Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (12)

Дванадесета глава
Частично описание на непознатия

Антонен Гулар остави малката група на девойките, където освен госпожица Бертон, дъщеря на бирника, безцветна млада особа и постоянен сателит на Сесил и Ернестин, беше и госпожица Ербло, сестра на втория нотариус в Арси, мършава и кисела трийсетгодишна стара мома, облечена като всички стари моми: носеше рокля от зелен алепин, а върху нея бродирана кърпа, вързана на кръст около талията, което бе на мода по времето на Терора.

— Жюлиен — каза в преддверието околийският на лакея си, — ти служи шест месеца в замъка Гондрьовил, знаеш ли как изглежда графската корона?

— На нея има девет зъбчета, нанизани с перли.

— Тогава изтичай бързо до „Катъра“ и хвърли поглед на кабриолета на господина, който се настани там; после се върни и ми кажи какво е нарисувано на него. Опитай се да узнаеш всичко, чуй какво говорят за този господин. Ако видиш слугата му, запитай го в колко часа господин „графът“ може да приеме утре околийския — всичко това, разбира се, в случай че видиш с очите си короната с девет зъбчета и перли; не пий, не приказвай много, а когато се върнеш, надникни от вратата на салона, за да те видя.

— Да, господин околийски.

Гостоприемницата „Катъра“, както вече казахме, е на площада, а точно отсреща, през пътя, който води за Бриен, се подава дворната ограда на госпожа Марионовата къща, така че за разрешението на тази задача не беше нужно много време. Антонен Гулар се върна в салона и отново зае мястото си до госпожица Бовизаж.

— Ние тук вчера толкова много говорихме за този непознат — разказваше госпожа Моло, — че после цяла нощ го сънувах…

— Виж ти, виж ти! — забеляза Вине. — Нима още сънувате непознати, хубава госпожо?

— Колко сте нахален; стига да поискам, мога да ви накарам да ме сънувате — възрази тя. — Тази сутрин, събуждайки се…

Тук не би било излишно да отбележим, че госпожа Моло минаваше в Арси за умна жена, тоест говореше с такава лекота, че дори злоупотребяваше с тази своя способност. На парижанина, попаднал в този край, подобно на нашия непознат, тя вероятно би се сторила прекалено бъбрива…

— Аз както всякога започвам тоалета си и в същото време машинално гледам право пред себе си…

— В прозорчето! — подсказа Антонен Гулар.

— А защо не! Прозорецът на банята ми гледа към площада. Вие трябва да знаете, че Пупар настани непознатия в една от стаите, прозорците на която са точно срещу моите.

— Една от стаите ли? — възмути се Ернестин. — Но графът заема три стаи!… В едната е настанен малкият му слуга, който ходи в черно, втората е нещо като приемна, а третата му служи за спалня.

— Че той тогава е заел половината от стаите на „Катъра“! — учуди се госпожица Ербло.

— Но от значение ли е това за неговата личност? — каза кисело госпожа Моло, раздразнена, че девойките я прекъсват. — Тук става дума за него самия.

— Не прекъсвайте оратора! — изкомандува Оливие Вине.

— Както бях се навела…

— Седнала! — вклини се Антонен Гулар.

— Мадам се е намирала в положението, в което е трябвало да се намира — забеляза Оливие Вине; — занимавала се е с тоалета си и е гледала към „Катъра“!

В провинцията подобни шеги са все още в ход, защото тук всичко отдавна е разказано и преразказано и не е грях от време на време да се посмеят над някоя глупост, както се смееха нашите родители, докато в страната още не бе проникнало английското лицемерие — стока, срещу която митниците са безсилни.

— Не прекъсвайте оратора! — каза госпожица Бовизаж, като размени усмивка с Вине.

— Погледът ми неволно се насочи към прозореца на същата стая, дето вечерта си беше легнал непознатият, не мога да ви кажа в колко точно часа, макар сама да заспах късно след полунощ… Аз, за мое нещастие, съм в съпружески съюз с човек, който хърка така, че подът и стените се тресат… Ако заспя първа, о, тогава сънят ми е дълбок и не чувам нищо, но ако Моло захърка пръв, цялата ми нощ е загубена…

— А не ви ли се случва да откъртите заедно? — запита Ашил Пигу, присъединил се към веселата компания.

— Млъкнете вие там, негоднико! — кокетливо го сряза госпожа Моло.

— Разбираш ли? — пошепна Сесил на ухото на Ернестин.

— Във всеки случай в един часа след полунощ той още не беше се върнал! — продължи госпожа Моло.

— Значи ви е изхитрил! — извика Ашил Пигу. — Върнал се е, без да го видите. О, този човек е голям хитрец, всички ще ни тури в джоба си и ще ни продаде на пазара.

— На кого? — запита Вине.

— На някоя афера, идея или система — отвърна нотариусът, комуто помощник-прокурорът се усмихна многозначително.

— И представете си моето учудване — продължаваше госпожа Моло, — когато изведнъж видях някаква разкошна тъкан, изумително красива, лъскава… Рекох си — това сигурно е халатът му, направен от бродирания плат, който бяхме видели на изложбата на промишлените изделия. Грабвам в същия миг лорнета си, за да разгледам всичко както се следва, и — Боже мой! — какво да видя! Над халата, там, дето трябва да бъде главата, забелязвам нещо голямо, гладко, подобно на коляно… Не, не съм в състояние да ви опиша какво бе любопитството ми!

