Брадли Уест
Море от лъжи (58)

57. Блицкриг

Петък, 14 март: Рединг

Събота, 15 март: Айнме, Пекин, Сингапур

Щом сивият джип със заплашително стърчащите от покрива му антени напусна паркинга на клиниката, шофьорът набра номер на мобилен телефон, заложеният заряд се възпламени и тубата бензин изби задните прозорци. Пламъците се издигнаха над покрива на сградата и осветиха тъмното небе. Оцелелите наемници на Телър не можеха да разберат защо клиниката е била изоставена. Е, почти изоставена… ако не се броеше старият мъж от бялата раса с бинтованата ръка в задната стая.

Поеха към Рангун за последната част от недовършената работа.

Макгърти удари Бърт по лицето с възглавницата си и той се събуди и викна:

— Какво правиш, по дяволите?!

Стаята миришеше на дезинфектант и заради тежките пердета в нея цареше полумрак. Макгърти ги дръпна и ярката слънчева светлина за момент заслепи и двамата.

— Един следобед е. Ти каза да те събудя в един. Като се има предвид как хъркаш, изненадан съм, че съседите не блъскаха по стената.

— Изморен съм. Дай малко мляко за протеиновия прах и да планираме следващите си стъпки.

— Добре, Господин Най-издирван от ФБР. Предлагам за начало първо да се подстрижем и да си боядисаме косата — исках да кажа моята коса, след като ти си решил да се правиш на Дуейн Джонсън, — преди да освободим стаята. На рецепцията вероятно е застъпила нова смяна и никой няма да забележи, че изглеждаме различно. След това ще купим лаптоп, телефони и предплатени карти, за да излезем онлайн. Ще напазаруваме за обяд и ще се върнем тук за фотосесията. Аз ще съобщя данните за нас на NuYu, ти ще провериш много тайната си поща и ще поемем по пътя за Уивървил.

— Това е добре за начало, но имаме да правим и други неща.

— Например?

— Например да си купим дрехи, туристически обувки, инструменти за взлом и набор за отвличане. А след това трябва да разберем къде на майната си живее и работи жената на Каултър.

— Набор за отвличане?! Тях да не ти продават по суперите?

Бърт замахна с възглавницата към Макгърти и щеше да го удари по главата, но Голямата патка предвидливо парира удара с вдигната ръка. Бърт стана и отиде в банята. Трябваше да вземе душ и да се избръсне два пъти.

Генерал Яо излезе от стаята, в която бе разговарял с колегите си от обединеното командване. Председателят Гао бе отказал да присъства и вместо това водеше задълбочен разговор с лакея си Ий Шиубао.

Яо се приближи до двамата по-малко почтително, отколкото преди, което бе в съзвучие с тежестта на думите му.

— Другарю председател, вече сме сигурни, че сървърите за обработка на изображенията към НАГПР са пак онлайн. Макар в Азия да е още нощ, в Щатите ще анализират натрупаните и неизтеглени снимки от вчера, когато над цял Китай времето беше ясно. Фактът, че президентът Обама още не се е обадил, говори, че американците по-скоро се подготвят за нанасяне на удар, а не за удължаване на преговорите.

— Генерал Яо, американците не свалиха ли вече степента на бойната си готовност на DEFCON-2 в резултат на разговора ми с Обама?

— Да, другарю председател, но това се основаваше на уверенията ви, че китайските въоръжени сили са в състояние на мирновременна готовност. Само че споменатите забавени снимки ще докажат противното. Дори манипулираните данни, подавани от „Делфин“, няма да ги заблудят.

— И какво препоръчвате вие и останалите началник-щабове, генерале?

— Не изстрелвайте противокорабните балистични ракети, другарю председател. Незабавно преместете ракетите от площадките им за изстрелване. Изтеглете бойните ни кораби на не по-близо от сто и двайсет морски мили от островите Диаую, за да се избегне рискът от случаен въоръжен сблъсък с американския флот. Свалете на земята военните ни самолети, с изключение на онези, които извършват полети за разузнаване и електронна война. Поставете отбраната ни на възможно най-висока степен на бойна готовност, за да сме сигурни, че няма стратегически бомбардировачи, летящи към континентални цели.

Гао беше чул достатъчно.

— Генерале, вие многократно ме уверявахте, че китайската противовъздушна отбрана е достатъчна, за да отблъсне тежките американски бомбардировачи. Не е ли така вече?

— Това е вероятният изход, другарю председател, но не е единственият възможен. Защо не поискаме от ООН да се намеси и да посредничи в намирането на мирно решение след нашествието на Диаую?

— Защото островите Диаую не ме интересуват! Не ми пука дали Япония ще си ги върне, или не! Всъщност направо ще им ги дам обратно и ще ги оставя да се набутат с разноските за търсене на нефт и газ. Има предостатъчно време да ги вземем отново в бъдеще, ако там бъдат открити някакви заслужаващи внимание находища. Американският тихоокеански флот трябва да бъде принуден да се изтегли от крайбрежните зони на Китай. Държавите от Източна Азия — започвайки с Япония — трябва да видят в Китай единствената суперсила в Пасифика. Това беше смисълът на „Полярна мечка“! А сега, когато сме на прага на успеха, вие започвате да се колебаете! Искам оставката ви! Отвращавате ме! — И председателят продължи, обръщайки се към останалите началник-щабове, които бяха чули всичко: — Няма място за съмняващи се или малодушни. Или изпълнявайте дадените ни заповеди, или си подайте оставките, но се махнете от погледа ми. Чака ми работа.

