Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (3)

Трета глава
Къде се очертава опозицията

Пръв се появи кметът, господин Филеас Бовизаж, съпровождан от приемника на тъста си, най-известния нотариус в града, Ашил Пигу, внук на мирови съдия, работил по времето на Революцията, после на Империята и в първите дни на Реставрацията.

Ашил Пигу, около трийсет и две годишен, бе прослужил осемнайсет години като писар при стареца Гревен, без всяка надежда сам да стане нотариус. Неговият баща, син на арсийския съдия, умрял уж от апоплексия, бе човек, комуто не бе провървяло в сделките.

Граф Дьо Гондрьовил, свързан със съдията Пигу чрез събитията от 1793 година, бе заел на Ашил пари, за да погаси някакъв дълг, и по такъв начин с негова помощ кантората на Гревен бе купена от внука на съдията, провел първото дознание в процеса „Симьоз“. Ашил се беше настанил на църковния площад в дома, принадлежащ на граф Дьо Гондрьовил, който този пер на Франция му бе дал под наем толкова евтино, че за всички стана от ясно по-ясно колко много хитрият политик държеше да има винаги подръка първия нотариус на Арси.

Младият Пигу, дребен, сух човечец, чийто поглед сякаш пронизваше зелените стъкла на очилата, несмекчаващи неговата насмешливост, бе добре осведомен по делата на целия окръг и минаваше за зъбат шегаджия, тъй като благодарение на професията си бе придобил известна лекота на словото и влагаше в изказванията си повече остроумие, отколкото другите жители на Арси в разговорите си.

Ашил Пигу, още ерген, се надяваше на изгодна женитба благодарение на покровителството на Гревен и на граф Дьо Гондрьовил. Ето защо адвокатът Жиге не можа да скрие учудването си, когато видя Ашил редом с Филеас Бовизаж.

Хилавият нотариус, с лице дотолкова поразено от едрата шарка, че изглеждаше като покрито с бяла мрежа, представляваше пълна противоположност на едрата фигура на господин кмета, чието лице напомняше кръгла луна, и то не просто луна, а весела луна.

Неговата белоснежна кожа още по-силно се подчертаваше от приветливата усмивка, дължаща се не толкова на благодушие, колкото на необикновено месестите му устни, заради които дори му бяха измислили прякора „мекица“. Филеас Бовизаж бе надарен с такова самодоволство, че се усмихваше на всички при всички обстоятелства. Свежите му устни можеха да се усмихват дори на погребение и удивителната жизненост, сияеща в детски сините му очи, напълно съответствуваше на неизменната и непоносима усмивка.

Това вътрешно самодоволство лесно минаваше за любезност и приветливост, толкова повече, че Филеас си бе изработил особен език, изпъстрен до втръсване с формули на учтивост. Той винаги „имаше честта“, осведомявайки се за здравето на отсъствуващите, винаги използуваше епитети като „скъпи“, „драги“, „любезни“. Щедро сипеше съболезнования и поздравления по повод на най-дребни неприятности или радости в човешкия живот. Така той скриваше под поток от общи фрази нищожеството си, дълбокото си невежество и безхарактерност, което може да се определи с по-износената вече дума ветропоказател.

Впрочем успокойте се: оста на този ветропоказател бе хубавата госпожа Бовизаж, прославената в целия окръг красавица Северин Гревен.

Като научи за това, което нарече предизборна авантюра на господин Бовизаж, Северин в деня на събранието му каза:

„Добре сторихте, като се показахте независим, но не отивайте при Жиге без Ашил Пигу, на когото наредих да мине да ви вземе.“ Но да се изправи Ашил Пигу до Бовизаж като ментор нима не означаваше да се вмъкне на събранието при Жиге шпионин от партията на Гондрьовил? Ето защо всеки може да си представи сега гримасата, появила се на пуританската физиономия на Симон, принуден да приеме любезно постоянния гост на леля си, влиятелния избирател, в когото този път видя враг.

„Ах — рече си той, — постъпих много необмислено, като му отказах парите, които ми поиска. Старият Гондрьовил е по-умен от мен…“

— Здравейте, Ашил — поздрави той нотариуса, придавайки си фамилиарен вид, — сега ще ме турите натясно.

