Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (6)

Шеста глава
Кампанията от 1814 година от гледна точка на трикотажната промишленост

Шампан прави впечатление на беден край и той действително е беден. Неговият пейзаж обикновено е печален, навсякъде се виждат еднообразни равнини. Където и да отидете, в села и дори в градове, ще видите само жалки колиби от дърво, глина, слама и чакъл; кирпичените къщи са вече разкош. Камъкът се използува единствено за обществени постройки. И тъй, в Арси само замъкът, съдебната палата и църквата са направени от камък. И при все това в Шампан, или по-точно в департаментите Об, Марна и Горна Марна, с техните богати, прочути в цял свят лозя, са останали и до днес немалко процъфтяващи предприятия.

Без да говорим за реймските манифактури, почти цялата плетачна промишленост на Франция, при това твърде значителна, е съсредоточена в окръга Троа. Местността, на десет левги околовръст, е населена със занаятчии и прекосявайки селото, вие ще видите през отворените врати на къщите им какви именно занаяти упражняват. Производителите имат работа с посредници, а те — със спекуланта, наричан фабрикант. Този фабрикант доставя готови изделия на парижки предприятия или на дребни търговци — и едните, и другите с фирми, по които се чете следният надпис: „Производство на трикотаж“. Но ни първите, ни вторите се занимават с плетене на чорапи или нощни шапчици. Тези изделия се доставят най-вече от Шампан, макар и в Париж да има работници, които съперничат на шампанските.

Посредничеството между производители и потребители представлява печална особеност не единствено при трикотажа: тя съществува в повечето отрасли на търговията и оскъпява стоката с печалбата на посредника. Премахването на тези скъпоструващи прегради между производители и покупатели, нанасящи големи щети на производителите, ще се окаже грандиозно дело, което по своите резултати би могло да се сравни с крупно политическо събитие. Действително целокупното производство само би спечелило, ако установи вътре в страната ниски цени, които са толкова необходими от гледище на външните отношения, тъй като позволяват да се поддържа победоносно промишлената война с чужбина; а тази битка е не по-малко кръвопролитна от битката с оръжие.

Но съвременните филантропи не се стремят да ликвидират подобни злоупотреби, тъй като това не им обещава славата и преимуществата, които дава например безконечната полемика във връзка с премахването на робството или смекчаването на затворническия режим; контрабандната търговия на тези банкери на стока още дълго ще тегне и над производството, и над потреблението. Във Франция, тази толкова извисена духовно страна, опростяването, по всичко изглежда, означава разрушаване. Революцията от 1789 година тук и до днес внушава страх.

По това каква мощна промишлена енергия се разгъва там, където природата е мащеха, ние виждаме колко би се подобрило земеделието, ако капиталът се съгласеше да вложи средства в почвата, която в Шампан с нищо не е по-лоша от почвата в Шотландия, където капиталите направиха чудеса. По този начин в деня, когато земеделието усвои безплодните земи на тези департаменти, когато промишлеността отдели средства за разработване на варовиковите залежи в Шампан, благополучието ще се увеличи трикратно. Засега този край не познава охолството, жилищата са голи, а тогава в тях ще проникнат английските удобства и ще започне бързото обращение на парите, което съставлява половината от богатството и вече се осъществява в много области на Франция, където до неотдавна цареше упадък.

Писатели, държавни дейци, църквите с амвоните си, печатът със статиите във вестниците си, всички хора, на които случаят предоставя възможност да влияят на масите, са длъжни непрестанно да твърдят едно: да трупаш пари е престъпление спрямо обществото! Безразсъдната пестеливост в провинцията задържа развитието на промишления живот и уврежда здравето на нацията.

И така, малкият град Арси, непритежаващ нито транспорт, нито пътища и обречен сякаш на пълен социален застой, всъщност е относително богат град, който изобилствува с капитали, натрупващи се бавно в трикотажното производство.

Господин Филеас Бовизаж беше в тази област Александър или, ако предпочитате, Атила. Ето по какъв начин този почтен манифактурист си извоюва водещо място в памучната промишленост.

От всички деца на Бовизажови Филеас бе единственият, останал жив. Сам Бовизаж беше наел доходната ферма „Белаш“, разположена на земята на фамилията Гондрьовил; в 1811 година родителите пожертвуваха голяма сума, за да откупят сина си от военна повинност. По-късно, в 1813 година, овдовялата госпожа Бовизаж още веднъж бе избавила единствения си син от повикване в народното опълчение, благодарение влиянието на граф Дьо Гондрьовил.

