Р. Л. Стайн
Морското чудовище (11)

11

Докато плувах бързо, надигнах глава, търсейки безопасно място, откъдето да мина над огнения корал.

Видях още един плясък. От другата страна на лагуната. Близо до брега.

Това трябваше да е русалката! Развълнувах се.

Оглеждах се съсредоточено, опитвайки се да я мерна.

Стори ми се, че видях някаква перка.

Заобиколих рифа и попаднах в дълбоките неподвижни води на лагуната. Напрегнах се да потърся с поглед русалката, но маската ми се беше изпотила.

Да му се не види! — ядосах се. — Точно сега маската ми да почне да пропуска!

Издигнах се да си взема въздух и свалих маската. Надявах се да не изпусна русалката заради едната му маска.

Избърсах водата от очите си и като надянах маската на китката си, се втренчих в лагуната.

Тогава я видях. На няколкостотин метра от мен.

Не зелената рибена опашка на русалката обаче.

Перката, която видях, представляваше сиво-бял триъгълник, който стърчеше над водата.

Перката на акула чук.

Докато я гледах ужасен, перката се обърна и запори водата срещу мен, движейки се равномерно и праволинейно като торпедо.