Брадли Уест
Море от лъжи (22)

21. Обезумял

Вторник, 11 март: Рангун, Сингапур, Гуанджоу — Южен Китай

Веднага щом Нолан се върна на територията на работната група. Мили дотича при него:

— От петнайсет минути се опитвам да те открия като луда. Имало е нападение срещу „Клуб Аватар“. Вече е приключило, но Сам иска да му се обадиш възможно най-скоро!

Беше ред на Нолан да се безпокои, когато Хекър не отговори на обаждането му. Както и Райдър. Не знаеше кой знае колко телефонни номера там и вече се канеше да позвъни на Ейбрамс, когато иззвъня стационарният му телефон. В слушалката се разнесе очакваният глас на Хекър:

— Мамка му! Можеш ли да повярваш, че някой изстреля реактивна граната през стената на периметъра? После изстреляха и втора през прозореца на дневната и взривиха долния етаж. Сали е ранена, плюс трима от хората на Зо. Един от арестантите избяга, втори загина, но за сметка на това похарчихме и петимата на Телър. Помниш ли Тони Джонсън, рейнджъра от Афганистан, за когото ти разказвах? Корав пич е, признавам. Беше на втория етаж и разпитваше хората на Телър, когато започна стрелбата… Та Джонсън взел една М-4 и за двайсет секунди убил или ранил трима от боклуците, докато се опитвали да проникнат на наша територия. И приковал останалите зад стената. Междувременно Зо извика помощ и след по-малко от петнайсет минути над нас увисна хеликоптер. Един от хората на Зо превеждаше, докато Джонсън насочваше огъня. Всичко свърши за трийсет секунди. Хайндът^[1] просто обсипа с куршуми задната страна на стената и всички паркирани на улицата коли. След това не бе останало нищо по-голямо от регистрационни табели и блокове на двигатели. От наша страна имаме четирима с рани от шрапнелите на гранатата, но всички ще оживеят. Благодарение на Джонсън не успяха да изстрелят трета граната… След като Зо освободи хеликоптера. Джонсън отново се залови с тримата живи. Надявам се да му стисна ръката след пет минути, но по думите на Хани, който говорил с Джонсън по телефона преди минута, оттам се разнасяли адски писъци.

Нолан долови в гласа на Хекър откровено злорадство.

— Кажи на Джонсън да не се престарава. Ако прекали с изтезанията, те ще си признаят, че са застреляли Кенеди, което не ни върши много работа.

— Имаш право. Ще му го спомена. Някога. След като науча дали някой от тях не е застрелял Дара.

Господи, Хекър се превръщаше в отмъстител.

— А ти къде беше, Сам? Добре ли си?

— Прекрасно съм, по дяволите. Бях в Дъбърн Парк и вечеряхме със Софи. Зо ми се обади, а аз се свързах с Травис по сатфона и му казах, че при нас си имаме шибано Аламо. След петнайсет минути Зо се обади пак и ми съобщи, че всичко е приключило. Така че не се наложи никой от неговите диваци да вземе участие. Травис прати обратно двама от „Делта“, за да организират охраната на „Аватар“ и следващата ни конспиративна квартира, но всички други остават в Тилава. В „Аватар“ угасихме пожара на приземния стаж с ръчни пожарогасители и започнахме да оказваме бърза помощ. Уведомиха ме, че сградата е добре, с изключение на нуждата от нова стена, дневна и кухня. Пожарната трябва да дойде всеки момент, но две коли отвън горят в момента доста силно… наблизо са и виждам пламъци и кълбета дим… Изглежда, взвод на президентската гвардия обгражда „Клуб Аватар“. Точно отпред товарят хора на Зо в линейки. Виждам Зо с очите си, той е сред ранените си. Току-що ми направи знак е палец, значи всичко е наред… Затваряме тук и се изнасяме от това място. Другата конспиративна квартира на УБН е Хогуортс. Ще ни е по-тясно там, но иначе сме добре. Момчетата от Специалните сили са свикнали на неудобства. Ще спасим каквото може тук, в „Аватар“, останалото… ще унищожим. — Хакър помълча и продължи: — Ако теорията ти, че колкото сме по-близо до уликите, толкова по-лошо удря Телър, е истина, значи сме адски близо.

— Не преставайте да претърсвате кораба „Бандана“. Сандъците ще се там. Не им позволявай да те изгонят от терминала.