— Не считам, че вашето събрание е заговор срещу свободата на изборите — отвърна с усмивка нотариусът. — Ние играем с открити карти, нали така?

— Разбира се — потвърди Бовизаж и се засмя с оня нищо неизразяващ смях, с който някои хора завършват всяка своя фраза и който би трябвало да наречем „исо на разговора“. После господин кметът пристъпи към това, което трябва да наречем негова „трета позиция“, тоест изправи се, изпъчи гърди и сключи ръце на гърба. Облечен бе в черен фрак и черен панталон, във великолепна бяла жилетка, полуотворена така, че можеше да се видят брилянтовите копчета, струващи хиляди франкове.

— Ще се борим и пак ще си останем добри приятели — отново захвана Филеас. — В това е същината на конституционните нрави. (Хе-хе-хе!) Ето как разбирам аз съюза между монархията и свободата. (Ха-ха-ха!)

Тук господин кметът улови Симон под ръка и каза:

— Как сте, добри ми приятелю? Надявам се, че скъпата ви леля и достойният ни полковник се чувствуват днес така добре, както вчера… Така поне мисля (Хе-хе-хе!) — прибави той с блажен вид, — може би са малко обезпокоени от предстоящата церемония… Да, да, млади момко, и така, ние навлизаме в политическата кариера. (Ха-ха-ха!) Вие направихте първата крачка… да се отстъпи, вече е късно… Това е важно решение и аз предпочитам вие, а не аз, да се хвърлите в бушуващите бездни на Камарата (Хи-хи-хи!), колкото и да е приятно да олицетворяваш с особата си една (Хи-хи-хи!) четиристотин петдесет и трета част от върховната власт във Франция. (Хи-хи-хи!)

Гласът на Филеас Бовизаж звучеше приятно и напълно хармонираше с облото му, напомнящо светложълта тиква лице, с охранения му гръб и с широките му, изпъчени гърди. Този глас, приближаващ се по мощността си към баса, притежаваше кадифената мекота на баритона, а в смеха, с който Филеас завършваше фразите си, придобиваше почти сребриста звънкост. Ако Господ-Бог, за да попълни видовете в земния си рай, пожелаеше да постави в него провинциален буржоа, той не би създал по-завършен, по-съвършен тип от Филеас Бовизаж.

— Възхищавам се от самоотвержеността на тези, които са способни да се хвърлят в бурите на политическия живот (Хе-хе-хе!), но за това са нужни нерви, каквито аз нямам. Кой би казал в 1812 или в 1813 година, че ще стигнем дотук… Аз лично вече в нищо не се съмнявам днес, когато асфалтът, каучукът, железницата и парата изменят земята, рединготите и разстоянията. (Хе-хе-хе!)

Последните думи бяха щедро подкрепени с този смях, чрез който Филеас подсилваше безцветните си шеги, доставящи голямо удоволствие на буржоата и които оттук нататък ще поставям в скоби; но ги съпроводи и със станалия му вече привичен жест да потрива весело ръце, като стискаше десния юмрук с лявата длан. Този номер се съпътствуваше със смях в честите случаи, когато мислеше, че е казал някакво остроумие.

Може би е излишно да добавим, че Филеас минаваше в Арси за любезен и обаятелен човек.

— Ще се постарая — отвърна Симон Жиге — да представя достойно…

— Шампанските овни — живо довърши Ашил Пигу мисълта му, като го прекъсна.

Кандидатът мълчаливо преглътна насмешката, тъй като трябваше да посрещне влизащите в тази минута двама нови избиратели.

Единият от тях бе стопанинът на „Катъра“, най-добрата механа в Арси, на големия площад, точно на пресечката с улица Бриен. Този почтен механджия, на име Пупар, беше женен за сестрата на прословутия Готар, верен слуга на графиня Дьо Сен Син, едно от действуващите лица в процеса „Симьоз“. Навремето Готар бе оправдан. Макар и известен с предаността си към фамилията Сен Син, Пупар от два дни насам бе обработван от прислужника на полковник Жиге с такава настойчивост и ловкост, че в края на краищата реши да употреби влиянието си в полза на кандидатурата на Симон, уверен, че с това ще изиграе зла шега на враговете на Сен Син и дори току-що бе говорил в този смисъл с аптекаря Фромаже, който след като вече не беше доставчик на замъка Гондрьовил, с радост се възползува от случая да поинтригантствува срещу семейство Келер.