— Представям си — каза Антонен.

— Не, не е възможно да си представите — възрази госпожа Моло, — защото това коляно…

— Ах, разбирам! — каза Оливие Вине, като се превиваше от смях. — Непознатият също се е занимавал с тоалета си и вие сте видели коленцата му…

— Но не! — извика госпожа Моло. — Според вас излиза, че говоря бог знае какво. Непознатият стоеше прав и държеше гъба над грамаден леген, а от ваша страна е некрасиво да се шегувате така, господин Оливие, защото, ако беше това, което си мислите, аз веднага щях да го позная!

— Как така „веднага“, госпожо, но вие се излагате! — каза Антонен Гулар.

— Оставете ме да се доизкажа — настоя госпожа Моло. — Това беше главата му! Той си миеше главата, която е съвсем гола, без едно косъмче…

— Какво неблагоразумие! — забеляза Антонен Гулар. — Тогава той сигурно не е дошъл тук, за да се жени. У нас, за да се ожениш, непременно трябва да имаш коса. Това е много належащо.

— Тогава аз съм права, като казвам, че нашият непознат е най-малко на петдесет години. Никой по-рано от тази възраст не слага перука. И после, след като той беше привършил тоалета си, аз се върнах и гледам — отворил прозореца и се показва с разкошна черна коса. А когато излязох на балкона, насочи към мен лорнета си. Така че, скъпа моя Сесил, вие не ще вземете този господин за герой на вашия роман.

— Защо не? Мъжете на петдесет години не са за пренебрегване, особено когато са графове — каза Ернестин.

— А може би той все още има коса — лукаво подхвърли Оливие Вине — и тогава би бил годен за женитба. Въпросът е да се изясни наистина ли е показал на госпожа Моло плешивата си глава или.

— Но млъкнете, моля! — извика госпожа Моло.

За да ускори работата, Антонен Гулар изпрати в „Катъра“ слугата на госпожа Марион, с поръка да съобщи нещо на Жюлиен.

— Боже мой! Но какво значение има възрастта на мъжа! — промълви госпожица Ербло.

— Главното е да бъде мъж — добави помощник-прокурорът, от чийто остър език и насмешки всички се бояха.

— Знаете ли — възрази старата мома, почувствувала иронията, — аз бих предпочела петдесетгодишен мъж — добър, снизходителен и внимателен към жена си — пред някакъв безсърдечен двайсетгодишен хлапак, който е готов да оскърби всекиго, дори собствената си жена.

— Всичко това е хубаво на думи — каза Оливие Вине, — но за да предпочетеш петдесетгодишния пред младия, трябва да имаш избор.

— О — намеси се госпожа Моло, желаейки да сложи край на тази престрелка между старата мома и младия Вине, имащ обичай да отива твърде далеч, — всяка жена, с що-годе жизнен опит, знае, че между петдесетгодишните и двайсетгодишните мъже няма всъщност никаква разлика, ако се отнася само до това… Главното в брака са преимуществата, които той може да ви предостави. Ако госпожица Бовизаж иска да отиде в Париж, да блести в обществото, а аз на нейно място така бих разсъждавала, не бих си търсила мъж в Арси. Ако имах такова състояние, каквото има тя, щях да се омъжа за някой граф, тоест за човек, който ще ми осигури положение в обществото, и право да си кажа, не бих любопитствувала да видя кръщелното му свидетелство.

— За вас ще е достатъчно да го видите, когато си прави тоалета — тихичко пошепна на госпожа Моло Оливие Вине.

— Но графовете ги прави кралят — намеси се госпожа Марион, която от няколко минути се вслушваше в разговора на девойките.

— Ах, госпожо — отвърна Вине, — има девойки, които обичат вече готовите графове…

— А какво става с господин Антонен? — запита Сесил, смеейки се над сарказма на Оливие Вине. — Неговите десет минути вече минаха, а ние все още не знаем граф ли е нашият непознат, или не.

— Думата на представителя на властта трябва да бъде непогрешима — добави Вине, като стрелна с поглед Антонен.

— Ще устоя на думата си — отвърна околийският, забелязвайки главата на Жюлиен да се показва от вратата. И като скочи от креслото, недалеч от Сесил, излезе от салона.

— За чужденеца ли говорите? — запита госпожа Марион. — Е, какво, научихте ли вече нещо за него?

— Не, госпожо — отвърна Ашил Пигу; — но без сам да подозира, непознатият заприлича на циркаджийски атлет, към когото са устремени погледите на две хиляди жители. Впрочем аз подочух вече нещичко — добави накрая дребният нотариус.

— Ах, говорете, моля ви, господин Ашил! — настоя живо Ернестин.

— Слугата му се казва Паради^[1]…

— Паради! — повториха всички в хор.

— Но нима може да има такова име? — учуди се току-що приближилата се госпожа Ербло, сядайки редом до снаха си.

— Това иде да потвърди — отвърна дребният нотариус, — че господарят му е ангел; защото, когато слугата му го следва… Разбирате, нали…

— Това е пътят за рая. Хубаво казано, много хубаво! — възхити се госпожа Марион, на която се искаше да привлече Ашил Пигу на страната на своя племенник.