започнали да се събират около него, сякаш бе одухотворено знаме, от чиито безконечни запаси сила всеки може да почерпи и възстанови резервите си.

Медив.

Гарона застана нащрек, когато чу името на Пазителя, забравяйки за момент възхищението си от удивителната свирепост на Лотар. Когато се бяха приближавали към мястото на срещата, Медив бе казал, че ще може да ги защитава по-добре, ако всички са му пред очите. Бе подкарал коня си към възвишенията над тях. Откъсна поглед от Лотар и го отправи нагоре в опит да види Медив. Къде ли беше? Защо не предприемаше нищо?

Не го видя. Видя обаче нещо друго.

Блекхенд, яхнал своя вълк, оглеждаше отгоре мястото на засадата.

До него стоеше Оргрим Думхамър.