Благодарение на многочислените си връзки тези двама представители на дребната буржоазия можеха да въздействуват върху някои колебаещи се избиратели, тъй като с тях се съветваха немалко арсийци, за които политическите убеждения на кандидатите не играеха роля. И тъй, адвокатът се зае с Пупар, като предостави аптекаря Фромаже на баща си, който дойде да поздрави явилите се вече избиратели.

Помощник-инженерът на окръга, секретарят на кметството, четирима съдебни пристави, трима пълномощници при градския съд, секретарят на окръжния съд и секретарят на местния съд, регистраторът и бирникът, двама лекари, съперници на Варле, шуреят на Гревен, един мелничар на име Лоран Кусар, двама помощници на Филеас, книжарят-издател и още десетина граждани на Арси излязоха в парка и като се разделиха на групи, започнаха да се разхождат по алеите, в очакване да се събере достатъчно народ, за да се открие събранието.

Накрая, към обяд, петдесетина човека, облечени празнично, дошли най-вече от любопитство да видят хубавите салони на госпожа Марион, за които се говореше в целия окръг, седнаха на столовете, приготвени от домакинята. Прозорците бяха оставени отворени и скоро се възцари такава дълбока тишина, че се чуваше шумоленето на копринената рокля на госпожа Марион, която не устоя на изкушението да излезе в парка и да седне на такова място, отгдето можеше да се чуе всичко, което ставаше в салона.

Развълнувани не по-малко от господарите си, готвачката, камериерката и прислужникът се събраха в трапезарията.

— Господа — започна Симон Жиге, — някои от вас пожелаха да удостоят баща ми с честта да председателствува събранието, но полковник Жиге ме натовари да ви предам извиненията му, както и да изразя благодарността му, тъй като във вашите пожелания той вижда награда за заслугите си пред отечеството. Ние сме в неговия дом, ето защо той счита за свой дълг да се откаже от ролята си на председател и предлага на свое място всеуважавания търговец, комуто вие доверихте най-висшата длъжност в градското самоуправление — господин Филеас Бовизаж.

— Браво, браво!

— Ние всички, струва ми се, сме съгласни, че на това наше във висша степен приятелско… но и същевременно напълно свободно събрание, което по никакъв начин не противодействува на голямото предизборно събрание, където ще поставяте въпроси на кандидатите и ще преценявате достойнствата им, трябва да съблюдаваме конституционните форми на народното събрание.

— Да! Да! — извикаха всички в хор.

— И така — отново започна Симон, — съгласно волята на събранието имам честта да помоля господин кмета да заеме председателското място.

Филеас стана и премина през целия салон, чувствувайки, че става червен като череша. После, озовал се пред масата, той видя отпреде си не сто очи, а сто хиляди звезди посред бял ден. Накрая му се стори, че слънцето бе запалило пожар в салона и усети, по негов собствен израз, че гърлото му стана „сухо като солна мина“.

— Поблагодарете — пошепна му Симон.

— Господа…

Възцари се такова напрегнато мълчание, че Филеас усети болки в корема.

— Какво трябва да кажа, Симон? — запита той полугласно.

— Защо мълчите? — обърна се към него Ашил Пигу.

— Господа — каза адвокатът, възмутен от дръзката намеса на нотариуса, — честта, която оказахте на господин кмета, може да го изненада, но едва ли да го учуди.

— Точно така — подхвана Бовизаж, — аз съм така трогнат от вниманието на съгражданите си, че не мога да не се чувствувам крайно поласкан.

— Браво! — извика само нотариусът.

„Дявол да ме вземе — каза си Бовизаж. — Ако още веднъж ми хрумне да държа речи…“

— Желаят ли господата Фромаже и Марселен да поемат задълженията на преброители? — запита Симон Жиге.

— По-правилно ще бъде — заяви Ашил Пигу, като стана, — ако събранието само посочи двама членове на президиума, щом сме решили да следваме примера на Камарата.

— Всъщност така ще бъде по-добре — каза огромният господин Моло, секретар на окръжния съд, — иначе събранието ще се превърне в комедия и няма да бъдем свободни. Тогава защо да не продължим да правим всичко по волята на господин Симон?

