Ерин Уот
Парцалена принцеса (21)

Глава 21

На другата сутрин Рийд не ме кара на училище. Отишъл е на тренировка рано сутринта. Не съм изненадана. Последното нещо, което е очаквал снощи от мен, е било предложение за примирие и вероятно се пита дали това не е поредният ми номер.

Аз обаче ще спазя вчерашното си решение. Край на войната с братята.

Вземам автобуса до пекарната и работя три часа, после отивам на училище и обличам униформата в съблекалнята. На вратата се сблъсквам с момичето, което уж ходеше с Истън. Клер.

Тя стисва устни, подминава ме и изсъсква:

— Уличница.

Сякаш ме удря в корема. Питам се дали съм чула правилно, но явно нещо се е случило, тъй като момичетата в коридора ме гледат с неприкрита враждебност. Момчетата се подсмихват и подбутват. По всичко личи, че съм точка номер едно в дневния ред.

Най-сетне срещам Валери, която ме привиква настрани.

— Защо не си ми казала, че си свалила Истън?

Учебникът по математика почти се изплъзва от ръката ми. Истън?!Не вярвам Рийд да се е разплямпал, задето ни е видял да се целуваме в стаята ми. Как така всички вече знаят?

Клубът! Бяха ни видели да танцуваме и да се натискаме в клуба. Валери се разсмива.

— Трябваше да те пазя онази вечер. Но ние дори не пихме! Значи си го награбила напълно трезва? Защо не се намесих!

Триото с пастелните рокли от купона у Джордан минава покрай нас, зяпат ме и си шушукат.

— Постъпих глупаво — признавам аз. — Доста прибързано. — Всъщност мислите ми бяха заети само с Рийд, който ме изпиваше с поглед, докато танцувах в клетката. — Всички знаят, така ли?

— Да. Само за това говорят, а още не е бил първият звънец. Клер е откачила.

Ако Клер е бясна, мога да си представя какво би казала Джордан. Някакво момиче от улицата да сложи ръка върху един от нейните безценни Роял? Направо да полудееш.

— Вал, да не би и ти да си се впрегнала?

— За какво? Задето си пъхнала езика си в устата на Истън? Голяма работа!

Надявах се на такъв отговор и затова тръгвам към класната стая с вдигната глава. Нека ме зяпат и одумват. Мнението на Валери е единственото важно за мен.

И все пак към обяд ми иде да се гръмна. Погледите на момичетата са убийствени. Истън влошава положението, като ме изчаква до шкафа и ме прегръща. Прави се, че не забелязва вторачените погледи и си тръгва, но на мен ми иде да потъна в земята.

— Ела?

Тъкмо съм прибрала учебниците в шкафа, до мен застава момче с щръкнала руса коса и раирана фланелка за ръгби.

Смешен въпрос, тъй като не може да не знае коя съм. Почти всички ученици се знаят от детската градина и новата „Роял“ е като трън в очите им.

— Да. А ти си? — питам с безразличие аз.

— Даниел Делакорт — подава ми ръка. Не я поемам и тя увисва. — Все се каня да се представя, но…

— Но това противоречи на законите на братята Роял, нали?

Даниел кима, смутен.

Боже мой, тия братя са наистина ужасни.

— И как така се престраши?

— Мои приятели са те видели с Истън в клуба.

— И? — очаквам някаква обида, но той пояснява:

— Това означава промяна в правилата. По нареждане на Рийд никой не можеше да излиза с теб. Но ти беше вече с Истън и нещата се промениха.

Той да не би да ме кани на среща?

Присвивам очи.

— Няма ли да ме обявиш за уличница, задето съм се натискала с Истън?

Даниел се усмихва.

— Ако обявявам за уличница всяко, натискало се с Истън момиче, значи всички момичета в училище са в списъка.

Не мога да се сдържа и се засмивам.

— Сериозно! — настоява той. — Пиянските свалки с Истън Роял са традиционен ритуал в „Астор Парк“.

— От опит ли знаеш?

Даниел се смее. Готин е, не мога да отрека.

— О, не, съвсем не. Бих искал да те поканя на вечеря, когато имаш време.

Обзема ме подозрение. Той вероятно го долавя и веднага добавя:

— Не е задължително да е среща, а само приятелска вечеря. Искам да се запозная по-добре с момичето, което взе ума на братята Роял.

Все още се колебая.

— Може ли да видя телефона ти? — неочаквано пита Даниел.

Не знам защо му е, но му го подавам. Той бързо написва нещо и ми го връща.

— Вече имаш номера ми. Помисли си и ако решиш да излезем, изпрати съобщение.

— Ами… добре.

Даниел отново се усмихва, козирува на шега и си тръгва. Заглеждам се в готиното му дупе. Тялото му е стегнато и стройно. Дали играе във футболния отбор? Дано не е така, инак Рийд ще разбере за срещата ни още на следобедната тренировка.

Бях подценила скоростта на училищната клюка, тъй като новината се разпростира пет минути след разговора ни. Получавам съобщение от Валери:

Даниел Делакорт — сре6та???

Да.

И?

6те помисля.

Не мисли мн. Той е най най Кап, на лакроса!

Това за капитанството, изглежда, има значение.

Влизам в кафетерията и намирам Вал на нашата маса в ъгъла. Тя се усмихва до уши.

— Хайде, разказвай! Коленичи ли? Даде ли ти букет?

Засипва ме с въпроси за момче, с което говорих само две минути, но ми е приятно да се откъсна от досадните шушукания и от тревогата си за реакцията на Рийд, щом разбере за срещата с Даниел.