Брадли Уест
Море от лъжи (37)

36. Двуличие

Четвъртък, 13 март: Коломбо, провинция Шан, Британска Колумбия

Вторият пилот Дженкинс събуди Нолан петнайсет минути преди кацане. Канли също бе заспала. Нолан намери разписка за 127 200 долара и потвърждение за удължено резервиране до съботната утрин, шриланкийско време. Средствата му се бяха стопили до 45 000. Нищо особено като спестявания за цял живот. Мисълта бе твърде потискаща, за да я оставя да го мъчи. Трябваше да събере семейството си, но първо трябваше да разреши проблема е Уотърман.

Нощното време се оказа основно за малка Шри Ланка, понеже голям брой полети по дълги дестилации от Далечния изток и такива от Залива кацаха тук за дозареждане. Самолетът се отдалечи от основния терминал към тъмно усамотено място точно зад контролната кула. Когато наближиха, към тях се отправиха две коли. Самолетът спря, двигателите угаснаха, а Дженкинс отвори вратата и спусна сгъваемата стълба.

Нолан взе от Нишимото номера на сатфона му и информира капитана, че Гълфстриймът трябва да бъде дозареден, а пилотите да чакат в хотела на летището с готовност за излитане.

До стълбата ги чакаше Вишну Балендра. Любезният гигант стисна ръцете им и взе чантите на Кайли. Нолан носеше сам раницата си, за да е сигурен, че евентуалните наблюдатели фокусират вниманието си върху нея. Вече бе сложил еднотерабайтовия външен твърд диск в единия джоб на панталона си и 20000 долара в другия. Беше готов да пътува с малко багаж.

— Добре дошли в Шри Ланка, господин и госпожа Бърч. Приятен ли беше полетът ви?

— Напълно — отговори за двамата Нолан. Понижи гласа си и попита: — Какво правим сега?

— Нищо. Отиваме до ВИП терминала, който е на петдесетина метра оттук, минаваме през една врата, излизаме навън и там е паркирана колата ми.

— Къде ще отседнем?

— „Джетуинг Блу Ризорт“ в Негомбо е на петнайсет минути път. Запазил съм ви младоженския апартамент.

Нолан бе имал два мотива, когато в сряда през нощта бе казал на Балендра да ги настани близо до летището. Беше малко вероятно, че с Кайли ще успеят да се върнат до гълфстрийма, ако ги подгони екип на ЦРУ, но шансовете им се увеличаваха, ако бяха по-близко до летището. По-важната причина бе, че Нолан искаше да маскира възможно най-дълго местонахождението си в града, за да ограничи възможностите за проследяване.

Както бе обещано, минаха на бърз ход през зоната за посрещане на ВИП-ове, където се въртяха неколцина от паспортния контрол, носачи на багаж и някакви служебни лица. Възрастен мъж с бяла униформа ги озари с широка усмивка. Двамата с Балендра размениха няколко думи на синхалски и това бе всичко.

— Колко ми се иска УБТ^[1] да работеха като вашите хора тук — пошегува се Нолан, докато извървяваха двайсетте метра от изхода до чакащия ги до тротоара джип. Кайли го хвана под ръка, симулирайки семейна връзка за евентуално наблюдаващите. Шофьорът на Балендра се включи в трафика и пое към града.

— Имаме петнайсетина минути път до града — обясни Балендра. — Ето ви телефоните. — Балендра се извърна и подаде два телефона на Нолан и един на Кайли. Нолан видя отзад някаква кутия, в която сигурно беше новият му лаптоп. Телефонните номера бяха напечатани на стикери, залепени отзад. Той ги прати веднага с есемеси на Хекър и Нишимото.

Кайли се занимаваше с клонирания си айфон и изглежда, проверяваше новините от своята централа. Нолан леко сви рамене. Все пак пътуваше с ръководителя на МДС за Сингапур. Беше в съзаклятие с врага. Китайската връзка бе нещо, което още не бе осмислил във всички аспекти. Пое дълбоко дъх, за да прогони засилващото се безпокойство, и затвори очи за остатъка от пътя. Ако беше сложил очила за нощно виждане, щеше да забележи трите коли, които ги следваха от разстояние, разположени шахматно.

Шофьорът на Балендра паркира пред кръговата алея за коли на „Джетуинг Блу“. Цветомузика в синьо и червено следваше пулсиращите струи на централния фонтан. Балендра вече беше взел ключа, така че тръгнаха направо към бунгалото за младоженци, закътано в изолирана от плажа зона.

— Ще донеса лед — каза Балендра.