Симон пошепна нещо на Бовизаж, а после Бовизаж стана и изрева едно „Господа“, с което трябваше да привлече вниманието на цялата зала.

— Извинете, господин председателю — каза Ашил Пигу, — но вие трябва да председателствувате, а не да се съвещавате…

— Господа, ако трябва да се съобразяваме с парламентарния регламент — започна Бовизаж, повтаряйки това, което му бе подсказал Симон, — то аз бих помолил високоуважаемия господин Пигу да се приближи към тази маса и да говори оттук.

Пигу се спусна към масичката за чай, изпъчи гърди и като се опря на нея с крайчеца на пръстите си, заговори без всякакво стеснение, едва ли не като прочутия господин Тиер.

— Господа, не аз предложих да подражаваме на Камарата, тъй като и до ден-днешен Камарите ми се струват неподражаеми; при все това съм напълно съгласен, че събрание от шейсет, че и повече видни жители на Шампан трябва да си избере председател, защото, както знаем, няма стадо без пастир. Ако бяхме прибягнали до тайно гласуване, уверен съм, че името на нашия уважаван кмет щеше да бъде посочено единогласно; неговото противопоставяне на кандидатурата, поддържана от семейството му, ни убеждава, че той във висша степен притежава гражданско мъжество, тъй като е намерил сили да пренебрегне най-силните връзки — семейните. Да се постави отечеството над семейството е такова върховно усилие, на което е способен само този, който непрестанно си повтаря, че Брут ни гледа от висотата на своя съд ето вече две хиляди петстотин и няколко години. След като съумя да отгатне желанията ни относно избора на председател, за нашия уважаван господин Жиге изглежда естествено да ни ръководи и в избора на преброители; но съгласявайки се с мен, вие същевременно сте си казали, че един път е достатъчно, и тук сте съвършено прави! В противен случай ще излезе, че нашият общ приятел Симон Жиге, който трябва да представи кандидатурата си, се държи като наставник, а това би отслабило благоприятното впечатление от скромността на високопочитаемия му баща. Но какво прави в това време нашият достоен председател, съгласил се да ръководи събранието съгласно принципа, който му предложи кандидатът? Посяга на свободата ни! Питам ви, правилно ли действува избраният от нас председател, като ни предлага да изберем със ставане на крака двамата преброители?… Ето това вече значи, господа, да се упражнява натиск върху решението ни. Ще бъдем ли свободни в избора си? Може ли да не ставаме, когато съседът ни е станал? Ако например стана аз, сигурно всички ще станат от вежливост, и тъй като заради всекиго от нас ще стават останалите, няма да имаме никакви избори, защото всички неизбежно ще гласуват за всички.

— Прав е — казаха шейсетте слушатели.

— И тъй, нека всеки от нас напише на листче две имена и тогава тези, които ще седнат от двете страни на господин председателя, с пълно право ще се смятат за първенци на обществото. Те ще бъдат правоспособни, съвместно с господин председателя, да установят болшинството, когато гласуваме със ставане нашите предложения. Ние сме тук, считам аз, за да обещаем на кандидата нашата поддръжка на предизборното събрание, където ще се явят всички избиратели от окръга. Ще си позволя да подчертая, че това начинание е извънредно важно. Не се ли касае за четиристотната частица власт, както току-що се изрази господин кметът със свойственото си остроумие, което ние така много ценим.

Полковник Жиге се залови да реже на късчета големи листи хартия, а Симон нареди да му донесат перо и мастилница.

Събранието бе прекъснато.

Този предварителен спор по формални въпроси вече бе силно разтревожил Симон и бе събудил вниманието на присъствуващите шейсет граждани. Не след дълго започнаха да попълват бюлетините и хитрият Пигу съумя да наложи господин Моло, секретар на съда, и господин Годиве, регистратор. Естествено тяхното избиране причини неудоволствие на аптекаря Фромаже, както и на юриста Марселен.

— Вие ни помогнахте да проявим нашата независимост — им каза Ашил Пигу; — и бъдете по-горди с отхвърлянето ви, отколкото ако бяха ви избрали.

Всички се разсмяха.

Симон Жиге помоли за тишина, предоставяйки думата на председателя, чиято риза бе вече мокра от пот и който събра всичкото си мъжество, за да каже: „Думата има господин Симон Жиге.“