Добри Немиров
Ангелогласният (6)

Един ден в хиподрома влезе императорският пратеник песасария и заповяда да спуснат велума над императорската трибуна. Тая новина се разнесе навсякъде. Тя показваше, че тържествата са вече дошли. И когато песасарият излезе из хиподрома, той с голямо учудване видя, че грамадна тълпа се беше натрупала пред входа. Тя поздравяваше пратеника с радостни викове, хвърляше му цветя и тъй го изпращаше към палатите на василевса. В същото това време тълпа беше изпълнила хиподрома и заела вече хубавите места. Тя смяташе там да прекара нощта, за да може за утрешния ден добре да се нареди.

От друга страна, царски прислужници се бяха заловили за работа. Те изравняваха земята, като я посипваха с ароматни стърготини от кедър, почистваха трибуните, преглеждаха конете, колесниците и всичките конски предмети като седла, хамути, стремена и др.

Като гръм се разнесе, че велумът над императорската трибуна е спуснат. Разбира се, че това спущане не беше неочаквано. Така също не бяха неочаквани и денонощните веселби.

Много песни се съчиниха за бегачите, но песента на Белаша остана недостигната от многото писачи на епиграми. Тя с нова сила се понесе из публичните места за голям ужас на разните деми.

Пазваний — осмиваният в Белашовата песен — се преструваше, че не се задява, но сам неуморно тичаше да дири епиграмици, за да удари Белаша. И все пак Белаш оставаше непобедим. Тълпата си пееше как из корема на Пазвания ще бликне море от талаш и ще залее земята.

Пиянство, възбуда, песни, в които сарказмът и злодумието се смесваха, за да закипи в душите на младо и старо несдържано и безсрамно лакомство към оргии и плът.

В града се движеха пъстрополи египтяни, тъмни африканци, етиопци, франки, азиатци… И от много още непознати раси. Всеки желаеше да вкуси както от гледката на празненството, тъй и от кипналия живот, който носеше радости, удоволствия, ненаситна жажда за вино, спирт и жени.

Най-после ето го желания ден. Стъпалата на хиподрома се изпълниха с народ. Облечени в разноцветни туники, от всички страни хора седяха и чакаха.

Почетните места се заемаха от посланиците на чуждите народи. Облечени също така празнично — всеки в своето народно облекло, — те светеха от злато, скъпоценни камъни и коприна. Тук на видни места стояха франки, въоръжени с копия и облечени в светли доспехи, варвари с обръснати глави по татарски обичай, унгарци в пъстри мантии, по които се виждаха пришити златни звънчета, а между тях в надути стойки се виждаха мургавите, груби и жестоки лица на пирати, нагиздени със злато и сребро, ограбено без милост из архипелага. Виждаха се хора от Родопите, от Хемуса и от места, гдето ромеец мъчно можеше да надзърта. Тук показваха своите расови богатства и красоти хазари, хървати, арменци и много още знайни и незнайни раси, които по други места едва ли биха били пущани, без да се съмняват в тяхната чистота и невинност.

Членовете на демите заемаха най-близките до арената места. Те се отличаваха по облекло, накити и емблеми от всички други. Бяха облечени в бели туники с червени шевици и опасани с пояси в цвета на партията: сините в сини пояси, зелените в зелени, белите в бели, и червените в червени.

Около стената млади артисти старателно надуваха сигнални инструменти. Това значеше, че часът на тържеството е дошел. Около ложата на императора и на императрицата се движеха много сановници, градски първенци и хора от различните деми. Тук препускаха конници, оттатък викаха нещо, развяваха се бичове, за да се отстраняват любопитни, а между това — малки групи веселяци пееха песни за тоя и оня конник.

Най-после, когато търпението на публиката се изчерпа, в ложата се яви императорът със златен скиптър и корона, обсипана с разноцветни скъпоценни камъни. С вдигната нагоре ръка той започна да благославя тълпата. Песни, ръкопляскания, викове, възторзи, всичко това обсипваше василевса, за да извика на строгото му лице благосклонна усмивка.

Долу, под императорската трибуна, неочаквано се отвориха четири врати и оттам се спуснаха четири колесници. Ездачите, облечени в дрехи от цветовете на разните деми, стремително въртяха своите гъвкави бичове. Те се спуснаха в арената, готови на всичко, за да излязат първи. Макар арената да беше посипана със стърготини, все пак прахът не закъсня да се понесе над главите на любопитния народ. Но кой забелязва това? Викове и крясъци се понесоха от всички страни.

