Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (10)

Десета глава
Непознатият

Сезерин завари баща си в градината; той седеше на дървената скамейка под цъфналия люляк в дъното на терасата и си пиеше кафето, тъй като вече бе пет и половина часът следобед. По скръбното изражение на лицето му тя разбра, че той вече знаеше новината. Действително старият пер на Франция току-що бе изпратил при него лакей, с молба да го навести. Дотогава старецът Гревен избягваше да поощрява честолюбието на дъщеря си, но сега, погълнат от горчиви мисли, неочаквано заговори и издаде тайната си.

— Скъпо мое дете — захвана той, — бях си начертал най-хубави и най-смели планове за бъдещето ти. Но сега с тази смърт всичко, всичко пропадна! Сесил щеше да бъде графиня Келер, защото Шарл, благодарение на моите грижи, щеше да бъде избран за депутат на Арси и в бъдеще щеше да унаследи от баща си званието пер на Франция. Нито Гондрьовил, нито дъщеря му, госпожа Келер, щяха да се откажат от шейсетте хиляди франка годишна рента, съставляващи зестрата на Сесил, и от изгледите един ден да получите още сто хиляди… Ти щеше да живееш с дъщеря си в Париж и като тъща на Шарл щеше да се ползуваш с всеобщо уважение във висшето общество. (Госпожа Бовизаж отвърна с жест на задоволство.) Но върху нас се стовари ударът на съдбата, смъртта покоси този прекрасен младеж, съумял вече да си осигури приятелството на принца… Сега този Симон Жиге се опитва да излезе на политическата арена, но той е глупак, и то опасен глупак, защото си въобразява, че е орел… Вие сте доста тясно свързани със семейство Жиге, както и с Марионови, и ето защо трябва да запазите приличие и да се постараете да намерите най-учтива форма на отказ, но трябва да откажете…

— Ние, както винаги, сме на едно мнение с вас, татко.

— Всичко това ме задължава да видя моя старец Мален, най-напред, за да го утеша, а после — за да се посъветвам с него. Сесил и ти бихте били нещастни в някой старинен род от Фобур Сен Жермен; те по всякакъв начин ще ви накарат да почувствувате произхода си; трябва да потърсим някой разорен херцог, получил благороднически сан от Бонапарт, и тогава ще се сдобием за Сесил със завидна титла, като й дадем прилична зестра с отделно от съпруга владение на имуществото. Можеш да кажеш на всички, че вече съм обещал ръката на Сесил; по такъв начин ще се избавим от всякакви унизителни предложения и от женихи като Антонен Гулар. Младият Вине също ще се яви като кандидат и може би той е за предпочитане пред всички, които ще дойдат да подушат зестрата… Способен е, хитър и принадлежи по майчина линия към рода Шаржбьоф, но е суров по характер, сигурно ще командува жена си, а при това е достатъчно млад, за да извика в нея любов и тогава ти ще загинеш, аз те познавам добре, дете мое!

— Тази вечер ще се чувствувам твърде неудобно у Марионови — каза Северин.

— Тогава изпрати госпожа Марион при мен — отвърна Гревен, — аз ще разговарям с нея.

— Знаех, татко, че вие мислите за нашето бъдеще, но никак не съм очаквала, че то ни обещава такива блестящи възможности — каза госпожа Бовизаж, като взе ръцете на баща си и ги обсипа с целувки.

— Аз така отнапред мислех за всичко това — отвърна Гревен, — че в 1831 година купих къщата на Босеан.

Госпожа Бовизаж едва не подскочи от удивление при това неочаквано признание, тъй строго пазено в тайна, но не каза нито дума, не желаейки да го прекъсне.

— Това ще бъде моят сватбен подарък — продължаваше Гревен. — В 1832 година я дадох за седем години на някакви англичани срещу двайсет и четири хиляди франка годишен наем; хубаво си бях направил сметката, защото къщата ми струваше само триста двайсет и пет хиляди франка и по такъв начин си възстанових около двеста хиляди. Срокът за наема изтича на петнайсети юли тази година.

