Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (4)

Четвърта глава
Първа парламентарна буря

— Господа — започна адвокатът, — разрешете ми да поблагодаря на господин Ашил Пигу, който на нашето, макар и приятелско събрание…

— Но то е подготвително преди голямото предизборно събрание — прекъсна го юристът Марселен.

— Тъкмо това исках да кажа — продължи Симон. — Преди всичко благодаря на господин Ашил Пигу, че въведе в събранието строго съблюдаване на парламентарни те форми. За първи път избирателният окръг в Арси ще ползува свободно…

— Свободно! — обади се Пигу, като прекъсна оратора.

— Свободно! — откликна събранието.

— Свободно — повтори Симон, — правата си в голямата битка за всеобщи избори в парламента; и тъй като след няколко дни ще се състои събранието, на което ще присъствуват всички избиратели, за да оценят по достойнство издигнатите кандидати, ние трябва да се считаме щастливи, че ни е дадена възможност тук, в тесен кръг, да свикнем с правилата на такива събрания. Благодарение на това ще бъдем по-силни да решим политическото бъдеще на град Арси, тъй като става дума да бъдат представени в Камарата интересите не на едно семейство, а на целия град, не на един човек, а на целия окръг.

После Симон изложи историята на изборите в Арси от двайсет години насам. Като одобри неизменното преизбиране на Франсоа Келер, той заяви, че така или иначе, дошло е вече време да се отхвърли игото на рода Гондрьовил. Арси не трябвало да бъде повече бащиния нито на либералите, нито на фамилията Сен Син. Сега във Франция възниквали напредничави течения, чужди на Келеровци. Откак станал виконт, Шарл Келер принадлежал на кралския двор и следователно не можел да действува самостоятелно; представящите тук неговата кандидатура виждали в него преди всичко приемник на баща му и бъдещ пер на Франция, а не приемник на депутат и т.н., и т.н. С други думи, Симон се представи на съгражданите в качеството си на достоен кандидат, задължаващ се да заседава в Камарата редом със знаменития господин Одилон Баро и никога да не изменя на славното знаме на прогреса.

Прогрес е една от думите, зад които тогава стояха не толкова идеи, колкото лицемерие и честолюбиви амбиции, тъй като след 1830 година тя вече не изразяваше нищо освен домогвания на изгладнели демократи. Но на жителите на Арси тази дума все още правеше силно впечатление и придаваше тежест на всеки, който я напишеше на знамето си. Да се обявиш за сторонник на прогреса, означаваше да се обявиш за философ във всичко и пуритан в политиката. С това човек потвърждаваше, че е за железниците, за макинтошите, за изправителните домове, за дървените мостове, за освобождаването на негрите, за спестовните каси, за обувките без шевове, за газовото осветление, за асфалтирането на тротоарите, за всеобщите избирателни права, за съкращението на цивилната листа. И освен това, че е против договора от 1815 година, против по-старата издънка на Бурбоните, против северния колос, коварния Албион, против всички добри и лоши мероприятия на правителството. И така, думата прогрес можеше в еднаква степен да означава и „да“, и „не“. Това бе пребоядисан либерализъм, нов лозунг за нови честолюбци.

— Доколкото разбирам — каза Жан Виолет, фабрикант на чорапи, закупил преди две години предприятието на Бовизаж, — ние сме тук, за да обещаем, че с всички достъпни нам средства ще помогнем да изберат в Камарата господин Симон Жиге вместо граф Франсоа Келер. Ако всички сме съгласни да се съюзим за тази цел, не ни остава друго освен да кажем „да“ или „не“.

— Ще бъде много прибързано! Политика не се прави така! — извика Пигу, чийто осемдесет и шест годишен дядо влезе в залата тъкмо в тази минута. — Ораторът преди мен се опита да предреши това, което по моя слаб разум трябва да бъде предмет на разискване. Искам думата.

— Думата се предоставя на господин Ашил Пигу — каза Бовизаж, който най-после можа да произнесе тази фраза с всичкото си кметско и конституционно достойнство.

— Господа — започна дребният нотариус, — ако в Арси има дом, където не би следвало да се въстава против влиянието на граф Дьо Гондрьовил и Келер, то това е именно този дом… Достойният полковник Жиге тук е единственият, който може да се смята необвързан със сенатора, тъй като положително за нищо не е молил граф Дьо Гондрьовил; графът сам го зачеркна от списъка на осъдените на изгнание в 1815 година и му издействува пенсия, която полковникът ползува и сега, и всичко това без каквито и да било постъпки от страна на високоуважаемия господин Жиге, украшение и гордост на нашия град…

Тези ласкави за стареца думи бяха посрещнати с одобрителен шепот.

