Метаданни
Данни
- Серия
- Фрида Клайн (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tuesday’s Gone, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Антоанета Тошева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2021)
Издание:
Автор: Ники Френч
Заглавие: В здрача на вторник
Преводач: Антоанета Тошева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: AMG Publishing
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: „Полиграф Юг“ АД, гр. Хасково
Излязла от печат: 31.10.2016 г.
Отговорен редактор: Ива Цонева
Редактор: Русанка Одринска
Коректор: Любомира Якимова
ISBN: 978-954-9696-81-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15018
История
- — Добавяне
41
Къщата на семейство Кърси се намираше в Хайгейт, до върха на хълма Норд Хил. Беше голяма и стара, с фронтони, неравни каменни подове и ниски тавани. От кухнята, където беше седнала, Фрида можеше да види Лондон като на длан. Един престарял кокер шпаньол се беше свил край камината. Той мърдаше в съня си и от време на време издаваше жални звуци. Фрида се запита какви кошмари сънуваха кучетата.
— Мървин също щеше да присъства на разговора, но в последния момент му изникна някакъв ангажимент. Е, и без това трудно би издържал. — Тя погледна Фрида втренчено. — Той е много чувствителен на тази тема. Смята, че вината е негова.
— За кое по-точно?
— За всичко, което се случи с Бет. Но това е да си родител. Вие имате ли деца?
— Не.
— Нормално е родителите да упрекват себе си. Но както и да е, ще трябва да разговаряте само с мен.
— Това не е проблем. Благодаря ви, че се съгласихте да поговорим. Работя заедно с главен криминален инспектор Карлсън. Но не съм полицай, а лекар.
— Лекар ли? С каква специалност?
— Основната ми специалност е психиатрия, но работя като психотерапевт.
Фрида беше свикнала с реакциите на хората, когато чуеха тези думи, но при Лорна Кърси реакцията беше по-различна — тя застина в очакване, а после каза предпазливо:
— Предполагам, че инспекторът ви е изпратил да разговаряте с мен, защото Бет беше психически нестабилна.
— Абсолютно сигурна ли сте, че дъщеря ви е била психически нестабилна? Или може би е била просто нещастна и объркана?
— Не знам и никога не съм знаела. Постоянно си задавам разни въпроси. Дали нещата се объркаха още в детските й години? Лоши родители ли бяхме? Дали имаше нужда от лечение или по-скоро от разбиране и нежност? Не знам. Не знам какво означава думата „психически нестабилна“ за професионалист като вас.
— Дъщеря ви е била лекувана, нали?
Лорна Кърси махна с ръка.
— Бяхме отчаяни. Консултации със специалисти, терапия, лекарства, какво ли не. — Тя стисна силно носа си с палеца и показалеца си и за момент затвори очи. — Тежко ми е да мисля за нея — живееща неизвестно къде, сама. Дори не можете да си представите колко ми е тежко. Самата мисъл какво може да направи ме убива.
— Имате предвид на себе си?
— Да, това също.
— На други хора ли?
— Не знам! Толкова отдавна не съм я виждала. Не вярвам, че може да се справи сама. Нямам представа как е и как живее.
— Какви лекарства е приемала?
— Това важно ли е?
— С какво предназначение са били? Може би антидепресанти?
— Не си спомням названията им.
— Но защо са й ги предписали? Защото е била депресирана или заради нещо друго?
Лорна Кърси постави дланите си на масата пред себе си и забоде поглед в тях. После погледна към Фрида. Очите й изглеждаха възпалени зад кръглите стъкла.
— Тя имаше пристъпи. Вече съм наясно с тези неща. Изчетох много книги, говорих със специалисти. Не е хубаво да се каже: „Тя е шизофреничка“. Правилно е да се каже: „Тя имаше пристъпи на шизофрения“. Това е по-скоро за наше успокоение. Но така или иначе, пристъпите бяха ужасни.
— Мога да си представя — каза Фрида.
— Не — възрази Лорна Кърси. — Ако нямате дете, няма как да си го представите.
— Бихме искали да ви помогнем да я намерите.
— Да не би да мислите, че го е убила? — прошепна жената. — Да не би да мислите, че моята Бет го е убила?
— Аз не съм полицай.
— Какво следва от тук нататък?
— Трябва да намерим дъщеря ви.