Оноре дьо Балзак
Дребни буржоа ^[0] (10)

Десета глава
Загадката

Влизайки у дома си, Теодоз срещна на прага човек, играещ в нашата история роля на скрита пружина или напомнящ погребани под земята основи, на които почива сградата на дворец. Появата на този човек, който несъмнено бе звънил у него, без да го намери, и сега звънеше у Дюток, накара младия адвокат да потрепери; но той бързо се овладя и нищо в неговата външност не издаваше дълбокия му смут. Този човек бе Серизе, за когото Дюток бе намекнал в разговора си с Тюилие, казвайки, че служи като експедитор в канцеларията на мировия съдия.

Серизе нямаше повече от трийсет и девет години, но изглеждаше на петдесет, състарен от всичко, което може да похаби мъжа. Беше плешив и през обезцветената, неразресана перука се виждаше жълтеникавата кожа на черепа му; бледното му, подпухнало, прекалено набръчкано лице изглеждаше толкова по-страшно, тъй като носът бе разяден, но не дотам, че да може да се замени с изкуствен; от челото до ноздрите той си оставаше такъв, какъвто го бе създала природата; болестта, разрушила двете месести половини на долната му част, бе превърнала ноздрите в огромни дупки със странни очертания и това изменяше говора на Серизе в гъгнива, нечленоразделна реч. Очите му, някога хубави, а сега обезцветени от безсънни нощи и от всякакви мъки и със зачервени клепачи, бяха дълбоко променени, а неспокойният поглед с пламналите в него мълнии на злобната му душа можеше да изплаши дори съдии и престъпници или, с други думи, хора, непознаващи страха.

Беззъбата уста, в която тъмнееха само няколко почернели зъба, зееше заплашително; по тънките безкръвни устни понякога се появяваше рядка, пенлива слюнка.

Дребен на ръст, не толкова слаб, колкото изсъхнал, Серизе се опитваше да прикрие уродливостта си с костюма, който бе евтин, ала всякога чист и тъкмо това издаваше бедността на притежателя му. Всичко в този човек изглеждаше съмнително — като започнете с възрастта и носа и свършите с погледа му. Можете да му дадете тридесет и девет години или шестдесет, но в никакъв случай не бихте могли да определите дали сините му, избелели, но все още прилични панталони са последна мода или по модата от 1835 година. Износените му обуща, кърпени най-малко три пъти, лъснати старателно и някога фини, може би бяха тъпкали в друго време министерски килими. Претърпелият много поправки редингот с шнурове и олющени металически копчета свидетелствуваше с кройката си за изчезналата елегантност. Сатененият нагръдник прикриваше бельото твърде сполучливо, но отзад, там, дето се виждаше металическата закопчалка, бе скъсан и сатенът бе потъмнял от помадата, с която Серизе мажеше перуката си, докато беше нова; жилетката още изглеждаше запазена, но бе от ония жилетки, които се продават по четири франка и се избират от купа готова конфекция. Костюмът, както и смачканата му шапка от лъскава коприна бяха грижливо изчеткани. Всичко хармонираше с черните ръкавици, които носеше този дребен чиновник, чийто минал живот ще разкажем с няколко думи.

Това бе същински гений на злото, преуспял в него още отначало и който, опиянен от първите успехи, продължаваше да плете срамни интриги, действувайки в рамките на законността. Станал ръководител на печатницата, като бе злепоставил господаря си, Серизе бе съден по-късно в качеството си на редактор на либерален вестник; в годините на Реставрацията си бе спечелил омразата на кралското правителство и името „злочестия Серизе“ като „злочестия Шове“, като „героичния“ Мерсие и именно на тази своя патриотическа репутация дължеше мястото си на помощник-префект в 1830 година; шест месеца по-късно бе уволнен; но той така на всеослушание обявяваше уволнението си за несправедливо, че когато дойде на власт правителството на Казимир Перие, злочестият сторонник на истината бе назначен за редактор на антирепубликанскн вестник, субсидиран от правителството. По-късно Серизе изостави вестника, за да се заеме с търговски дела, едно от които бе получилото печална известност предприемаческо дружество, осъдено от изправителния съд; Серизе прие хладнокръвно присъдата, окачествявайки я като подло отмъщение на републиканската партия, която, казваше той, не искала да му прости жестоките удари, нанесени й от неговия вестник, тъй като на един удар отвръщал с десет. Присъдата Серизе бе излежал в затворническа болница. Властите се срамуваха за човека, излязъл от приюта за подхвърлени деца и чиито грозни навици и срамни простъпки, извършвани в съдружие с бившия банкер на име Клапарон, заслужено го бяха лишили от всякакво уважение. Така, падайки все по-ниско и по-ниско, Серизе се озова на последното стъпало на социалната стълбица и дълго скита в немилост, докато най-после получи експедиторска служба в канцеларията, дето работеше Дюток. Затънал в нищета, този човек мечтаеше за реванш и тъй като нямаше какво повече да губи, не подбираше средствата си. Той и Дюток бяха свързани и еднакво обречени чрез порочните си наклонности. Серизе бе за Дюток това, което е хрътката за ловеца. Познавайки нуждите на сиромасите в квартала, Серизе се занимаваше с дребно лихварство, делеше печалбите си с Дюток и постепенно се превърна в банкер на сергиджии, амбулантни търговци и зарзаватчии.

