Р. Л. Стайн
Морското чудовище (8)

8

Приземих се в средата на пода на каютата.

Доктор Д., господин Шоуолтър, госпожа Уикман и Александър ме изгледаха със зяпнали усти. Май не бяха очаквали нахлуването ми.

— Ъъъ… здрасти на всички — измънках. Усетих, че лицето ми гори, и разбрах, че се изчервявам. — Хубав ден за лов на русалки.

Господин Шоуолтър скочи на крака и изгледа сърдито чичо.

— Това трябваше да е тайна!

Александър прекоси стаята и ми помогна да се изправя.

— Не се тревожете за Били — успокои ги той и ме прегърна закрилнически с една ръка. — Може да му се има доверие.

— Извинете за неудобството — обърна се доктор Д. към гостите си. — Това е племенникът ми Били Дийп. Той и сестра му са ми на гости за няколко седмици.

— Ще могат ли да опазят тайната ни? — попита госпожа Уикман.

Доктор Д. премести поглед към помощника си и Александър кимна.

— Да, сигурен съм, че ще могат — отвърна чичо. — Били няма да каже нищо на никого. Нали, Били?

Той ме изгледа с присвити очи. Наистина мразя да ме гледа така. Но този път не можех да му се сърдя.

Кимнах.

— Няма да кажа на никого. Заклевам се.

— И за по-сигурно, Били — добави чичо, — не споменавай за русалката пред Шийна. Тя е още твърде малка, за да опази такава голяма тайна.

— Обещавам — отвърнах тържествено. Вдигнах дясната си ръка, все едно полагах клетва. — И думичка няма да обеля пред Шийна.

Това беше толкова яко!

Знаех най-голямата тайна на света — а Шийна нямаше да си има и понятие!

Мъжът и жената от зоопарка се спогледаха. Личеше си, че все още са притеснени.

Александър заяви:

— Наистина може да вярвате на Били. Той е много сериозен за момче на неговата възраст.

Можете да се обзаложите, не съм сериозен — помислих си. Аз съм Уилям Дийп-младши, световноизвестният ловец на русалки.

Господин Шоуолтър и госпожа Уикман, изглежда, се поотпуснаха.

— Добре — каза госпожа Уикман и се ръкува с Александър и с мен.

Господин Шоуолтър събра разни документи и ги сложи в куфарчето.

— Тогава ще се видим след няколко дни — добави госпожа Уикман. — Късмет.

Няма да ми е нужен късмет — рекох си след няколко минути, докато гледах корабчето им да се отдалечава с ръмжене.

Няма да ми трябва късмет, защото притежавам умения. И смелост.

В главата ми се завъртяха всякакви вълнуващи мисли.

Щях ли да позволя на Шийна да се появи по телевизията заедно с мен, след като собственоръчно заловя русалката?

Вероятно не.

Тази нощ се измъкнах от кораба и се потопих в тъмната вода. Плувах безшумно към лагуната.

Хвърлих поглед назад към „Касандра“ Корабът ни се полюшваше тихичко. Всички странични отвори бяха тъмни.

Боже — помислих си. — Никой не е буден, за да забележи, не ме няма. Никой не знае, не съм нак тук. Никой не знае, не плувам в морето посред нощ съвсем сам.

Плувайки равномерно и бавно под сребристата лунна светлина, заобиколих рифа и навлязох в тъмната лагуна.

След като подминах рифа, забавих още малко движенията си.

Очите ми се стрелкаха нетърпеливо покрай лагуната. Вълните се диплеха нежно под мен. Водата блещукаше, сякаш по повърхността й се носеха МИЛИОНИ МЪНИЧКИ диаманти.

Къде беше русалката?

Знаех, че е наоколо. Знаех, че ще я намеря тук.

От дълбините под мен дочух тихо трополене.

Заслушах се внимателно. Звукът се усилваше.

Вълните се залюшкаха, щом звукът се превърна в силно бучене.

Чуваше се тътен като при земетресение. Земетресение на океанското дъно.

Вълните се издигаха и спускаха, а аз се мъчех да стоя на върха им.

Какво ставаше?

Изведнъж, от средата на лагуната се надигна огромна вълна. Тя ставаше все по-висока, като гигантски гейзер.

Все по-висока. Над главата ми. Висока като сграда!

Приливна вълна?

Не.

Вълната се разби.

Тъмното същество изникна изпод нея.

Водата се плъзгаше по противното му тяло. Единственото му око се взираше мрачно в мен. Пипалата му се загърчиха и се протегнаха.

Изпищях.

Чудовището ми намигна с мръснокафявото си око.

Опитах се да се обърна и да отплувам.

Но то бе твърде бързо.

Пипалата му се изстреляха към мен и ме сграбчиха, като се стягаха все по-силно около кръста ми.

След това едно слизесто студено пипало се уви около врата ми и започна да стиска.