Брадли Уест
Море от лъжи (40)

39. Съпътстваща щета

Четвъртък, 13 март: Москва, Сингапур, Коломбо, Рангун

Хората на ФСС прекараха Уотърман през паспортния контрол, спестиха скенера и се забавиха само минута в офиса на началника на имиграцията, преди паспортите му — истинският и фалшивият да получат необходимите печати. Уотърман обичаше да пътува с малко багаж, но това сега просто беше нелепо — всичко, което му бяха разрешили да вземе, можеше да се събере в сак с обем топка за боулинг. Не беше взел лаптопи, защото точно преди да напусне апартамента бе нарязал твърдите им дискове на парчета с размер на кубети.

Заведоха го при познатото му и вече омразно лице в чакалнята за първа класа. Чумаков вдигна поглед и каза може би по-заплашително, отколкото бе необходимо:

— Седни. Имаме четирийсет минути до качване на борда.

Уотърман седна. Донесоха им кафе и сладки. Уотърман загриза един кроасан в очакване на поредната гавра с него.

— Предполагам, че не си взел лаптоп, както наредих. Няма значение. Чумаков бръкна в огромния си сак, извади от него един „Мак бук Еър“ и му го подаде. — Това е само назаем, така че бъди така добър да не го правиш на парчета, докато не кацнем в Абу Даби. Полетът ще продължи четири часа. Ти ще направиш списък с имената и кратките описания на най-важните файлове на АНС, които си откраднал. В Абу Даби аз ще дам списъка на мой колега за мнение. Утре ще го съпоставим с онова, което ще ни даде кръстникът ти Боб. При наличие на съществени разлики или ако част от споменатите от теб файлове липсват, сделката отпада. Ако не си включил важни файлове, които Нолан ще ни даде, сделката отпада. Ако се опиташ да избягаш от нас в Абу Даби или Шри Ланка, сделката отпада. Ако нападнеш някого, започвайки с мен, ще извадя бръснач и ще ти отрежа топките. Ако направиш каквото и да било, което да ме нервира, ще посетя майка ти при следващото ми пътуване до Мериленд. Разбрахме ли се?

— Напълно. — Уотърман не беше човек на насилието, но в момента съвсем ясно си представяше как извива тази дебела шия.

Чумаков се облегна, започна да пие студеното си кафе и продължи да фиксира с поглед Уотърман, който включи мака. Беше се държал по-твърдо с него, за да не надуши Уотърман нещо нередно.

Стомахът на Константайн се бе свил на такава топка, след като бе видял кървавата снимка на мъртвия агент с прерязаното гърло, че той остави храната си недокосната. Какво ставаше, по дяволите? Хората на Дойл бяха заключили, че е екзекуция по учебника за специалните операции: ръка в ръкавица върху устата и нож през гръкляна. Лонг едва ли бе успял да издаде звук, по-силен от изхъркване. Константайн бе убеден, че Нолан няма нито силата, нито обучението за това. В такъв случай кой друг бе издебнал Лонг? И защо Нолан и най-новото му завоевание все още не бяха задържани? Заповедта отгоре да не бъде пипан с нищо не опростяваше ситуацията.

Междувременно от Китай бе дошла само една дребна информация. В неделя вечерта мъж с неясно каква униформа бе отвел Джоани Нолан за разпит. Това бе научено от един от роднините й. А на следващия ден редови полицай бе дошъл да прибере личните й вещи. Може би тя вече бе в ръцете на полицията и Нолан не дезертираше, но може и всичко да бе дезинформация. За Мей Линг Нолан нямаше никаква информация. Константайн знаеше, че майката и дъщерята са заедно, но големият въпрос бе дали са заедно в затвора, или са заедно във вилата на беглеца. Имаше нужда някой да следи какво прави МДС в Гуандун, но от централата в Хонконг бяха съобщили, че ЦРУ не разполага с активи на място. АНС също нямаше никакви новини от Южен Китай.

Мелиса Шук се появи на вратата и прекъсна мислите му:

— Имаш ли минутка за МН370?

— Да, разбира се. Влез.

— Списъкът на пасажерите току-що разкри първите интересни неща след онази група служители в компанията за проектиране на интегрални схеми. Чуй това: майорът от ВВС от резерва Винс Григс и полковникът от ВВС от резерва Питър Мулън са летели в бизнес класа с фалшиви паспорти. Григс е на шейсет и осем, а Мулън е на седемдесет и две. И двамата са били във ВВС в началото на седемдесетте и са били командировани в делтата на Меконг точно по времето, когато там е бил и Робин Телър. Какво ще кажеш?

— О, Господи! — възкликна Константайн. Нищо използваемо за Ноланови, и изведнъж това! Загадката около МН370 беше по-сложна, отколкото си я бе представял. Нуждата от изясняване ставаше все по-наложителна.

