Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (15)

Петнадесета глава
Непознатият е подложен на разпит

Съдържателят съпроводи Антонен Гулар до стаята, която непознатият използуваше като салон, и Гулар още с влизането си в нея видя безцеремонно насочения към него монокъл.

— Господине — захвана важно Антонен Гулар, — току-що научих от жената на хотелиера, че отказвате да се подчините на разпорежданията на полицията. И тъй като не се съмнявам, че сте човек почтен и благовъзпитан, дойдох лично да…

— Вие се казвате Гулар? — гръмко запита непознатият.

— Аз съм околийският, господине — отвърна Антонен Гулар.

— Вашият баща, доколкото знам, служеше у Симьозови?…

— А аз, господине, служа на правителството си — времената се менят…

— Вие имате слуга на име Жюлиен, който се готви да примами камериерката на принцеса Дьо Кадинян?

— Господине, аз не позволявам на никого да ми говори така! — каза Гулар. — Вие явно не познавате характера ми…

— А вие, виждам, горите от желание да опознаете моя — отвърна непознатият. — Тогава ето, позволете да ви се представя. Можете да го запишете в книгата на вашата гостоприемница: „Нахалник… дошъл от Париж… дотяга с въпросите си… възраст неизвестна… пътешествува за собствено удоволствие.“ А знаете ли, съвсем не би било зле да се въведе у нас, във Франция, такъв обичай като у англичаните; там на хората се разрешава да си пътуват където искат и не ги безпокоят на всяка крачка с изискване на документи… Ето, аз например нямам паспорт… Е, какво ще правите с мен?

— Господин кралският прокурор е там, под липите — отвърна околийският.

— А, господин Маре! — Поздравете го от мен.

— Но какъв сте вие всъщност?

— Какъвто пожелаете, драги господин Гулар — отвърна непознатият, — тъй като на вас предстои да решите какво именно ще представлявам във вашия окръг. Помислете и ми дайте добър съвет. Ето, четете.

И непознатият подаде на околийския писмо със следното съдържание:

„Префектура на департамент Об (Секретно)

 

Господин околийски началник!

Задължавате се да се договорите с приносителя на настоящето относно изборите в Арси и безусловно да се съобразявате с всичко, което той счете за нужно да поиска от вас. Напомням ви да съблюдавате най-строга тайна и да му оказвате внимание и уважение, подобаващи на неговия ранг.“

Писмото беше написано и подписано от самия префект.

— Виждате ли, вие, без да подозирате, се държите както не трябва — каза непознатият, като сгъна писмото.

Антонен Гулар, напълно объркан от аристократичния вид и от изисканите обноски на непознатия, възприе почтителен тон.

— Как така, господине? — запита той.

— Ето, например вашият опит да привлечете Анисет… тя дойде и ни разказа за попълзновенията на вашия Жюлиен, когото сега би следвало да наричате не Жюлиен. Юлиан отстъпника, тъй като претърпя поражение и се предаде на моя „тигър“, младия Паради, комуто призна, че вие сте му наредили да примами Анисет на служба в най-богатото семейство в града. А тъй като първите богаташи в Арси са Бовизажови, не се и съмнявам, че не друг, а госпожица Сесил желае да завладее това съкровище.

— Да, господине…

— Тогава ето какво. Анисет ще постъпи тази сутрин на служба у Бовизажови! — И непознатият свирна. Паради се появи така мълчаливо, че господарят му се сепна: — Да не би да си подслушвал?

— Неволно, господин графе. Стените са все едно от картон. Ако господин графът поиска, ще се кача на втория етаж.

— Не, можеш да подслушваш. Това е твое право. Аз съм длъжен да говоря тихо, когато не желая да знаеш плановете ми. Сега ще се върнеш в Сен Син и ще предадеш от мен ето тази монета от двайсет франка на малката Анисет… Нека си мисли, че Жюлиен я съблазнява за ваша сметка. Тази златна монета означава, че може да последва Жюлиен — обясни непознатият, като се обърна към Гулар. — Анисет може да се окаже много полезна за успеха на нашия кандидат.

