Оноре дьо Балзак
Дребни буржоа ^[0] (2)

Втора глава
Красавецът Тюилие

Когато кабинетът Вилел падна, господин Луи-Жером Тюилие, отслужил до това време двайсет и шест години в Министерството на финансите, стана помощник-началник на канцелария; но неуспял още да се нарадва на тази, не бог знае каква длъжност, впрочем изглеждала му някога недостижима, и ето че събитията от юли 1830 година го принудиха да излезе в пенсия. Той твърде изтънко сметна, че в министерството ще бъдат щастливи да получат още едно вакантно място и в знак на признателност ще проявят великодушие и щедрост при определяне размера на пенсията му; и той бе прав в предвижданията си, защото пенсията му възлизаше на хиляда и седемстотин франка.

Когато благоразумният помощник-началник заговори за намерението си да се оттегли от администрацията, сестра му, която с по-голямо право от жена му би могла да се нарече негова спътница в живота, се обезпокои за бъдещето на стария служител.

„Какво ще стане с Тюилие?“ — бе въпросът, който с еднакъв ужас си задаваха една на друга госпожа и госпожица Тюилие, живеещи тогава в малък апартамент на четвъртия етаж на улица Аржантьой.

— Грижите по уреждане на пенсията ще погълнат вниманието му за известно време — каза накрая госпожица Тюилие; — освен това аз мисля как по-изгодно да вложа някъде спестяванията си. И тук ще се открие за него широко поле за работа… О, да, домопритежателят е не по-малко зает от чиновника!

— О, мила сестро, вие му спасявате живота! — възкликна госпожа Тюилие.

— Но аз винаги съм мислила за тази неминуема криза в живота на Жером! — отвърна старата мома с покровителствен вид.

Госпожица Тюилие неведнъж беше чувала да казват на брат й: „Еди-кой си умря! Не живя и две години след излизането си в пенсия!“ Тя много често бе слушала Колвил, близък приятел на Тюилие, чиновник като него, да се шегува с този климактеричен период при бюрократите, казвайки: „И нас не ще ни отмине горчивата чаша!“ Ето защо тя ясно преценяваше опасността, която грозеше брат й. Това преминаване от дейност към бездействие наистина е критичен момент в живота на чиновника. Мнозина от тях, които не умеят или не могат да си намерят някакви занимания, се променят до неузнаваемост: едни умират, други се отдават на риболов, занятие, чието безсмислие до голяма степен напомня предишната им работа в канцелариите; по-хитрите стават акционери, загубват всички свои спестявания и са щастливи, когато успеят да получат някакво място в предприятието, което след първия крах попадне в по-сръчни ръце, протегнати отдавна към него; тогава нашият бивш чиновник доволно потрива празните си ръце, казвайки си: „Ала аз все пак отгатнах, че тази работа ще има бъдеще…“ Но почти всички бивши чиновници се опитват да се освободят от старите си навици.

— Познавам такива — казваше Колвил, — които ипохондрията, присъща на пенсионерите, буквално ги изяжда. Те страдат от неизлечим недъг — слабост към картонената папка. Малкият Поаре не можеше да види бяла картонена папка със син кант, без този скъп на сърцето му фетиш да го накара да промени цвета си, тоест от зелен да стане жълт.

