Брадли Уест
Море от лъжи (57)

56. Отлагане

Четвъртък, 13 март: Рединг

Петък, 14 март: Пекин, Западна Австралия

— Съединените щати в момента са в DEFCON-1. Президентът Обама е на телефона. — Председателят на Комитета на началник-щабовете генерал Яо Чанминг изрече тези две изречения с разтреперан глас. — Другарю Гао, трябва да знаете, че засичаме пренос на данни в азиатската мрежа на НАГПР. Съединените щати си възвръщат поне частично способността за обработка на изображения. Трябва да приемете, че американците знаят, че нашите военни са в повишена готовност.

Председателят Гао беше пълен с увереност:

— А… но американците продължават да слушат фалшивите обещания на „Делфин“. Обама няма да започне Третата световна война заради пет скали в нашето море. Нашите сили не могат нито да се предадат, нито да се изтеглят от островите Диаую сега, независимо от жертвите или заплахите. Хората трябва да останат и да се сражават. Аз ще протакам с Обама. Трябват ни само още пет часа и самолетоносачът им ще бъде в обсега ни.

— Трябва ли да изпратим подкрепления? В рамките на един ден можем да хвърлим с парашути дивизия на специалните ни сили Меч на Южен Китай. Но ще трябва да разпоредите повече наземна поддръжка на мисиите по въздух, ако искаме да опазим бойните ни сили.

— Достатъчно, генерале! Ние залагаме капан, а не рискуваме нашата авиация и флот. Не изпращайте повече войски към Диаую. — И председателят излезе, за да разговаря с американския си колега.

Каултър не бе голям пияч на бира, но прие студената бутилка като реквизит. Стоеше с гръб към лагерния огън и с лице към Джонсън и Уолам.

— Иран е най-големият спонсор на тероризъм на света от началото на осемдесетте. Прощава им се заради петрола. Това важи с особена сила за европейците, които не се гнусят да купуват ирански петрол на черния пазар и се разплащат със старо машиностроително оборудване или оръжие през трети страни. Но през последните трийсетина години нещата се усложниха, понеже Иран се опитва да създаде собствено ядрено оръжие. — Той помълча и разсеяно отвори бирата си, която каза „пссст“ и изхвърли малко пяна. Джонсън прие това като напомняне и отпи глътка, за да не прахоса божествения нектар. Каултър обаче не направи нищо и остави пяната да се стече по пръстите му. — През две и пета бях назначен за втори зам.-директор на Тайните операции или 2ЗДТО. Връзва ти езика да го произнесеш, но в действителност аз отговарях за тайните операции на ЦРУ. Моят първи приоритет беше да не се позволи на Иран да създаде атомна бомба. През две и седма към мен се обърна Мосад с две искания. Израелците искаха най-голямата ни противобункерна бомба, Голямата синя, способна да пробие девет метра железобетон. Имаха нужда и от иракски позивни „свой-чужд“, за да могат самолетите им да прелетят над Ирак на път за Иран, без да бъдат обстрелвани от иракската ПВО. Тези искания получиха силна подкрепа от мен и екипа ми. Израелците щяха да понесат негативите в регион, където никога не са имали приятели. Щатите и нашите съюзници щяха да се възползват от унищожаването на иранския потенциал за създаване на оръжие. Балансът на силите в Близкия изток щеше решително да се измести в полза на Саудитска Арабия и Израел.

— Помня, че четох за тези неща в „Тайм“ и се питах защо нищо не се случи — обади се Джонсън, довърши бирата си и отклони с пръст мълчаливата подкана на Уолам за следваща.

Каултър го изгледа.