Нолан направи бърз оглед. Апартаментът за щастие предлагаше две стаи, а диванът пред телевизора се разгъваше до легло. Включи в контакта новия си лаптоп и го изчака да зареди операционната си система. Кайли се приближи до него и застана до стола му с ръка върху рамото му.

— Ще пийнем ли по чаша шампанско, преди да си легнем? — Ухаеше на парфюм. Той долови аромата на „Шанел“, любимия на Джоани.

Той успя да събере цялата си решителност, с което изненада сам себе си:

— Бих искал да оставя шампанското за момента, когато Марк Уотърман е в безопасност, семейството ми е на свобода, а аз съм на самолет и се махам оттук. Имам много работа. Оставям ти спалнята, а аз ще спя тук, на дивана. Лека нощ и благодаря.

Тя се обърна, без да каже дума повече, и острият звук на затваряна врата подчерта изолацията му. За момент Нолан се почувства като на отпуск с жена си.

Балендра се върна с леда и тихо го информира, че има двама оперативни работници от шриланкийската флотска служба със специално назначение, които ще охраняват бунгалото им. И двамата били лоялни на Балендра, понеже баща му направил на семействата им голяма услуга преди много време. Щели да следват Нолан навсякъде, както и на специални места, които той би могъл да посочи. Балендра вече ги бил информирал къде ще се намира Нолан утре вечерта. Хората от ФССН бяха потвърдили, че техните приятели в службите за сигурност ще прегледат за подслушвателни устройства стаите на Нолан в „Рокетс Клуб“ в Коломбо преди регистрирането им в четвъртък. Услугата струвала хиляда американски долара на човек дневно.

Нолан одобри инициативата на човек, който изглеждаше повече като портиер на входа на клуб, отколкото на мислител, и му отброи шест хиляди долара.

— Дай им това и им кажи, че ги чакат още десет бона, когато си тръгна жив и здрав от Шри Ланка. Това споразумение искам да си остане между нас. Нека не тревожим ненужно госпожица Чан. Всъщност… не отговаряй на никакви конкретни въпроси от нейна страна, ако аз не присъствам. — Балендра кимна и си тръгна, след като се увери, че започват в десет сутринта на следващия ден.

Новият мобилен на Нолан иззвъня. Обаждаше се Хекър с новини за капитан Нишимото и имейла на Ричард Константайн. Нолан побъбри с него, докато изтегляше на новия си лаптоп файловете от преносимия твърд диск.

 

 

Непрестанното кашляне на Телър не даде на Мулън възможност да се наспи. Не бе имало интервал, по-дълъг от половин час, без Телър да храчи или да кашля хъркащо. Но сега Телър беше станал от леглото и беше крайно делови.

— Намери някой, който да ни донесе чай и нещо за ядене, различно от топче опиум или яа баа. Аз ще отида да потърся нашия доктор.

Мулън беше доволен, че Телър ще излезе — не искаше да е наблизо до онова, което той бе прихванал.

Телър намери д-р Уонг в непроменено състояние от последните дванайсет часа. Непочистената подлога бе единственият признак, че е жив.

— Е, докторе, как се чувстваш? — Въпросът на Телър прозвуча повече като обвинение.

— По-добре, защото вече не бият инжекции. Може мърда пръсти на крака, но има силна болка. Изглежда гръбначен стълб цял. Ако осигури обезболяващи без опиум, мога да се погрижа за теб по-добре.

— Какво искаш? И от каква болница имаш нужда, за да ме лекуваш?

— Написал го на лист на нощното шкафче.

Телър се обърна към шкафчето и изписания с детски почерк в две колони лист. Дългият списък бе за нуждите на Телър, късият за тези на доктора.

— Ще намеря някой да те почисти и да ти донесе нещо за ядене, а аз ще предам това на въздушното ни такси — каза Телър. — Ние сме на поне час път с кола от летището. Пътищата са лоши, така че се приготви за болка.

— Лежа в нечистотия. Приемам предложението.

— Не беше предложение. Беше описание. — И Телър се обърна да си ходи.

— Господин Тофър… — Телър се обърна и докторът продължи: — Имунна система поразена. Има нужда от трансплант на костен мозък. За това нужна тъканна съвместимост. Има семейство?

— Две деца, които не съм виждал от трийсет години, и може би сестра някъде из Тенеси.

— Трябва донор на костен мозък от бялата раса. Много по-добър шанс в Северна Америка. Ще снемем типа на тъканите в Банкок. После отнеме два-три дни намери съвпадение. Там лекува и белодробна инфекция. Отнеме две седмици подготви трансплант, ако намира донор.

— Това вече звучи като план, докторе. — И Телър подпечати одобрението си с кървава храчка върху пода на набързо приспособената болнична стая.