— Няма начин, ако някой не надцака вицепрезидента Байдън. Между другото, двама от екипажа опитаха да се измъкнат, но агентите под прикритие на Зо ги заковаха. Джонсън иска да говори и с тях, след като свърши със стрелците на Телър. Голям ден, ти казвам! Какво сега, мамка му…? Дявол да ме вземе, ако самият Матюс не стои на алеята и не дава заповеди, размахвайки ръце, сякаш той командва! Ще творим пак по-късно. Сега ще се оправя с него веднъж завинаги!

Нолан затвори и се обърна към Моли:

— Голям ден, наистина! Чу ли нещо?

— Хекър така крещеше, че чух поне деветдесет процента. Изглежда доста възбуждащо. Бих искала да съм там.

— Би искала да си там ли? Бирманското правителство току-що е използвало боен хеликоптер, от който са били изстреляни хиляди куршуми в жилищен квартал, били са убити или ранени невинни граждани и са били запалени коли. По улиците обикаля войска, има ранени полицаи и агенти на УБН, а ДЦ и шефът на УБН сигурно са извадили ножове един срещу друг в двора пред бивша конспиративна квартира. Не мога да схвана с коя част от тази картина искаш да си съпричастна. Дори не сме сигурни дали американското или бирманското правителство наистина искат да намерят Телър.

Превзет мъжки глас от другата страна на преградата се възмути:

— По-тихо, моля. Някои се опитваме да работим.

Нолан игнорира опита за прекъсване и продължи:

— Едно мога да ти кажа. Онзи, който е решил, че може да стреля по Софи и Си Джей, много лошо е подценил Хекър. Сега вече спецсилите ще ударят яко. Но най-интересно ще стане ако онзи, дето току-що се обади, реши да се покаже.

Мили го погледна и се запита дали не е сбъркала в първоначалната си преценка, че Нолан с мекушав. Дали под спокойната му фасада не се криеше човек, способен да обезумее?

От другата страна се разнесе шум на избутан назад стол, после някой се измъкна тихомълком. Поне един член на работната група не искаше да има нищо общо с Боб Голямата работа.

— Матюс? — Иззвъняването на мобилния му телефон беше добре дошло прекъсване. Непрестанните възражения и заплахи на Хекър — двамата стояха пред пародията на УБН, наричана „конспиративна квартира“, и спореха относно командната верига — го вбесяваха.

— Аз съм. Докторът потвърди лъчевата болест. Преляха ми кръв и се чувствам по-добре, но имам нужда от присаждане на костен мозък. В момента пътувам на север и ще си пробия път до Тайланд. Нямам нищо общо с тези дивотии около МН370. Самолетът в съботната нощ беше DC-9 и беше обикновена сделка на наркотици срещу пари и оръжие. Но онзи малоумен чужденец натоварил и ядрени отпадъци за мръсна бомба, без да ни предупреди, а моят шофьор на мотокара изпусна сандъка и разби оловния контейнер. И сега хората ми умират като мухи, а на терминала цари хаос.

— Никога не съм се съмнявал в теб. И пак ти казвам никога да не ме търсиш на този номер. — Матюс затвори и потърси с поглед опонента си. На Хекър също му бе писнало да се надвикват и сега бе при своите хора и някакви местни полицаи.

Като видя, че е в малцинство. Матюс реши да се оттегли и да поднови битката, когато Вашингтон освободи Хекър. Беше записал гневната размяна на реплики и сега само му оставаше да качи записа и да започне да брои часовете до края на жалката кариера в УБН на Сам Хекър.

Джоани нямаше представа защо МДС я бе прехвърлило в Гуанджоу вчера, но предполагаше, че това решение е свързано по някакъв начин с Боб. Поне бяха взели чантата й от дома на леля Пор Хар. Бедната жена сигурно се бе побъркала от тревога след ареста на Джоани, още повече че нямаше вест от нея. Само че без достъп до телефон тя нямаше как да й се обади и да я успокои, че е добре.

В интерес на истината, новият център за временно задържане под арест не беше много по-лош от общежитията, в които Мей Линг или Бърт бяха прекарали първите си студентски години. Вярно, пружината на единичното легло бе продънена, от възглавницата без пълнеж вратът я болеше, а мъждивата светлина бе колкото да не е без хич. Но Китай определено можеше да предложи далеч по-лоши условия на един затворник. Скромното подобрение в условията на живот потвърждаваше онова, което бе подозирала от самото начало: никой не се интересуваше от нея, всичко бе свързано с Боб. Не че това нравеше ситуацията по-розова. Смахнатият, който бе взел дрехите й, не си бе направил труда да посети и тоалетната, така че сега скъпите й препарати за кожа и всичката й козметика украсяваха шкафчето в банята на леля й. Както и да е, поне имаше чисти дрехи за първи път от два дни. От душа скъпернически капеше вода, колкото да й позволи да измие от ръцете си мастилото за сваляне на пръстови отпечатъци.