— А, слушай — рече Серизе, като видя Дюток да отваря вратата си, — щом Теодоз се върна, да отидем у него…

И адвокатът на бедните остави двамата мъже да минат пред него.

Тримата влязоха в малко антре, постлано с лъснати плочки, дето светлината, проникваща през перкалени перденца, играеше върху намазания с червен восък под и позволяваше да се види скромна кръгла маса от орех, столове от същото дърво, както и орехов бюфет, върху който стоеше лампа. От антрето се преминаваше в малък салон с червени пердета и мебели от акажу, покрити с червено, утрехтско кадифе; библиотеката на стената срещу прозорците бе препълнена с юридически книги. Камината беше украсена с най-баналните си допълнения: часовник с четири колонки от акажу и свещници под стъклени капаци. Приятелите влязоха в някакъв кабинет и седнаха пред камината, дето гореше огън от каменни въглища; това бе обикновен кабинет на начинаещ адвокат: бюро, кресло със странични облегала, пердета от зелена коприна на прозорците, зелен килим на пода, етажерки по стените и кушетка, над която се виждаше разпятие от слонова кост върху кадифе. Спалнята и кухнята сигурно гледаха към двора.

— Е, как е — запита Серизе, — върви ли работата, успяваме ли?

— Разбира се — отвърна Теодоз.

— Признайте — извика Дюток, — че идеята ми да пипнем в мрежите си този глупак Тюилие е чудесна…

— Да, но и аз не стоя със скръстени ръце — додаде Серизе, — сега съм дошъл да ви науча как да вържем ръчичките на старата госпожица и да я накараме да върви след нас като слепец… Нека не се заблуждаваме госпожица Тюилие е всичко в тази работа — привлечем ли я на своя страна, считайте, че крепостта е превзета… Да говорим малко, но ясно, както подобава на силните хора. Моят бивш съдружник Клапарон, вие го знаете, е глупак — цял живот е бил и ще си остане посмешище. Сега той служи като подставено лице на някакъв парижки нотариус, влязъл в съюз с предприемачи; ала и нотариус, и предприемачи, всичко отишло по дяволите. За цялата работа отговаря Клапарон, който никога досега не е изпадал в положение на банкрут. Но в живота рано или късно всичко се случва и сега той се крие в бърлогата ми на улица Пул — там никой не може да го намери. Нещастникът беснее, няма стотинка в себе си; а между петте или шестте къщи, които ще се продават на търг, има една — същинско бижу, великолепно построена от дялан камък, недалече от Мадлената, с фасада, накичена като модна шапка. Но тъй като къщата не е завършена, сигурно ще бъде дадена за не повече от сто хиляди франка, а похарчат ли се още двайсет и пет хиляди, след две години може би ще носи четиридесет хиляди доход. Сторим ли такава услуга на госпожица Тюилие, тя ще ни бъде благодарна до гроб, особено ако й намекнем, че подобни случаи не се представят, всяка година. Самолюбивите хора можеш да ги покориш, като ласкаеш самолюбието им или като ги заплашиш; така е и със съперниците — и тях може да подчиниш или като посегнеш на кесията им, или като я напълниш. И тъй като в края на краищата да действуваме в интерес на Тюилие ще рече да действуваме в наш интерес, трябва да й помогнем да се възползува от тази добра сделка.

— А нотариусът ще се съгласи ли на това? — запита Дюток.

— Момчето ми, та тъкмо нотариусът е човекът, който ще ни помогне! Той се разори и дори бе принуден да продаде кантората си, но се досети да запази за себе си това съблазнително парче. Уверен в честността на глупака Клапарон, той го натоварил да му намери номинален собственик на къщата: защото вие разбирате, нотариусът трябва да действува и предпазливо, и безпогрешно. Какво пък, ние не му пречим да вярва, че госпожица Тюилие е честна стара мома, която предоставя името си на злочестия Клапарон, и тогава хлътват и двамата — и нотариусът, и довереното му лице. Аз с удоволствие ще изиграя този номер на приятеля си Клапарон, който ме натопи в историята с акционерното дружество, когато ни измами мошеникът Кутюр, в чиято кожа не ви пожелавам да бъдете! — извика Серизе и в угасналите му очи проблесна адска омраза. — Това е, което имах да ви кажа, господа! — настави Серизе, като повиши гласа си, преминал шумно през уродливите му ноздри, и зае драматична поза, тъй като в момент на крайна нужда Серизе бе станал и артист.

