Ерин Уот
Парцалена принцеса (17)

Глава 17

Секунда. Две. Три. Истън се втурва след Рийд и го чувам да обяснява:

— Напих се…

За пръв път ме жегва толкова силно чувство на унижение и срам. Излиза, че ме е целунал само защото е бил пиян.

Рийд отвръща с отегчен глас:

— Не ме лъжи, Истън. Винаги правиш онова, което искаш.

Глупавото ми, зажадняло за ласка самотно сърце, разрешило целувките, страда за Рийд.

— Що не си гледаш работата, Рийд! Нали искаше да не вземам болкоуспокояващи? Е, не вземам, но оная канара ме премаза и ребрата така ме святкат, че спасението е или пиене, или оксиконтин^[1].

Приближавам безшумно до прага и надничам в коридора. Двамата влизат в стаята на Рийд. Отивам на пръсти до вратата.

— Защо се прибра от купона? Аби ти беше толкова навита след мача. Не си рекъл, не си…

Рийд го прекъсва и заявява:

— Не желая да се връщам назад.

— Защо изобщо ходеше с нея?

Затаявам дъх. Искам да знам какво харесва и какво не харесва Рийд.

Не чувам отговора на Рийд. Знам, че е неразумно, ала чувам тъпо тупване, после още едно — прилича на топка, която удря стената.

— Приличаше ми на… мама. Нежна. Тиха. Ненатрапчива.

— Като Ела. — Истън се смее саркастично. Отново тупване в стената. — Ей, за малко да ме уцелиш!

Братята се засмиват. На мен ли се смеят?

— Ист, стой настрана от нея. Не знаеш с кого е била — предупреждава го Рийд и аз чувам как продължават да подхвърлят топката, докато обсъждат сексуалния ми живот.

— Тя наистина ли е била стриптийзьорка? — пита Истън. — Може и да лъже.

— Така каза Брук. Има го и в проучването на татко.

Брук им е казала, че съм била стриптийзьорка! Повече нищо няма да споделям с нея. Калъм пък ме е проучвал!

— Не съм чел проучването. Дали има снимки?

Слисана съм от неприкритото любопитство в гласа на Истън.

— Да.

— Снимки как се съблича? — нетърпеливо пита той.

— Не. Обикновени снимки. Миналото лято е работила на три места. Сутрин в офиса на тираджийска станция, следобед в магазин, а вечерта — стриптийз.

— Гледай ти! — За разлика от възмутения си брат Истън е изненадан и пита: — А Джордан откъде знае за стриптийза?

— Единият от близнаците е изплямпал, вероятно докато му духа.

— Това ще да е Сойер. Не може да си държи устата затворена, когато му го лапат.

— Така е. Мисля си, че ако Ела те харесва, можеш да я използваш, както пожелаеш. Проучи какво наистина иска. Все още ми се струва, че между нея и татко има нещо.

— Тя твърди, че не го чука.

— И ти й вярваш?

— Донякъде. — Скептичността на Рийд е заразила Истън. — С колко мъже е била според теб?

— Знам ли. Златотърсачки като нея вдигат краката си за няколко долара.

Кретени с кретени! Аз не съм златотърсачка! Как така обсъждате бурния ми „сексуален живот“! Аз дори не съм правила орална любов. На скалата за секс съм по-близо до пуританка, отколкото до проститутка.

— Дали може да ме научи на това-онова? — пита Истън.

— Ще те научи на някоя венерическа болест. Но ако искаш да я чукаш, чукай я. Не ми пука.

— Така силно мяташ топката, че май ти пука.

Тупкането спира.

— Прав си. Пука ми.

Слагам ръка на гърлото си. Туп. Туп. Туп. Отново мятат топката. Или чувам туптенето на надеждата?

— Пука ми за теб. Как си, добре ли си, наранен ли си. А за нея изобщо не ми дреме.

Очаквам да прокървя от нанесената рана. Но не виждам нито капчица кръв.

* * *

Будилникът звъни в пет. Клепачите ми тежат и всичко ме боли. Преди да заспя, си поплаках, сега обаче съм изпълнена с решителност. Няма смисъл да се надявам братята да ме харесат. Най-вече Рийд. Вдовицата на Стив е кучка, но поне ми е ясна. Същото се отнася и за Истън. Ако започне да ме използва, аз ще го използвам двойно повече.