Госпожица Тюилие бе добрият гений в дома на своя брат; не й липсваше ни сила, ни решимост, в което читателят по-нататък сам ще се убеди. Такова превъзходство над обкръжаващите я й позволяваше да съди вярно за възможностите на брат си, когото въпреки това обожаваше. Видяла да рухват една след друга надеждите, които бе възлагала на своя кумир, тя едва ли не с майчинско чувство прецени точно обществената значимост на службата помощник-началник на канцелария. Тюилие и сестра му бяха деца на старшия вратар в Министерството на финансите. Късогледството на Жером му помогна да избегне многобройните повиквания в армията. Бащата гореше от желание да направи сина си чиновник. В началото на столетието армията се нуждаеше от толкова хора, че в канцелариите оставаха много вакантни места, и недостигът от млади чиновници позволи на дебелия татко Тюилие да облекчи сина си при изкачване на първите стъпала на бюрократическата стълба. Вратарят умря в 1814 година, когато Жером очакваше мястото помощник-началник на канцелария. Тази надежда бе единственото състояние, което бащата завеща на сина. Дебелият Тюилие и жена му, починала в 1810 година, бяха излезли в пенсия в 1806 година; освен тази пенсия те не притежаваха никакви други средства; всички свои спестявания бяха употребили, за да дадат прилично образование на сина си и да поддържат на първо време и него, и дъщеря си. Известно е какво влияние бе оказала Реставрацията върху положението на чиновничеството. С премахването на четиридесет и един департамента бе освободено огромно число достойни чиновници, готови да заемат сега далеч по-скромни места от местата, които бяха заемали дотогава. Към извоюваните по този начин права се прибавиха и естествените права на семействата, разорени и прокудени в изгнание от революцията. Изплашен от неудържимия напор на тези два потока, Жером се почувствува щастлив, когато, отказвайки да се възползуват от първия предлог, не го освободиха от длъжност. Така той живя в съмнения и страхове до деня, в който, станал случайно помощник-началник, се убеди, че дори ако се наложи да го уволнят, така или иначе, ще бъде удостоен със солидна пенсия. Това бегло въведение показва на читателя колко оскъдни бяха способностите и познанията на господин Тюилие: той знаеше латински, математика, история и география не повече от това, което се преподава в пансион, и се бе ограничил с четирикласно образование, тъй като баща му бе избързал да се възползува от подходящия случай, за да го пробута в министерството, хвалейки великолепния почерк на сина си. И тъй, младият Тюилие започна да нанася докладни в книгата на държавните доходи, вместо да изучава основите на риториката и философията. Вкопчен в министерската машина, той малко се интересуваше от изящната словесност и още по-малко от изящните изкуства; с времето натрупа що-годе опит в работата си и когато в периода на Империята случаят му помогна да проникне в сферата на висшите служители с нейната фалшива драпировка, придаваща й външен блясък и самодоволство, умът на този син на вратар така и не просветна. Невежеството му го научи да мълчи и това мълчание се оказа изгодно за него; императорският режим приучи Жером Тюилие към безпрекословно подчинение, което се нрави на висшите началници, и именно тази черта му донесе впоследствие длъжността помощник-началник на канцелария. Канцеларските механични жестове и привички постепенно се превърнаха в опит, маниерите и мълчанието заместиха недостатъчното му образование. А когато възникна необходимост от посредствен човек, посредствеността на Тюилие бе въздигната в достойнство. В правителствените среди не желаеха да предизвикат недоволство сред двете партии в Камарата, всяка от които покровителствуваше свой човек, и в министерството излязоха от затрудненията, като се позоваха на законните права на опитния чиновник. Ето по какъв начин Тюилие стана помощник-началник на канцелария. Знаейки, че брат й ненавижда четенето и че не е способен да замени канцеларската заетост с някакви други занимания, госпожица Тюилие взе мъдрото решение да го натовари с грижи по поддръжката на дома и на парка, да го въведе в дребните житейски интереси на буржоазното съществуване, както и в съседските интриги.

Усилията, свързани с прехвърляне на семейство Тюилие от улица Аржантьой на улица Сен Доминик д’Анфер и с узаконяване на собствеността, а после и старанията да издири подходящи портиери и добри наематели, запълниха времето на Тюилие от 1831 до края на 1832 година. Когато всички тези въпроси бяха решени и сестрата се убеди, че Жером се справя с новите си задължения, тя му намери други занимания, за които ще стане дума по-нататък; техният характер бе подсказан от характера на самия Тюилие, на което обстоятелство не ще бъде безполезно да се спрем.

Синът на министерския портиер Тюилие бе точно това, на което казват красив мъж: ръст, по-висок от среден, строен, с очила, с лице, доста приятно, ала страшно, като лицето на мнозина късогледи, когато ги снемаше, тъй като навикът да гледа през стъкла бе хвърлил върху зениците му някаква сянка.