Военните си тръгнаха, предвождани от генерал Яо. „Прав ви път“, помисли Гао.

Някакъв полковник се приближи и подаде на Ий някакъв лист. Ий пристъпи към Гао с покорно сведена глава.

— Другарю председател, добри новини! „Джордж Вашингтон“ е в разширения обсег на нашите противокорабни балистични ракети DF-21D. Предприема обаче маневри за избягване на обстрел и ще бъде труден за улучване.

— Програмирайте и трите ракети срещу самолетоносача и ги изстреляйте след петнайсет минути. Извикай при мен адмирал Уанг. Повишавам го в изпълняващ длъжността Началник на генералния щаб и искам подписа му под заповедта за изстрелването.

— Да, другарю председател. — Полковникът бързо излезе.

Гао се обърна към Ий, който четеше нов лист, донесен му от някакъв цивилен, и попита:

— Това пък какво е?

Ий го погледна, лицето му беше пепеляво.

— Американски ракети са унищожили или тежко са повредили седем от корабите ни в състава на групата, осъществила инвазията. Над седемдесет процента от бреговите ни радари и ракетни площадки са унищожени. Тактическите ни радари и сателити проследяват самолети и ракети, насочени към вътрешността на китайското континентално въздушно пространство. Американците вероятно заглушават насочващите радари на оръжейната ни система, понеже те не намират цели, и унищожават силите ни.

Гао се усмихна свирепо.

— Добре. Китай е провокиран! Изстреляйте ПКБР незабавно. Извикай началник-щабовете. Уведоми Постоянния комитет на Политбюро, че се събираме след двайсет минути.

— А какво да правим с нивото на ядрената ни готовност?

— Да остане каквато е! — отсече председателят. Ако я повишим или активираме стратегическите ни бомбардировачи, подводниците или МКБР, американците могат да ни унищожат. Да се използват само конвенционални оръжия, и то за отбрана, нищо повече.

Докато Гао Шиян обмисляше последното развитие на нещата, се появи пак същият полковник:

— Другарю председател, трябва да ви преместим на по-защитено място. Има укрепен бункер с команден център в сутерена. Бихте ли ме съпроводили?

— Да, след малко. Искам оценка на загубите веднага щом ракетите ни ударят империалистическия флот.

Ий Шиубао погледна третия лист, който бе получил преди минутка. Умни бомби и ракети бяха унищожили ПКБР, преди те да бъдат изстреляни. Стратегическата ВВБ на НОА „Ялонг Бей“ на остров Хайнан бе под атака от свръхзвукови бомбардировачи. Докладът изброяваше щетите и огромните загуби на кораби, самолети и хора. Американските бомбардировачи и кораби, изглежда, се бяха измъкнали без поражения.

Дотича личната секретарка на председателя.

— Къде е другарят председател? Обама го иска на телефона. Американският президент се обажда!

Ий посочи към асансьорите, в един, от които Гао току-що бе влязъл. И тя затича натам.

Ий смачка разпечатката и я пусна в джоба си. Сега оставаше да намери лист и химикалка. Трябваше да напише писмо.

Усмивката на контраадмирал Кохран сне напрежението в стаята.

— Господа! Считано от този момент, Китай и Съединените щати прекратяват военните действия. Повтарям, в сила е общо прекратяване на огъня! Моля ви да се погрижите всички единици под ваше командване да потвърдят, че са разбрали. Не мърдайте от екраните пред вас! Нали помните какво казваше великият ни покоен президент Рейгън: „Вярвай, но проверявай“^[1]. Капитан Хауард, моля, актуализирайте равносметката на нашите загуби и тези на съюзниците ни. Искам предварителна оценка до двайсет минути. Вече сме на DEFCON-3.

— Слушам, сър! — отсечено отговори Хауард.

Всички започнаха да се поздравяват. Кризата бе отминала и някой пусна звука на Си Ен Ен. Хауард чу водещият да обявява, че Китай се е съгласил да се изтегли под надзора на ООН по организиран и мирен начин от островите Сенкаку. Нещо повече, Китай бе приел суверенитета на Япония върху островите и щеше да участва в обвързващ арбитраж относно подходящо ниво на репарациите, дължими на Япония. Гласът продължи с коментар на репортаж за албатроси, гнездящи на гола вулканична скала на пуст бряг.

Равносметката на Хауард бе кратка, понеже Япония бе загубила три изтребителя и имаше три повредени при защитата на Уоцури Джима, към които трябваше да се прибавят два, загубени от Съединените щати. Щатите бяха спечелили войната за рекордно кратко време почти без да пролеят кръв. В целия епизод имаше нещо сюрреалистично. В края на краищата Китай не бе Ирак. И макар никой в екипа на Кохран да не се бе съмнявал в крайната победа на Съединените щати, ретроспективно погледнато… беше станало подозрително лесно.

— Напляскахме ги! — изсмя се един от младшите офицери.

„Напляскахме…?“, запита се Хауард. Бреговата отбрана на Китай и въоръжените сили там бяха напълно разбити, жертвите сигурно бяха хиляди, а шегите се измерваха със стотици милиони. Дори при тази еуфория той се питаше: „Ама наистина ли сме толкова добри?“.