Без телевизия и само с роман на Джеймс Патерсън Джоани имаше много време за размисъл. От понеделник, когато й бяха наредили да провери електронната си поща, бе запазила присъствие на духа, за да не припарва до тайния си акаунт в Safe-mail. Нямаше никакво съмнение, че от МДС бяха прехванали паролата й. Батерията на айфона й също бе паднала. Беше без връзка… в крайно необичайна ситуация.

Едно от основните й разочарования беше липсата на дневната доза чатове и имейли с децата. Второто, което я глождеше, бе невъзможността да контролира издънките на Хуанила, впрочем и тези на Боб. Той бе криввал от правия път поне веднъж в миналото и тя бе решена в никакъв случай да не изживяна клюките и униженията повторно.

Имейлът на мъжа й от понеделник й казваше да запази спокойствие и обещаваше, че той ще измисли нещо, но да не очаква посещение поне до следващата седмица. В текста имаше и няколко кодови думи, но тя за нищо на света не можеше да си спомни значението им. Ваканция означаваше най-общо добре, значи щеше да се случи нещо позитивно. Но какво точно…? Нямаше представа.

Малко странно, никой не прояви желание да я разпитва повече. Беше видяла разпитващите я само веднъж, докато се бе хранила под охрана в нещо подобно на кафе-сладкарница, което означаваше, че вече не е в ръцете на полицията, а в сграда на Министерството на държавната сигурност.

Общо взето засега ситуацията бе поносима, ако се изключеше фактът, че бе арестувана от китайската шпионска агенция, откъсната от децата си и от майка си, лишена от тоалетни принадлежности и… по дяволите, от целия си несесер. Всичко това й даваше предостатъчно време за мълчалив размисъл. Един от основните й въпроси към самата себе си бе защо все още е с Боб, след като той й бе изневерил? Вярно, това бе преди повече от две години, но изневериш ли веднъж, това е предостатъчно. Такова бе нейното житейско верую. Беше успяла да спре да го мрази, но нещо в нея продължаваше да дебне за някакъв знак… миризма или някаква бележка. При първото следващо доказателство за изневяра той щеше да изхвърчи от дома.

Беше запазила стройната си фигура, влагаше много време да изглежда добре и беше запазена много по-добре от европейските си и американски връстнички в менопауза. Ако съпругът й й изневереше, това нямаше да е заради някакъв неин недостатък. Боб обаче бе постъпил точно така и бе изчукал жената на Уотърман в момент, когато Джоани бе бременна с Мей Линг. Боб поне бе имал почтеността да се ожени за нея, макар това да се бе оказало слаба утеха предвид последвалото презокеанско преселение. В Държавния департамент бе пълно с разведени, пияници и женкари. Тя ги познаваше всичките и се питаше дали някой от колегите на Боб не я съжалява или не й се присмива зад гърба й, както правеха с толкова много други съпруги.

Боб не беше лош съпруг или баща. Тя имаше много приятелки и познати, чиито съпрузи бяха серийни прелюбодейци. Разбира се, тези мъже бяха или много по-заможни, или много по-привлекателни. Майка й веднъж й бе казала, че онези, които се женят заради пари, трябва да се трудят, за да ги заработят. Боб обаче не притежаваше профила на човек, който „има право“ да изневерява, защото например е неприлично богат, макар наистина да бе все още умерено привлекателен, въпреки че бе прехвърлил петдесетте.

Другата голяма изненада в този четвърт век е Боб бе, че през първите седемнайсет години на съвместното им съжителство тя бе смятала, че е омъжена за ИТ специалист на задгранична служба. Едва през 2006-а бе открила, че истинската му работа е свързана с разбиване на шифри и създаване на зловреден софтуер. Това, че Боб се бе оказал шпионин на високопоставена длъжност, я бе заинтригувало и бе допринесло за решението й да остане с него след първоначално определената дата на влизане в сила на развода им, което бе съвпаднало с тръгването на Бърт в колеж, преди почти година и половина.

След отвратителната смърт на онази жена, Прентис, през 2012-а Боб имаше нужда от подкрепата й, за да надмогне сплетните, разпространявани от така наречените му „приятели“ в посолството. И да, той наистина се безпокоеше дали средствата им са достатъчни, за да изпратят две деца в колеж, а после да следват за магистратура, и все още на тях двамата да им остава достатъчно, за да се пенсионират без грижи. Пенсията на ЦРУ определено беше добра и започваше от поне $140000 годишно, индексирана с инфлацията. Но за да започне да я получава, Боб трябваше да стигне до нея — в неговия случай 55-годишна възраст с поне 30 години служба.

