Брадли Уест
Море от лъжи (29)

28. Час нула

Сряда, 12 март: Сингапур, Рангун

В мига, в който влезе в домашния си кабинет, Нолан разбра, че нещо не е наред. Прашинката, която бе поставил върху една от пантите на компютърната кутия, липсваше. Това трябваше да е заради трансмитера на кийлогъра. Архивният външен твърд диск също бе пипан. За щастие не бе слагал нищо ценно на тази примамка. Както стаята, така и кабелът на стационарния телефон сигурно бяха с подслушвателни устройства. Предполагаше, че някъде има и камера, особено щом възложителят бе Константайн. Константайн сигурно щеше да се възбуди, гледайки ги двамата с Мили. Е, нямаше да се случи.

А след като опашката му бе паркирана по-надолу на улицата, ако опиташе пред камера нещо подозрително — например да извади от някакво скрито място microSD картите с файловете на Уотърман, откраднати от АНС — със сигурност след минути щеше да чуе трополенето на крака по стълбището. Така че точно това щеше да изчака до стъмване.

Пусна пердетата за слънце, нагласи будилника на 18:00 и си сложи маска за сън. Когато Мей Линг кацнеше, щеше да се наложи да работи без прекъсване, ако искаше да освободят Джоани тази нощ. Щеше да се наложи да събере багажа си и да се изплъзне на опашката, преди да тръгне за летището. Нагласи мобилния си само на вибрация и изключи стационарния телефон.

След посещението в апартамента на Яп, Хекър изпрати Чит вкъщи. Гледката бе отвратителна дори за ветеран от офиса в Маями, където гадните убийства заради наркотици се случваха всяка седмица. Обади се в офиса и поиска помощ от двама, които да дойдат в Хогуортс и да уредят заминаването на Диваците. УБН можеше да достави екипа на Райдър до паспортния контрол, но оттам нататък те трябваше да разчитат до отлитането само на себе си… което не бе идеалното, като се имаше предвид, че фиаското Зея — Нолан бе струвало минималното влияние на УБН. Гонзалес и група местни бяха пред терминала за всеки случай, но предвид сгълчаването от Стайнлагър нямаше никаква санкция за въоръжена намеса, освен ако нещата тотално не излезеха от контрол.

Извика Гъни Танър и му съобщи, че всички трябва да напуснат Рангун възможно най-скоро. Увери го, че всичко добро, случило се през последния ден и половина, се дължи на усилията на Диваците: намирането на контейнера на пристанището, разпитът на хората на Телър, отблъскването на атаката срещу „Клуб Аватар“ и успешната евакуация на хора и инвентар в Хогуортс.

Гъни отдавна щеше да е станал офицер, ако не бе прямотата му, афинитетът му към сутрешни дегустации на уиски и склонността му към сбиване.

— Благодаря ти за добрите думи, но дай да не се заблуждаваме. Заминем ли си, ти няма да имаш достатъчно хора, за да защитиш тази конспиративна квартира. Гонзалес може да е бивш тюлен, но тук няма друг професионален военен. Господин Хекър, много яко ще те стиснат за топките!

Хекър знаеше, че Гъни е прав. Беше нереалистично да се надява, че няма да последва възмездие за цяла седмица, прекарана в нападения срещу охраната на летище, отвличане на бирмански граждани, работещи за влиятелната група „Златният слон“, стрелбата из квартала на „Клуб Аватар“, сблъсъка с армията на територията на пристанище Тилава… списъкът бе твърде дълъг, за да бъде пренебрегнат.

— Вярна преценка. Но какво можем да направим?

— Можем да отрежем главата на змията — да намерим Телър и да го убием. Натискът или ще престане, или ще експлодира. Да се оставят нещата каквито са, е покана за ответен удар във време и на място по избор на врага. Това е лошо.

— Опитваме се да открием Телър от почти цяла седмица. Знаем, че е бил изложен на силна радиация и че в момента бяга от нас.

— Търси по-упорито, но знай следното: раненият не може да избяга далече, затова в един момент спира и дава отпор. С какво разполагаш, което може да се опълчи на отряда му, ако се стигне до престрелка?

— Какво предлагаш?