Северин целуна баща си по двете страни и по челото. Тази тайна, в която току-що я бе посветил, разкриваше пред нея такива великолепни перспективи, че дори й се зави свят. „Ще посъветвам баща си да прехвърли на внуците си само право на владение на къщата, а правото на ползуване да остане за мен — си каза тя, когато преминаваше моста; — не искам моята дъщеря и зет ми да ме изгонят от къщата: нека те живеят при мен.“

Когато поднесоха десерта и двете прислужнички отидоха да обядват в кухнята, госпожа Бовизаж, сигурна, че няма никой да я подслушва, реши да даде на Сесил следните наставления:

— Дете мое — каза тя, — дръжте се тази вечер като добре възпитана девойка. И изобщо от днес нататък се постарайте да имате по-уравновесено поведение, не говорете глупости, не се разхождайте насаме с господин Жиге, с господин Оливие Вине, с околийския началник, с господин Мартене, с една дума — с никого, дори и с Ашил Пигу. Няма да се омъжите за никого от тукашните млади хора от Арси и от департамента. На вас е съдено да блестите в Париж. Ето защо сега всеки ден трябва да се обличате все по-изящно, за да свикнете да бъдете елегантна. Ще се помъчим да привлечем на работа при нас някоя от камериерките на младата херцогиня Дьо Мофриньоз и тогава ще узнаем къде си шият дрехите принцеса Кадинян и маркиза Дьо Сен Син. О! Не искам да остане в нас нищо провинциално. Ще изучавате по три часа на ден пиано, ще накарам господин Моиз да идва всеки ден от Троа, докато успея да изпиша учител от Париж. Вие трябва да усъвършенствувате всички ваши таланти, защото всъщност ви остава да момувате не повече от година. И тъй, предупредих ви, а сега да видим какво поведение ще имате тази вечер. Трябва да се държите на разстояние от Симон и да не се забавлявате с него.

— Бъдете спокойна, мамо. Сега ще обожавам НЕПОЗНАТИЯ.

Тази дума, накарала госпожа Бовизаж да се усмихне, се нуждае от обяснение.

— Но аз още не съм го видял — намеси се Филеас, — а всички говорят за него. Когато ми дотрябва да разбера що за птица е този човек, ще изпратя някой от полицията или господин Гролие да му поиска паспорта, и готово.

В цяла Франция няма градче, където рано или късно да не се разиграе някоя комедия или драма с участието на непознатия. Много често непознатият се оказва авантюрист, който заблуждава хората, а после изчезва, хвърлил сянка върху името на някоя жена или откраднал нечие състояние. Още по-често непознатият е действително никому неизвестно лице, чийто живот дълго време е обкръжен с такава тайна, че цялото градче започва да се интересува от всяка негова стъпка. Така че вероятното издигане на Симон Жиге не бе единственото важно събитие в града. Ето вече два дни, откак вниманието на арсийци бе приковано към някакво лице, появило се преди три дни и оказало се първият непознат от много години насам. За този тайнствен непознат сега се говореше във всяка къща. Това бе гредата, паднала от небето в жабешкото царство.^[1]

Местоположението на градчето Арси-сюр-Об напълно обяснява впечатлението, което поражда тук появяването на всяко ново лице. На шест левги от Троа, по големия път за Париж, пред фермата „Ясна звезда“ започва държавен шосеен път, който води за град Арси през гладка, равнинна местност, където Сена образува тясна зелена долина, обкръжена от тополи и рязко открояваща се сред бялата, варовита почва на Шампан. Пътят, съединяващ Арси с Троа, е дълъг шест левги и представлява дъгообразна крива, на чиито два края се намират Арси и Троа; така че най-краткият път от Париж за Арси е самият шосеен път, който започва от фермата „Ясна звезда“. Реката Об, както вече казахме, е плавателна от Арси до устието й. По такъв начин това градче, разположено на шест левги от големия път и отделено от Троа чрез големи равнини, лежи запиляно сред пустинни земи, където няма никаква търговия и никакви пътни съобщения по вода и по суша. Всъщност Сезан, разположен на няколко левги от Арси, от другата страна на реката Об, е пресечен от голям път, който спестява осем прехвърляния в сравнение със стария път, водещ през Троа за Германия. Но Арси е напълно откъснат, през него не минава никаква кола и се съобщава с Троа и с пощенската станция в „Ясна звезда“ само чрез куриери. Всички обитатели на градчето се познават едни други; те познават дори търговските пътници, пристигащи тук по делата на разни парижки фирми, и както става в затънтените провинциални градчета, всеки новодошъл развързва всички езици и разпалва всички въображения, особено ако остане повече от два дни, при това без да се знае името му и защо е дошъл.