— Знам, че не харесваш Нолан — каза Константайн. — Аз самият нямам високо мнение за него, но точно в момента той е единственият, който разказва непротиворечива история. Да извикаме отдела за надзор и вътрешно разследване. Ще разбера къде е Шонстайн. Започвам разследване с начална хипотеза, че Робин Телър и бивши кадри на ВВС са организирали похищението. Трябва да напиша докладна записка с гриф „За лично ползване“ до директора на националното разузнаване Морис, която да изключва Пъркинс, Бърнс и останалите шефове в Компанията. Макар лично аз да не смятам, че е замесен някой в момента активен в Компанията — вероятно с изключение на Матюс, — не можем да разчитаме на това.

— Нали знаеш какво прави Пъркинс с изобличителите? — напомни му тя.

— Знам. Но ние сме положили клетва да служим на Бог и на Родината.

Мелиса се въздържа да извърти очи към тавана.

— Ще видя дали ще мога да намеря Люси Келог от отдел „Вътрешни разследвания“. Дай ми десетина минути.

— Побързай. Просто физически усещам как ситуацията ни се изплъзва — каза той. Боб Нолан можеше или да спаси кариерата му в Компанията, или да я прекъсне на мига.

Нолан седеше зад затъмнените прозорци в минибуса, паркиран на два метра от витрината на шоурума на G-Wis на Гале Роуд — търговската артерия на Коломбо в непосредствена близост до морето. Кайли се качи по стъпалата и влезе вътре, като поспря, за да се възхити на изложените цветни принтери. Отнякъде се появи азиатец с бяла риза с къс ръкав, тъмна вратовръзка и очила с телени рамки и застана до нея. Нолан не видя размяната, но след секунди Кайли се върна в колата.

Небето бе кобалтовосиньо и абсолютно безоблачно. Навън сигурно бе трийсет и седем градуса. Когато минаха покрай непристъпните стени около американското посолство, Нолан се запита колко ли служители на Компанията в момента там се мъчат да разберат къде е той.

— У мен е — каза Кайли. — Искаш ли я?

— Да. — Той подложи шепа и тя сложи в нея жълта флашка, като задържа ръката си малко по-дълго от нужното. „Проверява дали все още съм й навит“, помисли си той. Каква манипулаторка! Не се сдържа и прихна.

— Какво ти става? — попита тя.

— Попитай ме пак след двайсет и четири часа — отговори й той. „Отговорът вероятно ще е да, ако съм жив“.

Балендра накара шофьора да паркира пред главния вход на „Коломбо Рокетс Клуб“ и ги помоли да почакат. След пет минути се появи с два ключа за две съседни стаи с номера 109 и 110 и потвърди, че самият той щял да бъде в номер 106 от другата страна на коридора. Хакерът посредник им даде сини кепета с бродиран надпис „CAL Partners“. Нолан сложи огледалните си слънчеви очила и влязоха през главния вход, качиха се по стълбите и влязоха в стаите си. Стаи 109 и 110 бяха свързани с общ балкон и предлагаха изглед към парка. Нолан избра 109-а, защото беше по-близко до стълбището.

Отвори балконската врата и огледа изучаващо терена. Точно под него се намираше вътрешният двор, където сервираха напитки. Под едното от трите къси стълбища, от другата страна на моравата, имаше голям басейн. Покрай страната откъм морето имаше ниска варосана стена. Зад стената имаше две пътеки за бягане, след които започваше плажът и бурният океан. В стръмния чакълест бряг се разбиваха пенливи вълни. Човекът на Патмараджа трябваше да има добър поглед над всичко от балкона, но трябваше да стъпи на маса или да е изключително висок, за да покрие и пътеките от тази иначе изгодна позиция. Нолан се върна в стаята, затвори балконската врата и пусна пердетата.

Стаята му с размери четири и половина на шест метра бе просторна, но спартански обзаведена: две сдвоени легла, бюро, малък телевизор, баня, две разделени с ниска масичка кресла. Балендра бе сложил на масичката военен бинокъл.

Нолан помоли Балендра да се върне след обяд и да обходи парка. Междувременно за него имаше няколко задачи. Първо, трябваха му два идентични трилъра, закупени от различни хора на различни места по различно време. Второ. Нолан даде на якия ръгбист списък от неща, които трябваше да се купят в местния магазин за хирургически консумативи. Напомни на Балендра, че е важно да не бъде проследен. Трето, инструктира Балендра да приключи разходката си, като огледа фоайето на „Синамон Гранд Хотел“, но да го направи така, сякаш планира обир. Да се бави и да бъде забележим, посъветва го Нолан, но да се изплъзне на всеки, който би се опитал да го проследи обратно до „Рокетс Клуб“.

