Р. Л. Стайн
Морското чудовище (24)

24

Призрачни ръце се притиснаха в стъклото.

— Дърпат ни надолу! — извика доктор Д.

Аз изстенах от ужас, вперил поглед в ръцете, приличащи на черни очертания по стъклото.

В този миг аквариумът започна да се издига. Над водата, все по-високо и по-високо.

— Ъ? Какво става? — попита Шийна.

— Те… те ни бутат нагоре! — зарадвах се аз.

— Русалките не си отмъщават… те ни спасяват! — възкликна чичо.

Аквариумът се допря до „Касандра“. Виждах малките ръце на русалките над нас.

Скобите се отвориха. Капакът бе свален.

С щастлив възглас доктор Д. повдигна Шийна нагоре и тя се изкатери на борда на кораба. После аз се изкачих и двамата помогнахме на чичо да се измъкне от аквариума.

Бяхме подгизнали и треперехме от студ. Но бяхме в безопасност.

Русалките се струпаха около кораба и ни гледаха с бледите си очи.

— Благодарим ви — подвикна им доктор Д. — Благодарим, че спасихте живота ни.

Осъзнавах, че за втори път животът ми бе спасен от русалка. Сега вече им бях задължен повече от всякога.

— Трябва да върнем отвлечената русалка — заявих. — Кой знае какво ще й сторят Александър и онези изроди!

— Да — извика Шийна. — Виж как постъпиха с нас!

— Да можехме да я спасим — измърмори доктор Д., като поклати глава. — Но не виждам как бихме могли. Как ще намерим кораба на похитителите в тъмното? Те отдавна са изчезнали.

Но аз знаех, че трябва да има някакъв начин. Наведох се над парапета, загледан в събралите се до нас русалки, бърборещи и гукащи на лунната светлина.

— Помогнете ни! — примолих им се. — Искаме да открием приятелката ви. Моля ви — можете ли да ни заведете при нея?

Затаих дъх и зачаках. Щяха ли русалките да ме разберат? Щяха ли да могат да ни помогнат — някак?

Русалките бърбореха и свирукаха помежду си. Тогава една от тях — тъмнокоса русалка с извънред но дълга опашка — се придвижи в предната част на групата.

Тя започна да издава свирукащи и потракващи звуци към другите русалки. Изглеждаше така, сякаш подава команди.

За наше изумление, русалките започнаха да се подреждат една след друга, формирайки дълга редица, която се простираше далеч в морето.

— Мислите ли, че ще ни отведат до бандитите? — попитах.

— Може би — отвърна замислено доктор Д. — Но как русалките ще намерят кораба? — Той потърка брадичката си. — Сетих се. Обзалагам се, че ще използват сонара си. Ще ми се да бях имал време да изследвам тези звуци, които издават…

— Виж, доктор Д.! — прекъсна го Шийна. — Русалките си тръгват!

Тъмните силуети се плъзгаха по бушуващите черни води.

— Бързо! — извиках. — Трябва да ги последваме.

— Много е опасно — въздъхна доктор Д. — Не можем сами да се опълчим на Александър и четирима яки маскирани мъжаги!

Той закрачи напред-назад по тясната палуба.

— Трябва да се обадим на островната полиция — заяви след малко. — Но какво ще им кажем? Че преследваме похитена русалка? Никой няма да ни повярва.

— Доктор Д., трябва да ги последваме. Моля те! Скоро ще ги изгубим от поглед!

Той ме изгледа продължително.

— Добре. Да тръгваме — реши накрая.

Изтърчах до кърмата, за да развържа гумената лодка. Чичо я спусна във водата и скочи вътре. С Шийна го последвахме. Доктор Д. запали мотора — и поехме след блещукащата нишка от русалки.

Русалките се плъзгаха толкова бързо през бурните води, че малката лодка едва успяваше да ги настигне.

След около петнадесет или двадесет минути се озовахме в малък пуст залив. Луната се показа иззад облаците и освети един тъмен кораб, закотвен близо до брега.

Доктор Д. изключи двигателя, за да не чуят похитителите приближаването ни.

— Сигурно спят — прошепна той.

— Как е възможно Александър да спи след всичко, което ни причини? — удиви се Шийна. — Остави ни да се удавим!

— Парите са способни да накарат хората да направят ужасни неща — отвърна тъжно доктор Д. — Но ще е хубаво да ни мислят за умрели. Няма да ни очакват.

— Но къде е русалката? — прошепнах, оглеждайки тъмния кораб, който се полюшваше едва-едва под мъжделивата лунна светлина.

Понесохме се безшумно към кораба. Е, намерихме бандитите — мислех си, заловен за едната страна на лодката, докато се приближавахме. Имаше само един проблем.

Какво щяхме да направим, когато пристигнехме?