Филеас, който тогава бе навършил двайсет и една години, от три години вече се беше отдал на мирна търговия с изделия от трикотажната промишленост. По това време срокът за наемане на фермата „Белаш“ бе изтекъл и старата фермерка не пожела да поднови договора. Тя считаше, че на стари години би имала достатъчно занимания, ако поиска да извлече доходи от имотите си. Желаейки да доживее живота си спокойно, тя реши с помощта на градския нотариус, господин Гревен, да приведе в ред наследството от съпруга си, макар синът й да не търсеше отчет от нея по наследствените въпроси. Оказа се, че тя му дължи около сто и петдесет хиляди франка. Почтената старица не продаде обаче земите, голяма част от които принадлежаха някога на злочестия Мишю, бившия управител на Симьозови, и връчи на сина си в брой цялата сума, съветвайки го да закупи предприятието на своя господар, сина на стария съдия господин Пигу, чиито работи бяха тръгнали толкова зле, че той, както подозираха съгражданите му и което вече бе упоменато, завърши живота си със самоубийство.

Филеас Бовизаж, разумен и крайно почтителен към майка си момък, в скоро време сключи сделката с господаря си; и тъй като бе унаследил от родителите си склонността, която френолозите наричат печалбарство, той с всичкия плам на младостта се хвърли в тази търговия, която считаше за крайно доходна и която възнамеряваше да разшири чрез спекулации. Името Филеас може да изглежда необичайно, но то е една от безчислените странности, дължими на Революцията. Предани на фамилията Симьоз и следователно добри католици, Бовизажови бяха поискали да кръстят детето си. Сенсинският свещеник, абат Гуже, с когото разговаряха по този въпрос, ги посъветва да изберат за покровител на сина си свети Филеас, чието гръцко име би задоволило кметството; това дете се беше родило във време, когато децата се записваха в регистрите за гражданско състояние под странните имена от републиканския календар.

В 1814 година трикотажът, малко доходна в обикновени времена търговия, претърпя всички неочаквани колебания на цените на памука. А цената на памука зависеше от успехите и пораженията на Наполеон, тъй като неговите противници, генералите от английската армия, се разпореждаха в Испания така: „Градът е превзет, откарайте балите…“

Пигу, бившият господар на младия Филеас, доставяше суровината на производителите, работещи за него из селата. Преди да продаде предприятието си на Филеас, старият Пигу бе закупил голяма партида памук на високи цени, а в това време, съгласно прословутия декрет на императора, в империята вече внасяха от Лисабон бали памук по шест су килограмът. Реакцията, предизвикана във Франция от този масов внос на памук, причини смъртта на Пигу, бащата на Ашил, и положи начало на преуспяването на Филеас, който не само че не се главозамая като господаря си, но и съумя да установи изгодна за себе си средна цена, закупувайки евтино двойно повече памук, отколкото предшественикът му. Тази толкова проста идея позволи на Филеас да утрои производството си, да израсне като благодетел в очите на работниците и освен това му даде възможност да търгува доходно с плетачните си изделия в Париж и из цяла Франция тогава, когато и най-щастливите търговци бяха принудени да продават стоката си на костуема цена. Към началото на 1814 година Филеас бе разпродал всичко, което лежеше на склад в магазините му. Перспективата за война на територията на Франция и всички произтичащи от войната бедствия, които заплашваха да се развихрят най-вече в Шампан, го принудиха да бъде благоразумен: той не направи никакви поръчки и се подготви за всякакви изненади, като превърна капиталите си в злато.

Митническите граници в това време се охраняваха зле. Водейки война на собствена територия, Наполеон не можа да мине без своите трийсет хиляди митничари. Проникнал през хиляди пролуки в охранителните застави по нашите граници, памукът се появяваше на всички френски пазари. Човек трудно може да си представи с каква подвижност и пробивност се отличаваше по това време памукът и с каква алчност англичаните се нахвърлиха върху страната, дето памучните чорапи струваха шест франка чифтът, а перкалиновите ризи бяха лукс.

Осланяйки се на гения на Бонапарт, второразредните фабриканти и по-заможните занаятчии бяха закупили памук, внесен от Испания. Пускайки го в производството, те се надяваха, че в бъдеще ще могат да диктуват условията си на парижките купувачи. Филеас внимателно наблюдаваше всичко около себе си, а после, когато войната опустоши Шампан, започна да се вестява сред френската армия и из Париж. След всяко загубено сражение той се явяваше пред занаятчиите, които бяха скътали изделията си в бъчви, служещи за складове, и като се разплащаше в злато, този цар на чорапите от село в село изкупуваше на безценица тонове стока, която днес-утре можеше да стане плячка на враговете, чиито нозе се нуждаеха от чорапи толкова, колкото и гърлата им от шампанско.