Оказва се, че нямам тайни. Те са описани в проучването на Калъм.

Връзвам маратонките и мятам на гръб олекналата раница. Разнасянето на десетте хиляди ме изнервяше и затова са под мивката в банята. Надявам се там да са на сигурно място.

Ставането преди зори в събота е направо убийствено, но Луси ме помоли да й помогна с някаква поръчка и не ми беше удобно да й откажа. Пък и ще изкарам допълнително пари.

Вървя на пръсти в коридора, тъй като не искам да събудя братята Роял. Така съм се вживяла в безшумните си стъпки, че когато чувам гласа на Рийд, за малко да се прекатуря по стълбите.

— Къде отиваш?

Това не те засяга. Ако не му отговоря, може да се прибере в стаята си.

— Както и да е. Върви, където щеш — измърморва той.

Вратата на стаята му се затръшва и аз се поздравявам с елиминирането на още един от заобикалящите ме врагове. Запътвам се в мрака към автобусната спирка. Заставам под заслона и се старая да прогоня всичко лошо от мислите си.

Моята дарба не са танците. А умението да вярвам, че утрешният ден ще бъде по-хубав. Не знам откъде съм се сдобила с толкова оптимизъм. Може би от мама. Винаги съм се надявала, че след лошия ден се задава нов, по-светъл и по-хубав.

Продължавам да вярвам, че ме очаква нещо прекрасно. Важното е да бъда търпелива. Сигурна съм, че лошото не би ме сполетяло, ако зад ъгъла ме чака награда.

Поемам дълбоко дъх. Соленият морски въздух е с приятен, възсолен вкус. Малките Роял са ужасни, Дайна О’Халоран е отвратителна и все пак днес всичко е по-хубаво, отколкото беше преди седмица. Имам топло легло, хубави дрехи и много храна. Ходя в супер училище. Имам приятелка.

Всичко ще бъде наред.

Наистина.

Пристигам в пекарната в най-прекрасно настроение. Личи ми, тъй като Луси ахва:

— Много си хубава днес! Ех, младост!

Тя цъка театрално с език, а аз й връщам комплимента и посочвам малките куполчета с глазура в тавата:

— Лус, ти също изглеждаш прекрасно! А какво е това, дето мирише толкова хубаво?

— Маймунски хлебчета. Топчици от брашно с канела, карамел и масло. Искаш ли да ги опиташ?

Кимам отривисто и протягам ръка.

— Само уханието им ме докарва до оргазъм.

Луси се смее, а късите й къдри подскачат.

— Ще те науча да ги правиш.

Маймунките са голям хит и свършват преди осем. Омесвам тесто и печем още няколко тави. В единайсет и четирийсет и пет идва Валери и аз съм в толкова хубаво настроение, та се втурвам да я прегърна.

— Какво те води насам?

— Минавах наблизо. А ти защо си толкова радостна? Секс снощи, може би?

— Не. Но цяла сутрин имах оргазми, предизвикани от вкусните сладкиши.

Подавам й топла маймунка, Валери я лапва и вие от удоволствие.

— Боже мой, боже мой!

— Нали? — смея се аз.

— С Дюранд ли ще се прибереш, или да те закарам? Днес съм с кола! — хвали се Валери с пълна уста.

— Ще дойда с теб. — Свалям престилката и си вземам чантата. — Луси, ще тръгвам.

Тя ми маха, докато обслужва поредния клиент.

Старата хонда пред вратата е някак не на място сред мерцедесите, ленд роувърите и аудитата на паркинга.

— Колата е на майката на Там — обяснява Валери. — Обещах да й помогна с някои покупки и затова ми я даде.

— Калъм спомена, че ще ми купи кола, така че, щом пристигне, ще ти я давам — казах след кратко колебание дали да споделя за очакваната калифорнийска пратка.

— Благодаря! Ти си най-най-най-добрата приятелка на света! Искаш ли да отидем някъде довечера?

Настроението ми се изпарява. Дано няма предвид купон със съученици.

— Имам домашни…

Валери ме ощипва по ръката.

— Ох! Защо ме ощипа?

— Защото трябва да ми се доверяваш! Няма да ходим на асторски купон. Става дума за един клуб — е, в него може и да срещнем някои навлеци от училище, — в който пускат ненавършили двайсет и една. Ще има момчета и момичета от всички училища.

