Р. Л. Стайн
Морското чудовище (12)

12

Къде беше Шийна?

Дали беше все още след мен?

Хвърлих поглед назад. Можех да я видя в далечината как шляпа към кораба.

Бях принуден да забравя за Шийна, защото сивата перка бързо се приближаваше. Размахах ръце във водата, опитвайки се да избягам.

Когато акулата заплува точно до мен, спрях да се мятам.

Щеше ли да си тръгне? Щеше ли да ме остави на мира?

Сърцето ми се бе качило в гърлото от страх. Започнах да плувам в обратна посока, към рифа. Далеч от акулата.

Следях с очи перката.

Започнах да се обръщам. Перката на акулата се насочи към мен, описвайки широка дъга.

— Ооо — изстенах от ужас, щом разбрах, че плува в кръг около мен.

Сега не знаех накъде да поема. Акулата плуваше между мен и кораба. Ако успеех да се обърна и да се покатеря върху рифа, може би щях да съм в безопасност.

Огромната перка се плъзна по-близо.

Гмурнах се към рифа. Знаех, че трябва да стоя на разстояние от акулата.

Изведнъж перката изникна пред очите ми — между мен и рифа.

Акулата продължаваше да кръжи, като плуваше все по-бързо и стесняваше кръга.

Бях в капан. Но не можех да стоя неподвижно. Не можех просто да се нося по повърхността в очакване да бъда изяден.

Трябваше да се боря. Заритах с крака в паниката си, опитвайки се да заплувам към рифа.

Сега бях по-близо до него. Но кръговете на акулата ставаха все по-тесни.

Дишах учестено и плитко. Не можех да мисля ясно. Бях прекалено уплашен. В главата ми ечеше само една-едничка дума: Акулата. Акулата.

Отново и отново. Акулата. Акулата.

Акулата плуваше около мен в стегнат обръч. Перката й свистеше и предизвикваше вълни, които ме заливаха.

Акулата. Акулата.

Гледах чудовището с ококорени от ужас очи. То плуваше толкова близо, че ясно го виждах. Бе голямо — най-малко три метра. Главата му бе широка и противна, издължена като главата на чук, с по едно око в двата края.

Чух разтреперания си глас:

— Не… не…

Нещо студено се допря до крака ми.

Акулата. Акулата.

Стомахът ми се обърна. Отметнах глава назад и нададох рев, изпълнен с чист ужас:

— Ааааааааайййй!

По гръбнака ми се разнесе болка.

Акулата ме бе блъснала с муцуната си. Тялото ми се надигна от водата и изскочи с плющене на повърхността.

Застинах.

Акулата бе гладна.

Искаше да се бие.

Отново направи кръгче, а после се насочи право към мен.

Челюстите й зинаха. Виждах редове от остри зъби.

Изпищях едно прегракнало „НЕ!“ и замятах ръце и крака в паника. Ритах с всички сили.

Острите като бръснач зъби ме докоснаха, пропускайки крака ми на косъм.

Рифът. Трябваше да стигна до рифа. Той бе единственият ми шанс.

Гмурнах се към корала. Акулата се спусна към мен. Успях да й избягам още веднъж.

Сграбчих червения корал. Болката прониза ръката ми. Огненият корал. Не ми пукаше.

Върхът на корала се показваше малко над повърхността на водата. Опитах да се покатеря. Цялото ми тяло пареше.

Почти успях. Скоро щях да бъда в безопасност. С мощен тласък се изкачих върху рифа — но бях дръпнат обратно във водата.

Ударих си корема в страничната част на рифа. Усетих остра пронизваща болка в крака. Опитах се да си издърпам крака. Не успях. Беше се заклещил между челюстите на акулата. Умът ми пищеше от ужас. Акулата. Акулата. Беше ме пипнала!