Само че как? Убитата ИТ специалистка беше мъртва от над година и половина, но съюзът „Боб Нолан — Лам Шао Ин“ бе на системи през повечето от последните три години. Може би беше време да възобновят съпружеските си отношения. Боб се бе отнасял добре с нея пред обществото и вкъщи и като че ли спазваше обещанието си да й бъде верен. Поне напоследък не й бе давал много поводи за упрек.

Нолан се регистрира в служебния си акаунт, за да успокои пулса си до под 130 удара в минута. Ий Лин любезно му бе изпратила две карти, едната на китайски, другата на английски, на които бе маркирала полицейските и военните обекти в близост до старата ферма за патици на семейство Лам. Нолан разпечати и двете и се запита колко ли време ще трябва копията да стигнат до Константайн.

Направи си резервация за нощния полет до Токио на името на Ларсон. Ако използваше системата за пътуване на Компанията, щяха да се заинтересуват кого отива да види. А понеже не смяташе да иска среща е Бърнс — това щеше да има незабавни последици в Сингапур, като се започне с Константайн, — щеше да е по-добре да разчита на прекия контакт, за да запази елемента на изненадата.

Беше 16:30 и бе изморен. Освен това трябваше да направи няколко важни неща, които не трябваше да бъдат регистрирани в посолството под формата на текст, аудио или видео.

— Мили, скапан съм. Очаква се дълга нощ, като ядреният екип на МЕ ще работи на терминала, а този на Специалните операции ще стои в готовност. Тръгвам си, за да дремна няколко часа, преди да видя какво друго трябва да се направи.

— Искам да знам как стоят нещата между нас — каза Мили с глас, който се разнесе на поне три работни клетки от тяхната. Тракането по клавиатурите наоколо стихна.

— Едва се държа на крака и си тръгвам. Нека говорим утре. — Той си прибра лаптопа и резервните документи, пусна в джоба си все още неподписания паспорт и лепна целомъдрена целувка на челото й. Изражението на Мили осцилираше между подведеност и недоверчивост. На Нолан вече му бе дошло до гуша и той тръгна към асансьорите, очаквайки да чуе лоши неща зад гърба си. Използва ключа си, за да извика асансьора. Когато вратите са затвориха, осъзна, че бремето на тази мимолетна връзка продължава да се увеличава стремително.

Вратите на асансьора се отвориха във фоайето, където граждани и кандидати за визи се смесваха с персонала на посолството и… със задъханата Мили.

— Сериозна съм! Искам тази вечер да изясним нещата. Знам, че си женен, но ти вече ми каза, че с жена ти не спите заедно.

Постовият морски пехотинец зад бронираното стъкло се правеше, че не е чул думите й, несъмнено уловени от микрофона, но Нолан знаеше, че не е така: той я държеше в периферното си зрение и едва доловимо поклати глава в жест, който Нолан нямаше проблем да интерпретира.

— В момента имаме да вършим по-важни неща. Ти трябва да научиш нещо за полетите за извеждане и компаниите, които ги правят, а аз…

— Ще дойда да те видя, когато разбера всичко достъпно за полетите с извеждане от Южна Азия. Но не смей да ме изоставяш на улицата! — Мили беше толкова разстроена, че всеки момент можеше да избухне в сълзи.

Любопитните погледи към тях караха Нолан да иска да потъне вдън земя.

— Прати ми имейл, после ми се обади или ми прати есемес, за да си сигурна, че съм го прочел. Сега и двамата трябва да се върнем на работа. Довиждане… — Изглежда, все пак имаше бог в небесата, защото тя нито извика след него, нито го последва навън.

Опашката за такси бе отчайващо дълга, така че Нолан взе автобус, пътуването, с който му отне половин час. Използва времето, за да снима разпечатките на Ий Лин и да ги прати с имейл на шифрования акаунт на Май Лин в Safe-mail. Доколкото можеше да разбере, не го следяха.

Когато най-сетне се добра до Уотън Драйв, каза на Хуанила да не отваря на позвъняване на вратата и да не вдига телефона. Обясни й, че ще дремне, а после ще вечеря в кабинета си. Дългият душ изми голяма част от напрежението му. Чакаха го прекалено много задачи, за да мисли за спане, а файловете от Шри Ланка изискваха незабавното му внимание.