— Аз дори не съм на осемнайсет. И на единствената лична карта, която имам, пише, че съм на трийсет и четири.

— Няма значение. Толкова си готина, че ще те пуснат — уверява ме Валери.

На вратата не проверяват никого. Охранителят оглежда с фенерчето бухналите ни коси, късите рокли и високите обувки и ни пуска.

Клубът е бивш склад. Басът тресе стените, а дансингът е осветен от пулсиращите строб лампи. Няколко момичета на подиума се вихрят в секси танци.

— Ето къде ще танцуваме по-късно — кима Валери към четирите висящи над дансинга клетки. В едната се усукват момче и момиче, а в другите има по едно момиче.

— Защо? — подозрително питам аз.

— За настроение. Там ми липсва и искам да се забавлявам.

— Не може ли да танцуваме на дансинга?

Вал клати глава.

— Танцуването е вид шоу. Важното е да бъдеш в центъра на вниманието.

Поглеждам я учудено.

— Сякаш не говориш ти.

Тя се смее и облакът от къдри на главата й се люшва.

— Аз не съм мишка. Обичам да танцувам и да ме гледат. Това е моето място. Там ме доведе тук и направо разбихме дансинга. А след това и леглото. — Вал притваря очи, унесена в спомена за бурната нощ с приятеля си.

Оказва се, че е малко ексхибиционистка. Както много от тихите води. Не че не обичам да танцувам пред хора, но и не се превъзнасям чак като нея. Оставям се на музиката и забравям, че някой може да ме гледа.

Може би е защитна реакция, към която привикнах още в началото на стриптийза, когато бях на петнайсет. Вляза ли в ритъма на музиката, няма значение кой е около мен. Танцувам заради музиката, а не заради хората.

— Значи в клетките… Съгласна съм.

— Страхотно! В две клетки или в една?

— Заедно ще е по-добре. Нека видят какво се казва шоу.

Клиентите в „Мис Кенди“ обичаха момичетата да танцуват по две — любимата гледка на всички мъже. Затова и момчетата в салона се зарадваха на тупаника ми с Джордан.

Валери плясва с ръце.

— Чакай ме тук. Ей сега се връщам.

Тя се заговаря с мъжа в сепарето зад перилата до дансинга. Предполагам, че е диджей, но по-вероятно отговаря за танцьорите в клетките. Виждам го, че кима, а тя се протяга над перилата и го прегръща.

Връща се тичешком и казва:

— Като свърши песента, сме ние.

Грабва две газирани води от таблата на минаващата сервитьорка и ми подава едната. Гори от нетърпение и пристъпва нервно от крак на крак. Поглежда ме и ме пита:

— Защо Джордан казва, че си била стриптийзьорка?

— Защото бях. Събличах се, за да плащам болничните сметки на мама, а когато почина, за да имам покрив над главата.

Валери зяпва.

— Ама как така! Защо не отиде при някой роднина?

— Не познавам никакви роднини. Цял живот бяхме само двете с мама. Когато си отиде, аз реших, че няма да живея в приемно семейство. Бях се наслушала на какви ли не ужаси за цялата тази система, пък и се грижих толкова дълго за себе си и за мама, че не се уплаших от още две години грижи само за себе си.

— Леле, ти ме шашна!

— Защо? — учудвам се аз. — Да се събличаш за пари не е нещо изключително. — Сещам се за Рийд, за когото стриптийзьорството не е занаят за хвалене.

— Ти си една скрита сладка лимонка! И там е очарованието ти.

— Откъде го измисли?

— Ами такава си. Скрита сладка лимонка! Скрита сладка лимонка! — Смехът й е заразителен и аз прихвам. — Хайде, наш ред е! Да вървим!

Вратата на клетката е отворена. Изкачваме стълбите и влизаме. Валери затваря вратата.

— Забавата започва! — вика тя, но музиката я заглушава.

Танцуваме всяка за себе си. Като в началото на видеоигра. Момчетата под клетката се заглеждат в нас с възхищение и за свое учудване усещам, че ми е приятно. Преди танцувах за стотици мъже, но за пръв път изпитвам удоволствие, че ме гледат. Плъзгам ръце покрай тялото си и клякам на дъното на клетката. Вал се е облегнала на решетката и се извива в такт с музиката.

Надигам се и го виждам.

Рийд.