— Иска лети с теб до Щати. Иска остане в Щати.

— И защо Съединените щати биха се съгласили да ти дадат убежище?

— Защото пневмония убива теб. Плеврална ефузия — течност в бели дробове — удави теб, докато спи. Или хваща фатална инфекция. Моя цена спаси твой живот е аз живея в Щати.

— А ако не успея да се добера до Щатите?

— Тогава аз не стои там.

— Разбрахме се.

— Иска написано на официален лист, подписано от посланик и подпечатано с официален печат на Щати.

— Няма да е проблем, но ще отнеме малко време. Ще ти дам писмото, преди да тръгнем за Банкок.

Телър намери дежурния. Беше майор Бури, който ги бе посрещнал.

Към обяд ще ми е нужен джип и четирима войници, за да ме придружат до летище „Монг Хсат“. Ще ни трябва матрак за севернокорейския доктор, който ти беше решил, че е пукнал. Има счупен гръбнак, но ми е нужен, за да ме лекува в Тайланд, така че ще пътува с мен. — И Телър сочно се изкашля, за да подчертае важността на искането си.

— Няма проблем, господин Тофър — усмихна се майор Бури и слънчевите му очила проблеснаха.

— Доктор Уонг е зле и говори несвързано. Можеш ли да уредиш да му бият голяма доза морфин по обяд? Нека дневалните ти го почистят и го облекат в чисти дрехи. Ще е по-лесно да го транспортираме, ако не дърдори през цялото време.

Бури се подсмихна и кимна.

След това Телър излезе навън, където сатфонът му веднага намери сателит. Матюс вдигна на първия сигнал.

— Кога каца „Харкорт“?

— Оказа се, че не могат да ни обслужат толкова спешно. Уредих малък самолет от Мей Сит. Ще го пилотира един твой стар познат, Чарли Мерео. Трябва да кацне към четири следобед и веднага да излети.

— По дяволите…! Четири? Има ли разрешение за Банкок?

— Досега сме уредили до Чианг Май. Продължаваме да работим за слот на летище „Дон Муанг“ в Банкок. Не е невъзможно. Дал съм на пилота твоя сатфон, така че го дръж включен от три часа нататък.

— Добре. Ще те известя, когато се качим на борда. Имам списък от медикаменти, които са ми нужни, и изследвания, които ще трябва да направя.

— Дай го на пилота, когато се качите. В зависимост от това за къде ще излетите, Мерео може да се обади в Чианг Май или в Банкок, така че да имат готовност за пристигането ви.

Матюс затвори. Изглежда, д-р Уонг не бе единственият откачил в провинция Южен Ва.

 

 

— Клей? Лойд съм? Можеш ли да твориш?

— Да, сър. С какво мога да ви помогна? — Капитан Клей Ейбрамс от американската морска пехота и началник по сигурността на американското посолство в Рангун бе потомствен морски пехотинец. Подчинените му се шегуваха, че ако човек погледне мотото Semper fidelis на морските пехотинци в Уикипедия, снимката на капитан Ейбрамс ще се покаже редом с превода „Винаги верен“.

— Местните ни източници имат сигнал за Робин Телър, известен и като Джей Тофър, издирван за убийството на персонал на американското посолство и на УБН, и най-скоро на доктор Мелвин Яп и домашната му прислужница.

— До трийсет минути мога да се явя на ваше разположение с шестима въоръжени морски пехотинци, сър.

— Не, не се обаждам заради това. Както ти е известно, между Компанията и УБН има напрежение. Опасявам се, че това компрометира взаимната ни ефективност и способността ни да решаваме проблеми. Поради тази причина в петък с Хекър отиваме на среща с регионалните началници на Компанията и УБН в Токио, в опит да закърпим нещата. По-рано се договорихме, че Компанията ще води разследването във връзка с онова летище, а УБН ще инспектира контейнери в Тилава и ще разследва връзката с Телър/Тофър. Та значи това, което ти казвам сега за Телър, би трябвало да е в ресора на УБН, но ако аз се обадя на Хекър или ако той научи по някакъв начин, че източник на информацията е Компанията, УБН може да игнорира донесението. Тъжно е наистина, но между двете институции има пълна липса на доверие.

— Да, така изглежда, сър.

— Затова ти предлагам да предадеш по каналите нататък информацията, която сега ще ти съобщя, като постъпила от източници на морската пехота в Рангун. Ако пехотинците го съобщават, онези шегаджии в УБН може да повярват, че ЦРУ няма нищо общо със залавянето или смъртта на Телър.

— Изглежда възможно, сър.