И тъй, три дни преди съдбоносното утро, когато по волята на съчинителя на толкова истории започна и тази, а градчето Арси още си живееше спокойно, всички видели как по пътя от „Ясна звезда“ се задал в красив кабриолет, теглен от породист кон, някакъв непознат, съпровождан от мъничък като орехче слуга, възседнал оседлано конче. Пратеникът, поддържащ връзка между Арси и кантората на пощенските коли в Троа, доставил от „Ясна звезда“ три сандъка, изпратени от Париж без адрес и принадлежащи на непознатия, който се настанил в гостоприемницата „Катъра“.

Вечерта всички решиха, че този непознат възнамерява да купи земя в Арси, и в много семейства вече заговориха за него като за бъдещ богат фермер, собственик на замък. Кабриолетът му, самият той, конете, слугата — всичко говореше, че този човек бе попаднал направо тук от най-висшите обществени кръгове. Непознатият, разбира се, бил уморен от пътя и не се показвал; а може би се нуждаел от известно време, за да подреди по свой вкус стаите, които си бил избрал, възнамерявайки, както изглеждало, да поостане тук известно време. Той поискал да види какво място отделят в обора за конете му и се показал много взискателен; поискал още да ги поставят отделно от конете на стопанина и от всички други, които можели да дойдат. Съдейки по тези изисквания, съдържателят на „Катъра“ решил, че такъв гост може да бъде само англичанин. Още първата вечер неколцина любопитни се вмъкнали в „Катъра“, с надежда да подразберат нещо. Но така и никой нищо не научил от мъничкия слуга, който отказал да води каквито и да било, отнасящи се до господаря му, разговори, ала не просто с „не“ или с мълчание, а с подигравки, които съвсем не подобавали на възрастта му и свидетелствували за голяма извратеност. След като грижливо се преоблякъл, измил и наобядвал, към шест часа непознатият яхнал коня си, изчезнал по пътя за Бриен, следван от своя верен страж, и се върнал късно през нощта.

Преглеждайки сандъците и вещите на непознатия, стопанинът на гостоприемницата „Катъра“, жена му, както и прислужничките не намерили нищо, което да ги осветли относно ранга, името, положението или намеренията на тайнствения гост. Всичко това оказало небивало въздействие. Изказвали се хиляди мнения и догадки от такова естество, че работата изглеждала, като да се нуждае от намесата на кралския прокурор.

Когато непознатият се върнал, при него почукала стопанката на гостоприемницата, за да му връчи книгата, където, съгласно разпоредбите на полицията, трябвало да впише името, званието, целта на пребиваването си и мястото, отгдето е тръгнал.

— Нищо няма да напиша — казал той на стопанката на гостоприемницата. — Ако започнат да ви безпокоят по този повод, кажете, че съм отказал, и изпратете околийския при мен, защото нямам никакъв паспорт. Към вас, разбира се, ще отправят разни въпроси — все във връзка с мен — продължил той, — но вие, госпожо, отговаряйте както намерите за добре; бих искал да не знаете нищо за мен, дори и когато, въпреки волята ми, понаучите нещичко. Ако продължавате да ме безпокоите, ще се прехвърля в „Пощенската гостоприемница“ на площад Дю Пон; и запомнете, че смятам да остана тук петнайсетина дни… За мен това би било крайно неприятно, защото зная, че сте сестра на Готар, един от героите на процеса „Симьоз“.

— Разбирам, господине — отвърнала сестрата на Готар, иконом на замъка Сен Син.

След този разговор за непознатия не представлявало никаква трудност да задържи стопанката при себе си и в продължение на час-два да я подпита за всичко, което знаела за Арси — кой колко е богат, какви изгоди търси, — и за всички чиновници в града. На другия ден отново яхнал кончето си, следван от своя „тигър“, и се върнал чак към полунощ.

Така че сега разбирате шегата, която бе подхвърлила Сесил и която на госпожа Бовизаж се стори безобидна. Научили от Северин новата програма за деня, Бовизаж и Сесил останаха много доволни. Докато жена му се обличаше, за да отиде при госпожа Марион, Бовизаж слушаше предположенията на дъщеря си, които така естествено възникват у младите девойки в подобни случаи. После, уморен от деня, отиде да полегне веднага щом майката и дъщерята напуснаха дома.