Метаданни
Данни
- Серия
- Goosebumps (19)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deep Trouble, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Нина Руева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Р. Л. Стайн
Заглавие: Нощта, в която куклата оживя
Преводач: Нина Руева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: повест
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Здравка Петрова
ISBN: 978-954-26-1620-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3938
История
- — Добавяне
14
Аз я зяпнах, пружинирайки във водата, забравил изгарящата ме болка.
За мое удивление русалката изглеждаше точно както я бяха описали собствениците на зоопарка.
Главата и раменете й бяха по-малки от моите, но лъскавата й зелена опашка се простираше дълга и силна. Големите й морскозелени очи искряха. Кожата й излъчваше бледорозов блясък.
Гледах я, неспособен да проговоря.
Тя е истинска! — помислих си. — И е толкова красива!
Най-после си върнах дар слово:
— Ти… ти ме спаси — заекнах. — Спаси ми живота. Благодаря!
Тя срамежливо сведе поглед и издаде гукащ звук през розовите си устни. Какво се опитваше да ми каже?
— Как да ти се отблагодаря? — попитах я. — Ще направя всичко по силите си.
Приказното същество се усмихна и пак изтананика тихичко. Опитваше се да разговаря с мен. Щеше ми се да можех да я разбера.
Тя се протегна към ръката ми и я огледа, като се намръщи при вида на червените изгаряния от огнения корал. Ръката й беше хладна на допир. Русалката я раздвижи над дланта ми и болката от изгарянията започна да утихва.
— Леле! — възкликнах. Сигурно съм прозвучал много тъпо, но не знаех какво друго да кажа. Докосването й бе като магия. Щом тя хвана ръката ми, можех да плувам, без да извършвам движения. Точно като нея.
Пак ли сънувах?
Затворих очи и отново ги отворих.
Все още се носех в морето, а русата русалка бе пред очите ми.
Не. Не беше сън.
Тя се усмихна отново и поклати глава, надавайки тихи напевни звуци.
Не ми се вярваше, че само преди няколко минути се биех ожесточено с гладна акула.
Надигнах глава и огледах водите. Акулата бе изчезнала. Водата се бе успокоила и сега блещукаше като злато под утринната слънчева светлина. А ето че аз се носех по морето в близост до безлюден остров в компанията на истинска русалка.
Шийна никога няма да ми повярва — рекох си. — За нищо на света.
Изведнъж русалката тръсна опашката си и се скри под водата.
Аз се стреснах и я затърсих наоколо. Бе изчезнала без следа — след нея не остана нито вълничка, нито мехурче.
Къде отиде тя? — зачудих се. — Тръгна ли си, просто така? Никога ли повече няма да я видя?
Затърках очи и пак я потърсих с поглед. Нямаше и следа от нея. Само няколко риби се шмугнаха покрай мен. Тя бе изчезнала толкова внезапно, че започнах да си мисля дали все пак не я бях сънувал.
Точно тогава почувствах леко пощипване по стъпалото си.
— Ох! — изкрещях и бързо се отдръпнах. Започнах да се паникьосвам. Акулата се бе върнала!
Тогава дочух лек плясък и свирукащ кикот зад себе си. Обърнах се.
Русалката ми се усмихваше закачливо. Тя щракна пръстите си и ме щипна.
— Ти си била! — засмях се с облекчение. — По-палава си и от малката ми сестра!
Тя пак подсвирна и шляпна с опашка по повърхността на водата.
Изведнъж върху лицето й се спусна тъмна сянка. Вдигнах очи да видя какво го затулваше.
Твърде късно.
Върху нас се стовари тежка мрежа. Стреснат, замахах с ръце и крака. Но те само още повече се заплетоха във въжетата.
Мрежата се стегна около двама ни. Бяхме уловени заедно.
Мятахме се безпомощно, докато накрая мрежата взе да се тресе и да се повдига нагоре.
Очите на русалката се разшириха и тя се разписка от ужас.
— ИИИИИИИИИИЖ — викаше тя.
Измъкнаха ни от водата.
— ИИИИИИИИИИИ! — Уплашеният вой на русалката се надигна като сирена, заглушавайки собствените ми немощни крясъци за помощ.