Вълни от народ се люлееха пред широките входове на хиподрома. Въоръжени войници едва успяваха да отблъснат жадната за гледки тълпа. Хиподромът най-после се препълни. Останалите любопитни трябваше да чакат отвън и да се задоволят от разказванията на ония, които са били вътре.

Йоан можа да влезе с голяма мъка. Стотина хитрости измисли, за да заблуди пазачите, и най-после се промъкна вътре и застана до големия обелиск, който се издигаше пред стената.

Народът едногласно зарева, когато колесниците се спуснаха. Лицата се изкривиха и очите изпъкнаха от лудо напрежение. Хиляди амбиции чакаха тържеството си. Трябваше да спечели един от четирите цвята. За всички имаше приготвени тълпи, които имаха сили да дигнат целия град на главите си от победоносни викове.

Колесниците летяха, но Йоан гледаше спокойно. Всичко, което ставаше пред очите му, като че нямаше голяма цена. Щели да спечелят червените деми — че какво като спечелят? Какво като спечелят сините или зелените? Йоан знаеше, че хората очакваха тържеството на оная багра, която им е мила… Може би те имаха право — но коя багра може да бъде мила за Йоана? Никоя. Той само се радваше на това, че ще види толкова много неща и ще разказва в кошарата на Альо и Ахилеса.

Така пред очите на Йоана преминаха и четирите надбягвания с колесници. Озверена и бясна, тълпата ревеше, мнозина развяваха своите колани, ръкомахаха — готови да умрат за своята любима багра.

По-голямо любопитство Йоан показа към бегачите пеш. Десетина момци, също тъй облечени в червени, бели, сини и зелени туники се втурнаха да бягат по изравнения път. Йоан виждаше, че тук му е мястото. Той умееше тъй да бяга, че само с няколко крачки би оставил назад противниците си.

Бегачите слагаха в устата си юзди и даваха на други да ги държат и да въртят над тях бичове. Това много развеселяваше публиката, която одобрително крещеше срещу бегачите.

Но най-важните надбягвания трябваше да станат след обяд. Публиката се приготви да обядва. Народът нареди храните си и лакомо задъвка. Тука се ядеше боб, сушено месо, любеници, солена риба, лимони, портокали, пъпеши.

На днешните тържества императорът показа голямо благоволение към народа. По негова повеля под стената се нареди един грамаден куп зеленчуци, плодове, сушено месо… Това благоволение беше посрещнато с оглушителни радостни викове. Народът само в няколко минути разграби храните.

Разбира се и Йоан не остана назад от другите. Той се нахрани до насита със своя любим боб и сушено месо и наново зачака да започнат прекъснатите надбягвания.

До вечерта станаха много работи. Йоан видя как след всяко надбягване на няколко пъти се сбиваха цели тълпи от народ. Викове, блъсканици, луди налитания — всичко това показваше, че надбягванията вършат нещо страшно в душите на полуделия народ.

Привечер се разбра, че са спечелили сините. Когато на трибуната се яви василевсът със син колан през кръста, публиката напълно разбра, че всички други очаквания са изгубени.

Тогава стана нещо, което докара Йоана в необикновена почуда. Опиянени до лудост партизани на сините станаха неочаквано нагли и жестоки. Те започнаха да пущат стрели от груби думи върху другите багри, замеряха ги с изгнили портокали и домати, занареждаха мръсни песни срещу тях и тъй направиха да се понесе из хиподрома ръмжене, което не обещаваше нищо добро.

И наистина, лошото не закъсня. Когато народът излизаше от хиподрома, стана едно малко сбиване между сини и бели. Любопитна публика ги заобиколи, но впуснаха се други сини и бели и боят се разшири. Докато мислеха, че само с толкова ще се свърши, дойдоха други побойници, върху тях се пуснаха други, върху другите трети и най-после целият площад около хиподрома закипя от бой.

Нощта настъпи и боят не се свършваше. Площадът почерня от трупове. Из въздуха се понесоха викове на тежко ранени. Замириса на кръв.

Най-после по повеля на императора площадът бе заобиколен от въоръжени стражи, които се втурнаха и заблъскаха с бичове всеки, който им попаднеше. Друга група войници заобиколиха любопитната публика, завъртяха бичовете си над тях и на групи, на групи ги поведоха към затвора.