Дълбокото мълчание, възцарило се в стаята след думите на Серизе, позволи на Теодоз да чуе звънеца на пътната врата и адвокатът изтича навън.

— Все още ли сте доволен от него? — запита Серизе Дюток. — Изглежда някак особено… аз усещам, когато ме мамят…

— Той е дотолкова в ръцете ни — каза Дюток, — че аз дори не си правя труда да го наблюдавам; но, между нас казано, не съм мислил, че е толкова силен… Предполагахме, че поставяме на седлото новак, невъзсядал в живота си кон, а той се оказа опитен ездач. Ето, това е…

— Той да внимава! — каза глухо Серизе. — В един миг мога да го срина като картонен замък. А вие, татко Дюток, проследете го как работи и не го изпущайте от очи. Впрочем аз имам начин да го поопипам: ще накарам Клапарон да му предложи да се избави от нас и тогава ще го преценим…

— Идеята не е лоша — отвърна Дюток, — ти всякога си бил смел.

— Познавам си занаята — това е всичко — каза Серизе.

Целият този разговор бе воден полугласно, докато Теодоз отиде до пътната врата и се върна обратно. Когато адвокатът се появи на прага на кабинета, Серизе си даде вид, че внимателно разглежда мебелите.

— Това е Тюилие, аз го очаквах, той е в салона — каза Теодоз — и не трябва да види редингота на Серизе — прибави той, като се усмихна, — тези лампази ще го разтревожат.

— Как не! Ти приемаш злощастници, та нали това е професията ти… Имаш ли нужда от пари? — запита Серизе, като извади от джоба на панталона си сто франка. Вземи, вземи, те ще ти свършат работа.

И той постави парите върху камината.

— Знаеш ли що — рече Дюток, — ние можем да си отидем през спалнята.

— Тогава сбогом — каза провансалецът, като им отвори тайната врата, която водеше от кабинета в спалнята. — Влезте, драги господин Тюилие! — извика той на красавеца от времето на Империята.

И когато вече го зърна на вратата на своя кабинет, адвокатът тръгна след двамата си съдружници и през спалнята и банята ги отведе в кухнята, откъдето се излизаше навън.

— След шест месеца ти трябва да станеш съпруг на Селест и да заемеш солидно положение… Късметлия си ти, не си седял два пъти на подсъдимата скамейка в изправителния съд… като мен! Първи път в 1825 година, когато преднамерено заведоха дело срещу мене… заради серия статии, които не бяха мои… И втори път заради печалбите на някакво акционерно дружество, което ни тикнаха под носа! Хайде, побързай, дявол те взел, че Дюток и аз крайно много се нуждаем от нашите двайсет и пет хиляди франка. И тъй, смелост, приятелю мой! — добави той, като протегна ръка към Теодоз, влагайки в този жест някакъв скрит смисъл.

Провансалецът на свой ред подаде дясната си ръка на Серизе и горещо стисна неговата.

— Приятелю, бъди уверен, че никога няма да забравя от каква кал ме изтръгна, за да ме поставиш на крака… Аз съм само оръдие във вашите ръце, а вие ми предоставяте лъвския пай и човек трябва да е по-подъл от каторжника, станал доносчик, за да не играе с вас честна игра.

Когато вратата се затвори, Серизе погледна през дупката на ключалката, за да види лицето на Теодоз; но провансалецът се беше обърнал, за да посрещне Тюилие, така че Серизе не можа да зърне физиономията на съдружника си.

А междувременно върху лицето на Теодоз, почувствувал се свободен, се бе изписало не отвращение и не съжаление, а истинска радост. Той вече виждаше да се умножават вероятностите за успех и се ласкаеше от надеждата да се освободи от отвратителните си съучастници, на които впрочем дължеше всичко. Навсякъде, и особено в Париж, калното дъно, глъбините на нищетата са неизмерими и когато затъналият в тях отново [изплава по чудо на повърхността, пръски от кал винаги покриват тялото и дрехите му. Серизе, някогашният щедър приятел и покровител на Теодоз, бе такава пръска кал, все още прикачена към провансалеца, и бившият управител на акционерно дружество догаждаше, че младият адвокат иска да се очисти от тази кал сега, когато се бе озовал в буржоазна среда, дето хората са особено взискателни към репутацията.