— Ще ти дам името на полоса и нейните джипиес координати. Искам да си там с твоите хора не по-късно от 15:00 днес. Трябва веднага да се свържеш с Хекър, за да организираш чрез него въздушен транспорт до Южен Ва. Сега си запиши координатите и ми ги продиктувай, за да не стане грешка.

— Готов съм, сър.

 

 

След добра нощна почивка младият Нолан отдели двайсет минути за гимнастика и палео закуска^[2], подсилена с протеинов шейк. След това се включи онлайн и провери акаунта си в Safe-mail. Беше малко обезсърчен от разочароващия имейл от баща си там:

Ще помогна, когато мога, но се опасявам, че засега не бива да разчитате много на мен. Обичам ви.

Това означаваше, че мама и тате са загазили. Междувременно той беше заклещен тук, в гората, с учебници за компания.

Разнесе се хорът на койоти. Той си спомни за ловджийската пушка 30–06 и кутията патрони с куршуми с кух връх.

 

 

Докато Хекър говореше по телефона със Зо, сержанти Джерард и Майкълс пиеха кафе и разглеждаха сателитни снимки на полосата Монг Хсат. От думите на Хекър се разбираше, че Зо е осигурил „Пилатус РС-6 Портър“. Изненадан, Майкълс вдигна поглед от снимките и помита, за да се увери:

— РС-6? Той може да кацне по средата на пътя за Еверест.

Хекър кимна потвърждаващо и вдигна палец.

— Вземаме го. Кога трябва да сме на летището? О… трябва без проблем да сме там до 11:00. ОВТ 11:30 и три часа и трийсет минути полетно време. Ще стане.

Джерард започна да свива на руло картите, като ги пристегна с ластик, докато вървеше. Хекър вече беше затворил и каза:

— Заминавайте. Ще пътувате на север със самолет, за който е платено от Компанията на ООН по наркотиците и престъпността. Зо казва, че ВВС обикновено използвали портъра за транспорт на наркотици. Имаме късмет, че днес почиват, така че срещу двайсет хиляди долара и не знам колко тона авиогориво получихме истински подарък, включващ нерегистрирани излиталия и кацания от международното летище. Майор Зо ще ви хареса много.

— Пилатусът е бавен, началник, и може да транспортира само десетима — каза Майкълс.

Хекър все едно не го чу.

— Аз трябва да остана и да замета следите. Гонзалес е още в Банкок. Сега ще се чуя с Ейбрамс, за да видя дали може да закара пехотинците си на летището, подходящо въоръжени. Пътят е около час, повече, ако вали. Това ви дава десет-петнайсет минути да се изнесете. Не знам срещу колко души ще се изправите.

— Ако се съди по последните сателитни снимки, Монг Хсат изглежда изоставена. Армията не е припарвала там от поне половин година. Няма чакащи самолети — само ветропоказател, полоса, сграда на РВД с радиостанция и умрял радар на покрива. Ако пристигнем рано, поемем контрола над полосата и разположим посрещани, няма да има никакво значение с колко души разполага Телър. Влиза се и се излиза само по един път. — Джерард сякаш резюмираше печалбата от акции в електродомакински уреди.

Намеси се Майкълс:

— Преровихме арсенала на Райдър, сър. Има предостатъчно за задачата. Не всичко от тези тюленски дивотии е на ниво, но ще се оправим.

Ъгълчето на устата на Джерард помръдна и Хекър схвана, че Майкълс се бе пошегувал.

Джерард отново взе думата:

— Райдър бе скътал два SCAR CQC^[3], които ще свършат работа. Към тях има гранатомети KN40 за монтиране под приклада, които удрят тежко. Имаме и към две хиляди патрона калибър 7.62, обикновени и трасиращи, плюс картечница с общо назначение и патронни ленти за нашите събратя пехотинците. Радиостанциите са прилични, както и полевата аптечка. Двамата с Майкълс сме сан инструктори. Докато летим натам, вие ще трябва да организирате травматологичен пункт максимално близко до летището, за да приеме ранените. Ще ни трябва запас от кръвна плазма и обикновени банки кръв, плюс оборудвана операционна в пълна бойна готовност.

— Ще се погрижа обеща Хекър.

— Можете ли да ни сведете окончателните правила за използване на сила? — попита Майкълс. — Какво ще се случи например, ако Телър е придружен от поделение на редовната армия?

