Р. Л. Стайн
Морското чудовище (27)

27

Пламъците се издигаха яркооранжеви и жълти на фона на синьо-черното небе. Те се разпространиха бързо по предната част на лодката.

Шийна запищя от ужас и се опита да се отдръпне от пламъците.

В паниката си тя понечи да скочи във водата, но доктор Д. я дръпна.

— Стой на лодката! Ще се удавиш!

Огънят пращеше. Ярките пламъци се стрелкаха все по-високо.

Доктор Д. взе една жълта спасителна жилетка от дъното на лодката и се зае да потушава пожара.

— Били, вземи и ти една жилетка! — изкрещя той. — Шийна, намери кофата и сипвай вода върху пламъците — бързо!

Намерих една спасителна жилетка и заудрях по пламъците с нея. Шийна пък ги заливаше с морска вода с цялата бързина, на която бе способна.

Сред пращенето на пламъците чух Александър да вика:

— Качете русалката на борда. Да се махаме оттук!

— Доктор Д.! — изписках. — Ще се измъкнат!

Тогава чух крясъците на бандитите.

— Русалката! Къде е русалката?

Обърнах се към страничната част на кораба. Русалката я нямаше. Приятелките й я бяха освободили.

Единият от мъжагите се наведе от кораба към лодката ни и ме сграбчи.

— Какво направихте с русалката? — кресна той.

— Пусни го! — викна доктор Д.

Опитах се да се извъртя и да се освободя от хватката на бандита, но той ме държеше здраво. Тогава видях друг мъж да замахва с тояга към главата на доктор Д.

Чичо се наведе и избегна удара. Противникът му се опита да го удари в корема, но доктор Д. пак залегна.

Аз ритах и се гърчех. Шийна задърпа ръцете на похитителя, за да ми помогне да избягам.

Третият бандит я вдигна за китките и я захвърли на дъното на лодката.

— Пуснете децата! — примоли се доктор Д. — Александър! Помогни ни!

Александър не помръдна от мястото си върху палубата. Той стоеше, кръстосал мускулестите си ръце пред гърдите си и спокойно наблюдаваше схватката.

Пламъците почти бяха потушени, но изведнъж пак се разраснаха.

— Шийна… огънят! — извиках. — Изгаси огъня!

Тя грабна кофата и почна да залива с морска вода навсякъде.

Един от мъжете изрита кофата от ръцете й и тя цопна във водата.

Шийна взе една спасителна жилетка и потуши последните пламъци.

— Слез в лодката им и ги изхвърли във водата! — чух да вика единият бандит.

Друг започна да се спуска в лодката ни. Но изведнъж той залитна, размахвайки ръце, и извика от изненада, щом корабът се разклати мощно наляво, сякаш бе блъснат от огромна вълна.

Похитителите се разпищяха, когато корабът им се заклати напред-назад. Отначало бавно. После бурно. Хванах се за двете страни на лодката и ги гледах как се държат за парапета и крещят от объркване и изненада.

Доктор Д. бавно се изправи, опитвайки се да разбере какво се случва.

Корабът се клатеше яростно, сякаш прескачаше високи вълни.

Русалките. Сега вече ги виждах.

Те бяха обградили кораба и го клатеха мощно.

Силно. Още по-силно. Мъжете се стискаха кой където може и висяха безпомощни.

— Мисията е изпълнена! — възкликна щастливо доктор Д., запали мотора и лодката ни отплава с ръмжене.

Като се обърнах, видях кораба да се клати и люшка във водата. Видях и нашата русалка, която плуваше свободно заедно с приятелките си в блещукащите вълни.

— Тя е избягала! — извиках. — Свободна е!

— Надявам се, че е добре — обади се Шийна.

— Утре ще я потърсим — заяви доктор Д., докато се връщахме към морската лаборатория. — Сега вече знаем къде да я намерим.

Шийна ме погледна. Аз отвърнах на погледа й.

О, не — помислих си. — Не го вярвам, след всичко, което се случи.

Да не би доктор Д. да искаше отново да залови русалката, за да я предаде на зоопарка?

На следващата сутрин с Шийна се видяхме в камбуза. Понеже Александър си бе тръгнал, трябваше сами да си приготвим закуска.

— Мислиш ли, че русалката се е върнала в лагуната? — попита Шийна.

— Вероятно — отвърнах. — Тя там живее.

Сестра ми напъха една лъжица овесени ядки в устата си и задъвка със замислено изражение.

— Шийна — казах, — ако някой ти даде един милион долара, ще му покажеш ли къде живее русалката?

— Не — отсече Шийна. — Не и ако иска да я улови.

— Аз също — признах. — Точно това не разбирам. Доктор Д. е страхотен човек. Просто не мога да повярвам, че той…

Млъкнах. Чух шум. Шум от мотор.

Шийна се ослуша. Тя също го чу.

Оставихме лъжиците си и изтичахме на палубата.

Доктор Д. стоеше на палубата и гледаше към морето.

Приближаваше се бял кораб, на който отстрани с големи букви пишеше: ЗООПАРК „МАРИНА“.

— Хората от зоопарка! — съобщих на Шийна. — Те са тук!

Зачудих се как ще постъпи чичо ни, а страхът ми нарастваше. Щеше ли да им каже къде е русалката? Щеше ли да приеме единия милион?

С Шийна залегнахме зад кабинката за управление. След малко видяхме как корабът на зоопарка акостира до „Касандра“. Разпознах господин Шоуолтър и госпожа Уикман.

Господин Шоуолтър хвърли едно въже на доктор Д. Госпожа Уикман скокна на борда.

Хората от зоопарка се усмихнаха и се ръкуваха с чичо. Той им кимна важно.

— Чухме от рибарите на Санта Анита, че сте открили русалката — започна господин Шоуолтър. — Готови сме да я приберем при нас.

Госпожа Уикман отвори куфарчето си и извади тънък плик.

— Това е чек за един милион долара, доктор Дийп — усмихна се тя. — Надписали сме го за вас и за изследователската лаборатория на „Касандра“.

Тя подаде чека на чичо.

Аз надникнах иззад кабинката. Моля те, не го приемай, доктор Д. — замолих се наум. — Моля те, не приемай нека.