— Сержанти Ърл Джерард и Леър Майкълс от „Делта“. И двамата са в седмичен отпуск и им е писнало да лентяйстват в базата за огнева поддръжка „Лили“, след като политиците решиха, че войната в Афганистан е свършила. Приклещете Телър и нека тези двамата го довършат.

— Благодаря, Гъни. Би ли казал на Майкълс и Джерард да се отбият да поговорим на четири очи…

Мобилният му иззвъня:

— Нолан.

— Боб, Сам се обажда. Къде си?

— Вкъщи. Компанията ми подслушва телефоните, така че артикулирай ясно — прехвърлянето на текст струва на данъкоплатеца сто и осемдесет долара на час.

— Току-що се върнах от апартамента на доктора, третирал Травис за лъчева болест. Оказа се същият, който вчера е приел Телър за същите симптоми.

— И какво разбра от Яп?

— Нищо. Намерих го мъртъв във ваната, вероятно удушен, но също така и добре нарязан. Някой, освен това едва не беше обезглавил прислужницата му.

— Телър е жесток, в това няма съмнение.

— Не ти се обаждам по тази причина. Току-що видях първата редакция на онези специални разговори. Мога да кажа, че подозренията ти за кацане на самолет в делтата започват да изглеждат доста правдоподобни.

— Бих желал да науча повече, но нека първо те запозная с развитието при мен, в случай че… да кажем, разговорът бъде прекъснат. Говорих с Травис преди два часа. Въз основа на докладите от лабораторията, високите нива на радиация от уран 235 и големия размер на сандъка бих се обзаложил, че в него е имало центрофуга за рафиниране на уран за военни приложения. Новите ядрени сили като Пакистан, Индия и Северна Корея използват такива. Нужни са хиляди каскадно свързани центрофуги, за да се получи обогатен до осемдесет и пет процента уран, годен за създаване на инициираща атомна бомба. Иран вероятно притежава най-много центрофуги от всички. Либия имаше може би към двеста, докато развиваше ядрена програма. Говори се, че и Египет бил на пазара. Следователно няма недостиг на страни кандидати за произход на центрофугата. Сега трябва само да видим самата центрофуга, за да определим откъде е дошла.

— Значи МН370 е похитен, каца посред нощ на гъза на географията в Бирма и там е разтоварена центрофуга. Тя пада от мотокара, оловният екран се разпуква, но успяват някак да я съберат обратно в сандъка. Оттам обратно към план А. Опитват се да я изнесат от страната чрез „Бандана“, който отплава за Малайзия и Австралия. По дяволите! Не ми плащат толкова.

— Има и още. Мили откри, че Кун Са е наел Телър през две и седма в „Златният слон“ по предложение на Франк Каултър. Каултър беше изгонен от ЦРУ през две и девета и сега Мили се опитва да научи къде е. Ако е още активен, това поставя целия заговор в ръцете на Компанията. Ако е подхванал несанкционирана операция, Каултър е основният заподозрян заради бившата си работа като шеф на тайните операции, огромната мрежа от контакти и значителния опит в работа из Азия.

— На колко е Каултър?

— Трябва да гони седемдесет и петте.

— Значи дебелият му бележник е натъпкан с имена на хора от неговото поколение като Телър, Уиндам или Сайръс Краули?

— Да, разбира се — съгласи се Нолан. — Можеш ли да ми кажеш нещо по-конкретно за наученото от разпитите на Джонсън?

— Ами, мръсникът, застрелял Дара, е същият, който избяга, когато втората ракетна граната взриви стената на дневната в „Клуб Аватар“. Беше в ръцете ни, но се измъкна това копеле. Пистата май е била построена от севернокорейски затворници, противници на режима. Как са били вкарани в Бирма, нямам идея. Година и половина отрядът на Телър ги е надзиравал, докато те строели фалшивата шестлентова магистрала. Това е причината защо толкова малко местни знаят нещо за Писта-1 никой от тях не е бил използван в строежа. Преди месец завършили хоризонталната маркировка на самата писта и „Златният слон“ извозил обратно оцелелите севернокорейци там, откъдето били докарани. Един от хората на Телър ни каза, че някои от корейците използвали фрази на ва. Може да се предполага, следователно, че са дошли от северните или южни области на Ва.