— Телър има някаква стойност, ако е жив. Това се отнася с още по-голяма сила за цивилните, с които е той… ако изобщо е придружаван от цивилни. Самият Телър е болен и може би умира. Предполагам, че ще бъде охраняван от униформена войска, която най-вероятно панически ще се разбяга, щом започне стрелба. Телър има преторианска гвардия, която носи рейнджърски униформи и е въоръжена с М-4. Ако забележите, когото и да било от тях, стреляйте на месо. Ако не видите фалшиви рейнджъри… предполагам, че няколко добре насочени гранати ще разпръснат ескорта му от волнонаемни. — Дори за Хекър това звучеше като нелепица.

— Сър, в зависимост от пристигането им на полосата може вече да се е стъмнило. Ние ще трябва да открием огън от вероятно двеста метра. На това разстояние няма да можем да различаваме кой с каква униформа е — търпеливо обясни Майкълс.

— Използвайте методи, които няма да застрашат вашия живот — натърти Хекър.

— Значи ще направим засада и ще изпълним плана — заключи Джерард.

Докато двамата събираха вещите си и чакаха отговор, Хекър гледаше чашата кафе в ръцете си. Ситуацията определено беше необичайна, меко казано. Взетите назаем бойци от Специалните сили дори не трябваше да се намират в страната. Тази нощ той трябваше да излети през Сингапур за Токио за решаващ сблъсък в петък, от който зависеше работата му. Боб Нолан беше беглец, или защото бе част от конспирацията на Уотърман, или защото бе дяволски близо до разгадаване на мистерията около МН370 с обвинение, което можеше да прободе Компанията в сърцето. Само че Нолан увисваше тотално, ако Телър бъдеше убит. От друга страна, Телър се бе опитал да убие жената и детето на Хекър. Той беше животно… бясно куче.

— Сър…? — подкани го Джерард.

Хекър вдигна глава:

— Застреляйте всеки, който не се предаде. Вземете всичко, което можете да спасите там: трупове, дрехи, екипировка, документи. Благодаря ви за всичко. И се пазете.

Двамата „Делта“ се озъбиха с вълчи усмивки и излязоха.

 

 

Константайн не бе спал добре… по-скоро изобщо не бе мигнал. Бе потърсил спасение в кабинета си рано сутринта, преди изгрев, бе прочел досието на Нолан и така и не бе разбрал Нолан двоен агент ли е за Русия или Китай, или е троен и за двете страни. Или е чист. В понеделник СВР се бяха опитали да отвлекат Нолан. В сряда вечерта Нолан бе излетял за Шри Ланка с „Мими Чан“, която още не бяха идентифицирали. Тя спокойно можеше да е от китайското военно разузнаване или дори от МДС. Междувременно Нолан бе заявил, че е разгадал загадката на МН370, към която ЦРУ било съпричастно. Имаше липсваща силно радиоактивна центрофуга и изрична, напълно необяснима заповед от Лангли да не се пречи на полета на Нолан за Шри Ланка. Налице бе и продажен директор на централата в Бирма. И най-вероятно, но не сигурно, Нолан бе излетял за Шри Ланка, за да откупи Марк Уотърман в ущърб на националната сигурност на Съединените щати. Константайн намираше утеха в това да знае, че Нолан в момента е на много къса каишка, но също така бе приел, че този ужасен човек е разигравал централата в Сингапур от доста време.

Помисли и взе друга от папките върху бюрото си. Нолан имаше дъщеря, Мей Линг, и тя бе доста интересен човек. В понеделник следобед младата жена бе платила в брой на летището във Ванкувър за еднопосочен билет до Китай. Смятаха, че е подбрала в Сиатъл брат си, за да му се накара като сестра. Имаше едно-единствено текстово съобщение с тревожен текст от летище Гуанджоу до мобилния на баща й, най-вероятно написано от нея, тъй като изходящият телефонен номер беше от Британска Колумбия. И там тя бе изчезнала — никакви телефонни обаждания повече и никакъв интернет трафик според АНС.

Константайн се мъчеше да не позволи на личната си неприязън към Нолан да повлияе на преценката му. Нолан беше прелюбодеец с две нови завоевания тази седмица и в момента се бе заврял в апартамент за младоженци в хотел на плажа в Шри Ланка. Това говореше за пълна липса на почтеност, но може би не бе най-важното в момента. Мей Линг сега се намираше в един и същи град с Джоани. Тя можеше да избира мебели за новия им семеен дом, подпомагана от дъщеря си. Ако бе така, дали тогава следващата стъпка нямаше да бъде да извикат там и Бъртранд, сина?

Господи! Боб Нолан беше в процес на пренасяне в Китай! В такъв случай Компанията се нуждаеше от лост в преговорите, а Бъртранд Нолан беше последният чип на масата.

Константайн вдигна слушалката и позвъни в Токио.