— Но — продължи ораторът — благоволенията на графа се сипеха върху семейство Марион. Без негово покровителство покойният полковник Жиге никога не би командувал жандармерията на департамента Об. Покойният господин Марион нямаше да бъде председател на съда без подкрепата на графа, пред когото лично аз всякога ще се чувствувам задължен… Ето защо не бива да се учудвате, че пред това събрание се явявам като негов защитник. И в целия наш окръг няма да се намерят мнозина, които да не са били облагодетелствувани от това семейство… (Глух ропот.) Пред нашето събрание се представя кандидат за депутатско място и аз имам право да надникна в живота му, преди да го облека в пълномощията си — с жар продължаваше Ашил. — Не искам избраникът ми да бъде неблагодарник, тъй като неблагодарността е като нещастието — една неблагодарност влече след себе си друга. Ние сме служили, казвате вие, като трамплин за Келерови? Е добре, това, което чух тук, ми дава основания да се опасявам да не би да стана трамплин за Жиге. Живеем във века на позитивизма, нали така? Тогава да видим какви ще бъдат за окръга Арси последствията от избирането на Симон Жиге. Говорят ви за независимост? Симон, когото критикувам като кандидат, е мой приятел, приятел на всички, които ме слушате тук, и лично аз бих бил твърде щастлив да го видя като оратор на левицата, заемащ място между Гарние Пажес и Лафит; но какво ще спечели от това нашият окръг!… Нищо. Окръгът губи подкрепата на граф Дьо Гондрьовил и на Келерови. А ние всички в течение на тези пет години ще се нуждаем постоянно от тази подкрепа. Когато искаме да освободим от военна служба някой момък без късмет, тичаме при госпожа Дьо Кариляно, съпругата на маршала. Нерядко прибягваме също към авторитета на Келерови и много неща предприемаме по техни указания. Старият граф Дьо Гондрьовил нито веднъж не ни е отказал подкрепата си; достатъчно е да си родом от Арси, за да влезеш при него, без да чакаш с часове в преддверието. Тези три семейства са известни на всички жители. А къде е хазната на рода Жиге и какво ще бъде влиянието й в министерството? С какъв кредит ще се ползува тя в Париж? Ако поискаме вместо нашия прогнил дървен мост да си построим каменен, ще съумее ли Жиге да издействува от департамента и от правителството необходимите средства? Като изберем Шарл Келер, ние ще продължим приятелския съюз, който днес ни носи само изгоди. А с избора на достойния Симон Жиге, моя скъп приятел и другар от училищната скамейка, ще търпим загуби дотогава, докато той не стане министър. Познавам достатъчно неговата скромност и съм уверен, че не ще ме опровергае, ако си позволя да се усъмня в скорошното му назначение на този пост! (Смях.) Дойдох на това събрание, за да се противопоставя на едно дело, което смятам пагубно за целия наш окръг. Шарл Келер, ще ми кажат някои, е привърженик на кралския двор. Толкова по-добре! Няма да харчим средства за политическото му възпитание; той познава проблемите и нуждите на нашия край, знае всичко, което е необходимо да се знае в парламента, и повече подхожда за ролята на държавен деятел, отколкото моят приятел Симон, който не претендира да бъде Пит и Талейран в затънтено градче като нашето Арси…

— Дантон е от Арси — извика полковник Жиге, вбесен от тази правдива импровизирана реч.

— Браво… — Неговият възглас накара шейсетте избиратели дълго да ръкопляскат.

— Умен старец е моят баща — пошепна Симон Жиге на Бовизаж.

— Не разбирам — каза, почервенял до уши и станал внезапно, старият полковник — защо е нужно заради тези избори да се ровим в нашите отношения с граф Дьо Гондрьовил. Моят син получи състоянието си от своята майка, той никога нищо не е искал от граф Дьо Гондрьовил. Симон и без графа щеше да си бъде това, което е: син на артилерийски полковник, награждаван с чинове за боеви заслуги, адвокат, който никога не е изменял на убежденията си. А аз бих казал на граф Дьо Гондрьовил направо в лицето: „Ние избирахме вашия зет в течение на двайсет години, а сега искаме да покажем, че правехме това от добра воля и се обръщаме към човек от Арси, за да видят всички, че старият революционен дух от 1789 година, на който вие дължите вашите богатства, все още живее в родината на Дантоновци, Маленовци, Гревеновци, Пигу и Марионовци…“ Това е!