— Малка група криптографи от ЦРУ и АНС се обединиха в екип и застанаха зад алтернатива — компютърна програма, която впоследствие стана известна под името „Стъкснет“. Те лобираха успешно пред президента Буш и убедиха шефа на Мосад, Мейр Даган да включи и Израел. За по-малко от година АНС и групата от Мосад създадоха най-сложния червей на света. Иранците поддържаха изолирани свързаните с ядрената им програма компютърни мрежи. Моите хора вкараха „Стъкснет“ в лаптопите на руските софтуерни подизпълнители, наети от Иран да поддържат компютърната мрежа, обединяваща центрофугиращите каскади за обогатяване на уран в Натанц. „Стъкснет“ бе на толкова високо ниво, че можеше да остане пасивен, докато не открие конкретен тип програмируем контролер на „Сименс“, който е под управлението на определена версия на операционната система Windows. Засечени в тандем, тези два индикатора означаваха, че има достъп до верига от заслужаващи внимание центрофуги. Това на свой ред задействаше червея, което водеше до ускоряване на центрофугите и изпращане на фалшиви данни за нормалната им работа до наблюдаващите компютри… В крайна сметка „Стъкснет“ намали производството на обогатен U-235 с трийсет процента. Това се отнася за период от средата на 2009-а до края на 2010-а. ЦРУ и групата на АНС срещу бомбардирането се оказаха прави, че това ще саботира иранската ядрена програма. Голямата грешка бе в допускането, че това ще спечели достатъчно време за намиране на дипломатическо решение. В действителност обаче „Стъкснет“ само втвърди антизападните настроения в Иран. Иранците удвоиха усилията си за създаването на ядрено оръжие и това ни докара до днешното състояние на нещата, а то е, че Иран разполага с няколко напълно функционални бомби. Това, което не знаем, е дали са усъвършенствали и ядрените си инициатори, нужни за доставяне до целта на бойни глави чрез балистични ракети. Те разполагаха с почти пет допълнителни години за усилена развойна дейност, производство и построяване на мощности за сглобяване. Всичко в оръжейната им програма вече е много по-надеждно охранявано и много по-подчертано териториално разпределено отпреди… През това време се разви и американската технология за бомбардиране на бункери. Ако израелците бомбардират Иран с най-новите ни бомби, ние бихме спечелили евентуална война само с конвенционалното си оръжие. Но времето за такова решение изтича… През 2009-а бях принуден да се пенсионирам заряди противопоставянето си на „Стъкснет“. Оттеглих се в една планина в Северна Калифорния, за да преживявам отново и отново спомените си за живот, прекаран сред „тюлените“ и в разузнаването, и да гледам с тревога как бивши колеги и наблюдатели на Иран съобщават за развоя на нещата там. Миротворци и отрицатели пълнят медните с предубедените си мнения. Същите хора, които някога роптаеха срещу съществуването на Гитмо, днес се правят на разсеяни за потресаващите нарушения на гражданските права в Иран… И ето ни в 2014-а. Иран върти денонощно десет хиляди центрофуги и всяка от тях пречиства мъничко повече U-235, преди да го предаде на следващата в подредбата. Подходът е примитивен, още повече че основната центрофуга модел IR-1 е копирана от пакистанска версия на открадната холандска машина. Иранците обявяват пред международните инспектори за двайсет процента обогатен U-235, защото това още не е уран, годен за военни цели. Онова, което крият, е, че продължават процеса до получаване на осемдесет и пет процента чист U-235, нужен за атомна бомба. С около седем до петнайсет килограма U-235 нужен за бомба, Иран притежава материал за десет до двайсет бомби — предостатъчно, за да бъде унищожен Израел. Дори при това положение Вашингтон ми твърди, че доказателствата не били еднозначни. Според тях нямало достатъчно улики за способността на Иран да достави бомба до целта и че израелската ПВО щяла да свали подобен самоубийствен полет много преди да стигне до тяхната граница. Но да не започвам сега да говоря за недостатъците на системата „Пейтриът ММ-104“. Задръстеняците от Държавния департамент могат да си пишат всякакви докладни и паметни бележки, но сдобие ли се Иран с ядрено оръжие, вече няма да има противоотрова срещу техните балистични ракети с ядрени бойни глави. Това е, което трябва да спрем, а времето ни изтича. — Каултър махна с ръка към бараката за разпит и продължи: — Доказателството какво прави Иран е вързано с ремъци за леглото ето там. — Енергичният му жест разбълника бирата в кутията. — Началникът на иранската програма за създаване на ядрено оръжие се казва доктор Фариборз Фарокзад. Той е атомен физик и вдовец. Единствената му дъщеря е загинала през 1988-а по време на студентски протест в Лондон след злощастното непреднамерено сваляне на онзи ирански самолет от американския кораб „Винсенес“. Има диабет в лека форма и е малко над шейсетте, но е в добра физическа форма. Идеолог е и е заклет противник на Запада… Като минимум са ни нужни два неща. — Каултър забави ритъма на речта си и почна да отброява на пръстите си, държащи кутията бира: — Първо, потвърждение кои от показаните на моята карта комплекси са от първостепенно значение за текущата иранска програма. И, второ, достатъчно информация за напредъка им в разработването на ядрено оръжие, за да убедим онези, които пишат националните разузнавателни оценки на обстановката, че не е твърде късно да ги унищожим чрез конвенционално оръжие. По-добре да се бием с иранците сега, отколкото след три години да се изправим пред ядрен дуел. Или по-лошо — да се събудим една сутрин без Израел или за да разберем, че някаква бомба в куфар е изтрила Бевърли Хилс от лицето на Земята.