Облегнат на бара с бутилка бира между пръстите. Устните му са полуотворени. От учудване? Или от желание? Не мога да преценя, но макар да е далеч, усещам горещината на пълзящия по тялото ми поглед.

Няма спор, че той е най-готиното момче в целия клуб. С опъната на яките гърди тясна черна фланелка, той е по-висок от почти всички, по-мускулест е и изобщо е по всичко от всички. Усещам тръпки по гръбнака. Облизвам устни и се изправям. Вал слага ръка на кръста ми. С високите обувки сме почти еднакви на ръст. Гърдите й се опират в гърба ми, който й служи като пилон.

Публиката под нас става все по-възторжена, но за мен съществува само Рийд Роял. Гледам го.

Той също ме гледа.

Слагам пръст в устата си и бавно го изваждам. Той не отмества поглед.

Плъзвам пръста по шията, между гърдите си и надолу към корема. Възгласите под клетката се засилват и аз свалям ръка под пъпа си.

Рийд е вторачен в мен. Устните му помръдват: Ела… Ела…

Валери ме хваща през кръста и скланя глава на рамото ми.

— Песента свърши. Хайде, слизаме!

Поглеждам към бара. Няма и следа от Рийд. Дали не ми се бе привидял? Дали не бях сънувала?

Цялото ми тяло тупти. Не съм веща в секса и не мога да си обясня напрежението в слабините. Дори не знам, че мога да изпитам облекчение, ако си помогна с ръка.

— Браво момичета! Чудесен танц! — вика познатият на Вал от сепарето. — Клетката е ваша цяла вечер!

— Благодаря, Хорхе — усмихва се Вал.

Той й подава две бутилки вода.

— Няма защо, бейби!

— Мисля, че те желае — пошушвам й.

— И така да е, не искам друг, освен Там. — Тя пие вода и опира бутилката до горещото си чело. — И то сега. Нали разбираш какво искам да кажа.

За мое голямо учудване я разбирам.

— Отивам да пишкам. Ще дойдеш ли?

Клатя глава.

— Ще те чакам тук.

Изпивам водата и се оглеждам. Вече е доста претъпкано и доста мъже ме зяпат.

Погледът ми се засича с погледа на готин тип с пънк прическа, маратонки „Конвърс“, джинси и възтясна тениска. Пулсиращите прожектори осветяват пиърсинга над веждата и горната му устна. Гледа ме някак свойски, сякаш се познаваме. Усмихвам се леко и той отвръща на усмивката. После казва нещо на един от приятелите си и тръгва към мен.

Пред мен изведнъж застава Истън и едрото му тяло препречва пътя на момчето.

— Хайде, сестра ми, ела да танцуваме!

— Почивам си — отказвам аз.

Дали да не махна на момчето и да му кажа, че „брат“ ми няма да го изяде? Истън проследява погледа ми и не отлепя очи от пънкаря, докато той вдига ръка в недоумение и се връща при приятелите си.

— Та какво правехме? — пита. — А, да, танцувахме.

Въздишам и се предавам. Истън дава на всички да се разбере, че друг няма да припари до мен. Сграбчва ме през кръста и ме понася към дансинга.

— Много си секси. Ако не ми беше сестра, щях да те награбя.

— Ти вече ме награби. — Той ме гледа озадачено. — Снощи. Не помниш ли?

— О, да. Хайде да танцуваме.

Няколко момчета го удрят по гърба и подмятат: „Брей, голям пич си“. Не им обръщам внимание и си мисля, че щом Истън е тук, Рийд също трябва да е някъде наоколо. Танцувах за Рийд. Той ме поглъщаше с очи и възпламеняваше тялото ми, което още гори.

— Като те гледам, Истън, би награбил всяко друго момиче.

Ръцете му пълзят по тялото ми и спират на голата кожа под цепките на роклята.

— Ела, имам известни изисквания. Не много, но достатъчно.

— Добре че имам цепки — казвам иронично.

Истън ме притиска, но, кой знае защо, не ме опипва. Сключвам ръце зад врата му и се питам каква игра играе.

— Много хубаво се представи в клетката. Щеше ми се да направиш и стриптийз.

— Първо ти, после аз. Ако, разбира се, остана доволна.

Идеята го забавлява и той отвръща с весело пламъче в очите:

— Сестричке мила, не бива да ти показвам прелестите си. Аз съм съвършен и след това няма да погледнеш друг мъж.