— Анисет?

— Да, господин околийски. Ето вече трийсет и две години, откакто ползувам услугите на камериерки… Бях на тринайсет години, когато се хвърлих в първото си похождение, точно като принца-регент, прапрадядо на нашия крал… А вие знаете ли какво състояние притежава тази госпожица Сесил?

— Трудно е да се определи, господине; но вчера у госпожа Марион мадам Северин каза, че дядото на Сесил, господин Гревен, щял да поднесе на внучката си къщата на Босеан и двеста хиляди франка като сватбен подарък.

Очите на непознатия не изразиха ни най-малко удивление: можеше да се помисли, че такава зестра му се струва съвсем незначителна.

— Познавате ли добре Арси? — запита той Гулар.

— Аз съм околийският началник и съм роден в този край.

— Тогава кажете: как може да се отклони у вас хорското любопитство?

— Като се удовлетвори. Господин графът естествено има кръщелно име. Запишете го в книгата за приходящите заедно с всички ваши титли.

— Добре: граф Максим…

— А ако господин графът желае да се представи пред нас в качеството си на директор на железопътна компания, Арси ще бъде напълно удовлетворен и тази игра ще го забавлява поне две недели…

— Не, предпочитам някаква служба по напояването, това е по-малко обикновено… Дойдох тук с цел да повдигна цената на земята в Шампан… Ето ви и предлог, господин Гулар, да ме поканите утре на обяд заедно с Бовизажови. Трябва да ги видя, да ги опозная…

— Безкрайно съм поласкан и считам за голяма чест да ви приема — каза околийският, — но предварително ви моля за снизхождение към бедния ми дом.

— Ако успея при изборите в Арси, съгласно желанието на тези, които ме изпращат тук, вие, драги мой, ще бъдете префект — каза непознатият. — Ето, четете — добави той и подаде други две писма на Антонен.

— Отлично, господин графе — каза Гулар, като му върна писмата.

— Трябва да преброите всички гласове, с които разполага правителството. Но най-главното, помнете, че ние с вас нямаме нищо общо. Аз съм борсов деятел и никакви избори не ме занимават.

— А аз ще ви изпратя полицейския комисар, за да ви принуди да впишете името си в книгата на гостоприемницата.

— Отлично! Довиждане, господине! Какви нрави! — извика графът високо. — Човек не може да направи крачка, без всички, включително и околийският, да не тръгнат по петите му!

— Ще си имате работа с началника на полицията, господине — каза Антонен.

След двайсетина минути у госпожа Моло вече се водеха оживени разговори за стълкновението между непознатия и околийския.

— Е, от какво дърво е гредата, паднала в нашето блато? — запита Оливие Вине Гулар, когато излезе от „Катъра“.

— Някакъв си граф Максим, дошъл за геологически изследвания в Шампан; надява се, изглежда, да открие тук минерални извори — небрежно отвърна околийският.

— По-точно, извори на доходи — поправи го Оливие.

— И какво, надява се да натрупа капитали в нашия край? — запита Мартене.

— Съмнявам се нашите роялисти да клъвнат такава стръв — забеляза с усмивка Оливие Вине.

— А какви изводи си правите от вида и жестовете на госпожа Марион? — запита околийският, като прекъсна разговора и посочи Симон, разговарящ с леля си. Забелязвайки отдалече госпожа Марион, Симон се беше спуснал към нея и сега те стояха на площада и разговаряха.

— Мисля, че ако бяха приели, тя би могла да му съобщи това с една-единствена дума — каза прокурорът.

— Е, какво? — извикаха в един глас двамата чиновници, когато Симон се присъедини към тях под липите.