Джонсън реши, че е уместно да покаже някаква съпричастност:

— Говориш така, сякаш си вложил в тази операция поне десетина години от живота си.

Уолам се обърна към лагерния огън и каза:

— О, мой човек, нямаш представа. 2ЗДТО се мъчи с Иран от почти трийсет години. Хайде, Франк, разкажи ни как „Иран — Контра“ върна кариерата ти десет години назад. 2ЗДТО Каултър отдавна има специално място в сърцето си за иранците ADDCO.

Каултър се протегна и се разкърши.

— Отивам да си легна и ще навия будилника за два. Не започвайте без мен. Аз знам отлично какво става на няколко от маркираните на картата места. Онова, което той ще ни каже за тях, ще е крайно информативно. И за него ще е най-добре да не се опита да ни лъже.

— И аз бих могъл да дремна за няколко часа — съгласи се Джонсън.

— Вие, спящи красавици, не се безпокойте. Аз ще се погрижа да го нахранят насила в полунощ, а по изгрев ще събудя новите ни приятели на платото Мичъл. Оказва се, че не кой да е, а самият Боб Нолан е отвлякъл същия самолет на „Харкорт Авиейшън“, който кацна тук в понеделник сутринта. Животът ни изведнъж се опрости. Лека нощ на всички.

— Знам какво следва също толкова малко, колкото знаех на идване насам — каза Нолан. Нишимото и Дженкинс бяха съблекли униформените си сака и дори бяха изули обувките си. В кабината беше топло, въпреки че бе полунощ.

— Защо не ни принудиха с F-18 да кацнем в Сингапур? — попита Дженкинс.

Изражението на капитана казваше, че вече е отговорил на този въпрос. Всички бяха крайно изморени. Нолан повтори старата си теория:

— След като Съединените щати ни оставиха да прелетим над Сингапур, следва, че или ЦРУ е замесено на най-високо ниво и ни иска да сме тук, където лесно може да се уреди да изчезнем, или в Компанията има честни хора, които се опитват да разберат какво става в действителност. Оставили са ни на мира, за да ни проследят дотук, след което ще се намесят.

— И как да разберем коя версия е истинската? — поинтересува се Кайли.

— Ако утре сутринта в „Тръскот“ се появи австралийската армия или редовната им полиция, това ще е добрата новина. Ако обаче ни посетят от центъра за разпити или колегите им в АРС, или дори АСБР, това за мен е лошо. — Погледна Кайли и продължи: — Който и да дойде, ти ще заявиш дипломатическия си имунитет и ще поискаш връзка с посолството ви. Предполагам, че обаждането ти по-рано е било горе-долу в този смисъл.