При тези тежки обстоятелства Филеас прояви може би не по-малка енергия от самия император. Този чорапен генерал проведе търговската си кампания в 1814 година с нечувана дотогава неустрашимост. Действувайки една левга назад там, където генералът се сражаваше една левга напред, той жънеше в успешните си операции плетени бонета и чорапи, както императорът във фланговите си кампании жънеше безсмъртни лаври. По гениалност те не отстъпваха един на друг, но всеки се изявяваше в областта си и докато единият се стараеше да покрие главите с бонета, другият се стремеше да ги отсече. Принуден да търси превоз, за да откара навреме огромните запаси стока, които държеше на склад в едно от парижките предградия, Филеас често прибягваше към реквизиране на коне и фургони, като че се касаеше едва ли не за спасението на империята. Но нима величието на търговията не струваше колкото величието на Наполеон? И нима английските търговци, завзели цяла Европа, не сломиха колоса, който застрашаваше магазините им? В деня, когато императорът абдикираше във Фонтенбло, Филеас празнуваше победа и диктуваше законите на чорапения пазар. С помощта на изкусни маневри той поддържаше ниски цени на памука и удвои състоянието си в момент, когато други фабриканти бяха щастливи да се освободят от запасите си при петдесет процента загуба. Филеас се завърна в Арси с капитал от триста хиляди франка, половината от които вложи в държавни книжа, в шестдесетфранкови облигации, осигуряващи му петнайсет хиляди годишен доход; сто хиляди отидоха за усвояване на оборотните средства, необходими за предприятието му. Останалото употреби за построяване, мебелиране и украсяване на хубава къща в Арси, на площад Дю Пон.

След завръщането на тържествуващия търговец господин Гревен съвсем естествено стана негов довереник. По това време нотариусът имаше една-единствена дъщеря, девойка на двайсет години. Тъстът на Гревен, лекар от четиридесет години в Арси, все още беше жив. Гревен, който бе вече овдовял, знаеше с какво състояние разполага майката Бовизаж. Той повярва в силите и способностите на младия човек, намерил смелост да проведе в 1814 година такава крупна кампания. Северин Гревен бе получила за зестра от майка си шейсет хиляди франка. Какво можеше да остави на Северин старецът Варле — най-много още толкова. Гревен тогава бе на петдесет години, страхуваше се, че ще умре, и не се надяваше да омъжи по време на Реставрацията дъщеря си така, както би желал; защото той наистина имаше честолюбиви амбиции, що се отнасяше до дъщеря му. При така стеклите се обстоятелства Гревен постъпи благоразумно, като намисли да омъжи дъщеря си за Филеас.

Млада, добре възпитана, красива, Северин Гревен минаваше тогава за една от най-завидните партии в Арси. Впрочем един съюз с най-близкия приятел на сенатора и пера на Франция, граф Дьо Гондрьовил, не можеше да не бъде чест за сина на фермер на Гондрьовил. Вдовицата Бовизаж бе готова на всякакви жертви, но като научи за успехите на сина си, намери за излишно да му отделя част от капитала си; мъдра сдържаност, от която се зарази и самият нотариус. И така, синът на фермер, някога толкова предан на Симьозови, сключи брак с дъщерята на един от най-върлите им врагове. Може би това е единственият случай, когато знаменитата мисъл на Луи XVIII: „Единение и забвение“ — се бе осъществила.

След второто завръщане на Бурбоните старият лекар, господин Варле, умря на седемдесет и шест години, като остави двеста хиляди златни франка, скрити в зимника му, и още толкова в недвижими имущества. По такъв начин от 1816 година нататък Филеас и жена му разполагаха извън търговията с трийсет хиляди франка годишен доход; Гревен бе пожелал да вложи в недвижими имоти зестрата на дъщеря си и Бовизаж не беше се противопоставил на това. Капиталът, получен в наследство от Северин Гревен след смъртта на дядо й, й осигури само петнайсет хиляди франка доход, въпреки старанието на стареца Гревен да ги вложи възможно най-изгодно.

Още през първите две години госпожа Бовизаж и Гревен се убедиха в неизлечимата глупост на Филеас. Измамната видимост на търговска вещина старият нотариус бе взел за висша способност, тъй като бе взел младостта за сила, а шанса — за търговски гений. Но ако Филеас, така или иначе, знаеше да чете, да пише и добре да смята, трябва да кажем, че никога не бе прочел нищо. Дълбоко невеж, с него не можеше да се води и най-прост разговор, тъй като на всичко отговаряше с банални фрази, които се стараеше да поднесе възможно най-любезно. При все това, като син на чифликчия, той не бе лишен от чисто практическа съобразителност. Хората, с които преговаряше по делови въпроси, трябваше да се обръщат към него с ясни, кратки и напълно разбираеми предложения, но сам той никога не отговаряше със същото на конкурентите си. Добър и дори мекосърдечен, Филеас проливаше сълзи при най-обикновен, сантиментален разказ. Тази негова доброта се проявяваме особено в почтителното отношение към жена му, чието превъзходство извикваше у него най-искрено възхищение. Жена с въображение, Северин знаеше, по мнението на Филеас, всичко. Нейните съждения се отличаваха с особено голяма проницателност, тъй като за всичко се съветваше с баща си. При това притежаваше твърд характер, така че в скоро време стана пълновластна господарка в дома си. След тази победа старият нотариус започна да се примирява със съдбата на дъщеря си; той виждаше, че Северин е щастлива с пълновластието си. Защото властта всякога носи удовлетворение на жени с такъв характер; но умееше при това да остане жена. И ето какво, както казват в Арси, намери жената.