Без да искам, прихвам и отговарям:

— Ти си голяма работа.

— Така е — кима важно той. — Затова и не спирам да мърсувам. Аз не съм само за едно момиче.

Вирвам вежди, заинтригувана от изявлението му.

— Май ти е приятно да говориш за това. Ами действай, братко, кой те спира.

Той навежда глава и мирисът на алкохол почти ме събаря.

— Така и правя.

Побутвам го и заявявам:

— Миришеш на пивоварна.

— Алкохолик съм, не знаеш ли? Пристрастен съм към пиенето. Пристрастеностите ми са наследство от мама. Ти пък си наследила от майка си улични умения. Страхотни качества, нали?

Ако не беше тъгата в очите му, щях да му кажа, че предпочитам да приличам на уличница, отколкото да се напивам, но болката му ми е позната и вместо да го затапя с лекомислен отговор, скланям глава и пошепвам в потната коса до ухото му:

— Истън, на мен също ми е мъчно за мама.

Той потреперва и ме притиска още по-силно. Прилепва устни на вената на врата ми. Усещането не е еротично. Истън просто търси утешение в някого, който не го съди.

Зад приведения му гръб блестят две гневни очи.

Рийд.

Писна ми. Истън може да иска да ме използва, но аз също бих го използвала.

Двамата имаме нужда от… утеха, издръжливост и обич. Вдигам главата му.

— Какво? — мърмори той.

— Целуни ме, ама истински.

Очите му се замрежват, облизва долната си устна. Толкова е секси…

Хвърлям поглед към Рийд, който гледа все така убийствено, и повтарям:

— Целуни ме.

Истън пошепва:

— Няма значение, че си представяш, че съм Рийд. Аз също си представям, че си друга.

Устните му са топли и се сливат с моите. Силното му, стегнато тяло е като тялото на брат му. Отпускам се. Целуваме се пак и пак и се полюшваме в ритъма на песента. Изведнъж някой ни разделя и дърпа встрани от дансинга. Охранителят ни гледа строго.

— Сексът е забранен. Време е да си вървите.

Истън отмята глава и се смее с цяло гърло. Охранителят не помръдва и само сочи изхода. Оглеждам се, ала Рийд отново е изчезнал като с магическа пръчка.

— Къде е Рийд? — наивно питам аз.

— Вероятно чука Аби в колата на паркинга.

Истън започва да търси нещо в джобовете си и, слава богу, не забелязва горчивината в очите ми. Намира ключовете от колата и ми ги подава.

— Пих много. Ти ще караш, сестричке.

Намирам Валери, но тя ми казва, че ще се прибере по-късно сама. Готова е за следващия танц в клетката. Алкохолът е замотал главата на Истън и той се обляга на рамото ми.

— Къде паркира?

— Вляво. Не… вдясно. Ето там.

Виждам вана и бавно се запътваме към него. Три коли по-надолу е паркиран джипът на Рийд. Забелязвам, че се… поклаща…

Истън се разсмива.

— Видиш ли, че клати се колата, не отваряй ти вратата!

Пътуваме към къщи и не спирам да се терзая от мисълта за люшкащия се джип. Добре че Истън заспива пет минути, след като потегляме, та да не слушам подигравателните му подмятания.

Помагам му да се качи по стълбите. Изведнъж завива и влиза в стаята ми, като се просва по очи върху шалтето на леглото. Опитвам да го вдигна и заведа в неговата стая, ала не успявам. След малко захърква и от устата му потичат лиги.

Чудя се дали да не отида в неговата стая и да спя там. После решавам да метна плетеното одеяло върху него, а аз да спя под шалтето. Свалям оскъдното парче плат, което Вал нарича рокля, прозявам се и се мушвам под завивката.

* * *

Отварям очи и виждам навъсения Рийд. Поглеждам към другата страна на леглото, където лежеше Истън, но него го няма.

— Нали ти казах да стоиш далеч от братята ми — казва Рийд.

— Не съм много по слушането. — Надигам се и придържам шалтето към гърдите си. Роклята е на пода и съм само по бикини.

— Сексът си е секс. Ако трябва да те чукам, та да не провалиш всички, ще го направя — заявява той.

Излиза и затръшва гневно вратата. Седя и не вярвам на ушите си.

Какво, по дяволите, означава това?