Накрая го попита:

— Абсолютно сигурен ли си, че имаш последното разписание на влаковете?

Последният му въпрос смая Балендра.

— Бях на гарата вчера и взех разписанието. Идентично е на онова, което вече ти дадох. Служителят каза, че не се е променяло от 2010-а. Със сигурност ще е валидно за поне още един ден.

Нолан неохотно се примири.

Даде на Балендра още три хиляди долара и му каза да донесе идентичен на неговия „Леново“. Лаптопът, който имаше сега, със сигурност бе най-заразеният компютър в историята на шпионажа. Купуването на втори фабрично програмиран с шпионски софтуер компютър нямаше смисъл, но идеята на Нолан бе да размени двата компютъра, без Кайли да забележи. Балендра тръгна, като клатеше глава, но щастлив, че Нолан му бе предплатил за цялата му работа.

След като напомни на Кайли, че трябва да спазват тотално прекъсване на комуникациите с други хора, Нолан наруши собственото си правило и се обади на Патмараджа. Военният снайперист капитан Аджа Фернандо може да беше най-добрият стрелец в Шри Ланка, както и страшно висок, но от него нямаше да има никаква полза, ако не знаеше в коя стая да се настани.

„Очаквай Фернандо след два часа след полунощ“, бе шифрованият отговор на Патмараджа.

Нолан обядва сам в стаята си с пуснати щори. Извади microSD картата от езика на колана си и я вкара зад кухия червен коралов камък на копчето си за ръкавели. В процепа на колана отиде фиктивна карта. Съдържанието на портфейла на Патрик Лонг го идентифицираше като началник инфраструктура в американското посолство в Коломбо. Вътре имаше на видно място снимка на убития с лъчезарно усмихнете жена и две малки момиченца на възраст може би четири и шест годинки. Нолан знаеше, че единствената причина още да не е в ареста е, че чакат да се появи Уотърман. Може би и Кайли усложняваше допълнително нещата, понеже се опитваха да си обяснят връзката. Малко иронично, но причината за идването му в Шри Ланка — освобождаването на кръщелника му — щеше да доведе до собственото му затваряне.

Провери двата оставащи му надеждни имейл акаунта. От Пъркинс бе дошъл нов пакет демагогия, като този път се обещаваше, че го чака помилване от президента, стига Уотърман да свърши в ареста. Нямаше смисъл да разсъждава върху това.

— Благодаря ти, Били, но не — каза той на глас и изтри имейла.

Уотърман бе успял да се обади с един ред от московското летище, за да потвърди, че каца в 21:15, като искаше от него да потвърди чрез отговор на същия имейл времето и мястото на срещата в петък.

Нолан писа на Уотърман да уведоми Чумаков за промяна в плана. Първо, срещата вече се насрочваше за 10 сутринта във фоайето на „Синамон Гранд Хотел“. Второ. Нолан прилагаше две банкови сметки с дати и суми, за да увери Чумаков, че ако размяната в петък не протече съгласно уговорката, тази информация ще бъде препратена на началниците му и на няколко международни печатни издания. Благодарение на Сергей — който беше проследил преводите и бе свързал Чумаков с иранците по отношение на отдаването под наем на сървърите — Нолан най-сетне разполагаше с истински лост за въздействие.

Нолан предлагаше вариант на сделката, съгласно който той щеше да даде на руснаците нешифрована флашка. Нолан и Уотърман щяха да изчакат трийсет минути, докато хората на Чумаков прегледат съдържанието, след което щяха да си тръгнат. В случай на усложнения, доказателствата за предателството на Чумаков спрямо ФСС и отдаването на сървърите на службата на ирански терористи щяха да се превърнат в световна сензация номер едно.

На вратата се почука. Балендра се бе върнал с поредния нов лаптоп, няколко книги плюс малко дрехи за Кайли, Уотърман и него. Нолан почука на свързващата врата. Беше скрил незаразения компютър, но бе оставил компрометирания „Леново“ включен. Не си бе губил времето да преглежда китайската версия на файловете от АНС щеше да използва каквото му бяха дали, пък да става какаото ще. Но на Кайли щеше да й се стори подозрително, ако поне формално не бе прегледал съдържанието. Включи флашката в оригиналния „Леново“, смръщвайки лице при мисълта за коварните програми, които сега се инсталираха в него. На прозореца се почука и той вдигна щорите и отключи вратата, за да пусне изящната госпожица Ю да влезе. Даде на Кайли две книги и подчерта, че особено й препоръчва новия международен бестселър „Океан от заблуди“. Трилърът бил толкова добър, че той вече си го бил купил. Тя разбра намека и подпъхна книгата под пътеводителя за Шри Ланка на „Самотната планета“^[1].