Между осемнайсет и трийсет години младият Тюилие се ползуваше с успех сред жени от определен кръг, който започваше с жени от дребната буржоазия и завършваше със съпруги на началници на отделение; но както е известно, в годините на Империята войната наруши равновесието в парижкото общество, като изведе здравите мъже на полесражението, и може би именно с това, както е забелязал някакъв изтъкнат медик, се обяснява хилавостта, присъща на поколението от средата на деветнадесетото столетие.

Принуден поради отсъствие на ум да търси други средства, за да се наложи, Тюилие се научи да танцува така, че бе сочен като образец; наричаха го красавеца Тюилие; играеше майсторски на билярд, умееше да изрязва силуети от хартия; приятелят му Колвил го обучаваше по пеене и той съвсем прилично изпълняваше модни романси. Всички тези дребни умения му донесоха привидния успех, който заблуждава младежта и й внушава неоснователни надежди за бъдещето. От 1806 до 1814 година госпожица Тюилие вярваше в брат си така, както принцеса Орлеанска^[1] е вярвала в Луи-Филип; тя се гордееше с Жером; виждаше го в мечтите си директор на управление благодарение на успехите му, които в това време му отваряха вратите на няколко салона, където не би проникнал никога, ако във времето на Империята превратностите на историята не бяха превърнали парижкото общество в невероятна смесица.

Ала успехите на красавеца Тюилие обикновено не траеха дълго; жените се стараеха да го задържат не повече, отколкото сам той тях; животът му би могъл да послужи като прекрасен сюжет за комедия, озаглавена „Дон Жуан по неволя“. Репутацията му на красив мъж го умори, дори го състари; лицето му, покрито с бръчки като лице на стара кокетка, го правеше с дванайсет години по-стар, отколкото бе всъщност. От някогашните му успехи у Жером бе останал навикът да се гледа в огледалото, да извива изящно тялото си и да заема пози на танцьор — той все още запазваше ненужните вече маниери на прелъстител, които навремето му бяха завоювали прозвището „красавеца Тюилие“.

Това, което бе истина в 1806 година, в 1826 година изглеждаше смешно. Жером бе запазил отделни части от костюма на имперски красавец, които впрочем напълно подхождаха на внушителната фигура на бившия помощник-началник на канцелария. Той носеше белия, с множество ситни плисенца шал, в който брадичката му потъваше и чиито краища стърчаха така, че заплашваха минувачите отляво и отдясно и им позволяваха да се любуват на твърде кокетния възел, който някога ръчичките на красавиците връзваха на врата на Тюилие. Следвайки отдалеч модата, той я приспособяваше към фигурата си, носеше шапката си силно килната назад, а лете надяваше фини обувки и чорапи; удълженият му редингот напомняше дългите рединготи от времето на Империята; все още не беше се отказал от колосаното жабо и от бялата жилетка, постоянно въртеше в ръце останалото от 1810 година бастунче и ходеше леко приведен. На ония, които срещаха Тюилие, когато кръстосваше булевардите, никога и през ум не минаваше, че пред тях бе синът на човека, който приготвяше закуската на чиновниците в Министерството на финансите и носеше ливрея на държавен служител от времето на Луи XVI: дотолкова приличаше на императорски дипломат или на стар префект. Тук трябва да добавим, че госпожица Тюилие не само наивно поощряваше неговите грижи към външността му, което бе за нея естествено продължение на култа към божеството й, но и му предложи всички семейни радости, като настани редом с него съпружеска двойка, чийто начин на живот бе напълно сходен с този на семейство Тюилие.

Става дума за господин Колвил, близък приятел на Тюилие; но преди да нарисуваме Пилад^[2], налага се да свършим с портрета на Орест и да обясним защо Тюилие, красавеца Тюилие, нямаше семейство, тъй като семейството съществува единствено чрез децата; и тук ще се докоснем до една от онези дълбоки тайни, които остават погребани в недрата на частния живот и отделни черти от които изплават на повърхността само тогава, когато мъчителните, старателно прикривани страни на семейните отношения стават особено болезнени; имаме предвид живота на госпожа и госпожица Тюилие, тъй като дотук говорихме преди всичко за служебната кариера на Жером Тюилие.