— Ва? Те не бяха ли ловци на глави?

— Били са. Ловът на глави е замрял през 60-те. Племената ва са гадни, независими и слабо свързани с Китай на север. На юг имат връзки с армията. Армията им позволява да произвеждат наркотици, затваря си очите за наркотрафика, а освен това допуска да имат своя милиция, наречена Обединена армия на Ва. Това вдигане на ръце е в замяна на противопоставянето на ва срещу една по-голяма група, бореща се за независима държава Шан. За нещастие нямаме никакви информатори на територията на Ва те са много затворено общество.

— Лошо. Е, това беше интересна подробност. Може би има някаква севернокорейска връзка и с центрофугата. Друго?

— Още преди окончателното завършване на пистата Телър я с използвал поне месец и половина за нощен трафик на наркотици… може би седем-осем полета общо. До ранната съботна утрин самолетите били едни и същи — DC-9 или подобни. Някои били без маркировка, а някои носели ливрея на бирманските въоръжени сили. Тонове продукция заминали в замяна на бали с долари и оръжие. Един от охраната давал редовни дежурства в бараката до полосата. В дните с полети там било пълно с чували с прах, докарани с камиони, а после с брезентови торби с банкноти. Телър водил хора извън ЗС да броят, пакетират и палетизират купчините стодоларови банкноти. Ставало дума за милиони, може би стотици милиони долари, пристегнати на скари, разкарвани с мотокари. А бе като сцена от екшън филм.

— И какво ставало с парите? — попита Нолан.

— Сега ще ти кажа. Самолетът кацнал към три сутринта и бил пътнически лайнер — голям и шумен в сравнение с предишните, които били обслужвали. Осветили Писта-1 с прожектори и инфрачервени маяци и използвали клигове^[1], за да насочат пилотите. Двигателите не били изгасени. Телър използвал монтирана на скара зелена клетка, в която имало хора, които мотокарът повдигнал на нивото на вратата за пасажери. Няколко души излезли от самолета и били свалени по същия начин. Никой, освен Телър и мотокаристът не видели отблизо ВИП-овете, защото клиговете били ориентирани така, че те да останат в сянка. Но ставало дума за двама-трима най-много, макар един от разпитваните да се кълнял, че били четирима. Всички свалени от самолета били заведени до джип, който веднага отпътувал. Отнело около половин час да разтоварят каргото. Тогава станал инцидентът с изпускането на един от сандъците на земята. Мотокарът едва не се прекатурил — сандъкът се оказал много по-тежък от очакваното. Телър побеснял и махнал на пилотите да изтеглят самолета по-далеч. Някой на борда затворил предната врата. Хората на Телър махнали стопорните колодки изпод колелата и самолетът рулирал по пистата в посоката, в която се бил изтеглил джипът. Ремонтът и почистването отнели почти час работа на поне десет души. Телър кръстосвал между сандъка и мястото, където, изглежда, чакали ВИП-овете, без да сваля от ухото си портативна радиостанция. Никой не знае дали някой от слезлите не се е качил пак на самолета. След около час самолетът излетял, без да обръща посоката, така че никой от пазачите на Телър не го видял повече. На разстояние километър имало охрана по двойки от двете страни на полосата, разположени през петдесет метра с фенерчета в ръце. Изгасили ги веднага след излитането. В крайна сметка било голямо мероприятие с участие на местни хора, но засега никой не е проговорил, дори пред хората на Зея. Да се каже, че местните са изплашени, би било малко. Направо са вкаменени.

— А какво са видели хората на Телър в самолета, докато е чакал? Имало ли е например хора, надничащи през прозорците?

— Всички прозорци са били със спуснати щори. Самолетът е бил затъмнен, с изключение на фаровете за кацане и отворената предна врата за пасажерите.

— Точно както подозирахме — констатира Нолан. — Пасажерите са били мъртви още преди кацане. — Не изпитваше никаква радост, че подозрението му се бе оказало правилно.