Кайли не каза нищо, но се изчерви и се извърна, за да му демонстрира профила си отляво и някои чупки по тялото си.

— И какво толкова, по дяволите, има тук? — попита Нишимото.

— Мога да ти кажа, че съгласно десетките хиляди страници, които съм преглеждал за над трийсет години, двете най-секретни места в арсенала на ЦРУ са така нареченото Мидуест Депо и Клетката на влечугото. В Мидуест Депо се съхранява съкровищницата от оръжия, която разузнавателните ни агенции използват, за да подхранват въстанията срещу нашите противници. Всички онези немаркирани АК-47, РПГ-та и кутии с муниции 7,62 милиметра трябва да се складират някъде и мястото е именно Мидуест Депо. Така се нарича, но къде точно се намира не знам, макар да имам някои подозрения. Клетката на влечугото датира от края на шейсетте. Там ЦРУ обработва най-високопоставените пленници, заловени в хода на програма „Феникс“ и нейния заместник. Клетката на влечугото официално бе затворена, когато ЦРУ събра палатката си от Сайгон през 1974-та. Аз постъпих в ЦРУ през 1981-ва и получих допуск „Строго секретно“ през 1985-а. Веднага забелязах упоменавания на Клетката, следователно е продължила да действа. Към момента това може да е единственият незаконно съществуващ център за разпити след 11 септември. Допускам, че е бил официално закрит, но неофициално отворен отново от онзи, който стои зад похищението на МН370. Клетката на влечугото е или под земята тук, в „Тръскот Фийлд“, или някъде наблизо. — Нолан бе толкова изтощен, че чак му се виеше свят. Фокусира с труд погледа си върху лицето на Нишимото и продължи: — Кацнахме преди час и никой не почука. Мисля, че капитанът е прав и мястото се намира на кратък полет с хеликоптер оттук. Клетката на влечугото е мястото, където в момента се разпитват свалените от полет МН370. Всички останали на борда са вече мъртви. — Той се размърда, без да изпуска погледа на Нишимото. — Ако не си кацал с G550 в Бирма събота през нощта… откъде тогава взе хората и каргото?

— На смрачаване в събота кацнахме на остров Краби, северно от Пукет, Тайланд. Около шест часа в неделя сутринта кацна бял „Сайтейшън“ с изрисувана златна слонска глава на вертикалния стабилизатор. От него слязоха двама души — единият с качулка и в белезници. Другият беше облечен с костюм китаец. Той доведе окования на борда на моя „Гълфстрийм“. Прехвърлихме и не знам колко милиона в брой. Останахме на Краби още шест часа, докато чакахме полетен план. Накрая получихме от контролната кула разрешение за излитане. Както вече знаеш, кацнахме тук в неделя през нощта. Въоръжени с униформи, но без отличителни знаци, отведоха двамата ни пасажери и откараха парите. Беше незабравима гледка: опаковани в прозрачно полиетиленово фолио пакети от пачки стодоларови банкноти. След по-малко от половин час контролната кула в Даруин ни даде разрешение да излетим, макар да бяхме на ръчно осветена полоса. Регистрирах полетен план до Бруум, където презаредихме и спахме. Във вторник летяхме директно до Дубай и чакахме инструкции, когато постъпи чартърът на Адам Бърч. В сряда обърнахме посоката и отлетяхме за Сингапур, където на „Селетар“ се качихте вие двамата.

— И кой беше клиентът ти за всичко това? — зададе ключовия въпрос Нолан. Сърцето му се беше разтупкало.

Дженкинс и Нишимото се спогледаха. Дженкинс сви рамене и Нишимото отговори:

— „Консултантс Интернешънъл“, за които от предишни полети знаехме, че са фирма на ЦРУ.

— Проклет да съм!

— Какво означава това? — не разбра изблика му Кайли.