И старецът седна. В залата настана невъобразима бъркотия. Ашил отвори уста с намерение да възрази. Бовизаж, който не би се чувствувал председател, ако не размахваше непрекъснато звънеца, само усилваше шума, като приканваше към тишина. Беше вече два часът.

— Осмелявам се да обърна внимание на почитаемия полковник Жиге, чиито чувства е лесно да се разберат, че той самоволно взе думата, а това е несъвместимо с парламентарните правила — заяви Ашил Пигу.

— А аз не смятам за нужно да подчиняваме на реда полковника — отвърна Бовизаж. — Той е баща… (Отново се възцари тишина.)

— Не сме дошли тук — възрази Фромаже, — за да угодничим във всичко на господата Жигу, баща и син…

— Не! Не! — подкрепиха го събралите се.

— Работата е лоша — каза госпожа Марион на готвачката си.

— Господа — продължи Ашил, — аз ще се огранича с това да запитам моя приятел Симон Жиге: какво възнамерява да предприеме в наш интерес?

— Да, да!

— Откога — отвърна Симон Жиге, — честните граждани, а такива са нашите арсийци, са решили да превърнат свещената мисия на депутата в занаят и сделки?

Човек трудно може да си представи какво въздействие оказват възвишените чувства на хорските сборища. Хората ръкопляскат на великите идеи и въпреки това гласуват за това, което унижава страната им; те напомнят каторжника, който на театрално представление желае наказание за Робер Макер^[1], а сам убива някакъв господин Жермьой.

— Браво! — извикаха няколко избиратели, верни на Жиге.

— Вие ще ме изпратите в Камарата, ако въобще ме изпратите, за да отстоявам там определени принципи, принципите на 1789 година, за да бъда глас от опозицията, да гласувам заедно с нея, да казвам истината на правителството, да водя война със злоупотребите и да ратувам за прогреса…

— Какво наричате вие прогрес? За нас прогрес означава разцвет на земеделието в нашата въшлива Шампан — каза Фромаже.

— Прогрес! Сега ще ви обясня какво разбирам под прогрес — извика Жиге, вбесен, че го бяха прекъснали. — За Франция това е границата при Рейн — каза полковникът — и унищожаване на договора от 1815 година!

— Това е продажба на зърното на високи цени при винаги евтин хляб — насмешливо извика Ашил Пигу, който в желанието си да бъде духовит, изрази една от разпространените във Франция нелепи идеи.

— Това е всеобщото благо, осъществено чрез победата на хуманитарните доктрини.

— Какво ви казвах? — подхвърли хитрият нотариус на съседите си.

— Ш-ш-т! Тихо! Внимание! — извикаха неколцина любопитни.

— Господа — заяви дебелият Моло, като се усмихна, — пренията се разгарят, не пречете на оратора да се изкаже.

— Във всички преходни епохи, господа — тържествено продължи Симон Жиге, — а ние живеем именно в такава епоха…

— Бееее… беее — заблея един от приятелите на Ашил Пигу, притежаващ дарбата (незаменима при избори) да говори с корем. Всички присъствуващи, истински жители на Шампан се запревиваха от смях. Скръстил ръце, Симон Жиге изчакваше да утихне този ураган от смях.

— Ако някои тук държат да подчертаят — продължи той, — че вървя със стадото на славните защитници на човешките права, тези, които не се уморяват да излизат с призиви, да пишат книга след книга, със стадото на безсмъртния пастир, ратуващ за спасението на изнемогваща Полша, с мъжествения памфлетист, бдящ за цивилната листа, с философите, изискващи честност от нашите учреждения, то аз благодаря на оня, който ме прекъсна. За мен прогрес е осъществяване на всичко, което ни бе обещано от Юлската революция, това е избирателната реформа, това…

— Значи, вие сте демократ? — прекъсна го Ашил Пигу.

— Не — възрази кандидатът. — Нима да желаеш постепенното, законно развитие на нашите институции означава, че си демократ? За мен прогрес е възстановяване на братството сред всички членове на нашето голямо френско семейство и ние няма защо да се заблуждаваме, че много от страданията ни…

В три часа Симон Жиге все още разясняваше що е прогрес и неколцина от присъствуващите вече кротко хъркаха, потънали в дълбок сън.

Коварният Ашил Пигу прикани избирателите да изслушат благоговейно оратора, който се давеше в безконечните си фрази и перифрази.