— Ами… леля ми казва, че мога да се надявам. Госпожа Бовизаж и старият Гревен, който сега заминава за Гондрьовил, никак не били изненадани от нашето предложение; говорили за това, какво състояние има всеки от нас; те предоставят на Сесил пълна свобода на избор. С една дума, госпожа Бовизаж казала, че що се отнася до нея, не вижда никакви пречки за този брак, че е поласкана особено много от предложението, но че би искала да почака с отговора до изборите, а може би и до моя дебют в Камарата! А старецът Гревен мислел да се посъветва с граф Дьо Гондрьовил, защото той никога не вземал никакви важни решения без неговия съвет.

— И тъй — спокойно заключи Гулар, — ти няма да се ожениш за Сесил, приятелю мой!

— А защо? — насмешливо запита Жиге.

— Защото, драги мой, госпожа Бовизаж е у твоята леля четири пъти в неделята, с мъжа си и с дъщеря си; леля ти е най-изисканата жена в Арси и макар между нея и госпожа Бовизаж да има двайсет години разлика, госпожа Бовизаж й завижда; и ти мислиш, че тя ще си позволи да й откаже, без да подслади горчивия хап?

— Не кажат ли нито „да“, нито „не“ — подхвана Вине, — все едно, че казват „не“, вземайки под внимание близките отношения на семействата ви. Ако госпожа Бовизаж е първата богаташка в Арси, то госпожа Марион е най-уважаваната личност в нашия град, защото с изключение на жената на председателя на съда, а нея никой не я вижда, тя е единствената жена, която знае да поддържа истински салон. Тя е кралицата на Арси. Госпожа Бовизаж просто се старае да придаде на отказа си възможно най-учтива форма и това е всичко.

— Струва ми се, че старият Гревен се е надсмял над леля ти, драги мой — каза Фредерик Маре.

— Ами че вие вчера нападнахте граф Дьо Гондрьовил, унизихте го, оскърбихте го така, че дори Ашил Пигу се хвърли да го защищава. А сега ще се съветват с графа за вашата женитба със Сесил.

— Трудно е да се срещне по-лукав старец от дядо Гревен — забеляза Вине.

— А госпожа Бовизаж е честолюбива — подхвана Гулар — и много добре знае, че дъщеря, й ще има два милиона; на нея й се иска да стане тъща на министър или на посланик, за да царува в Париж.

— Е какво? Защо пък не? — каза Симон Жиге.

— Пожелавам ти го от все сърце! — отвърна околийският и като се спогледа с помощник-прокурора, отдели се с него на няколко крачки и двамата се закискаха. — Той дори и депутат няма да стане — каза околийският на господин Оливие, — правителството си прави свои сметки. Ще намерите у дома си писмо от баща ви, който ви възлага да проверите подведомствените ви лица, чиито гласове принадлежат на правителството. От това ще зависи повишението ви; засега той ви съветва да запазите всичко в най-строга тайна.

— А за кого трябва да гласуват нашите съдебни пристави, нашите експерти, съдии, нотариуси? — запита прокурорът.

— За кандидата, когото ще ви назова.

— А откъде знаете, че моят баща ми е писал, както и съдържанието на писмото?

— От непознатия.

— От този изследовател-геолог?

— Драги мой Вине, ние нищо не трябва да знаем за него, той за нас е непознат… Видял се е с баща ви, когато минавал през Провен. И едва сега този човек ми предаде посланието на префекта относно изборите в Арси; на мене се нарежда да се подчинявам на всички указания, които ще благоволи да даде граф Максим. Аз така си и знаех, че без схватки работата няма да мине. Да отидем да обядваме и да се подкрепим както следва; за вас това е перспектива да станете главен прокурор в Мант, а за мен — да бъда повишен в префект. И трябва да се държим така, като че нямаме нищо общо с изборите, защото и двамата се намираме между чук и наковалня. Симон е кандидат на партия, която се опитва да свали сегашното правителство и тя може би ще успее. Но за хора, умни като нас, съществува само един път…

— А именно?

— Да служим на тези, които поставят и свалят правителствата. А писмото, което ми показаха, е написано от едного от тези, които държат за сегашното положение на нещата…

Преди да продължим нашия разказ, е необходимо да обясним кой беше този изследовател и какво възнамеряваше да издири в Шампан.