— Това означава, че най-вероятно ни чакат неприятности. Това е същата фирма на ЦРУ, която е наела чартъра на „Бандана“ — онзи контейнеровоз, на който е била атомната центрофуга. „Черна“ компания, със сигурност. Единственият въпрос е дали в момента е в ръцете на персонал на ЦРУ или на хора извън контрола на ЦРУ. Аз подозирам, че е второто. — Обърна се към Кайли и каза: — Ако можеш да издържиш нощта навън сама, най-добре е да намериш място, където да се скриеш. Стара сграда. Под скален откос. Когато се развидели, тук ще стане меко казано напечено. Не е нужно някой да разбере, че си тук. И когато се случи, каквото има да се случва, върни се на самолета и или се обади по радиото за помощ, или помоли тези двама господа да те отведат оттук.

— Много мило предложение, но аз трябва да разбера какво се е случило на моите сънародници и да накажа отговорните.

— Както решиш. Сега нека всички опитаме да поспим. Не мисля, че има смисъл да се редуваме на пост. И без това всеки, който дойде тук с нещо повече от копие в ръка, ще има смазващо превъзходство във въоръжение.

Намеси се Дженкинс:

— Ще разгъна легла и ще извадя одеяла и възглавници за всеки, който иска да опъне тяло като мен на пътеката между седалките. Смятам, че това ще е много по-удобно, отколкото да се свиваме по седалките.

— Съмнявам се, че ще спя дълбоко въздъхна Нолан, — но ако имаш някаква вода, с удоволствие ще изпия каквото и болкоуспокояващо да ми предложиш. — Преди да изгасят осветлението, той даде на Кайли един от имейл адресите си в тъмния интернет: — Ако се разделим, пиши ми на този адрес и използвай „Океан от заблуди“, за да изпратиш и интерпретираш всякакви лични обяви със заглавие „Нумерология за вавилонци“ в „Ейжън Уолстрийт Джърнъл“. Не искам да губя връзка с теб, ако се разделим.

— Човек струва толкова, колкото обещанията, които изпълнява — каза тя. Гледаше го право в очите.

Бяха в „Уолгрийн“, когато Кафявото говно (както Макгърти неелегантно бе нарекъл още навремето таратайката на Джен) паркира отзад на скрито. Голямата патка откри платиненорусата госпожица Клейрол. Проблемът, когато си евроазиатец, помисли си Бърт, е, че ако си боядисаш косата в нещо различно от въгленовочерно, заприличваш на пънкар от токийското Шииджуку. Майната му. Той пък щеше да си обръсне главата. Беше служил бръснат в сингапурските десантни войски и с изненада бе разбрал, че момичетата силно си падат по този външен вид.

Бърт избута количката, огъваща се под товара от протеинов прах, различни аминокиселини и енергийни блокчета закуска. Фризьорски ножици, нови тениски, електрическа машинка за подстригване и основните тоалетни принадлежности оформяха разнородната купчина. Беше едва девет часът, но температурата вече бе прехвърлила 25°С. Той плати в брой и откараха „плячката“ си зад ъгъла.

Докато се връщаха към „Травслодж“, Майкъл за разнообразие стана сериозен.

— След като си изпием коктейлите и се наспим, трябва да се погрижим за документите. Ще купя телефон с добра камера за снимките, а ти ще трябва да купиш лаптоп, за да мога да вляза в NuYu. Но какъв точно е планът? Отиваме в къщата на онзи страшен пич, чукаме на вратата, отвличаме семейството му и после…? Обаждаме му се, за да му кажем колко ще му струва, или му казваме да се държи учтиво с Боб? Аз си мислех, че си ядосан на баща си. Но защо не тръгнахме за Мексико например? Или поне за Салинас, дявол да го вземе? Крием се там и цицаме от NuYu, докато нещата не се уталожат. После почваме отначало.

— Боже, Патко, честно ти казвам, заболя ме главата. Успокой топката и си поеми дъх. Дай да разгледаме оплакванията ти едно по едно.