— Има и още — продължи Хекър. — Двата клига се фокусирали върху шибания разбит сандък. Хората на Телър го хванали с въжета, изправили го и се опитали да го качат на виличните повдигани на мотокара, за да могат да го преместят. Това продължило двайсетина минути. След това, по-малко от двайсет минути след излизането на МН370, кацнал малък самолет, насочван от същия екип е фенерчетата. И той рулирал до бараката, където имало паркиран джип. За съжаление никой от разпитваните не е бил толкова близо, че да разбере какво е станало. Но — тази част съм сигурен, че ще ти хареса — един от мотокарите направил три курса от бараката до пътя и всеки път донасял кубична бала с пари. Не по-късно от трийсет минути след кацането самолетът отлетял, натоварен с незнайно колко милиони долари и може би няколко пасажери.

— Било ли е пренесено нещо от товарния отсек на МН370 по пистата с кола или мотокар?

— Нямам представа. Не знам даже дали този въпрос изобщо е бил задаван. Един от мотокарите е местил каргото, разтоварено от самолета под бараката. Не знам какво се е случило после е изключение на трите бали с пари.

— Някой от присъствалите на пистата идентифицирал ли е първия самолет като на MAS? — Нолан започваше да губи търпение.

— Никой от бойците на Телър не може да чете английски, а изобщо не се сетихме да им покажем цветовете или емблемата на MAS. Така че няма официално идентифициране на самолета като боинг точно на „Малейжа Еърлайнс“.

— Какво е станало по-нататък?

— Телър се досетил, че са работили с опасен материал. Пренесли сандъка в бараката, затворили вратата и изтеглили охраната на петдесетина метра. След няколко часа повечето от работилите със сандъка започнали да повръщат, излезли им мехури, заболяла ги адски глава. Още в събота започнали да умират и това продължило и в неделя. — Хекър помълча и продължи: — Но има и хубава страна. Един от бойците на Телър ни каза, че говори с нас само защото и той умира. Иначе нямало с какво да го заплашим, което да е по-страшно от онова, което Телър щял да направи с него, ако обели и дума пред нас. Страховита репутация, а?

Нолан се оживи.

— Ти направо си решил загадката! Можеш ли да организираш отпечатване на резюмето и разпространението му? Изпрати го до старшия ешелон на УБН и нека видим как ще реагират на възможното забъркване на ЦРУ. Нека се разчуе, за да не може ЦРУ да потули разкритото от теб, когато ножът опре до кокала… както сто на сто ще стане.

— Няма начин. Аз съм под жесток натиск от шефа ми да изведа максимално бързо от страната всички от Специалните сили. Тя ми нареди в петък да отлетя за Токио, за да се срещна там с Бърнс, Матюс и нея. Матюс иска да бъда уволнен. Аз пък искам да видя този шибаняк хвърлен в затвора за двайсет години за протежирането на Телър и само бог знае още какво или кого. Разговорите, от които е извлечена информацията, са неофициални. Ще си говорим повече, когато не говориш по служебна линия.

— Току-що си спомних нещо. След като прободе Кяо, Телър подхвърли нещо, в смисъл че платената магистрала била изоставена, защото вече нямало безплатна работна ръка. Явно е имал предвид севернокорейците. Ако успееш да намериш онези, които са строили пистата, те ще говорят. Трябва да открием затворническия лагер, но преди всичко трябва да издирим Телър. Някакви идеи?

— Ще го възложа на Зо. Той и без това се опитва да разбере кой е местният покровител на Телър.

— Моля те, прати ми имейл, ако научиш нещо повече от онези разговори.

— Ще видя какво мога да направя, но нищо не обещавам.

Хекър затвори и се загледа в телефона. Работеше в УБН от седемнайсет години. Беше надживял и надхитрил повече съперници, отколкото имаше желание да си спомни. Беше повишен на тази добра длъжност през 2012-а и тя му предлагаше независимост и достатъчно близост до лошите, за да се освежава с екшън. Не беше сигурен дали иска да рискува всичко само и само за да се разбере какво може или не може да се е случило с МН370. Ами ако ЦРУ наистина стоеше зад похищението на самолета? Ако беше така, те нямаше да се церемонят със запушване на устата на опитващите се да ги изобличат. Лойд Матюс обаче трябваше да си отиде. А Робин Телър трябваше да умре.